РЕШЕНИЕ
№
557
гр.
Пловдив, 16.03.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІV
състав, в открито заседание на шестнадесети януари през две хиляди и двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДАРИНА МАТЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
СВЕТЛАНА
МЕТОДИЕВА
при секретаря К.Р.и участието на
прокурора Светлозар Чераджийски, като
разгледа КАНД №47/2021година по
описа на съда, докладвано от съдия Вълчев,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р.О.Ш.
ЕГН**********,*** чрез адв.Т.Д. против решение № 260541 от 13.11.2020 г. постановено по НАХД № 6416/2020г. на Районен съд-Пловдив, 16 наказателен състав.
Касаторът иска от съда да отмени решението и НП, като
неправилно и незаконосъобразно, излага подробни мотиви в частта за наложеното му административно наказание по чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП), сочи пороци на НП и допуснати нарушения в хода на
административното производство по повод вмененото му с НП нарушение на същата
разпоредба. Редовно
призован, в съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява
от адв. Д., който поддържа касационната жалба и моли оспореното Решение да бъде отменено, както и
издаденото НП. Излага доводи,
че в атакувания
акт не е посочено изрично коя от двете хипотези по чл. 174, ал. 3 ЗДвП се има предвид. Също се поддържа допуснато нарушение
по чл. 30 от Наредбата, според която, когато се издавал талон за медицинско
изследване, връчвал се на водача срещу подпис и се вписвало лечебното
заведение, където трябвало да се яви. Оспорва, че не са установени с
необходимите доказателства останалите вменените на касатора административни
нарушения. Претендира разноски.
Ответникът по касационната жалба Областна дирекция на вътрешните работи, отдел "Пътна
полиция", не се изпраща представител в съдебно заседание и не взима
становище по основателността на жалбата.
Контролиращата
страна, чрез участвалия прокурор от Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Съдът, като взе предвид релевираните с жалбата
касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК и тези, за които следи
служебно на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. чл. 348 и чл. 354 от НПК,
намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН и от надлежна страна,
която има право и интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.
От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че е установена описаната в НП и АУАН
фактическа обстановка. С Решението е потвърдено наказателно постановление № 20-1030-007542, издадено на 05.08.2020 г. от началник
група
в сектор „ПП при ОД на МВР-Пловдив, с което на
касатора са наложени административни наказания, при обстоятелства, които са се
изразили в това, че на 14.07.2020г., около 17:00
часа, в град Пловдив, на бул.“Христо Ботев“
№113, като водач, лишен от СУМПС, е управлявал
лек автомобил, марка Рено
клио", с рег.№***,
собственост на О.Р.Ш. като при
извършената му проверка е отказал да бъде изпробван с тест за
установяване на употребата на наркотични вещества и техни аналози с техническо средство – DRUG TEST№ ARKJ-0023 и не изпълнява
предписание за химико- токсикологично лабораторно изследване за определяне на
употребата на наркотични вещества или техни аналози, което е административно нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП., не използва
обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано, което е нарушение на чл.137а
ал.1 ЗДвП и управлява МПС след като СУМПС временно му е отнето по реда на
чл.171 т.1 ЗДвП, което е нарушение по чл.150а ал.1 от ЗДвП. За така вменените
административни нарушения са му били наложени на основание чл. 174, ал. 3 пр.2ро от ЗДвП
административно
наказание „глоба в размер 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство за срок 24 /двадесет и четири/ месеца, на основание чл.183 ал.4 т.7
пр.1 ЗДвП му е наложено наказание „глоба в размер на 50 /петдесет/ лева“ и на
основание чл.177 ал.1 т.2 ЗДвП „глоба в размер на 200 /двеста/ лева“. Въззивният съд е приел за доказано описаното от
фактическа страна в АУАН и НП нарушение, съставомерни по чл. 174,
ал. 3 ЗДвП чл.150а
ал.1 от ЗДвП и чл.137а ал.1 ЗДвП от обективна и субективна страна и от касатора. Съдът приел
фактическата обстановка за установена въз основа на събраните по делото
доказателства показанията на свидетелите, както и писмените доказателства,
приобщени по реда на чл. 283 НПК. Затова е потвърдил изцяло атакуваното
НП. Също въззивният съд е изложил и мотиви, че при
съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. При липса на процесуални нарушения съдът намерил, че
правилно е приложен и материалният закон и лицето е осъществило състава на
вмененото му нарушение. При изложени съображения относно вида и размера на
наказанието НП е преценено като законосъобразно
издадено с въззивното решение относно размера на наложената санкция.
Решението
на първоинстанционният съд е правилно.
Касаторът сочи правни и фактически съображения само
относно извършените
административни нарушения, които счита за произволни и недоказани, а по
отношение на наложеното с НП административно наказание по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП сочи на
съществени процесуални нарушения относно липсата на определяне на формата на
изпълнителното деяние, което е основание да иска да бъде постановена отмяна изцяло въззивното решение и на НП. Тези изложени от
него основания в касационната
жалба са неоснователни. Необосновани са твърденията на касатора за неправилност на изводите
на съда в обжалваното решение по приложението на закона относно допуснати
процесуални нарушения при издаването на НП. Районният съд е изложил правилни, законосъобразни и подробни
мотиви, които настоящата инстанция споделя и не намира за необходимо да преповтаря, а съобразно възможностите на чл.221 ал.2 изр.2 от АПК съдебният състав изцяло препраща към тях. Оспореното съдебно решение в разглежданата част е валидно и допустимо,
като постановено от законен съдебен състав и в предвидената форма, срещу
подадена в срок жалба и срещу подлежащо на съдебен контрол наказателно
постановление. Не са изтекли срокове, обуславящи недопустимост на
административно-наказателното производство или давностни срокове, за които
въззивната инстанция следва да следи служебно. Не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, а твърденията в касационната жалба са неоснователни.
Правилни са изводите на съда за издаване на акта за установяване на нарушение
/АУАН/ и НП от компетентни органи и при коректно прилагане на разпоредбите на
чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Въззивният съд е приел за установена посочената в АУАН и
НП фактическа обстановка въз основа на доказателствата по делото по отношение на всяко едно от наложеното административно наказание -по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, по чл.177 ал.1 т.2 ЗДвП и по чл.183 ал.4 т.7 пр.1 ЗДвП. Следва да се
посочи, че касационната инстанция преценява правилността на
съдебното решение въз основа фактическите установявания на въззивната
инстанция. Нови фактически установявания от касационната инстанция са
недопустими, следва да бъде проверено правилното прилагане на закона /чл. 220 АПК/. Въззивният съд много подробно е изследвал фактите и извел, че се касае
за отказ на касатора да извърши проба за употреба за наличие на
наркотични вещества и техни аналози с
техническо средство,
на липса на обезопасителен колан и на управление на МПС след отнемане на СУМПС. В тази връзка са събрани несъмнени и категорични
доказателства. Поради това правилно и
обосновано въззивният съд е приел, че законосъобразно с НП в разглежданата част
е ангажирана отговорността на касатора за осъществено нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП,
на чл.150а ал.1 от ЗДвП и чл.137а ал.1 ЗДвП от обективна и
субективна страна.
Правилни са изводите на въззивния съд за материалната
законосъобразност на НП както и за съставомерност на извършеното от касатора,
за правилната му квалификация на наложени административни наказания,
съответствие на посочената като нарушена разпоредба с описаната фактическа
обстановка. Също правилно е преценено, че наложените санкции са в изрично
определения от законодателя размер. По изложените съображения, обжалваното
съдебно решение, като валидно и допустимо, постановено от законен състав и по
подадена в срок жалба, срещу подлежащо на съдебен контрол НП, като постановено
и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.
Възражението
на касатора относно правната квалификация на извършеното административно
нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП е неоснователно. Съдебната практика трайно и
последователно е посочила в редица свой съдебни решения /Решение № 5006 от
28.09.2020 г. на АдмС - София по адм. д. № 5558/2020г., Решение № 4759 от
1.09.2020 г. на АдмС - София по адм. д. № 1961/2020 г. и други/, че разпоредбата
на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП в относимата редакция предвижда, че водач
на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества
или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване
на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
за срок от две години и глоба 2000 лв. Нормата съдържа два отделни състава на
административни нарушения: отказ за извършване на проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози и неизпълнение на предписание за медицинско изследване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни
аналози. Осъществяването, на което и да е от горните две нарушения ангажира
административнонаказателната отговорност на нарушителя по същата правна норма.
Следователно, отказът бъде изпробван за употреба на упойващи вещества и техни
налаози с техническо средство, обективиран в съставения на място АУАН, е
достатъчно основание за санкционирането му по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Несъмнено установено е, че с
поведението си е отказал изпробването с техническо средство за съдържанието на
упойващи вещества в кръвта му, което е и достатъчно основание за налагане на
предписаната от закона санкция. Не е необходимо реализиране и на двете, описани
в алтернативно предвидени хипотези. Същевременно, няма данни да е изпълнено и
предписанието за медицинско изследване за химико- токсикологично лабораторно
изследване на установяване на употребата на наркотични вещества и техни аналози,
дадено по време на проверката, поради което, противно на възраженията на
касатора, правната квалификация на нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП в НП е вярна. Наказание е наложено за
реализиран административно наказателен състав по чл. 174, ал. 3, предл. 1 ЗдвП,
като фактическите обстоятелства във връзка с този състав са точно и
безпротиворечиво описани в АУАН и НП. Словесно в АУАН и в НП ясно е описан
отказ да бъде проверен с техническо средство, както и в НП изрично е посочено
цифрово предложение 2ро
на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, поради което несъмнено е за какво е
ангажирана отговорността. Описанието на нарушението в обстоятелствената част на
наказателното постановление съответства на дадената правна квалификация на
деянието – отказ на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство
за установяване употребата на наркотични вещества и техни аналози, с което
деяние осъществява състава на нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Законодателят,
в разпоредбата на чл. 174, ал. 3 предл. 1 от ЗДвП, е предвидил да бъде санкциониран
отказа на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство. Дори и да
се извърши впоследствие медицинското изследване, то това не би освободило
касатора от административнонаказателна отговорност, тъй като с медицинското
изследване не се санира отказа да бъде извършена проверка с техническо
средство. Повдигнатото административно обвинение е за нарушението, което
касаторът безспорно е извършил и за което е санкциониран. В тази връзка не може
да се приемат доводите на процесуалния му представител, че е налице разминаване
между фактическите установявания и правната квалификация, нито пък да се
приеме, че АНО е допуснал смесването на два фактически състава в едно
административно нарушение. Не се споделят доводите относно неяснота при
изписване на състава на нарушението в процесното наказателно постановление. В
словесната част ясно и безпротиворечиво е изписано нарушението, а именно
"отказва проверка с тест за установяване на употреба на наркотични вещества
и техни аналози с техническо средство". Категорично е съставомерно
поведение на касатора- отказ да бъде проверен с техническо средство за алкохол,
което е достатъчно основание да бъде санкциониран по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
По
отношение на разноските, с оглед изхода на спора, такива се дължат на
ответника, който не е направил искане за тяхното присъждане, поради което съдът
на дължи произнасяне по тях.
Предвид
на изложеното и на основание чл.221 ал.1 от АПК,
вр. чл. 63, ал.
1, изр. Второ
ЗАНН Съдът
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260541
от 13.11.2020 год., постановено по АНД № 6416/2020 година по опис на Районен
съд – Пловдив- ХVІ н.с.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.