РЕШЕНИЕ
№ 8
гр. Русе, 21.04.2022
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, VІІІ
състав, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди и двадесет
и втора година, в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА
БАСАРБОЛИЕВА
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА Д.
като разгледа
докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА адм.
дело № 717 по описа за 2021
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по делото е по чл. 215
от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във вр. с чл. 145 и следващите от
Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от Т.Й.Д., Х. И.Х. и Ф.А.Х.,***, представлявани от адв. Д.К.Д.
и адв. Д.Ж.Ж., против Заповед № РД-950/12.11.2021 г. на Заместник кмет на Община
Ветово, действал в условията на заместване на кмета на Община Ветово, с която
на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА и чл. 135, ал. 3 от ЗУТ административният
орган е отказал да одобри представения проект за Подробен устройствен план
(ПУП) – Изменение на план за регулация (ИПР) на УПИ ІХ-143, кв. 31 по
кадастралния план на гр. Ветово, общ. Ветово, обл. Русе.
Съображенията, изложени в жалбата и
доразвити в молба-уточнение вх. № 5007/17.12.2021 г. (л. 46-50 от делото), са
за незаконосъобразност на оспорения акт поради допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Твърди
се, че пред административния орган въобще не е развита необходимата процедура,
за да се стигне до издаване на оспорената заповед. Не е изискано предписание на
главния архитект за разрешение или отказ за изработване проект за изменение на
ПУП – ПР, с което се променят регулационните линии по имотни граници, в
хипотезата на чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, а директно е издадена оспорената
заповед, с аргументи, че се касае за съсобствен имот и е необходимо съгласието
на друго лице – съсобственик. От материална гледна точка жалбоподателите
посочват, че се касае за хипотезата на § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ, която
въобще не е била съобразена от административния орган при произнасянето му.
Иска се заповедта да бъде отменена
като незаконосъобразна. В хода на делото по същество е заявена и претенция за
присъждане на направените в
производството разноски.
Ответникът - Кмет на Община Ветово,
чрез процесуалния си представител адв. Т.Б., в хода на делото по същество и в
представена писмена защита, поддържа становище за неоснователност на подадената
жалба. Твърди, че актът, въз основа на който се иска процесното изменение на
ПУП – ИПР, а именно - Заповед № 566/26.09.2016 г. на кмета на Община Ветово за отстраняване на
непълноти и грешки в кадастралната карта на гр. Ветово досежно процесния имот,
е незаконосъобразен и извършването на изменение на ПУП-ПР въз основа на него би
било незаконосъобразно. Иска се жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и
на ответната страна да бъдат присъдени разноски.
Административен съд – Русе, като
обсъди събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и становищата
на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на оспорване в настоящото
производство е Заповед № РД-950/12.11.2021 г., подписана от Заместник – кмета
на Община Ветово, в условия на заместване на кмета на общината, с която на
основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА и чл. 135, ал. 3 от ЗУТ административният
орган е отказал да одобри представения проект за Подробен устройствен план
(ПУП) – Изменение на план за регулация (ИПР) на УПИ ІХ-143, кв. 31 по
кадастралния план на гр. Ветово, общ. Ветово, обл. Русе.
Заповедта е съобщена на Х.И.Х., за
когото по административната преписка e приложено пълномощно от Т.Й.Д., като
съобщаването е на 12.11.2021 г., видно от саморъчно изписания върху заповедта
текст и поставен подпис (л. 2 от преписката). Жалбата е подадена чрез пощенски
оператор на 26.11.2021 г. (л. 63 от делото), при което съдът приема, че е
спазен срокът за оспорване по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ. За Т.Й.Д., като лице, по
чието заявление е започнало административното производство, в което е
постановен оспорвания отказ, е налице правен интерес от оспорването на
неблагоприятния за него административен акт. Такъв правен интерес е налице и по
отношение на другите двама жалбоподатели – Х.Х. и Ф.Х., тъй като по делото от Нотариален акт за дарение на недвижим имот №
21 от 08.08.2017 г., том VІІ, рег.№ 9274, дело № 700/2017 г. на нотариус А. Ф.
с район на действие РРС (л. 6-7 от преписката), безспорно се установява, че
същите притежават собствена постройка в процесния имот и имат учредено право на
ползване на имота, т.е.те притежават ограничени вещни права и имат качеството
на заинтересовани лица по чл. 131, ал. 1 от ЗУТ. Доколкото съобщаването на
процесната заповед е станало чрез Х.Х. на 12.11.2021 г., а за Ф.Х. липсват
данни за съобщаване, следва да се приеме, че и по отношение на тези
жалбоподатели е спазен 14 дневния срок за оспорване.
С оглед на изложеното съдът приема,
че жалбата на Т.Д., Х. Х. и Ф.Х. е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
По същество жалбата е основателна.
От съдържанието на оспорената заповед
е видно, че същата е издадена на основание чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, според която
разпоредба компетентният орган по ал. 1 в едномесечен срок от постъпване на
заявлението със заповед разрешава или отказва да се изработи проект за
изменение на плана. Съгласно ал. 1 на чл. 135 от ЗУТ лицата по чл. 131 от
закона могат да правят искания за изменение на устройствените планове с писмено
заявление до кмета на общината, а в случаите по чл. 124а, ал. 3 и 4 - съответно
до областния управител или до министъра на регионалното развитие и
благоустройството. По отношение на исканото от Д. изменение на ПУП-ПР
компетентен да се произнесе е кметът на Община Ветово. В случая заповедта е
подписана от заместник-кмета на общината Д. Д., за който по делото са
представени надлежни доказателства, че към датата на издаване на акта –
12.11.2021 г. е действал в условия на заместване и е изпълнявал функциите на
кмет на общината в пълен обем – Заповед № РД-853 от 13.10.2021 г.; Уведомление
от кмета на Община Ветово до Председателя на ОбС-Ветово; Протокол на ЦИК
относно обявяване на изборните резултати; Решение № 976-НС от 19.11.2021 г. на
ЦИК (л. 96-114 от делото). Това налага извод за изпълнение на изискването за
компетентност на органа, издал оспорения административен акт.
Административното производство е започнало по
Заявление вх. № УТ-3032-20/18.08.2021 г. на Т.Й.Д. (л. 4 от преписката), за
което не се спори, че е подписано от жалбоподателя Х.Х., като представител на
Т.Д. въз основа на приложено по преписката пълномощно от последния (л. 5 от
преписката). Заявлението очевидно съставлява образец, озаглавен „Заявление за
одобряване на ПУП и ИПР /на основание чл. 124, ал. 3 и чл. 135, ал. 3 от Закона
за устройство на територията/“ и е адресирано до главния архитект на община
Ветово. В конкретния случай заявлението е попълнено в частта относно данните за
подателя му и е положен подпис на заявителя. По отношение на предмета на
искането обаче заявлението не съдържа никакви данни. Текстът от образеца е
следния: „ГОСПОЖА ГЛАВЕН АРХИТЕКТ, Заявявам/е искането си да ни бъдат ОДОБРЕНИ
ПУПІИПР в обхват: ………….. УПИ /ПИ/. ……….., КВ. ………. по прана на ………. ул. ………, №
………“. В тази част заявлението на Д. не е попълнено и липсват данни за какво
одобрение на ПУП-ИПР се касае. Според образеца към заявлението следва да се
приложат документ за собственост /право на строеж/ и проект за ПУП и ИПР. В
процесното заявление не се посочва дали такива документи са представени и какви
точно са те. От съдържанието на
представената по делото административна преписка е видно, че е представен Нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 21 от 08.08.2017 г., том VІІ, рег.№ 9274,
дело № 700/2017 г. на нотариус Адриана Филчева с район на действие РРС (л. 6-7
от преписката). От този нотариален акт се установява, че Т.Д. е получил в
дарение от Х.Х. и Ф.Х. дворно място с площ 711 кв.м., представляващо поземлен
имот № 2042 в кв. 31 по плана на гр. Ветово, на ул. „Хан Кубрат“ № 41, заедно с
построените в това дворно място една жилищна сграда с площ 59 кв.м., втора
жилищна сграда с площ 29 кв.м. и трета жилищна сграда с площ 27 кв.м. при
граници на имота – имот № 144, имот № 145, имот № 2043 и улица.
По преписката е представена мотивирана
обосновка за проектиране по чл. 135а, ал. 1 и ал.3 от ЗУТ на обект ПУП –
Изменение на план за регулация за УПИ ІХ-143, кв. 31, ул. „Хан Кубрат“ № 41,
гр. Ветово, подписана от тримата жалбоподатели (л. 8 от преписката). В нея се
посочва, че на основание чл. 134, ал. 2,
т. 2 и § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ и във връзка с чл. 135а, ал. 1 от ЗУТ
следва да се изработи проект на ПУП – ИПР за УПИ ІХ-143, кв. 31 като целта на
ПУП е вътрешните регулационни линии на имота да бъдат поставени в съответствие
със съществуващите граници на поземлен имот 2042. Имотните граници на ПИ 2042
са конкретизирани и попълнени в кадастралния план на гр. Ветово със Заповед за
изменение на кадастралния план №
566/26.09.2016 г. на кмета на Община Ветово.
Изготвен е и е представен и проект за
ПУП – ИПР на УПИ ІХ-143, кв. 31 гр. Ветово (л. 9-21 от преписката). Към проекта
е приложена Заповед № 566/26.09.2016 г. на кмета на Община Ветово, с която е
одобрена поправка на кадастралните граници на ПИ 143, кв. 31 по плана на гр.
Ветово, съгласно представена разработка с искане вх. № 80Х-206-1/29.07.2016 г.
от Х.И.Х.. Депозираната от административния орган административна преписка
съдържа и материали, свързани с производството по издаване на Заповед №
566/26.09.2016 г. на кмета на Община Ветово, включително и доказателства, че
същата не е била оспорена (л. 46-53 от преписката), а така също и материали по
издаването на предходни заповеди от 2013 г., с които на Х. И. Х. е било
отказано поправянето на кадастралния план на гр. Ветово за ПИ 143 по плана на
града.
Съдът намира, че в случая в хода на
административното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и са нарушени изискванията за формата на административния
акт, по следните съображения:
В
заповедта, предмет на съдебното производство, се посочва, че отказът е
постановен на основание чл. 135, ал. 3 от ЗУТ.
Съгласно
чл. 135, ал. 1 и 2 от ЗУТ лицата по чл. 131 могат да правят искания за
изменение на устройствените планове с писмено заявление до кмета на общината.
Когато искането е за изменение на подробен устройствен план, към заявлението се
прилага скица с предложение за изменението му. В едномесечен срок от постъпване
на заявлението компетентният орган (в случая кмета на общината) със заповед
разрешава или отказва да се изработи проект за изменение на плана, като
заповедта се издава въз основа на становище на главния архитект на общината
(чл. 135, ал. 3 и ал. 4 от ЗУТ).
Съгласно чл. 136, ал. 1 от ЗУТ
проектите за изменения на устройствените планове на основанията по чл. 134, ал.
1 и 2 се изработват, съгласуват, обявяват, одобряват и влизат в сила при
условията и по реда на раздел III от глава седма, т.е. чл. 124 – чл. 133 от ЗУТ.
Анализът на горецитираните разпоредби
води на извод, че законът предвижда процедура, протичаща в две фази. Първата
фаза е разрешението за изработване на
проект за изменение на вече одобрен ПУП на основание чл. 135, ал. 3 от ЗУТ - това е предварителна
процедура, при която се разрешава изработването на проект за ПУП, дори не е
необходимо да е посочено основанието за исканото изменение по чл. 134 от ЗУТ.
Втората фаза е заповед за одобрението на проект за изменение на ПУП на
основание някои от законовите хипотези по чл. 134, ал. 1
и 2 ЗУТ.
С оглед на това, заповедта по чл. 135, ал. 3
от ЗУТ, на каквото основание е издадена процесната, следва да има за предмет даване
на разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП-ПР.
Наред с описаната законова процедура
следва да се посочи, че съществува и друга „опростена“ процедура, която е
еднофазна. С новелата на чл. 135а, ал. 1 от ЗУТ (ДВ, бр. 16 от 2021 г.) е
предвидено, че заповед по чл. 135 не се издава в случаите, когато при изменение
на влезли в сила подробни устройствени планове заинтересувани лица са само
лицата, по чиято инициатива се иска изменението. В тези случаи лицата по ал. 1
внасят със заявление до кмета на общината проект за изменение на подробния
устройствен план, придружен от мотивирана обосновка на обхвата и основанието за
изменението (чл. 135а, ал. 3 от ЗУТ). Съгласно чл. 135а, ал. 6 от ЗУТ отказът
на компетентния орган да одобри проекта по ал. 3 не е пречка за внасяне на
мотивирано предложение по реда на чл. 135.
Както вече се посочи, в процесния
случай в подаденото от жалбоподателя Т.Д. заявление липсва уточнение дали със
заявлението се инициира производство по чл. 135 от ЗУТ или такова по чл. 135а
от ЗУТ. От приложената към заявлението мотивирана обосновка и изработен проект
на ПУП-ИПР за процесния имот е видно, че тя е относима към искане по чл. 135а, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ като
за основание на изменението са посочени разпоредбите на чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и §8, ал. 2, т. 3 от ПР от ЗУТ. При това положение и предвид факта, че
мотивираната обосновка и изготвения проект на ПУП-ИПР са подписани от тримата
жалбоподатели като възложители, а заявлението до главния архитект е подадено
единствено от Т.Д., административният орган е бил длъжен преди произнасянето си
да изясни: заявлението следва ли да се счита подадено от тримата жалбоподатели
- Т.Д., Х. Х. и Ф.Х., още повече, че и тримата имат качеството на правоимащи
лица по смисъла на чл.135, ал.1 вр. чл.131 ЗУТ; в какво всъщност се състои искането
/да е еднозначно определен предметът му/ и от там да прецени каква процедура да
проведе и какви релевантни факти е необходимо да съобрази. Това в случая не е
сторено. Процесуалната дейност на административния орган не е съобразена с чл.
30, ал. 2 АПК. При по-горе констатираните недостатъци на искането, поставящо
началото на административното производство, органът е трябвало да уведоми
заинтересованата страна да ги отстрани в определен срок с указание за
последицата при неизпълнение. Вместо
това, позовавайки се на изготвено от главния архитект на Община Ветово становище
(л. 3 от преписката), че имотът е съсобствен с трето лице, различно от
жалбоподателите, от което не е депозирано съгласие за изменението на ПУП-ПР,
кметът на общината е издал оспорената заповед, с която е отказал да одобри представения
проект за ПУП-ИПР, като в заповедта са възпроизведени изцяло доводите на
главния архитект.
Освен констатираните съществени
пороци от процесуално естество е
допуснато и съществено нарушение на формата на акта - налице е
противоречие между изложените фактически основания (мотиви) и приложената
правна норма, на която органът се е позовал. От една страна в заповедта се
посочва, че същата е издадена на основание чл. 135, ал. 3 от ЗУТ /единствената
санкционирана в акта норма от ЗУТ/, а както вече се посочи по-горе в настоящото
решение, тази норма урежда предварителната фаза и има за предмет разрешаване
изработването на проект за изменение на ПУП, респективно отказ за даване на
такова разрешение. С оспорената заповед обаче не са разпоредени
кореспондиращите на тази правна норма последици, а е постановен отказ да бъде
одобрен проект на ПУП-ИПР, т.е. диспозитива на административния акт по
съдържание отговаря на заповед по чл. 136, ал. 1 ЗУТ, във връзка с чл. 134,
ал.1 и ал.2 от ЗУТ.
Безспорно е, че изискването за излагане на
фактически и правни основания е изискване към реквизитите на писмената форма на
акта. Нарушението на това изискване е съществено, както е в случая, когато
обективираните в акта фактически
основания са общи, неиндивидуализирани и не могат по никакъв начин да бъдат
обвързани с диспозитива на акта и с възприетото от органа правно основание за
постановяването му.
Изложените до тук съображения
безспорно сочат на незаконосъобразен административен акт, постановен при
наличието на отменителните основания по чл. 146, т.2 и т. 3 от АПК.
Доколкото административното
производство е започнало по заявление вх.№ УТ-3032-20/18.08.2021 г. на Т.Й.Д.,
то преписката следва да бъде върната на административния орган за ново
произнасяне. Последният следва да изиска отстраняване на нередовностите на
подаденото до него заявление /чл.30, ал.2 АПК/, като се уточни предметът на
искането; страните в производството – лицата, заявители по смисъла на чл.135,
ал.1 от ЗУТ. Едва след това - при редовно и допустимо искане, административният
орган дължи произнасяне по заявлението, съобразно уточнения му предмет, като
преди това на основание чл.35 АПК е длъжен да изясни служебно всички обстоятелства , относими към съдържанието
на акта, чието издаване се иска.
Предвид изхода на делото основателна
е претенцията на жалбоподателите за присъждане на направените по делото
разноски - чл. 143, ал. 1 АПК. Налице са доказателства за заплатена от всеки от
тримата жалбоподатели държавна такса в размер на по 10 лева /разписки на
л.51-л.53 от делото/. За процесуалното представителство на Т.Д. не са налице
данни за заплатени суми за адвокатско възнаграждение. Оспорващите Х.Х. и Ф.Х., общо двамата, са заплатили адвокатско възнаграждение в
размер на 1 000 лв., видно от приложения договор за правна помощ и
съдействие на л.54 от делото. Община Ветово (като лице, отговорно за разноските
по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на АПК) следва да бъде осъдена да заплати на Т.Й.Д.
сумата от 10 лева – разноски за държавна такса, а на Х.И.Х. и Ф.А.Х., заедно на
двамата, разноски в общ размер на 1020 лева, от които 20 лева - заплатена държавна такса и 1000 лева
– адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2, пр. 2, във вр. с ал. 1 от АПК, Административен съд – Русе
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба от Т.Й.Д., Х.И.Х. и Ф.А.Х.,***,
Заповед № РД-950/12.11.2021 г. на Зам. кмета на Община Ветово, с която на
основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА и чл. 135, ал. 3 от ЗУТ е отказано да се одобри представения проект
за Подробен устройствен план (ПУП) – Изменение на план за регулация (ИПР) на
УПИ ІХ-143, кв. 31 по кадастралния план на гр. Ветово, общ. Ветово, обл. Русе.
ВРЪЩА административната преписка на административния орган –
кмет на Община Ветово за ново произнасяне по заявление вх.№
УТ-3032-20/18.08.2021 г. на Т.Й.Д. ***, при спазване указанията на съда, във
връзка с тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото
решение.
ОСЪЖДА Община Ветово да заплати на Т.Й.Д. ***,
ЕГН ********** сумата 10,00 (десет) лева, направени в производството разноски.
ОСЪЖДА Община Ветово да заплати общо на Х.И.Х.,
ЕГН ********** и Ф.А.Х., ЕГН **********,***, сумата 1020 лева, направени в
производството разноски.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14
дневен срок, считано от датата на съобщаването му до страните.
СЪДИЯ: