Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 27.07.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав в
публично съдебно заседание на четиринадесети октомври през двехиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА
ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА
ГЕОРГИЕВА
ЯНА В.
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр.
дело № 12001 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на „А 1 Б.“ ЕАД
срещу решение от 05.08.2020г., постановено по гр.д. № 27664/2019 г. на СРС, I ГО, 120-ти състав в частта, с която
са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу В.К.В. иск с правно основание
чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено дължимостта
на сумата 335. 92 лв. – главница, ведно със законната лихва от 13.11.2018г. до
окончателното изплащане и иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за признаване за установено на сумата 75. 78 лв. – лихва за забава за
периода 27.06.2016г. – 09.11.2018г., като неоснователни.
Въззивникът поддържа доводи за
неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на процесуалния
закон и неправилно приложение на материалния закон. Поддържа, че по делото е
доказано наличието на облигационно правоотношение между страните при Общи
условия, като съгласно чл. 22.2 от ОУ, дължимата месечна абонаментна такса се
предплаща от абонатите на съответната мрежа. Сочи, че по отношение на
вземанията по договора за продажба на изплащане от 28.10.2015г., е налице
двустранно-подписан протокол, съгласно който е налице доказано предаване на
абоната от мобилния оператор на процесната вещ. Твърди, че по делото е доказано
с представените договори и реалното предоставяне на услуги по договорите за
електронни съобщителни услуги, а представените фактури само обективират
ликвидността на самото задължение. В жалбата отделно са изложени доводи относно
начислената по договора неустойка, по отношение на която искът е отхвърлен,
поради което същите се явяват неотносими. Моли се съда да отмени решението в
обжалваната част, като уважи частично предявения иск за главницата до размера
на сумата 335. 92 лв. и изцяло иска за лихва.
Въззиваемата страна В.К.В., чрез
назначения особен представител, оспорва жалбата в депозиран писмен отговор и моли съда да потвърди решението в
обжалваната част. Претендира разноски за настоящото производство.
Решението в частта, с която е отхвърлен
предявения иск за разликата над 335. 92 лв. до пълния предявен размер от 639.
76 лв., е влязло в сила като необжалвано.
Съдът, като съобрази доводите във
въззивната жалба и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната
жалба пороци на оспорения съдебен акт.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните оплаквания в
жалбата.
Първоинстанционно решение е валидно и
допустимо в обжалваната част.
Предявеният иск с правна
квалификация чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, предмет на въззивното
производство, е за признаване за установено дължимостта на сумата 335. 92 лв.,
представляваща вземания по рамков договор № В1314861/05.08.2009г. и три
приложения към него, както следва: приложение от 16.06.2015г. за избран пакет
от услуги фиксиран интернет и мобилна телефонна услуга за телефонен номер
**********, при месечна абонаментна такса за пакета в размер на 14. 99 лв.;
приложение № 1/28.10.2015г., с което е избрана услуга мобилен интернет за
телефонен номер ********** с месечна абонаментна такса в размер на 14. 90 лв. и
сключен договор за продажба на изплащане от 28.10.2015г. с уговорени една
първоначална и 23 месечни вноски , всяка с цена 3 лв., както и приложение №
1/10.02.2015г. , с което е избрана услуга Мтел мобилен интернет за телефонен номер
**********, при месечна абонаментна такса в размер на 9.90 лв.
В отговора по чл. 131 от ГПК, ответникът
, чрез назначения особен представител, е направил възражение, че представените
по делото договори не са подписани от ответника, отделно е оспорил предоставянето
на процесните далекосъобщителни услуги. Наведен е довод за нищожност на
клаузите в ОУ относно настъпването на забава на длъжника. Направено е
възражение за давност.
По делото са представени трите описани в
исковата молба договора, ведно с приложенията към тях и приложимите Общи
условия, както и издадените от ищеца фактури.
Съгласно твърденията в исковата молба, процесната
сума в размер на 335. 92 лв. представлява вземания, начислени по следните представени
по делото фактури: фактура № *********/01.06.2016г. за сумата 189. 54 лв. с
падеж 26.06.2016г.; фактура № *********/01.06.2016г. за сумата 3.00 лв. с падеж
26.06.2016г; фактура № 33594748/04.07.2016г. за сумата 32. 34 лв. с падеж
29.07.2016г.; фактура № 33594748/04.07.2016г. за сумата 3. 00 лв. с падеж
29.07.2016г.; фактура № *********/03.08.2016г. за сумата 1.49 лв. с падеж 28.08.2016г.;
фактура № *********/03.08.2016г. за сумата 3.00 лв. с падеж 28.08.2016г.;
фактура № *********/02.09.2016г. за сумата 3.00 лв. с падеж 27.09.2016г.;
фактура № *********/04.10.2016г. за сумата 3.00 лв. с падеж 29.10.2016г.;
фактура № *********/01.11.2016г. за сумата 61.55 лв. с падеж 26.11.2016г.; фактура
№ *********/01.11.2016г. за сумата 3.00 лв. с падеж 26.11.2016г. и фактура №
*********/02.12.2016г. за сумата 33 лв. с падеж 27.12.2016г.
С оглед липсата на открита процедура по
чл. 193 ГПК и възложена доказателствена тежест на ищеца в тази връзка, както и
липсата на поддържано конкретизирано възражение от ответника в хода на
производството относно точните подписи, които оспорва, въззивният намира, че представените
договори са автентични писмени документи и е налице доказано възникнало
облигационно правоотношение между страните по представените три броя договора
за мобилни услуги и договор за продажба на изплащане на движима вещ –
ПакТаб AllviewAX4NanoPlusBl+Post128KmMi Сърф M23, описана и предадена на ответника съгласно
представения неоспорен двустранно подписан протокол /л. 56/.
Предвид изложеното, съдът намира, че
претендираните по процесните фактури месечни вноски от по 3 лв. по договора за
продажба на изплащане от 28.10.2015г. са дължими от ответника. Налице е валидно
сключено правоотношение по договора, като предаването на вещта на потребителя е
удостоверено с приемо-предавателен протокол към договора – приложение № 1.
Поради изложеното искът за главницата в частта досежно сумата общо 18 лв. – начислени
шест такси по 3 лв., е основателен и доказан.
Съдът намира, че с представените по
делото договори и фактури в частта им, обективиращи месечни такси/абонаментни
такси, лизингови вноски, пакети минути и др./, е налице доказано вземане на
ищеца. Съгласно чл. 22.2 от представените ОУ, месечната абонаментна цена се
предплаща от абонатите на съответната мрежа ежемесечно, като първата месечна
абонаментна цена се заплаща при сключване на договор за услуги.
Всички гореописани фактури обективират
вземания само за месечни абонаментни такси и месечни вноски от 3 лв., с
изключение на фактура № **********/01.06.2016г., която е на обща стойност 189.
54 лв. В посочената фактура е обективирана сумата 151. 78 лв. – разговори,
данни, съобщения и други, по отношение на която възражението на въззиваемия – ответник за липса на
ангажирани доказателства за реално изпълнение на договора от страна на ищеца, е
основателно.
В тази връзка следва да се отбележи, че в
тежест на ищеца, съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, е да установи при
условията на пълно и главно доказване, че вземането, което претендира,
съществува в претендирания размер. Представените фактури не са годни да
установят получаване на далекосъобщителни услуги в отчетния период при изрично
направеното оспорване в тази връзка. Ищецът, въпреки изрично направеното
оспорване на ответника и изрично възложената му доказателствена тежест, не е
ангажирал съответно експертиза или други доказателства за доставянето на
договорените мобилни услуги. С оглед изложеното, досежно сумата 151. 78 лв. по
посочената фактура от 01.06.2016г., по делото не е доказано предоставени от
ищеца услуги на претендираната стойност.
По изложените съображения предявеният
иск за главницата е основателен и доказан за сумата общо 184. 14 лв. –
представляваща месечни абонаментни такси и погасителни вноски по договор за
продажба на движима вещ на изплащане, а в останалата обжалвана част искът е
неоснователен и недоказан.
Налице е направено в срока по чл. 131 ГПК възражение за давност от ответника, които е неоснователно. Заявлението по
чл. 410 ГПК е подадено на 13.11.2018г., а процесният период на главницата е
01.06.2016г. -02.12.2016г., поради което не е налице изтекъл 3 - годишен
давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
С оглед изложеното, е частично
основателен е и акцесорния иск за мораторна лихва до размера на сумата 44. 50
лв. за претендирания период 26.06.2016г. – 09.11.2018г. Налице е уговорен в ОУ
падеж на задълженията за плащане на дължимите суми – 15 - дневен след издаване
на фактурата, като неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от
задължението за плащане на дължимите суми /чл. 26.4 и 26.5/. Доводите на
ответника за нищожност на клаузата за посочения начин на плащане са
неоснователни. Не е налице неравноправно третиране на абонатите с визираната
клауза.
Предвид частичното несъвпадение на изводите
на двете инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
обжалваната част за отхвърляне на исковете съответно до размера на сумата 184.
14 лв. досежно главницата и 44. 50 лв. досежно лихвата, като вместо него бъде
постановено ново за уважаване на исковете, а в останалата част за разликата до
пълните размери решението за отхвърляне на исковете следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, на въззивника
– ищец следва да бъдат присъдени разноски в размер на 8. 93 лв. – разноски за
заповедното производство, сумата 134. 01 лв. – разноски за първонистанционното
производство и сумата 97. 19 лв. – разноски за въззивното производство.
Въззиваемият не претендира и доказва
сторени разноски.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение
от 05.08.2020г., постановено по гр.д. № 27664/2019г. на СРС, I ГО, 120 състав в частта, с която са
отхвърлени предявените от „А.Б.“ ЕАД срещу В.К.В. иск с правно основание чл.
422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено дължимостта на
сумата 184. 14 лв. – главница, ведно със законната лихва от 13.11.2018г. до
окончателното изплащане и иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за признаване за установено дължимостта на сумата 44. 50 лв. – лихва за
забава за периода 27.06.2016г. – 09.11.2018г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените от „А.Б.“ ЕАД, ЕИК ******срещу
В.К.В., ЕГН **********, искове с правно
основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗД, че ответникът
дължи на ищеца сумата 184. 14 лв. – главница,
представляваща месечни абонаментни такси и погасителни вноски по договор за
продажба на изплащане от 28.10.2015г., съгласно фактури №
*********/01.06.2016г.;№*********/01.06.2016г.;№ 3594748/04.07.2016г.; №33594748/04.07.2016г.;№*********/03.08.2016г..;
№ *********/03.08.2016г.;№*********/02.09.2016г.;№ *********/04.10.2016г. и №
*********/01.11.2016г., ведно със законната лихва върху сумата от 13.11.2018г.
до окончателното изплащане, както и мораторна лихва в размер на 44. 50 лв. за
периода 27.06.2016г. – 09.11.2018г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 72252/2018г. на СРС, 120
състав.
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 05.08.2020 г., постановено по гр.д. № 27664/2019 г. на СРС, I ГО, 120 състав в останалата
обжалвана част.
Решението в частта за отхвърляне на иска
за главницата над сумата 335. 92 лв. до пълния предявен размер от 639. 76 лв. е
влязло в сила, като необжалвано.
ОСЪЖДА
В.К.В.,
ЕГН ********** да заплати на „А.Б.“
ЕАД, ЕИК ******,
на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 8. 93 лв. – разноски за заповедното
производство, сумата 134. 01 лв. – разноски за първоинстанционното производство
и сумата 97. 19 лв. – разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.