Р Е Ш Е Н И Е
№ 25
23.04.2020 година гр. Омуртаг
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд - Омуртаг
на двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета
година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЯНА ЗАХАРИЕВА
секретар Диянка Константинова
прокурор
като разгледа докладваното от
председателя Н. З. административно наказателно дело номер № 13, по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „АВТОШКОЛА
ДИДАКТИК“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Омуртаг, ул.
***, със законен представител Д.Л.С.,
против Наказателно постановление № 478994-F513155 от 20.12.2019 г. на Директор
на ТД на НАП – В., с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 3 000.00 лева, на основание чл. 185,
ал. 2 от ЗДДС. В жалбата се твърди, че не е извършено визираното в НП нарушение,
за което е санкциониран жалбоподателя., тъй като таксите на курсистите били
внасяни по сметка на дружеството, от управителя на същото, поради това, че
курсистите били непълнолетни, като в графа „основание за внасянето“ на вносните
бележки било изписвано „такса за обучение на водач на МПС“, както и трите имена
и ЕГН на съответния курсист, т. е. всички плащания до датата на извършване на проверката
били по банков път. Поради това в жалбата е посочено, че в случая било налице
изключението сочено в нормата на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на
МФ. Уточнено е, че след извършване на проверката тази практика била
преустановена. Алтернативно, в случай, че се приеме, че е осъществено нарушение,
се излагат доводи за наличие на предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Изложено е становище, че обжалваното НП е издадено в нарушение на чл. 118
от ЗДДС, чл. 9 от ЗДДФЛ и чл. 10 от ЗКПО, съгласно които задължение за издаване
на фискален бон съществувало във всички случаи на извършване на продажба на
стоки и услуги, освен в случаите, в които плащането се извършва по банков път. Поради
изложеното в жалбата жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното наказателно
постановление, като незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от законния представител – Д.С. и упълномощения от него адв. В. Т.
от АК – Ш., които поддържат жалбата.
Ответникът – ТД на НАП – В., се представлява
от гл. ю.к. М. Й., която
оспорва жалбата, моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна и НП да бъде
потвърдено.
Районна
прокуратура – Т., ТО – Омуртаг, редовно призована не изпраща представител и не
изразява становище по делото.
Съдът, като прецени, че жалбата е
подадена в срок и е процесуално допустима, и след запознаване с представените
доказателства, приема за установено следното:
Към делото е приложен Протокол № П-03002519063714-073-001/12.08.2019
г., в който са отразени констатациите от извършена проверка на дружеството
жалбоподател в периода от 11.04.2019 г. до 12.08.2019 г. Видно е от посочения
протокол, че проверката е извършена за „установяване на факти и обстоятелства
за периода 27.09.2017 г. до 11.04.2019 г. свързани с:“ дружеството жалбоподател.
Сочи се в протокола, че в хода на проверката, на 11.04.2019 г., било извършено
посещение на обект – учебен център, находящ се на адрес: гр. Омуртаг, ул. ***,
което било документирано с Протокол № 0331843/11.04.2019 г. и при което било
установено, че в обекта няма регистрирано и въведено в експлоатация фискално
устройство. Препис от посочения протокол от 11.04.2019 г. не е представен и
съответно не е приложен по делото. Отразено е в Протокол № П-03002519063714-073-001/12.08.2019
г., че са били направени искания за извършване на насрещни проверки на общо
седем физически лица, които приключили с протоколи, подробно описани в
цитирания по-горе протокол от 12.08.2019 г., но самите протоколи и материалите
по тези проверки не са представени по делото. Сочи се в протокола, че от тези
проверки се установило, че седемте физически лица, на които било проведено
обучение за придобиване на правоспособност за управление на МПС, са посочили
сумите, които заплатили за обучението, за проведени допълнителни учебни часове,
а някои от тях и за гориво, като заявили, че са дали тези суми на инструкторите
в брой. Сочи се в протокола от 12.08.2019 г., че били изискани и справки от ОО „Автомобилна
администрация“ – гр. Т., за всички кандидати за придобиване на правоспособност
за управление на МПС, които са положили успешно практически изпит, както и за
тези, които се водят в активно обучение или са вписани в регистъра на учебния
център, за декларираните МПС, с които се осъществявала дейност по обучение на
водачи, включени към разрешението за дейността на търговеца и за броя и
идентификационни данни за преподавателите по теория и практика. Посочено е, че
бил получен отговор съдържащ диск и списък на МПС и на преподавателите, но
същите не са представени по делото, като в протокола е отразен анализ на данните.
Според този анализ били установени недекларирани от дружеството жалбоподател
приходи за 2018 г. от лица преминали обучението в автошколата, както и от лица
прехвърлени от други автошколи, положили успешно практически изпит през същата
година. В анализа са обсъдени и още три протокол от извършени насрещни проверки
на физически лица, но същите не са представени. Сочи се в протокола, че от общо
33 лица прехвърлени от други автошколи, 16 лица, посочени поименно, преминали
теоретично и практическо обучение, като е прието, че същите са платили по 200.00такса,
което било потвърдено при извършена насрещна проверка на едно от тези лица, а
15 лица, също посочени поименно, преминали само практическо обучение, като е
прието, че всяко едно от тези лица е заплатило за обучението по 96.60 лева. Същевременно
са цитирани четири фактури, три издадени на лица преминали първото обучение и
една издадена на лице преминало само практическо обучение, като са посочени
стойности на фактурите различни от стойността на таксите, които е прието, че са
заплатили курсистите. Разликата не е коментирана в протокола и преписи от
фактурите не са приложени по делото. Описано е в протокола, че при анализ на
информацията получена от ОО „Автомобилна администрация“ – Т., се установил и
неотчетен приход от проведени 52 часа допълнителна практическо обучение. Обсъдени
са в протокола дадените писмени обяснения от законния представител на
жалбоподателя, но препис от същите не е представен по делото. По делото не е
представено от административно – наказващият орган нито едно от доказателствата
описани в Протокол № П-03002519063714-073-001/12.08.2019 г., като приложения
към същия протокол. Въз основа на цитирания протокол против жалбоподателя е
съставен АУАН № F513155/03.10.2019 г., за извършено нарушение по чл. 7, ал. 1
от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 3, ал. 1 от същата
наредба и чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, за това, че при извършена проверка на 12.08.2019
г., в гр. Т., приключила с Протокол № П-03002519063714-073-001/12.08.2019 г.,
било установено, че „Автошкола Дидактик“ ЕООД, ЕИК *********, с обект в гр. О.,
ул. ***, започнало търговска дейност от 11.12.2017 г. без монтирано, въведено в
експлоатация и регистрирано фискално устройство, съгласно чл. 7, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Посочено е, че нарушението е извършено на
12.12.2017 г. в гр. О.. Посочено е в акта е, че било установено, че дружеството
извършвало обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за
управление на МПС, категория „В“, за което получавало в брой такса за услугата,
през периода 01.01.2018 г. – 31.03.2019 г., като събраните суми били внасяни
впоследствие от управителя Д.Л.С. по банкова сметка *** „ЦКБ“ АД – клон Т., офис
Омуртаг. Посочено е в АУАН, че нарушението било за първи път, че акта е
съставен в „присъствие на лицето“ и че доказателствата към акта били Протокол №
П-03002519063714-073-001/12.08.2019 г., вносни бележки и банкови извлечения от „ЦКБ“
АД. АУАН е подписан от актосъставителя, един свидетел и законния представител
на жалбоподателя, на когото е връчен препис от акта и който е посочил, че ще
направи възражение в законоустановения срок. Законния представител на жалбоподателя
действително е подал възражение против съставения АУАН, като същото не е
приложено от административно – наказващият орган към материалите на
административно – наказателната преписка, но е представено към жалбата. Във
възражението са изложени съображения сходни с изложените в жалбата, по която е
образувано настоящото производство. Въз основа на цитирания АУАН е издадено обжалваното Наказателно
постановление № 478994-F513155 от 20.12.2019 г. на Директор на ТД на НАП – В., с
което на жалбоподателя е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 3 000.00 лева, на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, за
нарушение по чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл.
3, ал. 1 от същата наредба и чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. В процесното НП описанието
на нарушението е идентично с описанието му в АУАН. В НП е обсдъдено подаденото
от законния представител на жалбоподателя възражение, като същото е прието за
неоснователно. Екземпляр от НП е връчено на законния представител на
жалбоподателя. Към АНП освен описаните по-горе документи са приложени и Удостоверение
за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“, вносна бележка № 35405В-АГ-1542/20.12.2018
г., вносна бележка № 35405В-АГ-1425/22.11.2018 г., вносна бележка № 35405В-АГ-1543/20.12.2018
г., вносна бележка № 35405В-АГ-1424/22.11.2018 г., вносна бележка № 3545В-АГ-1547/20.12.2018
г., вносна бележка № 35405В-АГ-1423/22.11.2018 г., вносна бележка № 35405В-АГ-1285/24.10.2018
г., вносна бележка № 35405В-АГ-1158/25.09.2018 г., вносна бележка № 35405В-АГ-1286/24.10.2018
г., вносна бележка № 35405В-АГ-1157/25.09.2018 г., вносна бележка № 35405В-АГ-1287/24.10.2018
г., вносна бележка № 35405В-АГ-1156/25.09.2018 г., вносна бележка № 35405В-АГ-1030/23.08.2018
г., вносна бележка № 35405В-АГ-1031/23.08.2018 г., вносна бележка № 35405В-АГ-1032/23.08.2018
г., вносна бележка № 35405В-АГ-0879/24.07.2018 г., вносна бележка № 35405В-АГ-0880/24.07.2018
г., вносна бележка № 35405В-АГ-0750/22.06.2018 г., вносна бележка № 35405В-АГ-0749/22.06.2018
г., вносна бележка от 23.05.2018 г., вносна бележка № 35405В-АГ-0652/23.05.2018
г., вносна бележка № 35405В-АГ-0653/23.05.2018 г., вносна бележка № 35405В-АГ-0379/21.03.2018
г., вносна бележка № 35405В-АГ-0518/23.04.2018 г., вносна бележка № 35405В-АГ-0380/21.03.2018
г., вносна бележка № 35405В-АГ-0517/23.04.2018 г., вносна бележка № 35405В-АГ-0381/21.03.2018
г., вносна бележка № 35405В-АГ-0516/23.04.2018 г., банкови извлечения по сметка
от 25.01.2018 г. до 20.03.2019 г., Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на
изпълнителния директор на НАП. Като писмени доказателства по делото са
приложени и представените от жалбоподателя Удостоверение изх. № 20191217105609/17.12.2019
г., изд. от АВ, НП № 478994-F513155/20.12.2019 г. на директора на ТД на НАП – В.,
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 480-ОП/27.11.2019 г.,
Разписка за връчване от 16.12.2019 г., Писмени обяснения за прилагане на
наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. относно измененията и допълненията на същата, Свидетелство
за регистрация на фискално устройство от 13.12.2019 г., банкови извлечения по
сметка от 02.01.2018 г. до 30.12.2019 г. По делото като свидетел е разпитана Н.
С. С. – актосъставител, която потвърждава
констатациите по АУАН, като описва извършването на проверката, посочва периода,
за който е извършена и констатациите отразени в протокола от 12.08.2019 г.
Обсъждайки
събраните по делото доказателства съдът намира жалбата за основателна. При разглеждане на АУАН и НП съдът констатира, че при
съставяне на АУАН и при издаване на процесното НП, са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които ги опорочават. Административно –
наказателната отговорност на дружеството жалбоподател е ангажирана за нарушение
квалифицирано по чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка
с чл. 3, ал. 1 от същата наредба и чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. Разпоредбата
на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, регламентира
задължението на лицата по чл. 3 от същата наредба да монтират, въведат в
експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на
дейността на съответния обект. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006
г. на МФ: „Всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него
продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен
превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на
платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи,
или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за
извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се
предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко
информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8“. Според разпоредбата на чл. 185,
ал. 2 от ЗДДС „Извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне
извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане,
се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до
1 000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци,
в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на
приходи, се налагат санкциите по ал. 1“. Следователно част от правната
квалификация на административното нарушение, което се санкционира на основание чл.
185, ал. 2 от ЗДДС е чл. 118 от ЗЗД, но в конкретния случай този законов текст
не е част от дадената правна квалификация на административното нарушение, за
което е наложено административно наказание на жалбоподателя. Може само да се
предполага, че доколкото се сочат като нарушени разпоредбите на чл. 7, ал. 1 и чл.
3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, правната квалификация на
деянието би следвало да е във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, но такава не е
дадена от актосъставителя при съставяне на АУАН и от административно –
наказващия орган при издаване на процесното НП. Предвид изложеното съдът счита,
че правната квалификация на административното нарушение, за което е
санкциониран жалбоподателя е неточна, с оглед на което АУАН е съставен в
нарушение на чл. 42, т. 5 от ЗАНН, а НП е издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1,
т. 6 от ЗАНН. Наред с това в случая е налице и непълно описание на нарушението,
тъй като реализирането на административно-наказателна отговорност на
жалбаподателя предполага обосноваване и на обстоятелства, касаещи прилагането
на чл. 185, ал. 2 или ал. 1 от ЗДДС, защото разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от
ЗДД има две хипотези, като предвидените санкции са в размери, които разкриват
съществени разлики, а това определя правен интерес на наказаното лице да узнае
кои обстоятелства наказващият орган приема за относими и като основание за
налагане на едната или другата санкция. В конкретния случай в АУАН и НП в
описанието на нарушението не е посочено, че последното е довело до неотразяване
на приходи. Това обстоятелство е споменат само при обсъждане на подаденото от
законния представител на жалбоподателя възражение, но не и в описанието на
самото нарушение. Пропускът да се посочи как нарушението по чл. 7, ал. 1 във
връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ е довело до
неотразяване на приходи е съществен, тъй като не позволява да се провери
правилно ли е приложена първата хипотеза на разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС и да се извърши преценка не са ли налице обстоятелства за прилагане на
по-леката санкция по ал. 1. Констатираният пропуск съществено нарушава и
правото на защита на санкционирания субект. Предвид изложеното съдът счита, че
АУАН е съставен и в нарушение на чл. 42, т. 4 от ЗАНН, а НП издадено в
нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5, предл. 1-во от ЗАНН. Отделен е въпроса, но
той касае разглеждането на НП по същество, че административно – наказващият
орган не е ангажирал достатъчно доказателства в подкрепа на твърдяното нарушение,
като не е представил по делото всички материали по административно – наказателната
преписка. Предвид изложеното по-горе съдът намира, че е опорочена процедурата
по издаване на процесното НП, което води до неговата незаконосъобразност. Нарушаването
на която и да е от горепосочените императивни разпоредби на ЗАНН води до
ограничаване правото на защита на наказаното лице. Нарушаването на правото на
защита във всички случаи води до порочност на издаденото НП, тъй като
представлява съществено процесуално нарушение. Ето защо съдът намира, че в
процесния случай, са налице допуснати съществени процесуални нарушения по
административно – наказателното производство по издаване на Наказателно
постановление № 478994-F513155 от 20.12.2019 г. на Директор на ТД на НАП – В.. Тези
съществени процесуални нарушения не могат да бъдат преодоляни в хода на
съдебното производство и представляват предпоставка за отмяна на процесното НП,
като незаконосъобразно, на формално основание, без да се обсъжда спора по
същество.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 478994-F513155
от 20.12.2019 г. на Директор на ТД на НАП – В., с което за административно нарушение квалифицирано по чл. 7, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 3, ал. 1 от същата наредба
и чл. 185, ал. 2 от ЗДДС на „АВТОШКОЛА ДИДАКТИК“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Омуртаг, ул. *** № ***, със законен
представител Д.Л.С., на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 3 000.00 лева, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - Т. в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава
ХІІ от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Невяна Захариева