№ 361
гр. П., 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П. в публично заседание на десети март през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
при участието на секретаря Капка Сп. Станчева
като разгледа докладваното от МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Гражданско дело № 20211720104979 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Р. Й. ИВ., чрез адв.
А.А., срещу „Топлофикация-П.“ АД, с която се иска да се признае за установено, че
ищецът не дължи на ответното дружество поради погасяването им по давност сумата
682,50 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. П., кв. „Т.“, бл. 86, вх. А, ап. 17 с абонатен номер
***********, за периода от 01.03.2011 г. до 30.04.2013 г., сумата 117,66 лева,
представляваща лихва за забава на месечните плащания за периода от 01.05.2011 г. до
24.03.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от 682,50 лева, считано от
22.04.2014 г. до окончателното изплащане на вземането, и направени разноски по
делото в размер на 125 лева, за които вземания е издаден изпълнителен лист от
19.09.2014 г. по ч.гр.д. № 2558/2014 г. по описа на Пернишки районен съд, въз основа
на който е образувано изп.д. № 2189/2021 г. по описа на ЧСИ Ст. Б..
Ищцата твърди, че в полза на ответника срещу нея са били издадени заповед за
изпълнение № 2030 от 23.04.2014 г. и изпълнителен лист от 19.09.2014 г. по ч.гр.д. №
2558/2014 г. по описа на Пернишки районен съд. Сочи, че въз основа на този
изпълнителен лист първоначално през месец 10 2014 г. е било образувано изп.д. №
410/2014 г. по описа на ЧСИ Е. Д., прекратено на основание чл. 431, т. 8 ГПК на
14.01.2020 г. Твърди, че по това изпълнително дело на ищцата е връчена покана за
доброволно изпълнение на 12.11.2014 г., извършени са справки за имущественото
състояние на длъжника, но няма налични плащания по дълга. Посочва, че впоследствие
въз основа на същия изпълнителен лист било образувано изп.д. № 2189/2021 г. по
описа на ЧСИ Ст. Б., по което е наложен запор върху пенсията на ищцата и
получаваното трудово възнаграждение. Изложени са подробни доводи, че вземанията
са погасени по давност, която според ищеца е започнала да тече през месец 10 2014 г. и
е изтекла през месец 10 2017 г. и оттам до месец 10 2021 г. преди образуване на
второто подред изпълнително дело. Претендират се разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество „Топлофикация-П.“ АД е подало
отговор на исковата молба, с който е оспорило исковата претенция като неоснователна.
Поддържа, че погасителната давност за вземанията по процесния изпълнителен лист не
е изтекла, тъй като е била прекъсвана с извършваните по изп.д. № 2189/2021 г. по
описа на ЧСИ Ст. Б. изпълнителни действия, както и с образуването на изп.д. №
410/2014 г. по описа на ЧСИ Е. Д., с което давността е спряла да тече до
прекратяването му. Твърди, че е приложима 5-годишната погасителна давност със
стабилизиране на заповедта за изпълнение. Претендира разноски и прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
ищеца. Моли да се изискат преписи на изп.д. № 2189/2021 г. по описа на ЧСИ Ст. Б. и
изп.д. № 410/2014 г. по описа на ЧСИ Е. Д..
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
От приложените копия на изп.д. № 2186/2021 г. по описа на ЧСИ Ст. Б. и изп.д.
№ 410/2014 г. по описа на ЧСИ Е. Д. се установява, че в полза на „Топлофикация-П.“
АД въз основа на заповед № 2030 от 23.04.2014 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК срещу Р. Й. ИВ. е издаден изпълнителен лист от 19.09.2014
г. по ч.гр.д. № 2558/2014 г. по описа на Пернишки районен съд за сумата от 682,50
лева, представляваща главница на неплатена топлинна енергия за периода от
01.03.2011 г. до 30.04.2013 г., сумата 117,66 лева, представляваща лихва за забава на
месечните плащания за периода от 01.05.2011 г. до 24.03.2014 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 682,50 лева, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение в съда- 22.04.2014 г. до окончателното изплащане
на вземането, и направени разноски по делото в размер на 25 лева- държавна такса и
100 лева- юрисконсултско възнаграждение.
Установява се също така, че изп.д. № 410/2014 г. по описа на ЧСИ Е. Д. е
образувано на 15.10.2014 г. по молба на „Топлофикация-П.“ АД с вх. №
12092/15.10.2014 г. въз основа на посочения изп. лист от 19.09.2014 г. С молбата за
образуване на делото на основание чл. 18 ЗЧСИ на ЧСИ Е. Д. е възложено да направи
пълно проучване на имущественото състояние на длъжника, да право справки, да
набавя документи, книжа и др. Взискателят е посочил като способи за принудително
изпълнение- изпълнение на парични вземания на длъжника, изпълнение върху
движими вещи, респ. продан на движими вещи, изпълнение върху недвижими вещи,
изпълнение върху вещо в съпружеска общност, да се извършат всички регламентирани
в закона изпълнителни действия с цел удовлетворяване на вземанията на взискателя,
като запор върху открити банкови сметки на длъжника, като изрично се иска сумите да
бъдат превеждани след второ нареждане на ЧСИ предвид възможността длъжникът да
погаси вземането си доброволно в срока на доброволното изпълнение.
ЧСИ Д. е направила справки в НАП за имущественото състояние на длъжника.
Изпратена е покана за доброволно изпълнение, която не е редовно връчена на ищцата.
С молба с вх. № 7565/21.06.2016 г. взискателят „Топлофикация-П.“ АД е поискал
да се извърши справка в ТД на НОИ в случай, че е открит трудов или приравнен на
него доход или пенсия на длъжника да се наложи запор върху тях до пълното
погасяване на задължението.
След извършената справка, със съобщение от 03.10.2016 г., получено от
работодателя „КИНИБОР“ ЕООД на 13.10.2016 г., е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника.
С постановление от 14.01.2020 г. ЧСИ Д. е прекратила на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК изп.д. № 410/2014 г.
2
По молба на „Топлофикация-П.“ АД с вх. № 32753/23.07.2021 г. въз основа на
горепосочения изп. лист от 19.09.2014 г. на 27.07.2021 г. е образувано изп.д. №
2186/2021 г. по описа на ЧСИ Ст. Б.. С молбата за са възложени правомощията по чл.
18 ЗЧСИ на ЧСИ Ст. Б., като се моли да бъдат извършени справка в регистъра на БНБ
за налични банкови сметки, справка в НОИ за наличие на секвестируем
трудов/приравнен на него доход или пенсия, справка в ОД на МВР-П. за наличие на
регистрирани МПС- собственост на длъжника, върху които да бъде наложен запор.
При открити банкови сметки или секвестируем трудов/приравнен на него доход или
пенсия се моли да бъде наложен запор.
След извършените справки, със съобщения от 28.07.2021 г. ЧСИ Б. е наложил
запор върху банковите сметки на Р. Й. ИВ. в „Първа инвестиционна банка“ АД и
„Централна кооперативна банка“ АД, както и върху получаваната от нея пенсия.
Върху изпълнителния лист се извършени отбелязвания на изплатени суми на
20.09.2021 г., 23.10.2021 г., 10.11.2021 г., 09.12.2021 г., 13.01.2022 г. и 11.02.2022 г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 439 ГПК, тъй като независимо от това
дали е налице висящо изп. производство, искът е предявен за установяване
недължимостта на вземането, като се основава на факти, настъпили след съдебното му
установяване. Предмет на доказване от ищеца е, че правото на принудително
изпълнение за вземането по изпълнителния лист, е погасено, поради факти и
обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване.
В тежест на ответника е да докаже, че е предприел действия по принудително
събиране на вземането си, преди изтичане на твърдяната давност, т. е., следва да
докаже прекъсване или спиране на давностния срок.
В разглеждания случай, след като изпълнителният лист е издаден въз основа на
заповед за изпълнение на парични задължения, настоящият съдебен състав счита, че
погасителната давност за вземанията на взискателя е петгодишна, независимо от това
каква е давността с оглед характера на самото вземане. Съгласно разпоредбата на чл.
117, ал. 2 ЗЗД ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давност е всякога пет години. Това е така защото влязлата в сила заповед за
изпълнение е приравнена на съдебното решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
Правното положение е установено и страните са длъжни да съобразяват своето
поведение с решението. Те не могат да се позовават на факти и обстоятелства
възникнали до приключване на устните състезания след които решението е влязло в
сила - такива факти са преклудирани. Съгласно практиката на ВКС длъжникът по
заповедта не може да оспорва вземането с възражения основани на факти или
обстоятелства, които са му станали известни или са могли да му станат известни до
изтичане на срока за възражение по чл. 414 ГПК. Следователно влязлата в сила заповед
има установително и преклудиращо действие. Както при съдебните решения, така и по
отношение на заповедите има възможност за преразглеждане на съществуването или
дължимостта на вземането само на строго лимитирани основания - по реда на чл. 423
ГПК (аналогичен на чл. 303, ал 1, т. 5 ГПК), чл. 424 или чл. 439 ГПК. От изложеното
следва, че в разглеждания случай вземанията на ответното дружество се погасяват с
изтичането на петгодишен давностен срок.
Изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение, издадена против ищцата на основание чл. 410 ГПК. Предвид липсата на
данни за момента на влизането и в сила, съдът приема, че най-късният момент за това е
датата на издаване на изпълнителния лист- 19.09.2014 г. Това е и моментът, от който
3
започва да тече срокът на 5-годишната погасителна давност относно вземанията,
посочени в нея и в издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
От датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение - 19.09.2014 г. до
образуване на първото изпълнително дело- 15.10.2014 г. не е изминал петгодишен
период, поради което и съгласно действащото към този момент Постановление №
3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС, с образуването на изпълнителното производство на
15.10.2014 г. давността за процесните вземания е прекъсната на основание чл. 116, б.
"в" ЗЗД. По силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980 г. тълкуване давността е спряла
да тече през цялото време на изпълнителното производство по изп.д. № 410/2014 г. по
описа на ЧСИ Д. относно принудителното събиране на вземанията по силата на чл.
115, ал. 1, б. " ж" ЗЗД, като действието на това спиране е преустановено с обявяването
на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 год. на ОСГТК на
ВКС, чиито разрешения се прилагат занапред спрямо неприключилите към момента на
обявяването му изпълнителни производства, какъвто е настоящият случай. В същия
смисъл е и решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС.
Давността е прекъсната отново на 21.06.2016 г., когато взискателят е поискал
извършването на изпълнително действие- налагане на запор. Давността не се прекъсва
веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е
едно – с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, с
ефект от поискването им, освен ако осъществяването им е забавено по причина, за
която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е
оказал необходимото съдействие и така е осуетявал тяхното прилагане/ в този смисъл-
решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК/. В случая
поисканият с молба с вх. № 7565/21.06.2016 г. запор върху трудовото възнаграждение
на ищцата е наложен със съобщение от 03.10.2016 г., получено от работодателя
„КИНИБОР“ ЕООД на 13.10.2016 г. наложеният запор е прекъснал давността с ефект
от 21.06.2016 г., когато е бил поискан.
Изп.д. № 410/2014 г. по описа на ЧСИ Д. е прекратено по силата на закона на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 21.06.2018 г. след изтичане на две години от
последното поискано от взискателя с молба с вх. № 7565/21.06.2016 г. действие по
принудително изпълнение.
Новото изп.д. № 2186/2021 г. по описа на ЧСИ Ст. Б. е образувано на 27.07.2021
г., поради което по отношение на него намира приложение т. 10 от горецитираното
тълкувателно решение. С молбата за образуването му, подадена от „Топлофикация-П.“
АД с вх. № 32753/23.07.2021 г. въз основа на горепосочения изп. лист от 19.09.2014 г.,
са направени искания за принудителни изпълнителни способи. Същата обаче е
подадена след изтичане на 5-годишната погасителна давност, започнала да тече на
21.06.2016 г. и изтекла на 21.06.2021 г. В случая ответникът не установи да е
предприел действия в този период, поради което преди образуване на новото
изпълнително дело за вземанията по процесния изпълнителен лист същите са се
погасили по давност.
С оглед на изложеното предявеният иск е основателен и следва да се уважи.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да
се присъдят направените разноски в размер на 350 лева, от които 50 лева- държавна
такса и 300 лева- адвокатско възнаграждение.
4
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. Й. ИВ., ЕГН **********, с адрес гр. П.,
кв. „Т.” бл. 86, вх. А, ап. 17, НЕ ДЪЛЖИ на “Топлофикация – П.” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ
„Република”, поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение
сумата 682,50 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. П., кв. „Т.“, бл. 86, вх. А, ап. 17 с абонатен номер
***********, за периода от 01.03.2011 г. до 30.04.2013 г., сумата 117,66 лева,
представляваща лихва за забава на месечните плащания за периода от 01.05.2011 г. до
24.03.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от 682,50 лева, считано от
22.04.2014 г. до окончателното изплащане на вземането, и направени разноски по
делото в размер на 125 лева, за които вземания е издаден изпълнителен лист от
19.09.2014 г. по ч.гр.д. № 2558/2014 г. по описа на Пернишки районен съд, въз основа
на който е образувано изп.д. № 2189/2021 г. по описа на ЧСИ Ст. Б..
ОСЪЖДА “Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република”, ДА ЗАПЛАТИ на Р. Й. ИВ., ЕГН
**********, с адрес гр. П., кв. „Т.” бл. 86, вх. А, ап. 17, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата в размер на 350 /триста петдесет/ лева, представляваща разноски в
производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5