№ 2393
гр. София, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Георгиева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова
като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20241100504335 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 10.02.2024г., постановено по гр. дело № 61133/2023 год. по
описа на СРС, ГО, 31 състав, е уважен предявеният от ЗД „ЕВРОИНС” АД
срещу ЗК “ЛЕВ ИНС” АД иск с правно основание чл. 411 от КЗ за заплащане
на сумата от 365, 83 лева, представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по щета № 05008906/05.01.2023г. относно
разноски за заместващ автомобил за времето, през което е извършван ремонт
на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Корола“, рег. № *******,
застрахован при ищеца по застраховка „Каско“, който ремонт е наложен от
ПТП, настъпило на 04.01.2023г. в гр. Варна, по вина на водача на лек
автомобил марка „Дачия“, модел „Логан“, рег. № ******* НВ, гражданската
отговорност на който е била застрахована от ответника, ведно със законната
лихва от 07.11.2023г. до окончателното изплащане.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба
от ответника ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, в която са изложени оплаквания за
допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд
1
изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се поддържа,
че услугата по предоставяне на заместващ автомобил няма обезщетителен
характер, а е допълнителна услуга, която цели повишаване качеството на
обслужване от страна на застрахователя, както е че тези разноски не се
обхващат от покритието на застраховката “Гражданска отговорност” на
автомобилистите. Релевира доводи срещу обосноваността на заключението по
приетата автотехническа експертиза, тъй като вещото лице не е отговорило на
част от постановените въпроси по отношение на средната дневна наемна цена
за ползването на автомобил от същата марка, вид и клас, какъвто е конкретния
увреден автомобил. Неправилно било прието в мотивите на СРС, че е
нормално ремонтът на автомобила да продължи един месец, както и че е
налице доказана пропусната полза, която да подлежи на обезщетяване по реда
на суброгационния иск по чл. 411 от КЗ. Поддържа, че постигнатите между
застрахования и застрахователя по имуществена застраховка “Каско” на МПС
уговорки относно предоставянето на заместващ автомобил, са
непротивопоставими на ответното дружество. Аргументи за това са изведени
от обстоятелството, че отговорността на застрахователя по застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите произтича от закона. Сочи, че
обема на имуществената му отговорност е ограничена до действително
претърпените вреди от конкретното ПТП и необходимите ликвидационни
разноски. В този смисъл навежда доводи, че претърпяното произшествие не е
необходимото и достатъчно условие за извършване на разход за наем за
заместващ автомобил, нито е типичен, закономерен резултат за това
увреждане. По тези съображения счита, че този вид разход не е в пряка
причинно-следствена връзка с процесния деликт. Излага, че по делото не е
установена необходимостта от наемане на автомобил, нито са доказани
пропуснати ползи и причините, обусловили извършването на ремонт за
продължителен период от време, надвишаващ обичайния такъв при идентични
увреждания. С оглед изложеното е направено искане за отмяна на
обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да се
отхвърли в цялост.
Въззиваемата страна – ЗД “ЕВРОИНС” АД оспорва въззивната жалба по
подробно изложени съображения. Счита първоинстанционното решение за
правилно и обосновано, като постановено в съответствие с приложимите
материално-правни норми и въз основа на правилен анализ на събраните по
2
делото доказателства. Поддържа, че претендираното вземане представлява
пропусната полза, причинена в резултат на процесното ПТП, която попада в
обхвата на законоустановения обем на имуществената отговорност на
застрахователя по имуществена застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите съгласно чл. 493, ал. 1 от КЗ. С оглед изложеното е
направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен
акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно
и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми.
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411, ал. 1 от КЗ за
заплащане на сума, претендирана от ответника в качеството му на
застраховател на лице, причинило увреждане на имуществото на застрахован
при ищеца по договор за имуществена застраховка. Твърди се ищецът да е
изпълнил своите задължения на застраховател по имуществена застраховка и
да е встъпил в правата на увреденото лице против носещия договорна
отговорност въз основа на валидно възникнало застрахователно
правоотношение с причинителя на увреждането. Предявената претенция
представлява стойността на платения наем за заместващ автомобил на
застрахованото лице по имуществената застраховка “Каско” на МПС, за
периода на извършване на ремонт на увреденото от процесното ПТП превозно
средство.
Съгласно чл. 411 от КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има
сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка
"Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по
имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към
застрахователя по "Гражданска отговорност". Когато вредата е причинена от
3
водач на моторно превозно средство, който има валидна задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователят
по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице,
може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на
причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по
договора за задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от
водача на моторното превозно средство, за които застрахователят по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е
отказал да заплати обезщетение на основание чл. 494.
По делото е установено, че на 07.07.2022г. между ищеца и И.Д.Д. е бил
сключен валиден договор за имуществено застраховане "Каско на МПС" -
"Клауза А - Пълно каско", съгласно Общи условия за застраховка "Каско на
МПС", с обект лек автомобил "Тойота - Корола", е рег. № В ******* ВК и със
срок на застрахователно покритие от 00, 00ч. на 08.07.2022г. до 24, 00ч. на
07.07.2023г. По силата на договора ищецът е приел да покрива риска от
повреди по собственото на застрахования МПС, а последният - да заплати
застрахователна премия, която не се спори, че е била заплатена.
Безспорно е, че в срока на действие на договора за имуществено
застраховане - на 04.01.2023г. в гр. Варна, е настъпило застрахователно
събитие - пътнотранспортно произшествие, при което водачът на лек
автомобил "Дачия", с рег. № ******* НВ не е спрял на знак “стоп” и не е
пропуснал движещото се по пътя с предимство превозно средство – “Тойота
Корола”, с рег. № *******, в резултат на което на последния били причинени
щети. Стойността на ремонта за възстановяване на увредения автомобил е в
размер на 2 605, 42 лева, която сума е била изплатена в полза на сервиза,
извършил ремонта. Ищцовото дружество е заплатило и сумата от 365, 83 лева,
представляваща наем за заместващ автомобил - фактът на осъщественото от
ищеца заплащане на застрахователно обезщетение не е бил спорен между
страните. Въз основа на регресна претенция от ЗД “ЕВРОИНС” АД ответното
дружество е погасило извънсъдебно чрез прихващане на насрещни вземания
сумата от 2 605, 42 лева.
Установено е, че увреденото лице, по силата на "Клауза Е+ - заместващ
автомобил", представляваща добавък № 1 към застрахователната полица за
застраховка "Каско на МПС", е направило искане да ползва заместващ
4
автомобил за част от периода, в който застрахованият лек автомобил е бил
приет в автосервиз за отстраняване на щетите, настъпили вследствие на ПТП -
видно от възлагателно писмо за заместващ автомобил от 22.02.2023г.,
подписано от застрахования. Заместващият автомобил бил предоставен на
застрахованото лице от автосервиза, ремонтиращ застрахования лек
автомобил, като за периода на ползване /от 22.02.2023г. до 06.03.2023г./ била
начислена сумата от 365, 83 лева. Отремонтираният автомобил е бил върнат
на застрахования, за което бил съставен приемо-предавателен протокол.
Безспорно е и съществуването на валиден договор за застраховка
"гражданска отговорност" на автомобилистите между ответното дружество и
собственика на лек автомобил "Дачия - Логан", с рег. № В ******* НВ, със
срок на застрахователно покритие, включващ датата на настъпване на
процесното ПТП, който покрива и отговорността на водача К.Г..
Единственият спорен между страните въпрос по същество е свързан с
това дали застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" на
виновното за настъпване на ПТП лице дължи претендираната сума, заплатена
от застрахователя по застраховка "Каско на МПС" за използвания от
увреденото лице заместващ лек автомобил в периода, в който собственият му
такъв е бил приет в доверен автосервиз за ремонтни дейности, извършването
на които е необходимо за отстраняване на щетите, настъпили вследствие на
процесното ПТП. Настоящият съдебен състав приема следното:
По делото са представени действащите към датата на сключване на
договора общи условия за застраховка "Каско на МПС" на ЗД "ЕВРОИНС" АД
/в сила от 26.03.2018г/., които са приложими към сключения между ищеца и
собственика на застрахования лек автомобил застрахователен договор. Видно
от застрахователната полица, покритите рискове по силата на
застрахователния договор попадат в приложното поле на клауза "А" от раздел
III на общите условия - пълно каско. Към застрахователната полица фигурира
добавък № 1, представен по делото. На основание чл. 7, ал. 3, т. 2, пр. 1 от
посочените по-горе общи условия за застраховка "Каско на МПС", неразделна
част от всеки застрахователен договор са застрахователната полица, общите
условия, както и добавъците към застрахователната полица. По силата на
посочения добавък № 1 спрямо застрахователния договор се прилага "клауза
Е+" - заместващ автомобил", която е част от общите условия на "ЗД
5
ЕВРОИНС" АД за застраховка "Каско на МПС". Съгласно чл. 3, ал. 2 от
"Клауза Е+", същата се прилага съвместно с "Клауза А" от общите условия на
ЗД "ЕВРОИНС" АД за застраховка "Каско на МПС".
По силата на "клауза Е+" застрахователят по застраховката "Каско на
МПС" предоставя на застрахования услугата "Заместващ автомобил" в случай
на настъпване на застрахователно събитие и при наличие на следните условия,
посочени в чл. 2, ал. 1 от въпросната клауза: 1/. застрахователното събитие е
покрито от общите условия на застрахователя; 2/. собственик е физическо или
юридическо лице; 3/. застрахованото МПС има право на доверен сервиз; 4/.
документи, които доказват обстоятелствата във връзка със застрахователното
събитие, са протокол за ПТП или двустранен констативен протокол за ПТП;
5/. отстраняване на щетата, по преценка на доверения сервиз, ще отнеме
повече от 5 работни дни, считано от датата на приемане на автомобила в
сервиза за извършване на ремонта; 6/. не представлява тотална щета по
смисъла на общите условия на застраховка "Каско на МПС" на застрахователя
и 7/. всички застрахователни премии по застраховка "Каско на МПС" са
изплатени от застрахования в пълен размер.
Предоставянето на тази услуга, съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от "Клауза Е+",
се извършва след изрично писмено искане на застрахования. Заместващият
автомобил се предоставя от определено от застрахователя дружество,
предлагащо услугите "рент-а-кар", и заплащане в негова полза на депозит от
страна на застрахования. Застрахователят изплаща стойността на наемната
цена на заместващия автомобил, съгласно подписан между
дружеството-наемодател и застрахования договор. Застрахователят
предоставя заместващия автомобил с издаването на възлагателно писмо за
заместващ автомобил само за периода от приемането на увредения лек
автомобил в указания доверен сервиз до деня на приключване на ремонта. За
приемането и предаването на автомобила за ремонт се изготвят изрични
протоколи между застрахования и посочения доверен сервиз.
Като доказателство по делото е прието възлагателно писмо за
заместващ автомобил от 22.02.2023г. до "Булвария" ЕООД /автосервизът,
извършил ремонт на автомобила/. Въз основа на същото е сключен договор за
наем на заместващ автомобил между увреденото лице и юридическото лице,
предоставящо услугата "рент-а-кар".
6
Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател, който го е
обезщетил в изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане
задължения, срещу застрахователя на гражданската отговорност на
деликвента - чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от установяването в доказателствена
тежест на ищеца на три групи факти: 1/. наличие на валиден договор за
имуществено застраховане с увредения и плащането по него на обезщетение
за настъпили вреди, както и на обичайните разноски за неговото определяне;
2/. възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД - т.е., че вредите са причинени от деликвента, с
негово виновно и противоправно поведение и 3/. наличие към момента на
настъпване на ПТП на сключен валиден договор за застраховка "гражданска
отговорност" между деликвента и ответника.
Съобразно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 от КЗ, обезщетението трябва да
бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието.
Дължимото обезщетение следва да се определи по пазарна стойност на
увреденото имущество, която стойност е към датата на увреждането.
Застрахователното обезщетение, което се дължи от застрахователя по
имуществена застраховка, подлежи на уговаряне от страните в
застрахователния договор. При настъпване на покрито от договора
застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение съгласно
разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ да заплати на застрахования уговореното
застрахователно обезщетение в размер, определен по правилото на КЗ, а не
според методика на застрахователя. Съгласно трайно установената практика
по прилагането на чл. 386, ал. 2 КЗ посочената разпоредба предвижда
следното - обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към
деня на настъпване на застрахователното събитие, като доказването на
вредата е в тежест на застрахования. Обезщетението не може да надвишава
действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична
увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество
/чл. 400, ал. 2 КЗ/, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 400,
ал. 3 КЗ/.
7
Видно е от представената по делото застрахователна полица и общите
условия към нея, че застрахователят изплаща обезщетение за възстановяване
на причинените вреди, както и разумно направените необходими и
целесъобразни разноски, изчерпателно посочени в чл. 4, ал. 4 от Общите
условия. От посочената по-горе "Клауза Е+", част от общите условия, се
установява, че покритите разходи по посочената клауза включват наемната
цена за периода на възстановяване на автомобила, но не повече от 30 дни, при
условие, че отстраняването на щетата, по преценка на доверения сервиз, ще
отнеме повече от 5 работни дни, считано от датата на приемане на автомобила
в сервиза за извършване на ремонта. За този период застрахованият има право
да ползва заместващ автомобил, предоставен от посочен от застрахователя
наемодател, предлагащ услугите "рент-а-кар". Право да ползват заместващ
автомобил имат само тези застраховани, което са избрали отстраняването на
щетите по увредения автомобил да бъде извършено в доверен сервиз, посочен
от застрахователя. Застрахованите, които изберат отстраняването на щетите да
бъде извършено чрез изплащане на обезщетение въз основа на експертна
оценка, по аргумент за противното от чл. 2, ал. 1, т. 1.3 от "Клауза Е+" към
общите условия за застраховка "Каско на МПС" на застрахователя ищец,
нямат право да ползват заместващ автомобил за срока на отстраняване на
щетите по увредения лек автомобил.
В контекста на изложеното настоящият съдебен състав приема, че
стойността на наемната цена, заплатена от застрахователя за ползване на
заместващ автомобил от увреденото лице в процесния случай, няма характер
на застрахователно обезщетение, а представлява допълнителна услуга, която
застрахователят предоставя на определена категория застраховани /чиято
стойност не се включва и в реалната възстановителна стойност на
застрахованото имущество по смисъла на чл. 400, ал. 2 КТ/. Този извод следва
на първо място от буквалното тълкуване на съдържанието на волеизявленията
в "Клауза Е+", предвид употребения израз "допълнителна услуга" и
обстоятелството, че същевременно липсва поето от застрахования задължение
за насрещна престация на носенето на риска от застрахователя /т.е.
задължение за заплащане на застрахователна премия/ - т.е. няма застраховане,
доколкото в частност застрахованият разполага не с правото да получи
парична сума като обезщетение за претърпените вреди, а право на
допълнителна услуга /не се касае за изключението по чл. 426 КЗ/. Този извод
8
се налага и при съобразяване на факта, че процесният застрахователен договор
по застраховка „Каско“ на МПС е с предмет общо имуществено застраховане
/чл. 399 ТЗ/, покриващо риска от настъпване на вреди върху конкретен обект
на имуществено право на застрахования. Безспорно стойността на наемната
цена за ползването на заместващ автомобил е извън предмета на процесния
застрахователен договор, доколкото същата не представлява стойност на
вреда, причинена върху застрахованото имущество – лек автомобил „Тойота-
Корола“.
Освен това следва да се посочи, че настъпилото ПТП не е необходимо и
достатъчно условие за извършването на разхода за наем на заместващ
автомобил, нито е типичен, закономерен и адекватен резултат от това
увреждане. Според „Клауза Е +“, предоставянето на заместващ автомобил е по
преценка на доверения сервиз, когато ремонтът би отнел повече от 5 работни
дни, считано от датата на приемане на автомобила в сервиз за извършване на
ремонта, поради което и разходите за заместващ автомобил не са пряка и
непосредствена последица от увреждането, а са свързани с организацията на
работа в сервиза, извършил ремонта. По общото правило на чл. 51, ал. 1 от
ЗЗД на обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Между деянието и настъпилата вреда следва да
има причинно-следствена връзка, което е елемент от фактическия състав на
чл. 45 от ЗЗД. С оглед на това не подлежат на обезщетяване вреди, които
макар и да имат връзка с деликта, не се явяват пряка и непосредствена
последица от същия. А причинната връзка е зависимост, при която деянието е
предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретното
действие или бездействие на деликвента, като причинният процес следва да се
ограничи до неговото типично, закономерно, а не случайно развитие.
Доколкото в настоящият случай не се установи разходите за заместващ
автомобил да са пряка и непосредствена последица от увреждането, се налага
извод, че не са налице предпоставките за възлагането им в тежест на
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност".
Като е достигнал до други изводи първоинстанционният съд е
постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да
се постанови друго, с което предявеният иск да се отхвърли.
По отношение на разноските:
9
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на
въззивника следва да се присъдят сторените по делото разноски в общ размер
на 125 лева, от които 25 лева за държавна такса и 100 лева юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
В полза на ответника следва да се присъдят сторените в
първоинстанционното производство съдебни разноски в общ размер на 350
лева, от които 250 лева за възнаграждение за вещо лице и 100 лева
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед цената на иска, който е под установения в чл. 280, ал. 3 от ГПК
минимален праг за търговски дела, настоящото решение е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2367 от 10.02.2024г., постановено по гр.д. №
61133/2023г. по описа на СРС, ГО, 31 състав и ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
"ЕВРОИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. “Христофор Колумб” № 43 срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ "ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. “Симеоновско шосе” № 67 А, иск с правно
основание чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 365, 83 лева - регресно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение за ползването на
заместващ автомобил от страна на застрахованото лице по щета №
**********/05.01.2023г., във връзка с настъпило на 04.01.2023г. в гр. Варна
ПТП между лек автомобил „Тойота“, модел „Корола“, рег. № ******* и лек
автомобил марка „Дачия“, модел „Логан“, рег. № ******* НВ, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО "ЕВРОИНС" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Христофор
10
Колумб” № 43 да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ "ЛЕВ ИНС"
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
“Симеоновско шосе” № 67 А, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 350
/триста и петдесет/ лева – съдебни разноски в първоинстанционното
производство, както и да заплати на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК
сумата от 125 /сто двадесет и пет/ лева – съдебни разноски във въззивното
производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11