О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е №
гр.Сливен , 22.02.2019
година
Сливенският окръжен
съд, наказателна колегия, в закрито съдебно заседание проведено на двадесет и
втори февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН ДАНЧЕВ
при секретаря ………………………………………….. и в
присъствието на прокурора …………………………………………………., като разгледа докладваното от
съдията М.ДАНЧЕВ чн дело № 94 по описа на съда за 2019 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по
чл.61 ал.3 от НПК т.е. за осъществяване на съдебен контрол по отношение на
взета мярка за неотклонение „Парична гаранция” в хода на досъдебното
производство.
Образувано е по жалба от обвиняемия А.А.М., чрез защитника му адв. Л.Т. от САК, против
наложената му мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 2000 лв.,
определена с постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за
неотклонение от 10.01.2019г. /предявено на 12.02.2019г./ по досъдебно
производство № 212/2018г. по описа на
Национална следствена служба гр.София.
В жалбата се заявява, че взетата по отношение на
обвиняемия А.М. с цитираното постановление за привличане на обвиняем от 10.01.2019г.
/предявено на 12.02.2019г./ мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер
на 2000 лв. е незаконосъобразна, което налага същата да бъде отменена и
изменена в по-лека такава или да бъде намален размера й. Твърди се, че определената
по отношение на обв. А.М. мярка за неотклонение не е съобразена с разпоредбата
на чл.57 от НПК, определящ дефинитивно целите, които следва да са налице при
вземането на мярка за неотклонение – да се попречи на обвиняемия да се укрие,
да извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязла та в
сила присъда. В тази връзка се сочи, че не е налице нито една от тези хипотези,
тъй като обвиняемият работи като експерт „Продажби“ в търговско дружество и
получава брутно месечно възнаграждение в размер на 850,94 лв.; има установен и
несменяем адрес, където живее от дълги години със семейството си и винаги е бил
откриван от съответните държавни органи; има коректно процесуално поведение в
това наказателно производство; предвид презумпцията за невиновност, от броя на
повдигнатите обвинения не може да се направи извод, че има опасност да извърши
ново престъпление; няма влязла в сила присъда, чието изпълнение хипотетично би
могло да бъде осуетено. По-нататък в жалбата се сочи, че при определянето на
вида на мярката за неотклонение е била нарушена и нормата на чл.56 ал.3 от НПК,
определяща критериите, които е необходимо да бъдат съобразени – степента на
обществената опасност на престъплението, доказателствата срещу обвиняемия, здравословното му състояние, семейното
положение, професията, възрастта и други данни за личността му. Заявява се, че
при определянето на размера на мярката за неотклонение парична гаранция не е
била съобразена разпоредбата на чл.61 ал.2 от НПК т.е. не е взето предвид
имущественото положение на обвиняемия, за което се твърди, че е тежко предвид
представените към жалбата писмени доказателства. В тази връзка се сочи, че обв.
А.М. работи като експерт „Продажби“ в търговско дружество и получава брутно
месечно възнаграждение в размер на 850,94 лв., което е единствения му източник
на доходи; че има недвижимо имущество в режим на СИО, но същото е конфискувано
с присъдата по нохд № 541/2012г. на СлОС респ. върху него е наложена възбрана;
че останалото му имущество е отнето с влязло в сила решение още през 2011г.; че
е изтеглен кредит за извършване на бизнес, който трябва да се погасява чрез
месечни вноски. Навеждат се и доводи за силно влошено здравословно състояние на
обвиняемия, за което се представят писмени доказателства, като същевременно се
сочи, че необходимостта от лечение води до допълнителни разходи, които също
утежняват финансовото му положение. Настоява
се за отмяна на взетата по отношение на обв. А.А.М. мярка за неотклонение „Парична
гаранция“ в размер на 2000 лв. и за вземане на по-лека мярка за неотклонение, а
алтернативно се настоява за намаляване на размера на паричната гаранция.
След преценка на съдържащите се в досъдебно производство № 212/2018г. по описа на Национална следствена
служба гр.София доказателства, съдът намира за установено следното:
Досъдебното производство № 212/2018г. по описа на Национална следствена
служба гр.София, вх.№ 632/2018г. и пор.№ 126/2018г. на Окръжна прокуратура
гр.Сливен/ е образувано с постановление на окръжния прокурор при Окръжна
прокуратура гр.Сливен от 04.05.2087г. за това, че е осъществена принуда като:
На 02.02.2018г. в гр.Сливен принудил Г.Л.Т.– инспектор по
приходите, отдел „Оперативни проверки“ в ТД на НАП – Бургас, да извърши нещо
противно на волята му – да впише в протокол за извършена проверка на търговски
обект, находящ се в гр.Сливен, Общински пазар, стопанисван от ЕТ „Веселина 1 – В.Н.“
неверни обстоятелства, а именно, че проверявания обект не работи, не продава
нищо, като употребил за това заплашване, че в противен случай „Ще стане лошо“ и
принудата е упражнена по отношение на орган по приходите – престъпление по
чл.143 ал.3 предл.9 вр.ал.1 от НК;
На 02.02.2018г. в гр.Сливен принудил В.Т.Т.– инспектор по
приходите, отдел „Оперативни проверки“ в ТД на НАП – Бургас, да извърши нещо
противно на волята му – да впише в протокол за извършена проверка на търговски
обект, находящ се в гр.Сливен, Общински пазар, стопанисван от ЕТ „Веселина 1 – В.Н.“
неверни обстоятелства, а именно, че проверявания обект не работи, не продава
нищо, като употребил за това заплашване, че в противен случай ще му счупи
кокалите и принудата е упражнена по отношение на орган по приходите –
престъпление по чл.1143 ал.3 предл.9 вр.ал.1 от НК;
и затова, че на 02.02.2018г. в гр.Сливен противозаконно
попречил на данъчен орган – Г.Л.Т.и В.Т.Т.– инспектори по приходите, отдел
„Оперативни проверки“ в ТД на НАП – Бургас да изпълнят свое законно задължение
/да извършат оперативна проверка на касовата наличност във връзка с
правомощията си по чл.12 ал.1 т.1 и 4 и чл.110 от ДОПК и задълженията на
търговеца по чл.33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. в търговски обект – баничарница, стопанисвана от ЕТ
„Веселина 1 – В.Н.“ – Сливен/ - престъпление по чл.258 ал.1 от НК.
С постановление на разследващия орган от 10.01.2019г.
/предявено на 12.02.2019г./ в качеството на обвиняем е привлечен А.А.М., като
му е повдигнато и предявено обвинение за това, че
- на 02.02.2018г. в гр.Сливен принудил Г.Л.Т.– инспектор
по приходите, отдел „Оперативни проверки“ в ТД на НАП – Бургас, да извърши нещо
противно на волята му – да впише в протокол № 0131316/02.02.2018г. за извършена
проверка на търговски обект, находящ се в гр.Сливен, Общински пазар,
стопанисван от ЕТ „Веселина 1 – В.Н.“ неверни обстоятелства, а именно, че
проверявания обект не работи и не извършва дейност в момента на проверката, като
употребил за това заплашване, изразяващо се в отправени към него заканителни
реплики и жестове за физическа саморазправа, като принудата е упражнена по
отношение на орган по приходите при изпълнение на службата и функцията му –
престъпление по чл.143 ал.3 предл.10 вр.ал.1 от НК;
- на 02.02.2018г.
в гр.Сливен противозаконно пречил на орган на приходите – Г.Л.Т.и В.Т.Т.–
инспектори по приходите, отдел „Оперативни проверки“ в ТД на НАП – Бургас да
изпълнят своите законови задължения - да извършат оперативна проверка относно
спазване на наложената със заповед № ЗН ПАМ ЗО ОП-9-0271996/23.01.2018г. на
Директора на дирекция „Контрол“ към ТД на НАП – Бургас принудителна
административна мярка запечатване на търговски
обект – баничарница, стопанисвана от ЕТ „Веселина 1 – В.Н.“ – Сливен,
като деянието е извършена чрез заплащване /отправяне на закани за физическа
саморазправа/ - престъпление по чл.258 ал.2
предл.2 вр.ал.1 от НК.
Със същото постановление по отношение на обв. А.А.М. е взета мярка за неотклонение „Парична
гаранция“ в размер на 2000 лв., като е бил определен 10-дневен срок за внасяне
на сумата по определената гаранция, считано от датата на предявяване на
постановлението – 12.02.2019г.
Въз основа на така установеното от фактическа страна
съдът направи следните правни изводи:
Жалбата на обв. А.М., чрез защитника му адв. Л.Т., против
определената по отношение на обвиняемия мярка за неотклонение „Парична гаранция“
в размер на 2000 лв. е допустима, тъй като е депозирана в срока определен за
внасяне на гаранцията и е с правно основание разпоредбата на чл.61 ал.3 от НПК.
Разгледана по същество, обаче, жалбата се явява
неоснователна поради следните съображения:
В разпоредбата на чл.56 ал.1 от НПК е предвидено, че по
дела от общ характер спрямо обвиняемия може да се вземе мярка за неотклонение,
когато от доказателствата по делото може да се направи обосновано
предположение, че е извършил престъплението и е налице основание по чл.57 от НПК т.е. мярката за неотклонение се взема с цел да се попречи на обвиняемия да
се укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на
влязла в сила присъда т.е. с цел обезпечаване участието на обвиняемия в
наказателното производство.
Следователно, става въпрос за преценка, която трябва да
бъде извършена от органа по разследването респ. прокурора за да се стигне до
извода, че е необходимо вземането на мярка за неотклонение в конкретния случай.
В разпоредбата на чл.56 ал.3 от НПК са изброени
обстоятелствата, които следва да се вземат предвид при определяне на мярката за
неотклонение – степента на обществената опасност на престъплението,
доказателствата срещу обвиняемия, здравословното състояние, семейното
положение, професията, възрастта и други данни за личността му.
Всички тези обстоятелства, обаче, следва да са подчинени
на коментираната по-горе цел на вземането на мярка за неотклонение, визирана в цитираната
разпоредба на чл.57 от НПК - да се попречи на обвиняемия да се укрие, да
извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязла в сила
присъда.
Според настоящия съд при вземането на мярката за
неотклонение спрямо обв. А.А.М. са били спазени посочените по-горе законови
изисквания.
Повдигнатото спрямо него обвинение е за престъпление по
чл.143 ал.3 предл.10 вр.ал.1 от НК и за престъпление по чл.258 ал.2 предл.2 вр.ал.1 от НК, за които по закон се предвижда наказание
съответно лишаване от свобода от две до осем години и лишаване от свобода от
една до шест години плюс глоба от две хиляди до пет хиляди лева. Следователно
се касае за тежки престъпление по смисъла на чл.93 т.7 от НК респ. може да се
направи извод, че се касае за престъпления с висока степен на обществена
опасност.
По делото са събрани и в достатъчен обем доказателства,
съдържащи се както в показанията на разпитаните свидетели, така и в приложените
по делото писмени документи, от които може да се направи обосновано
предположение за извършено от обвиняемия както престъпление по чл.143 ал.3
предл.10 вр.ал.1 от НК, така и престъпление по чл.258 ал.2 предл.2 вр.ал.1 от НК. И в това производство важи принципното положение, изрично регламентирано в
производството по вземане респ. контролиране на мярката за неотклонение „Задържане
под стража“, че не е необходимо тези доказателства да обосновават един
единствен и категоричен извод за извършено престъпление, а е достатъчно от тези
доказателства да може да се направи обосновано предположение в тази насока.
Неоснователно е оплакването в жалбата определената по
отношение на обв. А.М. мярка за неотклонение не е съобразена с разпоредбата на
чл.57 от НПК, определящ дефинитивно целите, които следва да са налице при
вземането на мярка за неотклонение – да се попречи на обвиняемия да се укрие,
да извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязла та в
сила присъда.
В тази връзка освен тежестта на престъпленията, за които
обвиняемият е привлечен към наказателна отговорност, съществено значение има и
обстоятелството, че обв. А.М. е с обременено съдебно минало. Осъждан е за
престъпления по чл.143 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК – на една година и шест месеца
лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок от четири години; по чл.325 ал.2 пр.2 вр.чл.20 ал.2
вр.чл.55 от НК – на глоба в размер на 800 лв.; по 143 ал.1 от НК, по чл.214
ал.2 т.1 вр.чл.213а ал.2 т.4 от НК, по чл.129 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.3 от НК
– на общо наказание две години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено
по реда на чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок от четири години и глоба в
размер на 4000 лв.
Същевременно на съда е служебно известно от
производството по нохд № 512/2012г. на СлОС, че по отношение на обв.А.М. има
постановена присъда, с която той е осъден за деяние по чл.253 ал.5 пр.1 и пр.2
вр.ал.4 пр.1 вр. ал.3 т.2 вр.ал.1 пр.2,3 и пр.6 вр.чл.26 ал.1 на пет години
лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим, както и на
глоба в размер на 10000 лв. Тази присъда не е влязла в сила, но по това производство
обвиняемият е с определена мярка за неотклонение „Подписка“.
На съда е служебно известно и това, че обв. А.М. е
обвиняем и по досъдебно производство № 24/2016г. по описа на СО – СП, пр.пр.№
104/2013г. по описа на Специализираната прокуратура, като с постановление от
12.05.2016г. са му повдигнати обвинения за престъпления по чл.321 ал.3 т.1
вр.ал.2 пр.2 от НК /редакцията преди ЗИДНК, об., ДВ, бр.92/2002г./; по чл.321
ал.1 пр.2 от НК и за три деяния по чл.159в пр.2 вр.чл.159а ал.1 т.4 вр.чл.20
ал.4 /ред., ДВ, бр.92 от 2002г./. По това производство обв. М. е без мярка за
неотклонение, тъй като същата е била отменена предвид изтичането на законовите
срокове.
Тези обстоятелства, отнасящи се до обремененото съдебно
минало на обвиняемия и наличието на други неприключили наказателни производство
обосновават извод за завишена степен на обществена опасност на дееца, което
предполага и необходимостта от определяне на мярка за неотклонение въобще, като
правилно и законосъобразно е преценено от разследващия орган, че тази мярка
следва да бъде различна от най-леката.
Следователно, неопределянето на мярка за неотклонение или
определяне на най-леката мярка за неотклонение не би било в съответствие с
целите визирани в разпоредбата на чл.57 от НК, както и с критериите посочени в
нормата на чл.56 ал.3 от НПК.
Неоснователно е в този смисъл и с оглед горните
съображения и оплакването в жалбата, че при определянето на мярката за
неотклонение спрямо обв. А.М. е била нарушена и нормата на чл.56 ал.3 от НПК,
определяща критериите, които е необходимо да бъдат съобразени – степента на
обществената опасност на престъплението, доказателствата срещу обвиняемия, здравословното
му състояние, семейното положение, професията, възрастта и други данни за
личността му.
Обстоятелствата, че обвиняемият има постоянен адрес, на
който е намиран винаги; че е семеен и че има работа, както и всички останали
наведени в жалбата обстоятелства /вкл. процесуалното му поведение/ са били
съобразени адекватно от разследващия орган при определянето на конкретната
мярка за неотклонение
По делото липсват доказателства относно наличието на
други обстоятелства, които да обосновават извода за определянето на друга мярка
за неотклонение.
Що се отнася до размера на гаранцията, в жалбата е налице
и такова оплакване респ. налице е и искане /в условията на алтернативност/ за
намаляване на този размер. Съдът прецени, че и то е неоснователно.
Разпоредбата на чл.61 ал.2 от НПК наистина предвижда при
определянето на паричната гаранция да се вземе предвид и имущественото
положение на обвиняемия, но това очевидно не е единствения и основен критерий
за това.
Дори да се приеме, че единствения източник на доходи на
обв. А.М. е твърдяната в жалбата упражнявана професия експерт „Продажби“ в търговско
дружество с получавано брутно месечно възнаграждение в размер на 850,94 лв., както
вече беше посочено по-горе, на съда е служебно известно от производството по
нохд № 512/2012г. по описа на СлОС какво е имущественото състояние на
обвиняемия и съпругата му респ. факта на осъществяваната търговска дейност от
членовете на семейството, която също се явява източник на доходи. Освен това, в
конкретния случай не се касае за извършване на разход, доколкото след
приключване на наказателното производство паричната гаранция подлежи на
връщане.
Що се отнася до наведените доводи свързани със
здравословното състояние на обв. А.М., действително представените писмени
доказателства установяват наличието на сериозни здравословни проблеми от
различно естество. Тези доказателства, обаче, касаят здравословното му
състояние от преди 10 и повече години и в този смисъл няма как да бъдат
съобразени при преценката на законосъобразността на взетата мярка за
неотклонение. Липсват доказателства за актуалното здравословно състояние на
обвиняемия, както и че същото е свързано с извършването на значителни по размер
разходи, водещи до допълнително затрудняване на финансовото му положение.
В този смисъл и предвид горните съображения определеният
размер паричната гаранция от 2000 лв. не се явява прекомерно висок и явно
несъответстващ на имущественото положение на обвиняемия, както и на другите
обстоятелства, имащи значение съгласно посочените и обсъдени разпоредби на
закона в тази връзка. Освен това, сам по себе си размерът на определената
гаранция следва да допринася за постигане на целите на взетата мярка за
неотклонение т.е. ако е прекалено нисък, тези цели не биха се реализирали в
конкретния случай.
Както вече беше коментирано по-горе, начина на
извършването на деянията и наличните данни за личността на обвиняемия обуславят
една по-висока степен на обществена опасност на извършеното и неговия
извършител, което предполага и един по-висок размер на определената парична
гаранция, за да могат да бъдат постигнати целите на тази мярка за неотклонение.
Следователно определената мярка за неотклонение е
законосъобразна и няма основания за отмяната или изменението й.
Поради изложените съображения, съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
жалбата на обвиняемия А.А.М., чрез защитника му адв. Л.Т.
от САК, против наложената му мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер
на 2000 лв., определена с постановление за привличане на обвиняем и вземане на
мярка за неотклонение от 10.01.2019г. /предявено на 12.02.2019г./ по досъдебно
производство № 212/2018г. по описа на Национална
следствена служба гр.София.
Настоящото определение е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :