РЕШЕНИЕ
№………….
гр. София, 14.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-Г въззивен състав, в открито
съдебно заседание на петнадесети декември през две хиляди и двадесета година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ТАНЯ ОРЕШАРОВА
2. мл. с. ИРИНА СТОЕВА
с участието на секретаря Антоанета
Петрова, като разгледа докладваното от младши съдия Стоева в.гр.д. № 8200 по
описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 126659/18.06.2020 г.,
постановено по гр. д. № 5406 по описа за 2020 г. на СРС, ГО, 62-ри състав, първоинстанционният
съд е признал за незаконно наложеното на ищцата Б.В.А. със заповед №
РД-36-1/16.01.2020 г., считано от 17.01.2020 г. наказание „забележка“ и го е
отменил. С решение № 138516
от 01.07.2020 г. СРС е осъдил ответника – УМБАЛСМП „Н.И.П.“ ЕАД, да заплати по
сметка на СРС държавна такса в размер на 80,00 лева.
В законоустановения срок е постъпила
въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство – УМБАЛСМП „Н.И.П.“
ЕАД, срещу решението на СРС в неговата цялост. Възразява се, че изводите на
първоинстанционния съд са неправилни. Поддържа се, че формите на публични
срещи, митинги, протести и събирания също представляват форма на средствата за
масово осведомяване, посредством поставени билбордове, табели, палатки, както и
в настоящия случай – чрез плакат с надпис „П. е тук“ и инициалите на лечебното
заведение. Посочва се, че надписът оставя впечатление у аудиторията за обща
позиция на лечебното заведение, а не обозначава мястото на протестиращата ищца.
Твърди се, че обозначението е следвало да бъде направено по непозволяващ
двустранно тълкуване начин, за да се приеме, че ищцата е изразила лично мнение.
Моли се за отмяна на решението на СРС. Прави се искане за присъждане на
сторените в производството разноски.
Ищцата в първоинстанционното
производство е депозирала отговор на въззивната жалба, в който поддържа, че
решението на СРС е правилно и постановено в съответствие с материалния закон и
процесуалните правила. Моли се въззивната жалба да бъде оставена без уважение.
Прави се искане за присъждане на сторените в производството разноски.
Постъпила е частна жалба с вх. №
5112536/12.08.2020 г. от ответника в първоинстанционното
производство – УМБАЛСМП „Н.И.П.“ ЕАД, с която се обжалва решение № 138516 от 01.07.2020 г. досежно разноските.
Въззиваемата страна не е взела становище по същата.
Софийски градски съд, след като взе
предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото не се спори между страните, че
същите въз основа на трудов договор от 19.11.2018 г. са в трудово
правоотношение, по силата на което ищцата заема длъжността „рехабилитатор“ в
Клиника по детска хирургия към УМБАЛСМП „Н.И.П.“ ЕАД.
От събраните по делото писмени
доказателства се установява, че дисциплинарното производство е започнало по
повод подаден на 19.12.2019 г. до Изпълнителния директор на УМБАЛСМП „Н.И.П.“
ЕАД доклад от Директора на Дирекция „Административни дейности“.
На 02.01.2020 г. на ищцата е било
връчено искане от ответника за представяне на писмено обяснение за участието ѝ
в протест, провел се на 15.12.2019 г. и 16.12.2019 г., при който ищцата била
поставила на палатката си инициалите на ответника и надписа „П. е тук“. На
06.01.2020 г. ищцата депозирала обясненията.
Със Заповед № РД-36-1/16.01.2020 г.,
връчена на ищцата на 17.01.2020 г., на основание чл. 187, т. 10, чл. 188, т. 1
и чл. 195, ал. 1 от КТ на същата е било наложено наказание „забележка“ за това,
че при участието ѝ на протеста на специалистите по здравни грижи на
15.12.2019 г. и 16.12.2019 г. пред сградата на Министерството на
здравеопазването използвала инициалите на лечебното заведение и поставила
надпис с текст „П. е тук“, без съгласуване с ръководството, което обвързвало
лечебното заведение по начин, по който изразяването на лично мнение и
гражданска позиция от страна на ищцата се тълкувало като официална позиция на
УМБАЛСМП „Н.И.П.“ ЕАД, без това да било така, и с които действия ищцата
нарушила т. 3 от Раздел IX,
„Други
изисквания“ от длъжностната си характеристика и чл. 21 от Етичния кодекс на
служителите в УМБАЛСМП „Н.И.П.“ ЕАД.
Съгласно т. 3 от Раздел IX, „Други изисквания“ от длъжностната
характеристика на ищцата служителят следва „да не дава изявления пред СМИ,
които не са съгласувани с работодателя“. Съгласно чл. 21 от Етичния кодекс на
служителите в УМБАЛСМП „Н.И.П.“ ЕАД, действал към процесния момент, „служителят
не трябва да изразява лични мнения по начин, който може да бъде тълкуван като
официална позиция на УМБАЛСМП „Н.И.П.“ ЕАД.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е допустима – същата е
подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е
ограничен от наведените в жалбата оплаквания. При извършената проверка настоящата
инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и допустимо, поради
което следва да бъдат разгледани доводите в жалбата досежно неправилността на
решението.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с
конститутивен иск за отмяна на дисциплинарно наказание „забележка“ по чл. 357,
ал. 1 от КТ в законоустановения едномесечен срок, визиран в чл. 358, ал. 1, т. 1
от КТ, от връчването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.
Спорно по делото се явява дали
посоченото поведение в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
съставлява нарушение на трудовата дисциплина.
Понятието „трудова дисциплина“ е
съвкупност от права и задължения на работника или служителя, свързани с
трудовото му правоотношение, като същото не може да бъде свързвано и
ограничавано само с основните нарушения посочени в чл. 187 от КТ. Изброяването
в посочената разпоредба не е изчерпателно, тъй като в чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ изрично е предвидено, че законодателят обявява за нарушения на трудовата
дисциплина и „неизпълнението на други трудови задължения, предвидени в закони и
други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред или определени
при възникване на трудовото правоотношение“.
В
конкретния случай задълженията на въззиваемата – ищец са регламентирани в
Етичния кодекс и длъжностната ѝ характеристика. В този смисъл налице е
препращане именно към тези правила за трудовата дисциплина. Въпросът дали е
извършено дисциплинарно нарушение следва да се разглежда с оглед правата и
свободите, прокламирани в чл. 39 и чл. 41 от Конституцията на Република
България (КРБ), чл. 10, т. 1 и чл. 11, т. 1 от Конвенцията за защита на правата
на човека и основните свободи. Всеки е свободен да изразява мнението си и да
разпространява информация, включително и чрез средствата за масова информация,
да се събира с други лица мирно и без оръжия на събрания и манифестациия, като
сред границите на тези свободи са гарантиране на правата, доброто име и
интересите на други лица (чл. 39, ал. 2 и чл. 41, ал.1, изр. 2 от КРБ, чл. 10,
т. 2 и чл. 11, т. 2 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните
свободи).
В настоящия случай не може да се приеме
еднозначно и непротиворечиво, че чрез позиционирането на надписа „П. е тук“ върху
палатката си въззиваемата – ищец изобщо е изразила конкретно лично мнение на
протеста, а оттам – и че е обвързала въззивника – ответник чрез позицията си,
без да е съгласувала това предварително с ръководството на болницата. Правилно
първоинстанционният съд е посочил, че надписът е бил предназначен да обозначи в
коя палатка се намира ищцата, а не да обозначи, че УМБАЛСМП „Н.И.П.“ ЕАД
подкрепя гражданската позиция на протестиращите. В този насока е и
обстоятелството, че надписът не е бил използван като табела, билборд или
плакат, чрез държането на които ищцата да е участвала в протеста и експлицитно
да е манифестирала разбиранията си, а е бил положен като надпис върху
позиционирана палатка, която е можела да помещава няколко души. С оглед на
това, въззивният съд не счита, че е било извършено нарушение на забраната на
чл. 21 от Етичния кодекс на служителите в УМБАЛСМП „Н.И.П.“ ЕАД. Оплакването в
жалбата, че надписът остава впечатление у аудиторията за обща позиция на
лечебното заведение, не намира подкрепа в събрания по делото доказателствен
материал или житейската логика.
Въззивният съд не приема, че е налице и
нарушение на т. 3 от Раздел IX,
„Други
изисквания“ от длъжностната характеристика на ищцата, според която последната
не може да дава изявления пред средствата за масова информация (СМИ), които не
са съгласувани с работодателя. Средствата за масова информация са тези, които
са създадени с цел разпространение на информация до голям брой хора
едновременно. Видно от представените и приетите по делото писмени материали,
позиционираната палатка с посочения надпис е била заснета от медиите, но не се
установява въззиваемата-ищец да е давала някакви изявления относно гражданската
си позиция, записани в писмен или аудиовизуален вид и разпространени до
неограничен брой лица. Поставянето на палатката с посочения надпис и
заснемането му по-късно от трети лица, вкл. медиите, не може да се приеме като
даване на изявление от страна на ищцата в смисъл на публично изказване по
дадени въпроси.
С оглед изложеното се налага изводът, че
описаните в обжалваната заповед действия на ищцата не нарушават цитираните правила
за трудова дисциплина, т.е. не съставляват противоправно поведение, обуславящо
налагането на дисциплинарно наказание. Във връзка с горното, наложеното с
оспорената заповед дисциплинарно наказание „забележка“ се явява незаконосъобразно
и като такова правилно е било отменено с обжалваното съдебно решение, което от
своя страна следва да бъде потвърдено.
Предвид изложеното и с оглед изхода на
делото, съдът счита, че следва да бъде потвърдено и решение
№ 138516/01.07.2020 г., имащо характера на определение по чл. 77 от ГПК, с
което първоинстанционният съд е констатирал, че е пропуснал с решението си от 18.06.2020
г. да се произнесе по дължимата от ответника държавна такса с оглед уважения
иск, като го е осъдил да заплати по сметка на СРС сумата от 80,00 лева.
С оглед изхода на спора пред въззивната
инстанция, на въззиваемата страна се полагат разноски, като същата претендира
такива за адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лева, за уговарянето и заплащането
на което представя доказателства. Предвид това, въззивникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на въззивнаемата страна претендираните разноски.
Съдът констатира, че е пропуснал да събере държавна такса за депозираната от
въззивника частна жалба срещу решение № 138516/01.07.2020 г., поради което с
оглед изхода на спора и на основание чл. 77 от ГПК следва да осъди въззивника да
заплати сумата в размер на 15,00 лева по сметка на СГС.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
126659/18.06.2020 г., постановено по гр. д. № 5406 по описа за 2020 г. на СРС,
ГО, 62-ри състав.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 138516 от 01.07.2020 г., постановено
по гр. д. № 5406 по описа за 2020 г. на СРС, ГО, 62-ри състав и имащо характера
на определение по чл. 77 от ГПК.
ОСЪЖДА УМБАЛСМП „Н.И.П.“ ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 77 от ГПК да заплати
по сметка на Софийски градски съд сумата в размер на 15,00 (петнадесет) лева,
представляваща държавна такса за подадена частна жалба.
ОСЪЖДА УМБАЛСМП „Н.И.П.“ ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Б.В.А., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, кв. „Филиповци“, ул. „******, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 600,00 (шестстотин) лева, представляваща заплатен адвокатски
хонорар за въззивната инстанция.
Решението в частта, с която УМБАЛСМП
„Н.И.П.“ ЕАД е осъдена да заплати държавна такса в размер на 15,00 лева по
сметка на СГС, има характера на определение по чл. 77 от ГПК и подлежи на
обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – София в едноседмичен срок от
съобщението. Решението в останалата част е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.