№ 3753
гр. С., 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20241110156524 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49
ЗЗД от „Д. – О.з.е“ ЕАД срещу С.о. за сумата от 670,97лв., представляваща регресно
вземане, включващо платено застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „К.“ по щета № ... в размер на 655,97 лева и ликвидационните разноски в
размер 15 лева, за вредите по лек автомобил марка „Р.К.“, с рег. № .. настъпили в
резултат на ПТП на 10.06.2022 г. в гр. С., ведно със законната лихва от 24.09.2024 г. до
окончателното плащане. Претендират се разноските по делото.
Ищецът твърди, че застрахователното обезщетение в общ размер на 655,97 лева.
е изплатено от него за нанесени щети на застрахован при него по имуществена
застраховка „К.“ лек автомобил, като е сторил 15 лв. ликвидационни разноски за
обработка на щетата. Излага, че щетите са в резултат на ПТП, настъпило на 10.06.2022
г. в гр. С., по ул. „СС.с.“ при кръстовището с бул.“Х.С.и“ възникнало поради
попадането на автомобила в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното
платно – част от общинската пътна мрежа, за чието поддържане отговаря С.о.. Сочи,
че е предявил регресната си претенция пред ответника, но той е отказал да плати.
В законоустановения срок е подаден отговор на исковата молба от ответника
С.о., с който предявеният иск е оспорен като неоснователен. Оспорва времето, мястото
и механизма на ПТП, включително наличието на дупка на пътното платно и че тя е
причина за ПТП. Изтъква, че липсва протокол за ПТП, че представените документи са
частни свидетелстващи документи и нямат материална доказателствена сила, а
заявлението за изплащане на обезщетение е съставено от лице, заинтересовано от
изплащане на обезщетение. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка.
Твърди, че е изпълнил задълженията си да поддържа въпросния участък. Счита, че не
е налице валидно сключено застрахователно проотношнеие между ищеца и
застрахованото лице. Релевира възражение за съпричиняване на вредите от водача на
автомобила поради движение с несъобразена с пътната обстановка скорост. Моли за
1
отхвърляне на иска, евентуално – за намаляване на размера на дължимото обезщетение
поради липса на причинно-следствена връзка за част от обезщетените от ищеца вреди
и поради съпричиняване. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните и са отделени като безспорни по делото следните
факти и обстоятелства: че ул. „СС.с.“ при кръстовището с бул.“Х.С.и“ представлява
част от общинската пътна мрежа; че ищецът е заплатил във връзка с процесното
събитие застрахователно обезщетение в общ размер на 655,97 лв., като е сторил
ликвидационни разноски за обработка на щетата в размер на 15 лв. Към датата на ПТП
е съществувало валидно правоотношение по застраховка „К.” между ищеца и водача
на увредения автомобил, което обстоятелство се доказва и от представения по делото
договор за застраховка (л. 69).
От уведомление за щета (л.7) се установява, че на 13.06.2022 г. е подадено
заявление от до ищеца за завеждане на претенция за настъпило на 10.06.2022 г. в 15:40
часа в гр. С., ул. Стара планина и бул. Х.С.и, ПТП, при което автомобилът при
движение попада в крайпътна дупка и уврежда автомобила. Същата е заведена при
ищеца под щета № .....
От представените Опис-претенция и калкулаация се установява, че
застрахователят по изготвения доклад е прието да се изплати на сервиз- е.а ООД, на
който за ремонта е изплатена сумата от 655,97 лева.
От регресна покана изх. № .../09.03.2023 г. се установява, че ищецът е отправил
до ответника покана за заплащане на сумата от 655,97 лева и 15 лева ликвидационни
разходи в петнадесет дневен срок от получаването й. Поканата е получена на
22.03.2023 г., което се доказва от приложеното към делото известие за доставяне. С
писмо (л. 30) ответникът е отказал изплащането на обезщетение.
По делото е приетото заключение на вещо лице инж. Й. Д. Й. по допусната
САТЕ, което съдът кредитира като обективно, безпристрастно и компетентно дадено,
от което се установява, че всички увреждания по лек автомобил марка „Р.К.“, с рег. №
..., отразени в описа на застрахователя се намират в пряка и причинно-следствена
връзка с механизма на процесното събитие, като необходимата стойност за
възстановяване на щетите по лекия автомобил е в размер на 655,97 лева към датата на
ПТП.
От показанията на свидетеля С. А. М. се установява, че същият е управлявал на
10.06.2022 г. лек автомобил марка „Р.К.“, с рег. № .. Същият потвърждава, че именно
той е подписал уведомление за щета, находящо се на л. 7 по делото. Спомня си за
инцидента, който е претърпял при десен завой на кръстовището на ул. Х.С.и и малката
уличка, която е пряка там (не си спомня името й)Там имало едно хлътване на
платното, което е изключително незабележимо, докато не попаднеш в него, което
2
предполагало закачане на автомобила на стърчащия бордюр. Разказва, че не е било
възможно да не пропадне, имало хлътване като шахта, неравност на пътя, която била
по-ниско от останалата част на платното. Денивелацията била по-голяма в тази част от
платеното. Било естествена дупка на платното, нервност на паважа, хлътване. В
резултат на попадането на автомобила в тази денивелация се закачил прага в бордюра.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични, последователни и
кореспондиращи си със събрания по делото доказателствен материал като отчита, че
предвид изминалия дълъг период от време е нормално същият да не си спомня по-
конкретни обстоятелства около процесното ПТП.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу
възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която
са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. Предпоставките за предвидената суброгация са:
наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца
по договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който застрахователят да е
изплатил на застрахования застрахователното обезщетение във връзка с настъпването
на покрит застрахователен риск и за увредения да е възникнало деликтно вземане
срещу възложителя на причинителя на вредата.
За събитието не е съставен протокол за ПТП, като ОУ на застрахователя не
поставят такова изискване за този вид произшествие. Въпреки липсата на протокол,
които да констатира събитието, съдът приема настъпването на събитието за доказано
въз основа на събраните по делото писмени доказаталатва и свидетелски показания на
очевидеца М., които съдът изцяло кредитира. Макар свидетеля да не си спомня
конкретика около процесното ПТП, същия потвърждава, че уведомлението за щета е
подадеено и подписано от него и че потвърждава отразените в него обстоятелства
относно механизма на настъпването на ПТП-то. Същият макар изминалия период от
време ясно и детайлно описва мястото на инцидента и неравността, в която е попаднал
като посочва, че в резултат на преминаването през хлътналия паваж и промяна в
денивелацията на пътя, автомобилът е пропаднал и е реализирал контакт с издадения
бордюр.
По делото е прието заключение на съдебно-автотехническа експертиза, което
съдът цени като компетентно и обективно изготвено. След подробен анализ, експертът
е дал категорично становище, че от техническа гледна точка, механизмът на ПТП е
свързан именно с преминаване на МПС през нервност (дупка) на пътното платно.
3
Според вещото лице наличните щети по автомобила се намират в пряка причинно-
следствена връзка с механизма. Установи се следния механизъм: че на 10.06.2022 г.,
около 15:40 часа лек автомобил „Р.К.“, с рег. № ... се движи в района на кръстовището
на ул. „Стара планаина“ и бул „Х.С.и“ и попада в неравност (естествена дупка) на
хлътналия паваж в резулат на което е увреден десния му праг. Ето защо е налице пълно
припокриване на фактите, установени от писмените доказателства, изготвената
експертиза и от събраните гласни доказателствени средства.
С оглед гореизложеното съдът намира наличието и механизма на ПТП за
безспорно установени по делото. Обстоятелството, че не са събрани подробни
доказателства за параметрите и местоположението на дупката/неравността не оборват
категоричния извод на съда.
Относно причинно-следствената връзка между процесното ПТП и
претендираните вреди, съдът кредитира изцяло изготвеното експертно заключение по
допуснатата САТЕ, като пълно, ясно и компетентно изготвено и съответстващо на
останалия доказателствен материал по делото. Според заключението на вещото лице
при анализ на механизма на произшествието и съпоставка на щетите от заявлението и
описа на застрахователя от техническа гледна точка следва извод, че щетите по „Р.К.“,
с рег. № ..., са вследствие реализираното ПТП на 23.09.2020 г. По делото се установи и
размерът на причинените от ПТП вреди. Обезщетението трябва да бъде равно на
размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Съгласно така
кредитираното експертно заключение по САТЕ стойността, необходима за
възстановяване на лек „Ш.С“ изчислена на база средни пазарни цени към датата на
ПТП, е 655,97 лева. При определяне стойността на вредите по средни пазарни цени е
взета предвид възрастта на автомобила към датата на ПТП.
На следващо място по делото е безспорно обстоятелството, че процесният
участък представлява част от общинската пътна мрежа, т.е., представлява част от
уличната мрежа на населеното място съгласно чл. 77 ЗУТ - публична общинска
собственост по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗОС, поради което следва да се приеме, че
задължен да осъществява дейностите по поддържането и ремонта на улицата е именно
ответникът С.о.. Според , "Препятствие на пътя" е нарушаване целостта на пътното
покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и
създават опасност за движението. В случая, установената дупка представлява
препятствие по смисъла на посочената разпоредба, която е създавала опасност за
движението. Според , пътен знак Г11 се поставя пред препятствие на пътя, когато
водачите могат да заобиколят препятствието отдясно или отляво, за да продължат
движението си, какъвто в случая не се установи да е имало, а в тежест на ответника е
да установи това обстоятелство с оглед доказаното съществуване на процесната дупка
на собствения на ответника път. Общината като юридическо лице осъществява
4
дейностите по чрез своите служители или други лица, на които е възложил
изпълнението. В случая именно бездействието на последните във връзка с поддържане
на пътя, вкл. във връзка с възлагане извършването на ремонтни дейности и
сигнализиране на пътя до завършването им, е довело и до неизпълнение на
задължението по и , поради което и на основание ответникът носи отговорност за
причинените вреди при процесното ПТП.
Релевираното от ответника възражение за съпричиняване на вредите е
неоснователно. Принос по смисъла на има винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на
вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и
самите вреди /или необходимо е действията или бездействията на пострадалия да са в
пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно
следствие/. В конкретния случай в хода на съдебното дирене по делото не се събраха
каквито и да било данни и доказателства, от които може да се изведе заключение за
съпричастност на водача на увреденото МПС към възникването на вредите и техния
обем, а това обстоятелство е в доказателствена тежест на ответника, както му е било
указано с доклада по делото. На следващо място по довода на ответника, че водачът на
автомобила не е съобразил поведението си на пътя с условията на пътното платно,
съдът намира, че именно ответникът е следвало да релевира доказателствени искания,
за да установи сочените от него обстоятелства, като в настоящия случай по делото
няма данни за такова поведение на водача.
Доколкото се установиха фактите, че процесното ПТП е причинено в следствие
на необезопасена дупка, намираща се на улица от уличната мрежа в населеното място
гр. С., от което ПТП са настъпили процесните вреди, които са били обезщетени от
застрахователя- ищец, то на основание 410 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД и чл 45 ЗЗД
застрахователят встъпва в правата застрахования срещу С.о. за вредата до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото отстраняване. В
настоящата хипотеза доколкото стойността на нанесените вреди по средни пазарни
цени към датата на ПТП надхвърля размера на платеното от ищеца обезщетение,
предявеният иск се явява доказан в пълния му размер.
По отношение на разноските:
При този изход на делото и предвид своевременно направеното искане в тази
насока, право на разноски възниква за ищеца за посочените в по чл. 80 ГПК реално
заплатени суми. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да се
присъдят сторените от ищеца разноски от 50 лева – държавна такса, 50 лева – депозит
на свидетел, 400 лева – депозит за експертизата и 480 лева – реално заплатено
адвокатско възнаграждение.
5
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.о. с адрес гр. С., ул. „Мо.” № 33 ДА ЗАПЛАТИ на „Д. – О.з.Е“
ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В. № на основание чл.
410, ал. 1 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 670,97 лева (с вкл. 15 лева
ликвидационни разходи), представляваща регресно вземане, включващо платено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „К.“ по щета № ..., за
вредите по лек автомобил марка „Р.К.“, с рег. № .. настъпили в резултат на ПТП на
10.06.2022 г. в гр. С., ведно със законната лихва от 24.09.2024 г. до окончателното
плащане на сумата.
ОСЪЖДА С.о. с адрес гр. С., ул. „Мо.” № 33 ДА ЗАПЛАТИ на „Д. – О.з.Е“
ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В. № на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата 980 лева – разноски в производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6