Р Е Ш Е Н И
Е
№ 972
град Пловдив, 27.05.2022 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ
касационен състав, в открито
заседание на единадесети май през две хиляди
двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН
РУСЕВ
при
секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и
участието на прокурора КИЧКА КАЗАКОВА като разгледа докладваното от член-съдия
Ангелов касационно АНД № 888 по
описа за 2022 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XII от АПК.
Делото е образувано по касационна жалба на К.К.Я.,
срещу Решение № 343 от 14.02.2022 година, постановено по АНД № 8305 от 2021
година по описа на Районен съд Пловдив, с което решение е потвърдено Наказателно постановление № 19-1030-012957 от
19.01.2020г., издадено от Началник група, сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР
Пловдив, с което на К.Я., с ЕГН **********,
на основание чл.638, ал.3 от Кодекса на застраховането е наложено
административно наказание – глоба в размер на 400 лв. /четиристотин лева/, за
нарушение на чл.638, ал.3 от Кодекса на застраховането.
Основните възражения в жалбата за приложимостта на
чл.28 от ЗАНН и за нарушение на чл.42,т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН касателно
посочването на мястото на нарушението.
В съдебното заседаниe - К.К.Я., не се
явява, не се представлява. С писмено становище чрез упълномощен адв. Д.М. се
поддържа жалбата, излагат се съображения по същество, претендират се разноски
по списък.
Ответникът – Сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР Пловдив,
не се представлява.
Прокурор от Окръжна прокуратура – Пловдив, в свое
заключение намира жалбата за неоснователна, поради което решението на
първоинстанционния съд следва да се потвърди.
Административен
съд Пловдив, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на
обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на
чл. 348 от НПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и
съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока
по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна.
На 25.12.2019г., около 10:50 часа, в гр.Пловдив,
на ул.„***“ – до пътен възел „Родопи“, полицейски инспектор С.Я. спрял за
проверка МПС – лек автомобил „БМВ 320Д“, с рег.№ ***, като констатирал, че МПС-то
собственост на З.Я., било управлявано от К.Я. /син/. При проверката Я. не
представил доказателства за сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. При проверката е
направена справка в информационната система на „Гаранционен фонд“ и е установено,
че за МПС с рег.№ рег.№ ***, нямало
сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“. Съставен е АУАН с бланков № 775394 от 25.12.2019г. срещу Я. за нарушение на чл.638, ал.3 от Кодекса на
застраховането, който последният подписал, като отразил, че няма възражения.
Въз основа същия акт било издадено процесното наказателно постановление. Първостепенният
съд е посочил, че липсата на сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ по същество е отрицателен факт, като единствено
във възможност на жалбоподателя е да докаже противното, а именно, че такава
задължителна застраховка е била налична към 25.12.2019г.. Съдът е констатирал,
че подобното твърдение от страна на жалбоподателя липсва, като по същество описаната в АУАН и
наказателното постановление фактическа обстановка не се оспорва от
жалбоподателя. Съдът е посочил, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установеното нарушение,
както и обстоятелствата по същото разкриват една степен на обществена опасност
на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.638, ал.3
от Кодекса на застраховането, отчетена от законодателя при въздигане на
деянието в нарушение. Процесното нарушение е такова на простото извършване и
законодателят е предвидил обществената опасност на подобно деяние, като
последната не е необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен
случай. Приложената застрахователна полица за сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, е сключена след установяване на нарушението
от компетентния орган.
Оспореното решение е правилно постановено, в съответствие
с материалния закон.
С наказателното
постановление нарушението е правилно квалифицирано като такова по чл.638, ал.3
от КЗ. Безспорно е установено, че към момента на проверката за процесния
автомобил не е имало сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност”,
а последващите действия по сключването и не попадат в кръга обстоятелства,
които да изключат административнонаказателната отговорност. В административно
наказателното производство не са били ограничени процесуалните права на К.Я. и
същият е имал възможността да упражни правото си на защита в пълен обем. Съставените
АУАН и НП отговарят на изискванията
относно формата и съдържанието им, установени в разпоредбите на чл. 42,
съответно чл. 57 от ЗАНН, а отразената в акта фактическа обстановка е намерила
съответното изражение и в издаденото наказателно постановление. Обстоятелството, че няколко часа по-късно след
извършването и установяването на нарушението е бил сключен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
няма отношение към съставомерността на деянието. При така установените факти, извършеното от К.Я.
деяние е безспорно доказано и съдържа от обективна и субективна страна
признаците на административно нарушение, изразяващо се в управление от
несобственик на МПС без валидна към момента застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобила. Нарушението е извършено виновно, осъществява
фактическият състав на визираната в диспозитива на наказателното постановление
норма на чл. 638, ал. 3 от КЗ и представлява основание за реализирането на
административно-наказателната отговорност, установена в същата разпоредба.
Наказващият орган е наложил съответното за извършеното нарушение наказание
"глоба", в предвидения от закона абсолютен размер, като правилно районният
съд е приел, че не е налице основание за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Нарушението е типично за вида си и не разкрива
по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление в
сравнение с други нарушения от същия вид.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.2
от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 343 от 14.02.2022
година, постановено по АНД № 8305 от 2021 година по описа на Районен съд
Пловдив.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: