РЕШЕНИЕ
№ 827
гр. Русе, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20224520100652 по описа за 2022 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439, ал.1 от
ГПК.
Ищцата М. М. ИСМ. твърди, че със Заповед № 3537/02.06.2011 г., издадена по
ЧГД № 5023/2011 г. по описа на РС-Русе /в сила от 13.07.2011 г./, на основание чл.417
ГПК съдът признал, че по отношение на нея и на С.С.З. е налице задължение за
плащане към „БАНКА ДСК“ ЕАД на сумата 2536.87 лв.-главница, ведно със законната
лихва от 31.05.2011 г., 337.93 лв.-просрочена лихва от 04.02.2011 г. до 30.05.2011 г.,
57.50 лв. разноски и 226 лв. юрисконсултско възнаграждение. Впоследствие „ОТП
ФАКТОРИНГ“ ЕООД, чийто частен правоприемник бил настощият ответник -
„ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с Договор за покупко-продажба на вземания
от 04.06.2012 г. /невръчено на ищцата/ изкупил задължението й от първоначалния
кредитор. След повече от 8 години “ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД образувало
изп.дело № 1109/2019 г. при ЧСИ Венцислав Маринов, на основание цитирания по-
горе изпълнителен лист. По изпълнителното дело през 2019 г. били извършени запори
на вземанията по банковите сметки на М. И.. От влизане в сила на съдебния акт до
предприемане на действия за удовлетворяване на кредитора изминали повече от 5
години, който срок представлявал общата погасителна давност. Твърди, че щом
вземането е установено по заповедно производство, за което не е воден установителен
иск, давностният срок, с който се погасявало задължението, бил 3 години и
1
възможността да предявяват удовлетворяване на вземанията се погасила на 13.07.2014
г.
Моли да бъде постановено решение, с което да се признае за установено, че М.
М. ИСМ. не дължи на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД сумите, предмет на
издаден изпълнителен лист по ч.гр.д № 2350/2011 г. по описа на РС-Русе, за
събирането на които е образувано изп.дело №********* г. по описа на ЧСИ, рег.№833
и район на действие ОС-Русе, поради погасяване на вземанията по давност.
Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът депозира отговор на исковата молба, в който оспорва
основателността на иска. Твърди, че по силата на Договор за покупко-продажба на
вземания от 04.06.2012 г., сключен между „Банка ДСК" ЕАД и „ОТП Факторинг
България" ЕАД, последното придобило вземането срещу С.С.З. и М.М. И.,
произтичащо от Договора за кредит от 02.06.2006 г. За прехвърлянето на вземанията по
договора за цесия на ищцата било изпратено уведомително писмо от името на цедента
„Банка ДСК" ЕАД.
На 07.10.2013 г. било образувано изп. дело № 710/2013 г. по описа на ЧСИ
Венцислав Маринов, въз основа на издадения изпълнителен лист по ч.гр.д №
2350/2011 г. по описа на РРС и взискателят „Банка ДСК" ЕАД поискал налагане на
запор на МПС на задължените лица.
На 15.10.2013 г. била връчена покана за доброволно изпълнение на М. И..
Заповедта за незабавно изпълнение влязла в сила на 29.10.2013 г., след което спрямо
длъжника за вземането се прилагала общата 5-годишна погасителна давност (чл.117,
ал. 2 от ЗЗД).
На 11.11.2013 г. съдебният изпълнител изпратил съобщение за налагане на запор
на вземане на ищцата.
Срокът на погасителната давност за процесното вземане спрямо ищцата бил
прекъснат на 07.10.2013 г. с подаване на молбата за образуване на ИД № 710/2013 г,
съдържаща искане за прилагане на годен изпълнителен способ и бил спрян до
26.06.2015 г., предвид действащото до тази дата ППВС № 3/18.11.1980 г. (отменено с
ТР № 2/2015 г., постановено по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, която отмяна
действала само занапред).
На 16.01.2017 г. с молбата за образуване на изпълнително дело № 19/2017 г. по
описа на ЧСИ Венцислав Маринов, въз основа на същия изпълнителен титул и след
влязлото в сила Постановление за прекратяване на ИД № 710/2013 г., взискателят
поискал налагане на възбрани на недвижими имоти, запор на трудово възнаграждение
и запор на банкови сметки на задължените лица.
На 15.02.2017 г. била депозирана молба за налагане на възбрана на имущество,
собственост на ищцата по ИД № 19/2017 г.
На 07.10.2019 г. била депозирана молба за налагане на запор на труд на вземане
на ищцата по ИД № 19/2017 г. Макар и до тази дата да можело да се твърди, че са
настъпили обстоятелствата по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, ако изпълнителното дело е
прекратено по силата на закона, а взискателят поиска ново изпълнително действие,
съдебният изпълнител следвало да образува ново изпълнително дело. Новото искане на
2
свой ред прекъсвало давността, независимо от това дали съдебният изпълнител го е
образувал в ново дело или не.
На 11.12.2019 г. с молбата за образуване на изп. дело № 1109/2019 г. по описа на
ЧСИ Венцислав Маринов, въз основа на същия изпълнителен титул и след влязлото в
сила Постановление за прекратяване на ИД № 19/2017 г., взискателят поискал опис на
движимите вещи на задължените лица.
На 15.01. и 18.02.2020 г. били изпратени съобщения за насрочване на опис на
движимите вещи, собственост на длъжника по ИД № 1109/2019 г.
На 11.06.2020 г. бил наложен запор на трудовото възнаграждение на ищцата.
На 26.08.2020 г. била депозирана молба от взискателя с искане за налагане на
запор на нейни банковите сметки.
На 28.08.2020 г. била депозирала молба от взискателя с искане за налагане на
запор на трудовото възнаграждение на ищцата. Въз основа на наложения запор на
вземане, считано от м.10.2021 г. постъпвали суми по ИД № 1109/2019 г. от третото
задължено лице-работодател на ищцата, представляващи плащания в резултат на
извършени изпълнителни действия от конкретно посочен изпълнителен способ. В този
смисъл ответникът твърди, че всяко постъпление на суми било реализиране на
изпълнителния способ, като поддържането на висящността на изпълнителния процес
по този начин от страна на взискателя прекъсвало не само срока по чл.433, ал.1, т. 8
ГПК, но и погасителната давност.
Поради изложеното, неоснователни се явявали твърденията на ищцата, че
погасителната давност за вземането изтекла на основание чл. 110 и сл. от ЗЗД. При
договора за заем (кредит) било налице неделимо плащане, за което важала
петгодишната давност по чл. 110 от ЗЗД. С прекъсването на давността с всяко от
горепосочените действия по изпълнението започвал да тече срок на нова погасителна
давност и този срок не бил изтекъл към момента на предявяване на исковата молба,
нито понастоящем.
С приемането на Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за
преодоляване на последиците (загл. доп. ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) и
по конкретно разпоредбите на чл. 3, т. 1 от цитирания нормативен акт, били спрени
всички давностни срокове, считано от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. вкл., поради което
към настоящия момент не бил изтекъл давностният срок за вземането.
Предвид подробно изложените съображения, моли искът да бъде отхвърлен
изцяло, като на ответника се присъдят разноските за настоящото производство.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намира за установено следното:
Отрицателният установителен иск по чл.439, ал.1 от ГПК, с който длъжникът в
изпълнението може да се брани, като оспори съществуването на изпълняемото право,
изключва възможността искът да се основава на факти, преклудирани със сила на
пресъдено нещо, формирана по влязлото в сила решение, въз основа на което е издаден
изпълнителният лист /чл.439, ал.2 от ГПК/. Ако искът е основан на такива факти, то
той на общо основание / чл.299, ал.2 от ГПК/ би бил недопустим.
При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с
3
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ /съгласно чл.116, б.“в“ ЗЗД/.
Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. Взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на
изпълнителния процес, като внася съответните такси и разноски за извършването на
изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ
(извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне
на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне
на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.
В случая ищцата основава претенцията си на обстоятелства, настъпили след
приключване на ч.гр.д. № 5023 по описа за 2011 г. на РС-Русе, по което в полза на
„Банка ДСК“ ЕАД е издаден изпълнителен лист солидарно срещу С.С.З. и М. М. ИСМ.
за заплащане на сумите: 2536.87 лв. главница, ведно със законната лихва от 31.05.2011
г., 337.93 лв. просрочена лихва и 283.50 лв. деловодни разноски. По същество се
твърди юридически факт от категорията на юридическите събития – изтичането на
тригодишен давностен срок, по аргумент от чл.117, ал.2 ЗЗД, за вземане, установено по
заповедно производство, за което не е воден установителен иск. Обективно
давностният срок тече след постановяване на съдебния акт, поради което искът се
явява процесуално допустим.
Разгледан по същество, той е неоснователен.
Вземането на „Банка ДСК“ ЕАД произтича от сключен между нея и
кредитополучателя Снежана Захариева договор за кредит за текущо потребление от
02.06.2006 г., обезпечен с поръчителството на М.И..
На 04.06.2012 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и „ОТП Факторинг България“ ЕООД е
сключен договор за цесия с предмет – вземания, посочени в приемо-предавателен
протокол, едно от които е и процесното, за което по цитираното заповедно
производство е издаден изпълнителен лист.
Въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и
изп.лист, издадени по ч.гр.д.№ 5023/2011 г. по описа на РС-Русе и цитирания договор
за цесия, на 07.10.2013 г. по молба на „ОТП Факторинг България“ ЕАД е образувано
изп.дело № 710/2013 г. по описа на ЧСИ Венцислав Маринов, рег.№ 833 и район на
действие ОС-Русе, срещу двете длъжници. На същата дата е наложен запор върху
всички сметки на М.И..
Заповедта за изпълнение и изп.лист са връчени на М.И. с покана за доброволно
изпълнение на 15.10.2013 г. С изтичането на двуседмичния срок за възражение /по
чл.414, ал.2 ГПК преди изменението от 2019 г./ на 29.10.2013 г. заповедта по чл.417
4
ГПК е влязла в сила и от тогава започва да тече новата 5-годишна давност за вземания,
установени със сила на пресъдено нещо.
С постановление № 312/20.01.2016 г. на ЧСИ изпълнителното производство е
прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Перемпцията, обаче, е без правно
значение за давността, която прекъсва със следващото надлежно извършено
изпълнително действие или с признание на вземането от длъжника.
Въз основа на същия изпълнителен лист, на 16.01.2017 г. срещу двете солидарно
отговорни длъжници е образувано ново изп.дело № 19/2013 г. по описа на ЧСИ
Венцислав Маринов, на която дата са наложени запори на банковите сметки на М.И.,
което изпълнително действие е прекъснало погасителната давност за вземането на
ответника. За задължението си към „ОТП Факторинг“ ЕАД, както и за наложените
запори върху банковите й сметки, ищцата е уведомена на 24.01.2017 г.
Следващите прекъсвания на давността са от 15.02.2017 г. /чрез депозираната
молба от взискателя за налагане на възбрана върху недвижими имоти на М.И./ и от
07.10.2019 г. с искането за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на
ищцата. С разпореждане от същата дата съдебният изпълнител е оставил без уважение
искането за прилагане на този изп.способ, поради настъпила перемпция и въз основа на
това, на 08.10.2019 г. е прекратил изп.производство.
Според задължителната съдебна практика, когато по изпълнителното дело е
направено искане за нов способ след като перемпцията е настъпила, съдебният
изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение
на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна
последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да
образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е
прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от
това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново
дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Ето
защо в случая съдът приема, че въпреки настъпилата перемпция още на 15.02.2019 г.
искането за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на М.И. от 07.10.2019
г. е прекъснало давността за събиране вземането на взискателя.
На 11.12.2019 г. е образувано последното изп.дело № 1109/2019 г. по описа на
ЧСИ Венцислав Маринов и на същата дата, по молба на взискателя, е наложен запор
върху банковите сметки на ищцата, насрочен е и опис на движими вещи на 15.01 и
18.02.2020 г.
На 26.08.2020 г. „ОТП Факторинг България“ ЕАД е депозирало молба по
изп.дело за налагане на запор върху банкови сметки на двете длъжници.
На 31.08.2020 г. е наложен запор на вземания за трудови възнаграждения на
ищцата.
5
От издаденото удостоверение на ЧСИ Венцислав Маринов на 18.05.2022 г. е
видно, че в периода 19.12.2019 г. – 28.01.2022 г. по изп.дело № 1109/2019 г. от запор на
вземания на М.И. са постъпили суми в общ размер 1263.97 лв.
От изложеното дотук е видно, че вземането на ответника не е погасено с
изтичането на предвидената петгодишна погасителна давност. Между предприетите
изпълнителни действия по последователно образуваните три изпълнителни
производства няма изминал петгодишен срок, за да се приеме, че самото изпълняемо
право на ответника-взискател е погасено по давност.
Ето защо предявеният отрицателен установителен иск се явява неоснователен и
следва да бъде оставен без уважение.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, в тежест на ищцата са направените от ответника
деловодни разноски в размер на 172 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от М. М. ИСМ., с ЕГН
**********, против „ОТП Факторинг България“ ЕАД, гр.София, с ЕИК *********,
отрицателен установителен с правно основание чл.439 ГПК за недължимост на сумите,
предмет на изпълнително дело № 1109/2019 г. по описа на ЧСИ Венцислав Маринов, с
рег.№ 833 на КЧСИ и район на действие Окръжен съд-Русе, образувано въз основа на
изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№ 5023/2011 г. по описа на РС-Русе.
ОСЪЖДА М. М. ИСМ., с ЕГН **********, от гр.С.П., обл.Р, ул.“О.П.“ 4, вх.7,
ет.1, да заплати на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, гр.София, с ЕИК *********, 172
лева деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6