Р Е Ш Е Н И Е
№ 205
гр. Габрово, 03.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГАБРОВО, в открито
заседание на трети
май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯН АТАНАСОВ
при секретаря ЕЛИСАВЕТА ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от
съдия АТАНАСОВ гр. д. № 2126 по
описа на съда за 2018 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба от
„ЕОС МАТРИКС” ЕООД гр. София, чрез пълномощник адвокат И.Н., против А.Д.Г..
Предявените искове са за установяване на вземания на ищеца, за които РС –
Габрово е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3147/14.06.2018 г. по ч.гр.д. №
1193/2018 г. по описа на съда, след подадено възражение от
длъжника.
В исковата
молба се твърди, че ищецът има вземания спрямо ответника, възникнали на
основание договор за потребителски кредит № FL577473 от 24.03.2011 г., сключен между „Юробанк
България" АД /с предишно наименование „Юробанк и еф джи България" АД/
и ответника. Съгласно чл. 1 и чл. 2, ал. 1 от договора, „Юробанк България"
АД е предоставило потребителски кредит в размер на 1 410 лева, преведени по банкова сметка ***:
***. Посочената сума е отпусната с
цел пълно предсрочно погасяване на задълженията на кредитополучателя-ответник
за КК VISA VC127600 от 02.07.2009 г., /сключен между банката и А.Д.Г.
като картодържател/. С извършването на горепосочените действия „Юробанк
България" АД е изпълнило задължението си да предостави договорения паричен
заем. Същевременно за кредитополучателят-ответник е възникнало задължението да
върне ползваният кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията
на договора, на съответните погасителни вноски, /така и чл. 1, чл. 6 и чл. 7 от
договора/.
Поради
неизпълнението на длъжника, са се формирали парични задължения, както следва: главница в размер на 881,85 лева.
Съгласно
правилата на чл. 3 от договора за кредит, за усвоеният кредитен лимит кредитополучателят
дължи на банката фиксирана и променлива годишна лихва, както и договорна
надбавка /чието изчисляване е описано и конкретно посочено/. Съответно в справката е отразена и дължимата
лихва в размер на 249,80 лева, начислена за периода от 24.03.2011 г. до
31.12.2015 г., включително.
С Договор
за възлагане на вземания от 18.01.2016 г. и Приложение № 4, неразделна част от
договора, „Юробанк България" АД е прехвърлило на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД
вземането си по горепосочения договор за кредит срещу ответника. Съгласно чл.
19 от договора за кредит банката може във всеки един момент да прехвърли
правата си по договора за кредит на трето лице. Приложение № 4, неразделна част
от договора, съдържа конкретната информация за длъжника - име и ЕГН, както и
съответното вземане към него, а именно: главница в размер на 881,95 лева; лихва в размер на
249,80 лева.
Извършената
цесия е съобщена на длъжника от цедента. Уведомителните писма за извършената
цесия са достигнали адреса на длъжника. Съгласно чл. 20 от горепосоченият
договор за кредит, всички уведомления, изпратени от кредитора, достигнали
адреса, посочен по договора, се считат за узнати от длъжника. На 24.03.2016 г.
е настъпил крайният срок, съгласно погасителния план на горепосочения договор
за кредит, с което задължението е падежирало и е изцяло изискуемо.
Предвид
изложеното ищецът
моли съда да
се произнесе с решение, с което да установи със сила на пресъдено нещо, че
ответникът му дължи сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1193/2018 г. на PC - гр. Габрово: главница в размер на 881,95 лева,
ведно със законната лихва от датата на подаването на заявлението до пълното
погасяване на прецесното вземане; договорна лихва, начислена за периода от
24.03.2011 г. до 31.12.2015 г. включително, в размер на 249,80 лева.
Претендират се направените в исковото и заповедно производство разноски.
В съдебно
заседание ищецът се представлява от адвокат Н., която поддържа предявените
искове.
Ответникъ
се представлява по делото от редовно упълномощения си адвокат Д.Р.. В представения писмен отговор
предявените искове се оспорват по основание и размер, по следните съображения:
Сумата по представения договор за
потребителски кредит № FL577473/24.03.2011г., никога не е била превеждана по
сметка на ответника, респ. той никога не е използвал средства по банкова
сметка, ***. Ако се приеме, че посочената сума е била преведена в полза на ответника, следва да се
има предвид че той оспорва обстоятелството да е заплащал каквито и да е било суми по
този договор. Съобразно представеното от самия ищец извлечение, от страна на
ответника са превеждани суми по кредитна сделка с анюитетни вноски № 4214219. В
посочения договор за потребителски кредит, а именно чл.15, ал.5 е предвидено,
че при не погасяване, изцяло или от части, на която и да е вноска на главницата
или лихвата по кредита, вземането на банката за възстановяване на целия кредит,
става предсрочно изцяло изискуемо. Предвидено е още, че изискуемостта настъпва без
да е необходимо каквото и да е било волеизявление на страните. Съобразно
изложеното и с оглед на обстоятелството, че ответникът не е заплащал вноски по
посочения кредит, то следва да се приеме, че е приложима именно посочената
разпоредба. Така наречената автоматична предсрочна изискуемост ползва кредитора, но
доколкото последният за свое удобство е предвидил изискуемостта да настъпи без
наличието на волеизявление, следва да се приеме, че с настъпването на първия
падеж за вноска по посечения кредит е настъпила визираната в разпоредбата на
договора предсрочна изискуемост. Поради което ответникът се позовава на изтеклата погасителна давност за
задължението по него. Действително, ответникът е имал правоотношения с «Юробанк България» АД единствено
и само по повод на кредитна карта «ВИЗА» от 02.07.2009г. В тази връзка е
осъществявал комуникация със служителите на банката, съответно е подписвал
документи, единствено по повод посочената кредитна карта. Ответникът твърди, че представеният по
делото договор за потребителски кредит е бил подписан от него ведно с множество
документи, касаещи кредитната му карта. Същият никога не е имал намерение да
подписва отделен договор за потребителски кредит, каквато информация не му е
била дадена от банката. Ето защо намира, че представеният от ищеца кредит е нищожен, поради липса на съгласие, на
основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 на ЗЗД.
Ответникът намира, че разпоредбата на
чл. 3, ал.1, ал.2, ал.4 и ал.5, както и ал.6 от договора за потребителски
кредит, представен от ищеца, са нищожни, като неравноправни по смисъла за
Закона за потребителския кредит, в това число на разпоредбата на чл. 146, ал. 2
от ЗЗП, на чл.147 от ЗЗП, като е предвидена възможност за кредитора да променя
лихвения процент едностранно, като липсва яснота, относно методиката и
математическия алгоритъм за начина на формиране на лихвата. В този смисъл е
константа съдебна практика на ВКС, например реш.№ 424/02.12.2015г., по гр.д. №
1899/2015г. 4 ГО на ВКС. Ето защо намира, че посочените в договора разпоредби не обвързват ответника, поради което
той не дължи начислените въз основа на тях суми.
Ответникът счита исковата молба за
неоснователна и недоказана, с оглед изложените в нея факти и обстоятелства и
приложените писмени доказателства, като счита, че представените доказателства
са недостатъчни, за да удостоверят, че е налице валидно, изискуемо и ликвидно
вземане от страна на ищеца спрямо ответника. Ответникът оспорва истинността на приложени към исковата молба
писмени доказателства, като съдържанието им не обвързва ответника по никакъв
начин, те са незаверени и нечетливи копия, въз основа на които да се претендира
валидно и ликвидно вземане.
С договори
за цесия, търсената сума по иска е прехвърлена от «Юробанк България» АД на «Еос
Матрикс» ЕООД. По сключените договори, вземането следва да е прехвърлено с
описи в приложения. С исковата молба са представени нечетливи извадки от
извлечения, които не могат да обосноват реално прехвърляне именно на вземане
спрямо ответника, още повече че договорът за цесия липсва в цялост, както и
потвърждениято. От тях не може да се направи извод, нито че процесното вземане
е прехвърлено, нито че то попада в прехвърлените вземания на последващия
цесионер. Към исковата молба не са представени доказателства, че ищецът е
придобил вземането срещу ответника ми, за което му е издадена заповед за
изпълнение, по сключения договор за цесия. За да е действителен договорът за
цесия винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно
основание, което трябва да е определено или определяемо. Неопределяемостта на
прехвърлените вземания и по договора води до недействителност на цесията,
поради недействителност на продажбата, на основание на което тя е извършена,
т.е поради липса на предмет - чл. 26, ал. 2 ЗЗД /Решение № 32 от 9.09.2010 г. на
ВКС по т. д. № 438/2009 г„ II т. о„ ТК/.
От
изложеното следва, че за ищецът по настоящото дело не съществува правен интерес
за търсене на горепосочената сума, поради което се прави искане за отхвърляне
на предявените искове и се претендира присъждането на извършените по делото
разноски, ведно с адвокатски хонорар.
В съдебно
заседание адвокат Р. поддържа изложеното в писмения отговор становище и моли
съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, като
взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са
положителни установителни искове за съществуването на парични вземания, за
които на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
3147/14.06.2018 г. по ч.гр.д. № 1193/2018 г. на РС – Габрово. Против последната е
депозирано възражение от длъжника в заповедното производство - ответник в
настоящия исков процес. Поради това за ищеца е налице правен интерес от
предявяване на исковете за установявания на вземанията по процесния договор за потребителски кредит. Исковете са допустими,
тъй като са предявени от дружеството - заявител в производството по чл. 410 ГПК, в срока по чл. 415 ал. 1 ГПК.
Разгледани по същество, исковете
са основателни.
Представен е договор за потребителски кредит №
FL577473 от 24.03.2011 г., ведно с
погасителен план към същия. Страни по него са „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ"
АД гр. София и ответникът А.Д.Г.. По силата на същия банковата институция се задължава да предостави
на ответника-кредитополучател потребителски кредит в размер на 1 410 лева, а А.Г. се задължава да върне
същия заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора. Целта
на отпуснатия кредит е пълно предсрочно погасяване на задълженията на кредитополучателя
по договор за КК VISA VC127600 от 02.07.2009 г., като чл. 2 от договора е
предвидено сумата да бъде преведена по банкова сметка ***: ***. Съгласно условията на договора /чл. 3 ал. 1/, за
усвоения кредит кредитополучателят дължи
на банката през първата година от срока на издължаване на кредита фиксирана
годишна лихва в размер на 5,00%. Съгласно чл. 3 ал. 2, за всяка следваща година
до крайния срок на издължаване на кредита Кредитополучателят дължи на банката
годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент на банката за
потребителски кредити за съответния период на начисляване на лихвата плюс
договорна надбавка в размер на 1,25 пункта. Към момента на сключване на
процесния договор за кредит базовият лихвен процент на банката е в размер на
12,75 процента. Договорен е годишен процент на разходите в размер на 12,10
процента /чл. 3 ал. 4/, а общата сума, дължима от кредитополучателя е 1931,68
лв., изчислени към момента на сключване на договора. Съгласно чл. 4 ал. 1 от
договора, кредитополучателят ползва деветмесечен гратисен период за плащане на
главницата по предоставения кредит, през който период дължи само лихва върху
усвоения кредит. Договорено е, че кредитополучателят ще погаси кредита на равни
/анюитетни/ месечни вноски, посочени в приложения погасителен план, включващи
лихва и главница с размер на всяка вноска: 5,88 лева през първите девет месеца
от срока на издължаване и 36,84 лева за периода след първите девет месеца до
крайния срок на издължаване – 24.03.2016 г.
Съдът приема, че
въз основа на горепосочения договор между банката-кредитор и ответника е възникнало
валидно облигационно правоотношение по договор потребителски кредит, по силата
на което за страните са възникнали описаните по-горе права и задължения. Съдът
намира за неоснователно възражението на ответника за нищожност на договора
поради липса на съгласие за сключването му, тъй като ответникът не оспорва
неговата автентичност.
От извлечение
от сметка с IBAN: ***.03.2011 г. до 18.01.2016 г. и бордеро от
24.03.2011 г. се установява получаването на сумата по процесния договор за
потребителски кредит чрез превеждането й по банковата сметка на ответника. С
това кредитодателят е изпълнил задължението си по сключения договор и от този
момент ответникът дължи връщането на получената сума при условията и в
сроковете на договора.
За установяване размера на дължимата от ответника договорна
лихва по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, изготвена и
поддържана в с.з. от вещото лице Д.И.К.. Съгласно заключението й, размерът на
дължимата договорна лихва по процесния договор за кредит за периода от
24.03.2011 г. до 31.12.2015 г. е 519,60 лв. От тях, в погасителни вноски от №1
до № 10 ответникът е изплатил сумата 52,92 лв., а в погасителни вноски от № 10
до № 32 – сумата 312,99 лв. или е заплатил лихви в общ размер на 365,91 лв. От
заключението се установява и че заплатените от ответника суми за погасяване на
задължението за главница възлизат общо на 528,05 лв. Към момента на изготвяне
на заключението задълженията на ответника са: 881,95 лв. – главница и 153,69
лв. – договорна лихва. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните и
съдът го възприема като компетентно и добросъвестно изготвено, тъй като същото
съответства на представените по делото доказателства.
За неоснователно съдът намира възражението на ответника,
че начислените за лихви суми са недължими поради нищожност на договорните
клаузи в
разпоредбите на чл. 3, ал.1, ал.2, ал.4, ал.5, и ал. 6 от договора за
потребителски кредит, като неравноправни по смисъла за Закона за потребителския
кредит, тъй като е предвидена възможност за кредитора да променя лихвения
процент едностранно, при липса на яснота относно методиката и математическия
алгоритъм за начина на формиране на лихвата. От представения погасителен план и
заключението на вещото лице е видно, че няма едностранно изменение на лихвения
процент от страна на кредитора, като договорната лихва се претендира в размера,
уговорен между страните в подписания от тях погасителен план.
За неоснователни съдът намира и доводите на ответника относно
погасяване на задълженията му по давност, с оглед настъпилата на осн.
чл. 15, ал. 5 от договора за кредит «автоматична» предсрочна изискуемост на
кредита. В т. 18 от TP 4/2013 год. от
18.06.2014 год., ОСГТК, ВКС е дал подробни, задължителни за съдилищата,
разяснения, според които предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия
принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от
страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на
предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление
на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към
момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има
действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора,
ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. След като кредиторът не е
упражнил правото си да обяви договора за предсрочно изискуем, давността тече от
настъпването на падежа и същата не е изтекла към датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК и исковата молба.
Представен
по делото е превод на български език на договор за възлагане /прехвърляне/ на вземания от 18.01.2016 г., сключен
между „Юробанк България" АД гр. София и „Еос Матрикс" ЕООД гр. София,
от който се установява, че между двете дружества е постигнато съгласие за
сключване на договор, по силата на който първото
дружество-цедент прехвърля на дружеството–ищец всички свои права по договори за
парични вземания, описани в представеното приложение. Последното е изготвено на
български език и съдържа подписите на представители на цедента и на цесионера.
Представено е и потвърждение за сключения договор, изхождащо от „Юробанк България"
АД гр. София, което удостоверява извършването на цесията. Представено е и пълномощно,
по силата на което ищцовото дружество-цесионер по договора за прехвърляне на
вземания, е упълномощено от банката-цедент да уведоми, съгласно чл. 99 ЗЗД, от
негово име физическите лица-длъжници по договори за потребителски кредити за
прехвърлянето на вземанията, предмет на цесията, като извърши всички правни и
фактически действия за надлежното им уведомяване.
След като
прецени в съвкупност горепосочените писмени доказателства настоящият състав
намира, че ищецът доказа по безспорен начин факта на прехвърляне на вземането
от страна на първоначалния кредитор в полза на «Еос Матрикс» ЕООД. Независимо,
че по делото не беше представен оригинала на договора за цесия или заверено
копие от него, а само негов превод, представеното потвърждение за цесия и
приложението към него установяват по несъмнен начин волята на първоначалния
кредитор за цедиране на вземането в полза на ищеца по делото. В приложението е
описано вземането спрямо ответника по процесния
договор, като същото е подробно индивидуализирано чрез номера и датата на
договора за потребителски кредит, имената и ЕГН на ответника-длъжник, дължимите
по договора суми за главница и лихва, и падеж на задължението.
По-нататък,
съдът приема, че извършеното с пълномощното, издадено от „Юробанк
България" АД упълномощаване на ищеца да уведоми от негово име длъжниците
по вземанията на дружеството, възникнали по силата на сключени договори за
кредит, прехвърлени с договора за цесия, е напълно валиден и допустим метод за
уведомяване по смисъла на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, като няма законово изискване
подписът на упълномощителя да е нотариално заверен, а автентичността на
документа не беше оспорена от ответника. Към исковата молба е приложено
уведомително писмо до ответника, с което ищецът го уведомява за извършената
цесия и което е връчено на ответника. Този факт е от значение за спорното право
и следва да се съобрази от съда, на осн. чл. 235, ал.3 ГПК.
Въз основа
на така изложената фактическа обстановка, съдът приема за безспорно установено, че по силата на сключения между
ответника и „Юробанк България" АД договор за потребителски кредит, чийто падеж е настъпил на 24.03.2016 г. и вземанията по който са
прехвърлени на ищеца по силата на горепосочения договор за цесия, ищецът има
ликвидни и изискуеми задължения към ответника, чийто размер се установява от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза. При липсата на доказателства за извършени плащания от
страна на ответника, съдът ще уважи като основателен и доказан иска за
установяване на задължение за главница в пълния предявен размер от 881,95 лв., ведно със законната лихва от датата на постъпване на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 22.03.2018 г. до окончателното изплащане
на вземането. Искът за установяване на вземане за възнаградителна лихва ще бъде
уважен като основателен и доказан до размера на незаплатената сума от 153,69 лв. /съгласно заключението на ССЕ/, а за горницата над тази сума ще
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал.
1 от ГПК, ищцовата претенция за разноски също следва да бъде уважена, съразмерно на уважените искове, като съгласно задължителните
указания в ТР № 4/2014г. по ТД № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се
произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство
по ч.гр.д. № 1193/2018 г. на ГРС. Затова в тежест на ответникат бъдат присъдени
сторените от ищеца разноски за заплатена държавна такса в размер на 75 лв. в
исковото и 25 лв. – в заповедното производство. Ищецът е направил разноски за
възнаграждение на вещо лице в размер на 150 лв., от които ответникът следва да
му заплати сумата 129,63 лв. Направени са и разноски за адвокатско
възнаграждение, които съдът счита за безспорно доказани чрез представените в
исковото и заповедното производство договори за правна помощ и съдействие,
фактури и извлечения от банкова сметка *** Н.. В издадените фактури ясно е
определено, че част от общо определеното възнаграждение се дължи за подаване на
заявление по чл. 410 от ГПК и впоследствие на искова молба именно срещу
ответника А.Г., като претендираното и изплатено възнаграждение е в минималния
размер по Наредба №1/09.07.2004 г., изд. от ВАдС. Сумите по фактурите са
заплатени изцяло по банков път. Затова ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца и тези разноски, както следва - 311,11 лв. в исковото
производство и 259,26 лв. - в заповедното производство, съразмерно на уважените искове. Или общият размер на
разноските, които ответникът следва да заплати на ищеца възлиза на 800 лева.
Предвид частичното отхвърляне на иска за договорна лихва ищецът също дължи
на ответника заплащането на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
54,32 лева, които ще бъдат присъдени в негова полза на осн. чл. 78 ал. 3 от ГПК.
Мотивиран от горните съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено, че А.Д.Г.,
ЕГН:**********, с адрес ***, дължи на “ЕОС
МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
район Витоша, ж.к. Малинова долина, ул.”Рачо Петков – Казанджията” № 4-6, сграда
„Матрикс Тауър” ет. 6, представлявано от управителя Райна И. Миткова -
Тодорова, с пълномощник адвокат И.В.Н., сумата 881,95 лв. /осемстотин осемдесет и един лева и деветдесет и пет стотинки/ главница по договор за
потребителски кредит № FL577473 от 24.03.2011 г.,
сключен между „Юробанк България” АД и А.Д.Г., вземането по който е прехвърлено
на “Еос Матрикс” ЕООД с договор за възлагане на вземания /цесия/ от 18.01.2016
г., ведно със законната лихва за забава, считано от 22.03.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3147/14.06.2018 г. по ч.гр.д. №
1193/2018 г. на РС Габрово, на осн. чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с
чл. 124 ал. 1 ГПК и чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240 ал. 1 и чл. 99 от ЗЗД.
ПРИЗНАВА за установено, че А.Д.Г.,
ЕГН:**********, с адрес ***, дължи на “ЕОС
МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
район Витоша, ж.к. Малинова долина, ул.”Рачо Петков – Казанджията” № 4-6,
сграда „Матрикс Тауър” ет. 6, представлявано от управителя Райна И. Миткова -
Тодорова, с пълномощник адвокат И.В.Н., сумата 153,69 лв. /сто петдесет и три лева и шестдесет и девет
стотинки/ договорна лихва за периода от 24.03.2011 г. до 31.12.2015 год. По договор
за потребителски кредит № FL577473 от 24.03.2011 г.,
сключен между „Юробанк България" АД и А.Д.Г., вземането по който е прехвърлено
на “Еос Матрикс” ЕООД с договор за възлагане на вземания /цесия/ от 18.01.2016
г., за която е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3147/14.06.2018 г. по ч.гр.д. № 1193/2018 г. на РС Габрово, на осн. чл. 422 във
вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал. 1 ГПК и чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240 ал. 2 и чл. 99 от ЗЗД.
ОСЪЖДА А.Д.Г., ЕГН:**********, с адрес ***, да заплати на “ЕОС
МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
район Витоша, ж.к. Малинова долина, ул.”Рачо Петков – Казанджията” № 4-6,
сграда „Матрикс Тауър” ет. 6, представлявано от управителя Райна И. Миткова –
Тодорова, сумата 800,00 лв. /осемстотин лева/, представляваща направени разноски в настоящото
исково производство и в
производството по ч.гр.д. № 1193/2018 г. на РС Габрово, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК.
ОСЪЖДА “ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район Витоша, ж.к. Малинова долина, ул.”Рачо Петков – Казанджията” №
4-6, сграда „Матрикс Тауър” ет. 6, представлявано от управителя Райна И.
Миткова – Тодорова, да заплати на А.Д.Г.,
ЕГН:**********, с адрес ***, сумата 54,32 лв. /петдесет и
четири лева и тридесет и две стотинки/, представляваща направени разноски в
настоящото исково производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: