Решение по дело №5622/2019 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 260182
Дата: 18 септември 2020 г. (в сила от 20 октомври 2020 г.)
Съдия: Ана Иванова Илиева
Дело: 20194430105622
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 август 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

     

гр. Плевен, 18.09.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на осемнадесети август през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА И.

 

при секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 5622 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод на предявени от Б.Ф.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, чрез процесуалния представител адв. С., срещу М.Х.М., ЕГН: **********,*** иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца обща сума в размер на 1731,82 лева, от които: сума в размер на 200 лева, представляващи главница по неизпълнено задължение за връщане на заем на основание сключен между страните договор за потребителски кредит „BestCredit на вноски” № 1000126/17.04.2018 г., сума в размер на 9,92 лева, представляващи договорна лихва за периода от 17.04.2018 г. до 10.07.2018 г.; сума в размер на 84 лв. - неустойка за неизпълнение на задължение по Раздел IV от Договора за кредит; сума в размер на 17,90 лева, представляващи - мораторна лихва за периода от 24.04.2018 г. до 22.04.2019 г., както и сума в размер на 1420 лева, представляващи разходи за събиране, ведно със законната лихва върху главницата и договорната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, като същата е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и в изпълнение указанията на съда е предявил настоящия иск.  Навеждат се доводи, че ищцовото дружество е финансова институция по смисъла на ЗКИ и е вписано в регистъра на финансовите институции, воден от БНБ. Излага се, че ищецът предоставя потребителски кредити съгласно изискванията на ЗПК, ЗКИ, ЗЗП, ЗПФУР, Наредба № 26 за финансовите институции, приета от БНБ, както и съгласно изискванията на българското гражданство и търговско законодателство.  Сочи се, че кандидатстването за кредит се осъществява или чрез подаване на молба по телефон, или чрез попълване на електронна форма за регистрация, намираща се на WЕВ - страницата на дружеството –www.bestfinance.bg. Твърди се, че при кандидатстване за отпускане на Кредит по някой от посочените начини кредитополучателят попълва/заявява пълни и верни данни и собственоръчно подписва по реда на чл. 7.3, предоставените данни и своето запознаване, съгласие и приемане на настоящите ОУ и индивидуалните условия на Договора за кредит.  Излага се, че съгласно чл. 5.27 от ОУ Договорът за кредит се счита за сключен след изпращане от клиента на кредитодателя на съгласието за сключване на Договора за кредит и ОУ.  Сочи се, че отговорът, съдържащ съгласието на кредитополучателя за сключване на договора за кредит, потвърждава неговото желание за незабавното превеждане на кредита по банковата му/й сметка или за теглена на каса в системата на EasyРау. Твърди, че ответникът е кандидатствал за получаване на потребителски кредит чрез сайта на ищцовото дружеството, като е предоставил личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за кандидатстване. Излага, че заявката е подадена на 16.04.2018г. в 19:43:11 часа, като е извършена регистрация с е-mail: *********@*****.***. Сочи се, че  съгласно ОУ, след като попълни заявката за кандидатстване, клиентът получава ПИН код под формата на СМС на посочения от него телефонен номер. Излага се, че клиентът, кандидатстващ за кредита, потвърждава заявката си като въвежда ПИН кода на заявката, след което следва да натисне бутона „Потвърди”, с натискането на който бутон попълнената заявка се изпраща за разглеждане. Твърди се, че в резултат на получената заявка е изпратено съобщение на посочената електронна поща за потвърждение на договор, приложен Стандартен европейски формуляр и ОУ на 17.04.2018 г. в 17:55 часа.  Излага се, че за да сключи договорът потребителят е следвало да натисне посочения в електронното съобщение или СМС линк, като след това въведе избраната от него парола за достъп, която по същността си представлява електронен подпис на потребителя. Сочи се, че с въвеждането на паролатакредитополучателят изразява своето съгласие за сключване на договора, при посочените в него условия.  Твърди се, че на ответник е изпратен СМС код за потвърждение на посочения от него телефонен номер **********, като същият е потвърдил на 17.04.2018г. в 18:24 часа сключване на Договора за кредит в размер на 200 лв. Излага се, че след обработване на данните и одобрение на кандидата за финансова услуга, на ответника е изпратен на посочената от него електронна поща, електронен формат на договора за кредит от разстояние, което е потверъдено с избиране на изпратения на ответника от ищеца линк за потвърждение. Твърди се, че сключването на  процесния договор, ОУ кън него, стандартния европейски формуляр и заемната сума е предоставена на ответника чрез каса на лицензирания оператор на парични преводи Еasу Рау.  Излага се, че на кредитополучателя е извършено плащането лично и този факт се удостоверява от разписка за извършено плащане №2000000150129852/18.04.2018 г. Сочи се, че съгласно чл. 2. от Договора кредитополучателят е следвало да върне кредита на 12 равни седмични вноски, чиито падежни дати са уговорени в погасителен план към сключения договор, представляващ неразделна част от него. Сочи се, че съгласно уговорките между страните, при предоставяне на сума на кредита в размер на 200 лв., се дължи за връщане освен на главница, но и на лихва, която е уговорената между страните за срока на договора и същата е в размер на 10.48 лв. Твърди се, че при неизпълнение на задължението по раздел IV от Договора за кредит от страна на длъжника, а именно: да осигури поръчител, отговарящ за условията на чл. 3 от Договора, страните са се съгласили, че това ще причини вреди на кредитора и ще се дължи и неустойка, като в този случай общо дължима сума по кредита /главница + лихва+ неустойка/. Сочи се, че в случаите когато не е осигурен поръчител, неустойката възлиза на 294.48 лв. или уговорената между страните неустойка се начислява за всеки конкретен период за срока на договора по 7.00 лв. Твърди се, че неустойката е в размер на 0,5% дневно върху усвоената сума на кредита за всеки ден, за който кредитът е без обезпечение, за целия срок на договора за кредит.  Излага се, че неустойката се дължи само за периоди, в които кредитът е бил без обезпечение, като в случай, че кредитополучателят представи обезпечение след изтичането на срока за обезпечение, неустойката се начислява само за срока, за който кредитът е бил без обезпечение. Сочи се, че за периода на договора ответника не е изпълнил задължението си да осигури поръчител, поради което е начислена неустойка за целия период на договора от 24.04.2018г. до 10.07.2018г. в размер на 84 лева. Твърди се, че съгласно Договора и ОУ погасителните вноски покриват компонентите на задължението в последователност наказателна лихва, неустойка, договорна лихва, главница, като от длъжника не са постъпили плащания. Излага се, че с настъпване на падежа на договора - 10.07.2018 г., кредитополучателят не погасил дължимите суми и изпаднал в забава, като съгласно клаузите на договора и чл. 10.3 от ОУ се дължи законната лихва за всеки ден забава (ОЛП +10%), ведно с всички разноски за извънсъдебното и/или съдебно събиране на вземането. Сочи се, че поради липсата на плащане, просроченото задължение е възложено на колектор чрез сключен между страните Договор за събиране на просрочени вземания, като лицето е следвало да посредничи и осъществи комуникация с длъжника по всички позволени от закона средства, за да го стимулира да плаща задължението си.  Излага се, че въпреки многократните позвънявания по телефона, обаждания до работодателя на длъжника и посоченото лице за контакт, отново не е последвало изпълнение на задължение и ответника продължил да трупа дни просрочие, респективно мораторни лихви по своето задължение. Сочи се, че във връзка с извършените разходи е съставен протокол за извършени услуги по извънсъдебно събиране на просрочените вземания от ответника, а съгласно чл. 8.2.7. от ОУ в случай на забава в плащането на дължима погасителна вноска от страна на кредитополучателя, както и в случай на частично плащане на погасителна вноска, да предприеме всякакви необходими действия за извънсъдебно и/или съдебно събиране на вземанията си, като разноските за това ще бъдат за сметка на кредитополучателя. Твърди се, че в конкретния случай сторените разходи са в размер на 1420 лв., а законната лихва за забава върху просрочените суми за периода от 24.04.2018 г. до 22.04.2019 г. възлиза на 17,90 лв.  Навежда доводи, че между страните е е възникнало облигационно правоотношение, попадащо в приложното поле на чл.9 от ЗПК, сключено по реда на ЗПФУР, по което ищецът, в качеството си на заемодател, е изпълнил основното си задължение към ответника в качеството м на заемополучател, и му е предоставил заемната сума, поради което и за ответника е възникнало насрещното задължение да върне тази сума, заедно с договорна /възнаградителна лихва/, неустойките, мораторната лихва и сторените разходи. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.

В проведеното по делото о.с.з. ищецът не изпраща представител. В нарочна писмена молба моли съда да уважи предявения иск, за основателността на който развива подробни съображения и да му присъди разноски

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК особеният представител на ответника е депозирал отговор на ИМ. Оспорва исковете по основание и размер. Счита, че така предявените искове са неоснователни и недоказани. Сочи, че процесният договор е е бланков и не съдържа индивидуално уговорени клаузи. Излага, че са налице неравноправни клаузи в процесния договор. Навежда доводи, че договорената  неустойка  не обезпечава изпълнението на задължението за погасяване на същото, а обезпечава едно допълнително, вторично поето договорно задължение за допълнително обезпечение чрез поръчител.Тъврди, че  така уговорената неустойка ищожна, поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, за което развива пространни съображения. Излага, че съгласно чл. 10а, ал.4 ЗПК видът, размерът и действието, за което ще се събират таксите следва да бъдат точно и ясно определени в договора. Сочи, че  претендираните разходи са посочени общо като не става ясно как точно е определен размерът на това задължение. Твърди, че е налице противоречие на принципите на добросъвестност и равнопоставеност на страните в договорното правоотношение. Поради изложеното моли съда да отхвърли предявения иск.

В проведеното по делото о.с.з. особеният представител на ответника моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан въз основа на  изложените в отговора основания.

             След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От приложеното по делото ч.гр.д.№ 3261/2019 г. по описа на ПлРС е видно, че е издадена на основание чл.410 от ГПК заповед за изпълнение №1786/22.05.2019 г., с която е разпоредено на ответника да заплати на кредитора – ищец по настоящето дело следните суми: сума от 200 лв. - главница, представляваща незаплатено задължение за връщане на заем на основание сключен между страните Договор за потребителски кредит „BestCredit на вноски“ № 1000126/17.04.2018 г.; сума от 9,92 лв. - лихва; сума от 84 лв. - неустойка; сума от 17,90 лв. - наказателна лихва; сума от 1420 лв. - разходи за събиране; сума от 10,92 лв. - разходи за изпращане на документи, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 21.05.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направени деловодни разноски: 34,46 лв. – внесена държавна такса и 300 лв. - адвокатско възнаграждение Длъжникът е уведомен по реда на чл.47, ал.5 ГПК за депозираното от кредитора заявление, поради което и ищецът, съобразно указанията на заповедния съд е депозирал искова молба за установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане в настоящето производство.

Установява се от приложените по делото доказателства /л.6-8/, че  на 16.04.2018г. в 19:43:11 часа, че същият е извършил регистрация в като е извършена регистрация с е-mail: *********@*****.*** в WЕВ - страницата на дружеството –www.bestfinance.bg. и е отправил искане да му се отпусне кредит.

Приобщено като доказателство по делото е и изпратения на ответника европуйски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити.

Видно е от приложения по делото договор за потребителски кредит „ВestCredit на вноски“ №1000126/17.04.2018 г., че ищцовото дружество се е задължило да предостави на ответника заемна сума в размер на 200 лева, срещу заплащане на уговорените между страните лихви. Договорено е, че кредитополучателят следва да върне кредита на 12 равни седмични вноски, падежните дати, на които са определени в приложения към делото погасителен план, а последната вноска е на 10.07.2018 г. Видно е, че страните са уговорили, че за обезпечение на вземането дружеството приема лични обезпечения, а именно поръчителство. Страните са договорили и, че заемателят следва в еднодневен срок от подписване на договора за заем да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на ищцовото дружество за връщане на всички погасителни вноски, лихви, такси, разходи и неустойки по процесния договор. Видно е, че третото лице е следвало да отговаря на следните условия: навършена възраст 25 години; минимален осигурителен доход в размер на 2000,00 лв.; липса на записи в ЦКР относно просрочия, под наблюдение, загуба и др; валидно трудово или служебно правоотношение при последния работодател – минимум 1 година; да не е поръчител по съществуващ кредит, в която и да е банкова или небанкова институция; да не е настоящ кредитополучател в дружеството.  Уговорено е и, че ако заемателят не е представил на заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните същия дължи неустойка в размер на 0,5 % дневно върху усвоената сума на кредита за всеки ден, за който кредита е без обезпечение за целия период на договора.

Представени са по делото и ОУ на дружеството, действащи към датата на подписване на договора.

Установява се от приложената по делото разписка, изпратена до EasyРау, че ищцовото дружество е изпратило до ответника сума в размер на 200 лева.

Видно е от представения по делото Договор за събиране на просрочени вземания от 01.10.2018 г., че между ищецът, в качеството му на възложител и Цветан Николаев Колев, в качеството му на изпълнител е сключен договор по силата, на който последният се е задължил да организира и извърши събиране на вземането на ищеца по отношение на ответника с възнаграждение в размер на 1420 лева.

От приложеното по делото преводна нареждане се установява, че ищцовото дружество е превело на Ц. Колев сума в размер на 1247,02 лева, с основание „граждански договор“.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже учреденото по негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение; спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; съществуването на твърдяното вземане в негова полза вземане по договор за потребителски кредит по основание, размер и длъжник; че кредитополучателя е получил твърдяната сума по  договор за кредит; настъпването на предсрочната изискуемост на кредита или падежа на вземането.

Съответно в тежест на ответника по делото е да установи всички  положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, вкл., че е заплатил сумите.

Не се спори по делото, че в полза на ищеца е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми. Установява се от приетите по делото доказателства, че  длъжника е уведомен по реда на чл.47, ал.5 ГПК и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.

 Ищецът основава претенцията си въз основа вземане по  сключения между ответника и него договор за заем.

Ответникът по делото, чрез особеният си представител своевременно с отговора на ИМ е оспорил исковете по основание и размер.

С оглед на разпределената доказателствена тежест в процеса и направеното оспорване от ответната страна съдът е допуснал изготвяне на  поисканата с исковата молба ССЕ за установяване вземането на ищцовото дружество.

Въпреки дадената нееднократна възможност за внасяне на депозит за изготвяне на същата ищцовото дружество не е изпълнило указанията на съда,  за представянето на такъв, поради което и експертизата е заличена като допуснато по делото доказателство. Напротив ищцовото дружество е заявило, че  се е дезинтересирало и е отказало от изготвянето й, тъй като ответникът не е оспорил размера на вземането, каквото оспорване обаче е направено по делото.

Съдът като взе предвид, направеното оспорване от страна на ответника и факта, че въпреки дадената възможност ищецът не е доказал вземането си по основание и размер счита, че предявения иск като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

С цел пълнота на изложението съдът счита, че следва да отбележи, че  претендираните от ищеца суми във връзка с неизпълнение на задължението за осигуряване на поръчител по договора и във връзка със събирането на вземането са недължими, тъй като клаузите по договора, въз основа, на които се претендират са нищожни, като противоречащи на ЗПК.

 При този изход на делото на ищеца не следва да се присъждат разноски.

 Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

         

       ОТХВЪРЛЯ предявените от Б.Ф.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** срещу М.Х.М., ЕГН: **********,*** съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца обща сума в размер на 1731,82 лева, от които: сума в размер на 200 лева, представляващи главница по неизпълнено задължение за връщане на заем на основание сключен между страните договор за потребителски кредит „BestCredit на вноски” № 1000126/17.04.2018 г., сума в размер на 9,92 лева, представляващи договорна лихва за периода от 17.04.2018 г. до 10.07.2018 г.; сума в размер на 84 лв. - неустойка за неизпълнение на задължение по Раздел IV от Договора за кредит; сума в размер на 17,90 лева, представляващи - мораторна лихва за периода от 24.04.2018 г. до 22.04.2019 г., както и сума в размер на 1420 лева, представляващи разходи за събиране, ведно със законната лихва върху главницата и договорната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.

решението подлежи на обжалване пред плевенски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                          

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: