РЕШЕНИЕ
№ 75
гр.Поморие,
27.03.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Поморийски районен
съд, гражданска колегия, в открито заседание на 25 ноември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ : Ивайло Бъчваров
при участието на секретаря Йовка Тодорова,
като разгледа докладваното от районния съдия г.д.N 166 по описа за
Производството
е образувано по искова молба от
ищеца ищеца „Б.о.” ООД
със седалище и адрес на управление в гр.София, представлявано от
управителя Я.Д., чрез пълномощника адв.П. ***
против ответниците „Б.-К.” ЕООД със седалище и адрес на
управление в гр.Варна представлявано от управителя Т.С. и „М. БГ” със седалище
и адрес на управление представлявано от управителя Т.С. . В исковата молба се
твърди ,че на 18.10.2016 г. е сключен договор за изработка между ищцовото
дружество в качеството на изпълнител и „Б.-К.”ЕООД в качеството на възложител
за почистване на арендована земеделска земя в землището на с.М.Ш. и копаене на
дупки за засаждане на фиданки, срещу възнаграждение в размер общо на 12000 лв.
без ДДС платимо в три дневен срок от извършване на работата по договора и след
приемане от възложителя. Твърди се, че ищецът изпълнил задълженията си съгласно
договора, а първия ответник приел извършената работа на 25.10.2016 г. с приемо
предавателен протокол, но не изпълнил задължението си да заплати договореното
възнаграждение.Твърди се ,че първият ответник на 09.01.2018 г. прехвърлил
единственото свое недвижимо имущество на
втория ответник. Твърди се ,че с така сключената сделка се увреждат интересите
на ищеца, в качеството му на кредитор на първия ответник тъй като се намалявало
имуществото на длъжника, като в случая се твърди, че длъжника и третото лице са
знаели за увреждането, тъй като едноличен собственик на капитала и управител и
на двете дружества било едно и също лице.
Иска признаване за недействителен по отношение на ищеца на договора за покупко
продажба на недвижим имот обективиран в н.а. №4/09.01.2018 г.,том І, дело №2 по
описа на нотариус Кр.П., сключен между двамата ответници. Претендират се и
направените разноски в настоящото производство . Представя доказателства .
Правното основание на предявения иск е по чл.135 от ЗЗД .
Исковата молба е приета за
разглеждане и препис от нея ,ведно с приложените доказателства е изпратен на
ответника . В срока по чл.131 ГПК
ответнците са подали отговор на
исковата молба. В отговора се сочи, че ищецът
няма правен интерес от провеждането на иска, тъй като не е кредитор на първия
ответник, доколкото между тях не е налице сключен какъвто и да е договор.Сочи
се, че представения по делото договор е сключен между първия ответник и друго
дружество –„Б.-Г.”ЕООД. Твърди се ,че този договор е сключен от К.С. без
представителна власт да представлява
първия ответник, поради което и този договор не е породил последствия за
него.Твърди се ,че за договора първия ответник разбрал едва с получаване препис
от исковата молба и е предприел действия по изпращане на възражение по чл.301
от ТЗ . Оспорва се извършването на работата по представения договор и
възникването на задължение по него.Твърди се ,че договорът за изработка е сключен във вреда на представлявания при
условията на чл.40 от ЗЗД и е нищожен, а едноличен собственик на капитала на Б.-Г.
ЕООД е К.С., който е бил съпруг на Т.С., която е едноличен собственик на
капитала на първия ответник. Иска се отхвърляне на предявеният иск и присъждане
на направените по делото разноски.
Ищецът, редовно призован, в с.з. се представлява от процесуален
представител- адвокат. Поддържа иска и моли за неговото уважаване.
Ответниците, редовно призовани в с.з. се представляват от процесуален
представител- адвокат. Оспорват иска и молят за неговото отхвърляне.
За
да се произнесе по така предявеният иск , съдът взе предвид следното:
По делото е
представен договор за изработка , сключен
на 18.10.2016 г.между „Б.-К.”ЕООД в качеството на възложител и „Б.-Г.“ ЕООД в
качеството на изпълнител за почистване на арендована земеделска земя в
землището на с.М.Ш., общ.Б. и копаене на дупки за засаждане на фиданки, срещу
възнаграждение в размер общо на 12000 лв. без ДДС, от които 8000 лв. платимо в
три дневен срок от извършване на работата по договора и 4000 лв. след приемане
от възложителя. Представен е и приемателно-предавателен протокол съставен между
страните по цитирания договор, с който
възложителят по представения по делото договор за изработка е приел извършената
по него работа от изпълнителя „Б.-Г.“ ЕООД . Представен е в препис и договор за
покупко продажба не недвижим имот обективиран в нотариален акт №4/09.01.2018
г., том І, нот.д. №2/2018 г., с който „Б.-К.“ ЕООД е продало на „М. БГ2010“
ЕООД поземлен имот с идентификатор ... по КККР на гр.К., общ.Поморие,
обл.Бургас на посочената в същия договор продажна цена. По делото е извършена
съдебно счетоводна експертиза, видно от заключението, на която в счетоводството
на „Б.-К.“ ЕООД няма осчетоводено задължение по договор от 18.01.2016 г., а в ТД-НАП- Варна няма подаване от страна на
„Б.-К.“ ЕООД и „М. БГ“ на справки-декларации, както и дневници за покупки и
продажби, като във връзка с това дружествата нямат декларирани фактури с
издател „Б.о.“ООД. Ответните дружества не са регистрирани по ЗДДС. На въпроса
относно завеждан ли е в счетоводството на ищеца договор за услуга от 18.10.2016 г. или каквито и да е други
договори с възложител „Б.-К.“ ЕООД, на вещото лице не е предоставена информация
от страна на ищеца. Вещото лице сочи, че на запитването до ТД на НАП-София не е
постъпил към момента на изготвяне на заключението отговор, дали са регистрирани
фактури издадени от ищцовото дружество с получател някое от ответните
дружества. Съдът констатира, че такава справка е изпратена от ТД на НАП София
директно до съда, където е постъпила на 04.07.2019 г. и в същата е посочено, че
в дневниците за продажби на ищеца няма издадени фактури на получателите „Б.-К.“
ЕООД и „М. БГ 2010“ ЕООД. В качеството
на свидетел по делото е разпитан св.С.. По делото са представени справки от
търговския регистър, от които е видно, че К. С. е управител и едноличен
собственик на капитала на „Л.В.“ЕООД и управител на „Б.-Г.“ ЕООД с едноличен
собственик на капитала Л.В.“ЕООД . Представена е и декларация с нотариална
заверка от 27.10.2017 г. на подписа на Т. С., с която същата декларира, че
оттегля пълномощното дадено на К.С. да представлява „Б.-К.“ ЕООД. Св.С. сочи,
че е бивш съпруг на управителя на
ответните дружества и е бил пълномощник на „Б.-К.“ ЕООД, понастоящем с
оттеглено пълномощно. Свидетелят сочи, че е подписал лично договора за
изработка сключен с ищеца, като го е
избрал да изпълни възложената по договора работа-почистване от стар насаждения
и засаждане с нови фиданки. Според свидетеля работата по договора е била
свършена така както е договорено и работата е била приета от „Б.-К.“ ,чийто
управител била запозната с всичко по договора и наясно, че трябва да се плати
за работата.
Предвид
така установените факти и като съобрази разпоредбите на закона , съдът направи
следните правни изводи: В чл.135 от ЗЗД е предвидено, че кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни
спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при
извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето,
с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането.
Недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са
придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на
недействителността.
Знанието се предполага до доказване на
противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на
длъжника.
Когато действието е извършено преди
възникване на вземането, то е недействително само ако е било предназначено от
длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора.
Кредиторите, в чиято полза е обявена
недействителността, се удовлетворяват от сумата, получена от публичната продан
преди третото лице, тогава когато то участвува в разпределението с вземане,
произтичащо от обявяване на недействителността.
В случая се твърди, че вземането е възникнало
на основание сключен между страните договор за изработка
сключен между ищеца и първия ответник, който приел извършената работа с
представеия приемо- предавателен протокол към договора. Следователно ищецът
следва при условията на пълно и главно доказване, на първо място да установи
качеството си на кредитор по отношение на ответника на заявеното в исковата
молба основание, договор за изработка сключен с ответника, по който ищецът е
изпълнил задълженията си и съответно в негова полза е възникнало вземане. На
следващо място следва да се установи, че първия ответник е сключил договора, за
който се претендира, че е недействителен по отношение на ищеца, като е знаел,
че го уврежда. Съдът намира, че по делото не се доказа по безспорен начин
сключването на договор за изработка с първия ответник. Представеният по делото
договор за изработка, действително е с предмета посочен в исковата молба, но
същият е с посочен изпълнител дружеството „Б.-Г.“ЕООД, а не ищцовото дружество
„Б.о.“ ЕООД, поради което и така представеният договор не удостоверява
твърдения от ищеца факт, че е кредитор
на първия ответник. От заключението на извършената съдебно счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като обосновано и правилно, се установява, че
в счетоводството на ответниците не е осчетоводен договор с ищеца, нито в техните дневниците за
покупки и продажби има декларирани фактури издадени от ищеца. По отношение
счетоводството на ищеца, следва да се отбележи, че ищецът не е представил по
делото никакви издадени фактури по твърдения договор с първия ответник, за
което не е имал никаква пречка ако такива съществуват и не е оказал съдействие в тази насока на
вещото лице по повод изготвяне на заключението, но от постъпилата по делото
справка от ТД на НАП София, се установява, че
и в дневниците за продажби на ищеца няма издадени фактури на нито едно
от ответните дружества. Поради това съдът прие, че по делото не се доказа
наличието на договор за изработка между ищеца и първия ответника, нито пък
изпълнение на такъв от страна на ищеца. От показанията на св.С. също не се
установява наличието на такъв договор, а се установява единствено наличие на
представения договор, който той е сключил като представител на първия ответник
с дружеството „Б.-Г.“ЕООД. При оценка показанията на този свидетел следва да се
има предвид както отношенията му с управителя и собственик на капитала на
ответните дружества, който е бивш съпруг на свидетеля, а също и
обстоятелството, че по делото се установи, че дружеството, с което е сключен
представения по делото договор е със собственик на капитала друго дружество с едноличен собственик на
капитала св.С., поради което съдът намира, че показанията на този свидетел не
следва да се кредитират относно обстоятелството за наличие на договор за
изработка между ищеца и първия ответник,
тъй като същият е заинтересован от изхода на спора, поради качеството си на собственик на капитала на
дружеството страна по представения договор, с което е договарял като
пълномощник на първия ответник, понастоящем с оттеглено пълномощно. Поради изложеното съдът прие, че ищецът не
доказа при условията на пълно и главно доказване факта, че е кредитор на
ответника по договора за изработка, сочен като основание за възникване на
вземането, поради което искът се явява недоказан по своето основание и същият
следва да се отхвърли.
Предвид отхвърлянето на предявения иск, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК следва на ответниците да се присъдят направените от тях
разноски по делото в размер на 1400 лв.. Поради посочения изход от спора следва
да се отхвърли искането на ищеца за присъждане на направените по делото
разноски.
Мотивиран от изложеното Поморийски районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от ищеца „Б.о.“ ЕООД със седалище и
адрес на управление в гр.С., бул…., ЕИК…
представлявано от управителя Я.Д. срещу ответниците „Б.-К.“ЕООД, със седалище и
адрес на управление в гр.В., район …,
ул…., ЕИК…, представлявано от управителя
Т. С. и „М. БГ 2010 „ЕООД, ЕИК… със седалище
и адрес на управление в гр.В.,
район …, ул…., представлявано от Т. С., за
обявяване на недействителен по отношение на ищеца на договор за покупко
продажба на недвижим имот обективиран в
н.а. №4/09.01.2018 г.,том І, дело №2 по описа на нотариус Кр.П., сключен между
двамата ответници.
ОСЪЖДА ищеца „Б.о.“ ЕООД със седалище
и адрес на управление в гр.С., да заплати на ответниците „Б.-К.“ЕООД, със седалище и адрес на управление
гр.В. и „М. БГ
2010 „ЕООД със седалище и адрес на управление в гр.В.,
сумата 1400 лв., представляващи разноски в
настоящото производство.
ОТХВЪРЛЯ искането
на ищеца „Б.о.“ ЕООД със седалище и адрес на управление в
гр.София за присъждане на разноски по делото.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :