Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 04.01.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, НО, ХIІ-ти въззивен
състав на
единадесети ноември две хиляди и двадесета година в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНИ ЗАХАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА
при участието на
секретаря Таня Г. и в присъствието на прокурора Деян Маринов, като разгледа докладваното
от съдия Кехайова ВНОХД № 3884 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С
присъда от 11.06.2020 г., постановена по НОХД № 18601/2018 г., СРС, НО, 100
състав е признал подсъдимата Е.Г.М. за виновна в
това, че на 29.11.2016 г. в жилище, находящо се в гр. София, ул. „*******, с
цел да набави за себе си имотна облага, възбудила заблуждение у В.К.Г. ЕГН
**********, че има нужда от българска валута за
операция и че срещу сумата от 4000 лева ще даде на Г. сумата от 2500 долара, и
с това на същата дата, в гр. София, причинила на В.К.Г. имотна вреда в размер
на 4000 лева – престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, поради което и на
основание чл. 54 от НК й е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
една година, като на основание чл. 304 от НПК е признал подсъдимата Е.Г.М. за
невиновна и я е оправдал за това
престъплението да е извършено при условията на съучастие с М.К.А. ЕГН **********,
по правната квалификация по чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, както и за това
възбуждането на заблуждение да е било с цел да набави имотна облага за М.К.А., както
и за това – заблудата да се е изразила в това, че М.К.А. е имала нужда от
българска валута за операция.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното
наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година е отложено с изпитателен
срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Със същата присъда, съдът е признал подсъдимата М.К.А. за
невиновна в това, че на 29.11.2016 г. в жилище, находящо се в гр. София, ул. „*******,
като извършител в съучастие с Е.Г.М. ЕГН ********** – извършител, с цел да
набави за себе си и за Е.Г.М. имотна облага, да е възбудила заблуждение у В.К.Г.
ЕГН **********, че двете с Е.Г.М. имат нужда от българска валута за операция, и
че срещу сумата от 4000 лева ще дадат на Г. сумата от 2500 долара и с това на
същата дата, в гр. София, да е причинила на В.К.Г. имотна вреда в размер на
4000 лева, поради което и на основание чл. 304 от НПК я е оправдал по повдигнатото
обвинение за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр.
с ал. 1 от НК.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимата Е.Г.М. е осъдена да
заплати по сметка на СДВР направените в хода на досъдебното производство
разноски в размер на 206,67 лева /двеста и шест лева и 0,67 ст./, както и по
сметка на СРС направените в хода на съдебното производство разноски в размер на
310 лева /триста и десет лева/.
Против постановената присъда, в законоустановения срок е постъпил
протест и допълнение към него от прокурор при СРП, в които се излагат аргументи
за неправилност на първоинстанционния съдебен акт. Приема се, че по делото са
събрани достатъчно доказателства за виновността на подс. М.А. в извършване на
престъплението, за което е предадена на съд. Изразява се несъгласие с решението
на първия съд да не кредитира показанията на пострадалата, депозирани в хода на
досъдебното производство по реда на чл. 223 от НПК, в частта относно липсата на
съставомерно поведение на подс. А.. Твърди се, че дори да се приеме, че подс. А.
да не е поискала и да не е получавала предмета на престъплението, то с
разговорите си с подс. М. на неустановен език, и с оглед споделеното от
пострадалата, че и тя отива в Медицинска академия, и че има нужда от пари за
операция, следва да се приеме, че подс. А. също е осъществила изпълнителното
деяние на престъплението по чл. 209 от НК. На последно място, застъпва се
становището, че дори да се приеме, че подс. А. не е казала и дума на
пострадалата, то със съпровождането на подс. М. през цялото време на
осъществяване на изпълнителното деяние от последната, и с непротивопоставянето
й на заявеното от нея, подс. А. умишлено е улеснила подс. М. да извърши
намисленото престъпление, поради което поведението й може да бъде определено
като помагачество. Предлага се въззивната инстанция да отмени протестираната
присъда в оправдателните й части и на основание чл. 334, т. 2, вр. с чл. 336,
ал. 1, т. 2 от НПК да постанови нова, с
която да признае подс. М.К.А. за виновна в престъплението, за което е предадена
на съд по чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, както и да признае подс. Е.М. за виновна по
първоначално повдигнатото й обвинение за извършване на деянието в съучастие с
подс. А..
Против
присъдата, в законоустановения срок е постъпила и въззивна жалба и допълнение
към нея от упълномощения защитник на подс. Е.М. – адв. Г.Г., с аргументи за
недоказаност на обвинението и неправилност на присъдата. Сочи се, че първата
инстанция не е обсъдила противоречията, съдържащи се в доказателствената
съвкупност, поради което е останало неясно по какви причини, съдът е предпочел
да се довери на едни и да игнорира други доказателства. Твърди се, че от
мотивите на присъдата не ставало ясно дали въобще е имало сума от 4000 лева,
както и дали става въпрос за номинирани или деноминирани лева. Изтъкват се
съществени противоречия между показанията на пострадалата и тези на свид. О..
Заявява се, че съдът необосновано е отхвърлил възражението, че подсъдимата е с
намалено зрение, поради което задължително ползва очила, за сметка на
съобщеното от пострадалата, че подсъдимата е била без очила и не е слагала
такива. Необсъдени са останали и заключенията по дактилоскопната и
съдебно-психиатричните експертизи. Навеждат се доводи за допуснати нарушения
при провеждането на процесуално-следственото действие по разпознаване, довели
до неговото опорочаване. Критикува се и изводът за установен механизъм на
извършване на престъплението. Излагат се оплаквания от прекомерност на
определеното от съда наказание при пълна липса на оценка на отегчаващите и
смекчаващите отговорността обстоятелства. Предлага се въззивната инстанция да
отмени обжалваната присъда и на основание чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК да
постанови нова, с която подс. Е.М. да бъде призната за невиновна и да бъде
оправдана в извършване на престъплението, за което е предадена на съд.
В разпоредително заседание на 28.10.2020 г. въззивният съдебен
състав по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата
по делото не се налага разпит на подсъдимите и свидетели, изслушване на вещи лица
и ангажирането на други доказателства.
В
открито съдебно заседание пред настоящия съд, представителят
на Софийската
градска прокуратура поддържа протеста и допълнението към него по изложените в
тях съображения, и моли въззивния съд да отмени първоинстанционната присъда в
протестираната част, и да остави без уважение въззивната жалба, като
неоснователна.
Процесуалният
представител на подс. А., в лицето на адв. Н. моли въззивната инстанция да
остави в сила присъдата на СРС относно оправдаването на неговата подзащитна за
престъплението, в което е обвинена. Счита, че по делото не се доказва по
убедителен и несъмнен начин участието на подсъдимата в извършването на
инкриминираното деяние. В заключение пледира и за оправдаване на подс. М. по повдигнатото
й обвинение.
Процесуалният
представител на подс. М., в лицето на адв. Г., поддържа въззивната жалба и
допълнението към нея, като не изменя изложените в тях съображения. Счита, че от
събраните в хода на двете фази на наказателното производство доказателства не
се доказва по несъмнен начин, че подс. М. е извършила престъплението, в което е
обвинена. Заявява, че при наличие на съществени противоречия в доказателствения
материал не става ясно по какви причини, съдът е предпочел да се довери на едни
доказателства и да отхвърли други. Изтъква, че свид. О.не е успяла да разпознае
подсъдимата, нито в хода на досъдебното производство, нито при проведеното
съдебно следствие. Позовава се на твърденията на тази свидетелка, в които
същата е отрекла да е възприела разговора между пострадалата и подзащитната му,
но е чула, че на пострадалата са й липсвали долари в оставената чанта. Според
защитата не ставало ясно как и кога се е появила тази чанта, и какво е било
нейното съдържание. Подчертава, че свид. О.е заявила в показанията си, че не е
виждала зелени банкноти, нито сумата от 4000 лева, представляваща причинена на
пострадалата вреда. Акцентира, че по делото е останало недоказано
обстоятелството, че такава сума в действителност е съществувала, въпреки
доказателствените искания на защитата в тази насока. Изтъква, че са налице
съществени противоречия между показанията на свид. Г. и свид. О., касателно местонахождението на
двете подсъдими по инкриминираното време. Посочва, че при разпита си в хода на
съдебното следствие и при извършеното процесуално-следствено действие по
разпознаване, свид. Г. категорично е заявила, че подсъдимата не е носила очила.
Отбелязва обаче, че подзащитната му не вижда изобщо без очила. Обръща внимание,
че съдът не е взел под внимание заключението на СППЕ, от което според защитата
е видно, че пострадалата страда от органични промени, които могат да доведат до
неточно хронологиране. Поддържа, че по делото не се доказва по несъмнен и
безспорен начин да е извършено престъплението, за което е повдигнато обвинение,
а именно измама, доколкото не е налице заблуждение у пострадалата. По изложените
съображения е направено искане за отмяна на първоинстанционната присъда и за
постановяване на присъда, с която подсъдимата М. да бъде призната за невиновна
и оправдана по повдигнатото обвинение, алтернативно - да се намали размерът на
наложеното наказание „лишаване от свобода“, като приложи разпоредбата на чл. 55
от НК.
Подсъдимата
Е.М., в правото си на лична защита и последна дума се придържа към казаното от
защитника си и моли да бъде оправдана.
Подсъдимата
М.А., в правото си на лична защита и последна дума се придържа към казаното от
защитника си и моли въззивния съд да потвърди оправдателната спрямо нея
присъда.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД,
като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло
правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за
установено следното:
Първоинстанционната
присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен
начин се установява от кредитираните доказателствени материали, обсъдени в
мотивите на присъдата. Аналитично са изследвани фактите и обстоятелствата,
установени и изведени от събраните по делото доказателства и доказателствени
средства. Въззивният съд, след като подложи на внимателен анализ
доказателствената съвкупност по делото, не установи възможност въз основа на
нея да бъдат направени съществено различни изводи относно фактите по делото,
поради което споделя фактическите констатации на СРС. Предвид гореописаното,
СГС приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата
Е.Г.М. е родена на *** г. в гр. Русе, българка, българска гражданка, без
образование, неомъжена, неосъждана, с адрес: гр. *******, с ЕГН **********.
Подсъдимата
е била осъждана с присъда по НОХД №
34/2002г. на РС-Кнежа, влязла в сила на
11.10.2002г. С нея за извършено на 16.01.2002 г. престъпление по чл. 197, т. 3,
вр. с чл. 195, ал.1, т. 3 НК й е наложено наказание шест месеца лишаване от
свобода с изпитателен срок от три години. Изпитателния срок е изтекъл на
11.10.2005 г., поради което на осн. чл. 86, ал. 1, т. 1от НК, считано от
12.10.2005 г. подсъдимата М. е реабилитирана и следва да се счита неосъждана.
Подсъдимата
М.К.А. е родена на *** г. в гр. Русе, българка, българска гражданка, с основно
образование, омъжена, неосъждана, безработна, с адрес: гр. *******, с ЕГН **********.
М.А.
е била осъждана с присъда по НОХД № 89/1978г. на РС Костинброд. С нея за
извършено престъпление по чл. 170, ал. 2, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК и чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК й е наложено наказание обществено порицание.
Присъдата е влязла в сила на 30.05.1978 г.
Правилно,
СРС е преценил, че подс. А. е била реабилитирана към инкриминираната дата.
Обосновано е заключението, че правото на държавата да приведе и изпълни
наказанието „обществено порицание“ се е погасило изцяло с изтичането на три
години от влизане на присъдата в сила, на осн. чл. 82, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 5
от НК. Резонно, съдът е съобразил, че този срок е изтекъл на 30.05.1981 г.,
както и че срока за настъпване на реабилитация по чл. 84, ал. 1, т. 3 от НК е
изтекъл на 30.05.1982г. Законосъобразен е и следващият извод на съда, че
считано от 31.05.1982 г. подс. А. следва да се счита за реабилитирана, т.е.
неосъждана.
През
месец ноември, 2016 г. свид. Р.Т., която била кмет на с. Завой, област Ямбол,
видяла подсъдимата М.А. в селото. Попитала я къде живее и А. й отговорила, че
живее в къщата на С.П., която била на адрес: с. Завой, ул. „****. Свид. Т.я
попитала защо живее в къщата на С., тъй като последната била починала скоро /на
09.10.2016 г./. М.А. й отговорила, че преди това се е грижила за нея и й
помагала. В периода от 20.11.2016 г. до 25.12.2016 г. свид. Р.Т. минавала до
адреса на ул. „*******през няколко дни, за да проследи дали М.А. живее на него
и няколко пъти я виждала. Впоследствие М.А. я помолила да й издаде
удостоверение, че е живяла на адреса в с. Завой и свид. Т.й издала такова
удостоверение, в което посочила, че в периода в периода 20.11.2016 г. до
25.12.2016 г. М.А. е живеела на посочения адрес. Издала удостоверението за
посочения период, тъй като именно в него през няколко дни срещала подсъдимата А.
в селото.
Към
2016 г. свидетелката В.Г. живеела на адрес: ***. Същата към този момент вече е
имала заболяване на очите си – „перде“, което било все още слабо и поради това
не й пречело на зрението. Тогава все още виждала сравнително добре и без очила.
На
29.11.2016 г. около 10:00 ч. свидетелката В.Г. се намирала пред кооперацията си
и чакала приятелката си свид. О., която идвала на гости. О.пристигнала, а след
нея дошли и двете жени. Това били подсъдимите Е.М. и М.А.. Подсъдимата Е.М.
заговорила Г. и казала на развален български, че двете с другата жена са
унгарки. Казала й, че има нужда от пари за операция на дете. В.Г. поканила
двете жени в дома си заедно със свид. О.. Въвела подсъдимите и О.в кухнята.
В
жилището на Г., Е.М. продължила да я убеждава, че има нужда от пари в лева за
операция на дете, като й казала, че има 2500 долара и ще й ги даде, ако В.Г. й
даде 4000 лева. Казаното от Е.М. не отговаряло на истината, като същата целяла
да заблуди пострадалата, че парите й трябват за операция на дете, за да се
обогати с тях. М. нямала намерение да даде на Г. обещаните 2500 долара срещу
сумата от 4000 лева, които пострадалата следвало да й даде. Едва М. показала на
пострадалата Г. зелени пари, които последната помислила за долари. М. казала на
пострадалата, че ще остави доларите в чантата, която носела.
В.Г.
повярвала, че на Е.М. й трябвали пари за операция на дете, както и че срещу
дадените от нея 4000 лева, тя щяла да получи 2500 долара. Отишла в другата стая, където държала парите
си, събрани с години, за да ги даде на Е.М.. Последната я последвала в стаята и
там й дала черна текстилна чанта с цип с надпис „hama“. Г. мислела, че доларите
са оставени в чантата. Двете се върнали в кухнята, където В.Г. дала сумата от
4000 лева на Е.М.. След това подсъдимите си тръгнали.
През
цялото време докато били отвън пред блока и вътре в дома на Г. подсъдимата М.А.
не говорила изобщо с пострадалата или с друго лице.
След
като си тръгнали двете подсъдими, В.Г. отворила чантата, но видяла, че вътре
няма долари, а има сапун в картонена обвивка с надпис „Dove”, една по-малка
черна текстилна чанта с ципове и презрамка с надпис „Sport”, вестник с надпис с
латински букви и 1 брой малък хартиен плик с надпис „Fornetti”.
Тогава
разбрала, че е измамена и се обадила в полицията. Същият ден следобед в дома й
пристигнал разследващ полицай от 01 РУ-СДВР, на когото пострадалата предала с
протокол за доброволно предаване черната текстилна чанта с цип с намиращите се
в нея вещи. Всички вещи били запечатани в хартиен плик с надпис „Била“ и картон
серия А 0224668 с печат на СДВР.
Било
образувано досъдебно производство, в хода на което били извършени
процесуално-следствени действия – разпознаване по снимков материал. В.Г. била
поканена като разпознаващо лице и успяла по снимки да разпознае и посочи двете
подсъдими като жените, които на 29.11.2016 г. пристигнали в дома й, тъй като
успяла да ги огледа лицата им, докато били в апартамента й.
На
22.08.2018 г. били извършени процесуално-следствени действия /разпознаване/ по
фотоалбум, при което като разпознаващо лице била поканена свид. О.. На същата
били предоставени снимки, между които и такива на двете подсъдими, но
свидетелката не успяла да разпознае никоя от тях.
Съгласно
заключението на дактилоскопната експертиза – Протокол № 8-Д/2017г – 1 бр.
текстилна чанта с надпис „hama“ и 1 брой малка текстилна чанта с надпис „Sport”
не са обект на дактилоскопна обработка, тъй като релефът на повърхността на
обработваните обекти трябва да бъде гладка, непорьозна, за да може използвания
химикал или прах, в зависимост от методите на проявяване на дактилоскопни следи
при лабораторната обработка, да полепне плътно към равната и непорьозна
повърхност на обектите и да се образува дактилоскопна среда.
По
предявените за лабораторна обработка обекти – 1 бр. картонена кутийка с надпис
„Dove“, 1 бр. вестник с надписи на латински и 1 брой малък хартен плик с надпис
„Fornetti“ не се проявили дактилоскопни следи.
Съгласно
заключението на съдебно-психиатричната и психологична експертиза по отношение
на свид. В.Г., последната към момента на изследването е психично здрава. При
нея не е налице зависимост към алкохол или други психоактивни вещества. Нивото
на развитие и функциониране на когнитивните процеси позволява на освидетелстваната
достатъчно адекватно възприемане, осмисляне и репродуциране на фактите и
взамовръзките им в реалността. Способността й да разбира и да се ориентира
правилно във фактическата обстановка, както и да възпроизвежда достоверно
минали събития и факти не е грубо нарушена и тя може да участва като свидетел в
наказателното производство. Психичното й състояние към момента на изследването
не се явява пречка за нейното участие във всички фази на наказателното
производство и същата може да дава достоверни отговори /ако желае/ на
поставените й въпроси в хода на следствието.
Пред
СРС, вещите лица са потвърдили наличието на свидетелска годност при В.Г..
Сочат, че при нея се наблюдават някои органични промени, характерни за
възрастта й, които биха могли да водят до неточно хронологизиране на събитията,
но тези органични промени не нарушават свидетелската й годност. Категорични
са за липсата на деменция при В.Г., но
считат, че е с намалена критичност при вземане на решения.
Съгласно
справка от „Теленор“ изх. № 7771 от 16.07.2017 г. /л. 78,т. 1 от ДП/, номер
+359894278852 е регистриран на името на М.А., като този номер няма обаждания на
дата 29.11.2016 г.
Правилно
контролираният съд е приел, че фактологията описана от него и възприета от
настоящата инстанция се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени и
веществени доказателства, доказателствени средства и способи на доказване: гласните
доказателствени средства - обясненията на подс. М.А., дадени в хода на
досъдебното производство /л. 137, т. 1 от ДП/ и приобщени частично по ред на
чл. 279, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 4 от НПК, както и обясненията на подсъдимата А.
депозирани в хода на съдебното следствие /частично/, показанията на свидетелите
В.Г., НеВ.О., в това число показанията на свидетелите от досъдебното
производство, приобщени на основание чл. 281 от НПК и показанията на
свидетелката Р.Т.; веществените доказателства приобщени по делото с протокол за
доброволно предаване; писмените доказателства и доказателствени средства - 2
бр. справки по реда на Наредба 14/202009г. относно подсъдимите /л. 85-86 от
СД/, препис от акт за смърт на Васил Живков Кръстев /л. 67 от СД/; препис от
акт за смърт на С.Ж.П./л. 77 от СД/; протокол за доброволно предаване от 29.11.2016
г. /л.11-12, т. 1 от ДП/.2 бр. протоколи за разпознаване на лица ведно с
фотоалбум /л. 26-29 и л. 33-34, т. от
ДП/; протокол за оглед на веществени доказателства и фотоалбум /л.123 и л. 126,
т. 1 от ДП/; удостоверение от Кмета на с. Завой, обл. Ямбол /л.149, т. 1 от
ДП/; 2 бр. протоколи за разпознаване /л.
239-240, т. 2 от ДП/, справка за съдимост а двете подсъдими /л. 17-18 СД/;
способите на доказване: заключението на
дактилоскопна експертиза – протокол № 68-Д/2917 /л. 40, т. 1 от ДП/; заключение
на СППЕ /л. 85-90, т. 1 от ДП/.
При
формиране на изводите си по фактите, правилно първият съд е изключил от
доказателствената съвкупност справка от ОПП-СДВР от ОД на МВР – София и ОД на МВР- Плевен относно
собствени МПС на двете подсъдими; справки от ТР и от Служба по вписванията
относно собствени дружества и имоти на името двете подсъдими; справки от
мобилни оператори, като неотносими към предмета на доказване. СРС не е ползвал
и характеристичната справка за подс. М. ***, като е преценил, че същата съдържа
сведения, които не почиват на събрани по надлежния ред доказателства.
Законосъобразно, долната инстанция е изключила и протоколите за очна ставка,
тъй като към момента на провеждане на тези процесуално-следствени действия М. и
А. са имали качеството на свидетели.
Първоинстанционният съд прецизно и в съответствие с
изискванията на процесуалния закон е анализирал ангажираните по делото
доказателствени източници, като аргументирано е изложил съображенията си, защо
дава вяра на едни, а не кредитира други от тях. Противно на доводите на
страните настоящата въззивна инстанция намира, че липсват основания, които да
мотивират съда да промени направените в първоинстанционния съдебен акт
фактически констатации, тъй като в мотивите към обжалваната присъда
изключително подробно са обсъдени всички събрани по делото доказателствени
материали, като не е допуснато превратното им тълкуване.
С оглед възраженията на защитата за
неправилна оценка на доказателствата, настоящата съдебна инстанция намира за
нужно да отбележи, че се солидаризира с основния доказателствен извод на
първоинстанционния съд, че съществена роля при изясняване на подлежащите на
доказване факти имат именно показанията на пострадалото лице – свид. В.Г., в това
число приобщените частично от досъдебното производство на осн. чл. 281, ал. 1,
т. 2 от НПК нейни показания дадени пред
съдия по реда на чл. 223 от НПК, от които се установява по безспорен начин
времето, мястото на извършване на инкриминираното деяние, механизма му, както и
неговото авторство, в лицето на подс. Е.М.. За
да извърши пълноценна проверка на доказателствената стойност на показанията на
основния свидетел на обвинението -
пострадалата В.Г., въззивният съд се довери на заключението на приетата
по делото съдебно психиатрична и психологична експертиза. От експертното
заключение, което въззивната инстанция кредитира изцяло като обективно, пълно и
компетентно изготвено, се установява, че свид. Г. притежава свидетелска годност,
тъй като същата е психично здрава, като при нея не са установени психически
недостатъци, които да препятстват правилното възприемане на фактите, имащи
значение за делото. Способността на свид. Г. да се ориентира правилно във
фактическата обстановка, както и да възпроизвежда достоверно минали събития и
факти, не е грубо нарушена и въпреки напредналата си възраст, тя може да
участва като свидетел в наказателното производство. Този извод се подкрепя и от
становището на вещите лица К.и Г., които в хода на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд са потвърдили, че констатираните при свидетелката
органични промени, присъщи за възрастта й, не нарушават нейната свидетелска
годност, като експертите категорично са изключили при последната да е налице
деменция. Според вещите лица леките органични промени, наблюдавани при свид. Г.
се отразяват върху критичността й при вземане на решения в посока нейното
намаляване, без това да е свързано с психично нарушение или разстройство.
Поради това, въззивният съд намира за убедително обоснован крайния извод на
първостепенния съд, че свидетелката Г. притежава свидетелска годност, като
наличието на леки органични промени не се отразява на способността й правилно
да възприема и възпроизвежда обстоятелствата от обективната действителност.
Поради
изложените съображения, този въззивен състав, подобно на първостепенния, се
довери и постави в основата на фактическите си изводи показанията на
свидетелката В.Г.. Давайки
вяра на показанията на свидетелката Г. като очевидец на деянието, на практика
първата инстанция се е доверила на преки доказателства за начина, по който са
протекли събитията. При собствена преценка на показанията на пострадалата
свидетелка, въззивният съд установи, че те са структурирани хронологично
последователно, съдържат информация за конкретните обстоятелства, при които се
е запознала с подсъдимата М., както и за причините, поради които й се е
доверила. Въпреки напредналата си възраст, свидетелката има съхранен спомен за случилото се на 29.11.2016 г., като добросъвестно и
последователно посочва повода и причината, поради която е била мотивирана да
предаде инкриминираната парична сума на подс. М., както и
съдържанието на постигната уговорка помежду им. От процесното гласно
доказателствено средство се установяват доказателствени факти възпроизвеждащи съдържанието
на разговора помежду им, в хода на който, представяйки се за чужденка и разговаряйки
на развален руски език с пострадалата, подс. М. е създала у Г. неотговаряща на действителността представа, че се нуждае от
пари за операция на дете, поради което й предложила сумата от 2500 долара срещу
нейните 4000 лева. От тези показания без съмнение се извежда и обстоятелството,
че на процесната дата възрастната жена е предала на подс. М. инкриминираната
парична сума, като на свой ред е получила от последната чанта, чието съдържание
не отговаряло да обещаното от М..
Констатираното несъответствие и липса на спомен в показанията на свид. Г.
относно датата на инцидента, размера и конкретната валута на обещаната й
парична сума, законосъобразно са били
отстранени от СРС чрез приобщаване по реда на чл. 281 от НПК на показанията й
от досъдебното производство. Подобно на първата инстанция и настоящият съдебен
състав намира, че така посочените непълноти и несъответствия са несъществени и
не внасят съмнение в достоверността на изложеното от свид. Г., доколкото се
дължат на изминалия значителен период от време от процесните събития и разпитите
й в хода на досъдебното производство до изслушването й пред съда в хода на
съдебното следствие. Показанията на пострадалата заслужават доверие и в частта,
в която същата изнася сведения за съдържанието на чантата, предоставена й от
подс. М., която по думите на последната е следвало да съдържа обещаните й 2500
долара. Без съмнение, свид. Г. е заявила, че вместо уговорената срещу нейните
4000 лева, парична сума в долари е получила чанта, съдържаща боклуци. Както
правилно е приел и контролираният съд, тези твърдения на свид. Г. се подкрепят
от отразеното в приложения по делото като писмено доказателство протокол за
доброволно предаване от 29.11.2016 г., засвидетелстващ факта на предаване от
пострадалата на органите на досъдебното производство на процесната чанта,
получена от подс. М.. Заслужават доверие показанията на свид. Г. и досежно
конкретния размер на предадената от нея на подс. М. парична сума. В тази връзка
не може да бъде споделен доводът на защитата, че по делото е останал неизяснен
въпроса касателно наличието и съществуването на инкриминираната парична сума,
респ. претърпяната от пострадалата имотна вреда, като следва да се припомни, че
в наказателния процес липсва забрана за доказване на определени категории обстоятелства
с определени доказателствени средства /подобно на чл. 146 от ГПК/, вместо което
чл. 14, ал. 2 от НПК гласи, че доказателствата и средствата за тяхното
установяване не могат да имат предварително определена сила. В случая са налице
достатъчно и убедителни доказателства за наличието, съществуването и размера на
предоставената от свид. Г. на подс. М. парична сума – в тази насока особено
ценен източник на информация са показанията на самата пострадала, които намират
подкрепа и в заявеното от свид. О.. Последната, възпроизвежда информацията
споделена й от свид. Г. за предаването на инкриминираните парични средства,
като посочва и конкретния размер на сумата, с която пострадалата й е казала, че
е измамена. Видно от показанията на свид. Г. е, че процесната сума е формирана
от нейни лични спестявания, поради което логично е и същата да не разполага с
писмен документ, удостоверяващ фактическата й власт върху паричните средства.
Липсват основания, които да мотивират настоящия съдебен състав да не кредитира
с доверие свидетелските показания на пострадалата досежно посоченото
обстоятелство, тъй като същата е била категорична при всичките си разпити в
хода на наказателното производство за това, че към инкриминираната дата е разполагала
със сумата от 4000 лева, която именно е предала на подс. М. под предлог, че ще
получи от нея 2500 долара. В нито един момент от хода на производството
пострадалата не е проявила колебание при съобщаване на точната сума, с която се
е разделила в полза на подсъдимата, а твърденията й за произхода на паричните
средства са логични и не будят съмения относно възможността пострадалата
действително да е разполагала със сумата от 4000 лева. Също така въззивната
инстанция държи да отбележи, че обстоятелството, че процесната сума е била
събирана в продължение на години от пострадалата, категорично не може да обоснове
извод за това, че въпросните парични знаци са били деномирани, в какъвто смисъл
е следващия довод на защитата. Тук е мястото да се добави, че пострадалата не
се е конституирала като частен обвинител по делото, нито е предявила граждански
иск и като цяло едва ли може да разчита на някаква компенсация от делото, което
също е индиция, че свид. Г. не е заинтересована, включително поради користни
съображения, да даде неверни показания в ущърб на подс. М.. В показанията си,
също така тя не се стреми „на всяка цена“ да опише в негативна светлина
подсъдимите, а добросъвестно признава, когато не си спомня нещо, изрично
заявява липсата на причастност на едната подсъдима – М.А..
Основният
въпрос, по който се спори и във връзка, с който са възраженията във въззивния
протест, е въпросът за авторството на деянието. Основните доводи на
протестиращия прокурор в тази насока са свързани с отделните показания на свид.
Г., дадени в хода на досъдебното производство и тези дадени пред
първоинстанционния съд.
По
този въпрос контролиращият съд споделя изцяло мотивите на районната инстанция.
Действително, в показанията си дадени пред съдия по реда на чл. 223 от НПК,
пострадалата Г. говори в множествено число, без да разграничава ролите на двете
подсъдими, като през цялото време е поддържала, че двете жени са й поискали
пари за операция на въпросното дете, както и че двете са й обещали срещу
нейните 4000 лева, парична сума в долари. В същото време, при разпита си в хода
на съдебното следствие свид. Г. е била доста по- конкретна, като ясно е
откроила авторството на деянието в лицето на подс. М.. Това е наложило
показанията на свидетелката от досъдебното производство в коментираната част да
бъдат прочетени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК. След прочитането им
свидетелката е потвърдила верността на прочетеното й, като едновременно с това
е уточнила категорично, че изявленията й
от ДП се отнасят единствено до подс. М..
Коментираното противоречние в заявеното от страна на пострадалата при двата
разпита според настоящия съдебен състав, както и според районния съд, може да
бъде отдадено преди всичко на факта, че при разпита в хода на досъдебното
производство, пострадалата е била все още под влияние на емоциите от самата
измама, а така също, както правилно е отбелязал и контролирания съд значение
има техниката на проведения разпит, при който по всяка вероятност са били задавани
по-общи въпроси, без необходимата конкретика.
Видно
от разпита на свид. Г. в съдебно заседание, същата по категоричен начин
поддържа, че подс. М. я е заговорила на улицата, като й обяснила, че се нуждае
от пари за операция на дете, и именно тя й е предложила долари срещу сумата от
4000 лева. Свидетелката категорично е посочила подс. М. като лицето, което й е
показало зелените пари, и на което тя е предала инкриминираната парична сума.
Категорично е посочила, че слабата жена /подс. М./ я е последвала в спалнята и
е оставила чантата, в която й е казала, че ще остави доларите. Същевременно,
пострадалата е потвърдила и присъствието на другата подсъдима М.А. на мястото
на престъплението, като ясно и недвусмислено е заявила, че същата не е влизала
в разговор с нея, че както при срещата им отвън, така и след отиването им в
жилището тази подсъдима нищо не е казвала, а просто е стояла безучастно. В тази
връзка следва да се отбележи, че разпитът на свид. Г. извършен от
първоинстанционния състав е подробен и задълбочен, като впечатление прави, че
СРС неколкократно е запитал пострадалата дали е сигурна, че само подс. М. е
разговаряла с нея, на което последната е отговаряла по един и същ начин,
потвърждавайки изявленията си, че именно подс. М. /или „слабата“ жена/ й е
говорила през цялото време, че последната е взела от нея процесните 4000 лева,
като преди това й е показала доларите, които казала, че ще сложи в чантата.
Нещо повече първоинстанционният съд е извършил повторен разпит на свид. Г., в
хода на който независимо от възможността да възпроизведе данни, чрез които да
утежни положението на подс. А., пострадалата отново без колебание е посочила,
че единствено подс. М. е говорила с нея, като е твърдяла, че й трябват пари за
операция на дете, и че именно тя е взела инкриминираната сума, докато за подс. А.
отново е завила, че през това време е мълчала и е седяла в кухнята. При това
положение, настоящият съдебен състав, подобно на контролирания намира, че
следва да кредитира показанията на свидетелката Г., дадени в хода на съдебното
следствие, предвид последователността, категоричността и ненарушимата цялост на
показанията й относно правнозначимите факти, за разлика от тези от досъдебното
производство, които не носят тази конкретика и детайлизация, каквито носят
показанията й от съдебното следствие, и в които обсъжданото поведение на двете
подсъдими е описано твърде схематично и общо.
С
оглед на изложеното напълно обосновано първоинстанционният съд е приел за
установено обстоятелството, че подсъдимата М.А. по никакъв начин не е била
съпричастна към възбуждането на заблуждение у пострадалата, доколкото разговора
с нея е бил воден и всички други действия са били извършени единствено от подс.
Е.М.. В тази връзка както вече бе неколкоратно отбелязано нейното участие се
изчерпва единствено в присъствието й на инкриминираното място и по
инкриминираното време. Затова въззивният съд споделя извода на СРС, че по
делото не се установява, а напротив категорично посредством показанията на
свид. Г. се отрича подс. А. да е извършвала заблудителни действия, нито да е
целяла или получила облага. Не се установява също така каква облага е получила
подс. А. от престъплението и дали, съотв. не се установява подс. М. и подс. А.
да са действали с цел облагата да бъде и за двете. В тази връзка районният съд
е изложил правилни съображения, с които настоящата инстанция изцяло се
съгласява, поради което не намира за нужно отново да преповтаря същите.
Показанията на
свид. Г. намират подкрепа и в протоколите за
разпознаване на лица и предмети. Настоящият въззивен състав счита тезата на
защитата за опороченост на процесуално - следствените действия по разпознаване,
а оттам - и изключване на протоколите от същите от доказателствената
съвкупност, за несъстоятелно. Възраженията за изключване на протоколите от
проведеното разпознаване поради опорочаване процедурата на провеждането му,
поради това, че на пострадалата Г. предварително са й били показвани снимки, са
неоснователни. Настоящият съдебен състав намира, че дори и да са налични,
предходни „разглеждания“ на албуми с лица от криминалния контингент, те не
опорачават проведеното впоследствие разпознаване, защото се явяват
подготвителна дейност, при която лицето, възприело външността на извършителя,
насочва органите на досъдебното производство, конкретизира визията и чертите на
извършителя с оглед бъдещото провеждане на разпознаване по предвидения в закона
ред. В този ред на мисли не може да се
приеме, че в конкретния случай е налице тенденциозно насочване на
разпознаващата Г. от органите на МВР - последните са показвали снимки на
евентуални извършители на престъплението без установено манипулативно
сугестиране, което е обичайна практика в оперативната работа на органите на МВР
по разкриване на престъпленията и участващите в него лица. И двата протокола за
разпознаване носят подписите на всички участвали в действието лица.
Следователно щом са съставени при условията и по реда, предвидени от НПК,
протоколите от разпознаването представляват годно доказателствено средство за
извършването на съответното действие, за реда, по който е извършено и за събраните
доказателства.
Също така следва да се отбележи, че пострадалата на
досъдебното производство е изложила последователни и убедителни данни за всички
белези на двете подсъдими, по които би могла да ги разпознае, ако ги види
отново – телосложение, възраст, коса, външен вид. Освен това, естеството на
извършване на деянието предполага един не малък период, през който пострадалото
лице да може да възприеме външността на подсъдимите и доколкото е имала
възможност от изключително близко разстояние да ги възприеме – намирали са се
известно време в непосредствена близост /първо пред дома, а след това и в
жилището на пострадалата/ и предвид това, че от деянието до проведеното
разпознаване не е изтекъл продължителен период от време, съдът приема, че свид.
Г. е имала ясен спомен за външността на лицата, посетили я през инкриминирания
ден, които е свързала именно с подсъдимите М. и А..
В тази връзка, възражението на защитата, че подс. М. от
години ползва очила, без които не вижда е получило своя отговор в мотивите на
проверяваната присъда, от който настоящата инстанция не намира основание да
отстъпи. Действително в своите показания пред съда, а и в хода на досъдебното
производство пострадалата Г. не е съобщила да е възприела някоя от двете подсъдими
да е била с очила. Както правилно е отбелязал контролираният съд, единствено
решение и воля на всеки човек е дали да носи очила или не, и в кой момент да ги
сложи. Но дори да се приеме за вярно обстоятелството, че подс. М. не вижда без
помощта на очила, макар по делото да липсват доказателства в тази насока, то
въззивният съд следва да подчертае, че очилата не са единственото средство за
корекция на зрението, поради което не се изключва възможността подс. М. да е
ползвала контактни лещи по време на инкриминираното деяние. Отделно от това,
видно от снимката на приложения по делото фотоалбум, на нея подс. М. е без
очила така, както пострадалата я е описала и разпознала. Същевременно, в
мотивите към проверяваната присъда, съдът е посочил, че подс. М. е била с очила
при разглеждането на делото в неговата съдебна фаза. В същата тази съдебна фаза
обаче, пострадалата Г. неколкократно е заявила и физически е посочила подс. М.
като лицето, извършило спрямо нея описаното противоправно деяние. В този смисъл
очевидно е че, свид. Г. е могла да разпознае подсъдимата независимо от това
дали същата е с или без очила, а категоричността на изявленията й в тази насока
изключва възможността пострадалата да налучква сочейки М., като лицето въвело я
в заблуждение, тъй като по същия начин е имала възможност да посочи другата
подсъдима, но не го е направила.
Макар това й действие да не представлява
процесуално-следствено действие разпознаване на лице, всички думи и жестове на
свидетелката, отразени в съдебния протокол, са част от нейните показания и като
такива представляват гласно доказателствено средство. Ето защо няма основание
съдът да игнорира посочването на подсъдимата в съдебно заседание като
доказателство в подкрепа на твърдата увереност на свид. Г., че именно подс. М.
е лицето, което е извършило инкриминираното деяние.
Не на последно място, следва да бъде взета предвид и
личността на пострадалата, която не е познавала двете подсъдими преди деянието
и няма каквато и да било причина да сочи подс. М. като извършител на деянието,
ако не бе сигурна в идентичността й с лицето, въвело я в заблуждение. Не е
налице каквато и да било причина да се предполага, че пострадалата би посочила
именно подс. М. като извършител на деянието, ако това действително не беше
нейна обективна преценка, изградена вследствие на формираните възприятия за
лицето, външността на което е имала възможност да възприеме за един не малък
период от време. Приемането на обратното означава, че свид. Г. би посочила, че
разпознава извършителя, без това да е така и съответно би уличила в извършване
на тежко престъпление лице, в чиято вина не е убедена. Извършването на такова
действие е лишено от каквато и да било житейска и правна логика, доколкото
естествения стремеж на пострадалия се явява наказването именно на извършителя
на деянието и не намира опора в данните относно личността на пострадалата,
които изграждат изцяло положителен образ.
Настоящият съдебен състав споделя преценката на предходната
инстанция, че показанията на пострадалата се подкрепят от показанията на свид. О.,
дадени пред първоинстанционния съд, законосъобразно допълнени с показанията й
от досъдебната фаза на процеса, които са приобщени по делото по реда на чл.
281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2 от НПК. Показанията на тази случайна на събитията
свидетелка са в унисон със заявеното от свид. Г. относно присъствието на двете
непознати жени в дома й, като същите съдържат индиции за упражнено неправомерно
престъпно поведение спрямо пострадалата. Макар в показанията си тази свидетелка
да е заявила, че не е слушала разговора между пострадалата и жените, същата е
потвърдила факта относно получаването от свид. Г. на процесната чанта, която е
описала като „дипломатическо куфарче“, както и реакцията на пострадалата,
когато е отворила чантата и е открила, че тя не съдържа обещаните й долари –
пострадалата се разстроила и е казала, че е измамена. Същата е посочила, че
няколко пъти двете със свид. Г. са претърсили чантата, но въпреки това не са
открили в нея банкноти. В показанията си, депозирани в хода на съдебното
следствие, свид. О.възпроизвежда и твърденията на пострадалата, касаещи
предаването на инкриминираната парична сума от нейна страна, както и повода да
направи това,
като от тази гледна точка те представляват производен източник на значима за
случая информация и имайки контролен характер, потвърждават изцяло изнесеното
пред съда от свид. Г.. Подобно на първостепенния съд, при анализа на
показанията на свид. О., настоящият съдебен състав отчете противоречието между
твърдението й, че двете жени са позвънили на вратата на пострадалата и
заявеното от свид. Г. в тази насока, като след самостоятелна доказателствена
преценка на процесните гласни доказатествени източници, съдът намери, че следва
да отдаде предпочитание на показанията на свид. Г., в които последната е
заявила, че първоначалната й среща с подсъдимите лица се е състояла пред
жилищната кооперация. Въззиният
съд счита, че контролирания съд правилно е изяснил това противоречие
съобразявайки изминалия дълъг период от време от момента на събитията до
момента на разпита на свидетелката пред органите на досъдебното производство –
близо 2 години, който е отслабил
възможността на свидетелката да възпроизвежда точно възприетото. Настоящият
съдебен състав намира, че каквито и противоречия да има в показанията на
обсъжданите свидетели, те не са съществени и не оказват решаващо влияние върху
приетото относно казаното от тях. Не бива да се забравя, че тези лица са
обикновени хора и съвсем естествено е да обръщат внимание на различни
обстоятелства, както и спрямо паметта си да успяват да запомнят разнородни
детайли или не. Също така не може да се очаква от тях да възпроизвеждат еднаква
обстановка или подробности, все едно гледат престъплението, снимано на филмова
лента.
На следващо
място, коментирайки невъзможността на свид. О.да разпознае двете подсъдими в
хода на досъдебното производство, справедливо и обосновано районният съд е съобразил
негативното влияние на изминалото време /2 години/ върху съхранения в паметта й
спомен, съобразено с преклонната възраст на свидетелката – 98 години и
обстоятелството, че свид. О.не е била до такава степен съпричастна към
случващото се, за да е имала за цел да огледа и да запомни двете жени в дома на
пострадалата. От
друга страна, категорични сведения в тази насока се съдържат в показанията на
пострадалото лице.
Ето защо, възраженията на защитата в тази насока съдът
намери за неоснователни и като такива ги отхвърли изцяло.
Верен е и
анализът на проверяваната инстанция досежно изготвената дактилоскопна
експертиза, както и на показанията на свид. Р.Т..
Дори съдебна
инстанция да е приела с доверие показанията на свид. Т.и издаденото от нея
удостоверение, то по делото не може да бъде установено по несъмнен начин, че
подс. А. се е намирала на 29.11.2016 г. в 10:00 часа в с. Завой, когато е извършено
инкриминираното деяние.
Вярно е, че по
веществените доказателства /картонена кутийка с надпис „Dove“, вестник с
надписи на латински и малък хартиен плик с надпис „Fornetti“/ не са установени
дактилоскопни следи, но това обстоятелство не е от естество да изключи
авторството на подс. М..
Съдът кредитира
писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: препис от акт за
смърт на Васил Кръстев, препис от акт за смърт на С.П., протокол за доброволно
предаване, протокол за оглед на веществени доказателства и фотоалбум, които
допринасят за разкриване на обективната истина по делото.
Първоинстанционният
съд подробно е анализирал и обясненията на подс. М., която отрича съпричастност
към повдинатото й обвинение и е изложил съображения защо не им дава вяра.
Съгласно правилата за доказателствената тежест по чл. 103, ал. 1- ал. 3 от НПК,
за да бъдат приети за достоверни обясненията на подсъдимия, не се изисква те да
намират подкрепа в други доказателства, а да не се опровергават от несъмнено
установени доказателства или да не се дискредитират на собствено основание,
поради неясноти, необясними празноти или ако съдържат обективно невъзможна
версия. В настоящият случай обаче, както правилно СРС е посочил обясненията на
подс. М. не само са изолирани от всички останали доказателства, но и
категорично се опровергават от показанията на свид. Г. и проведеното с нейно
участие разпознаване.
Съдът е обсъдил
и обясненията на подс. А., която е отрекла познанството си с другата подсъдима
и присъствието си на мястото на престъплението, като обосновано е намерил, че
те не могат да се противопоставят на показанията на пострадалата, сочеща
безспорна установеност на присъствието и на двете подсъдими в собствения й дом.
Констатацията за
съдебното минало на подсъдимите, съдът вярно е направил въз основа на наличните
по делото, като писмени доказателства, справки за съдимост.
Солидаризирайки
се с доказателствените изводи на районния съдия и на основата на така
изяснената фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна страна,
следното:
Подсъдимата Е.М. е осъществила от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК, като въззивният съд
прие, че по делото са събрани достатъчно и убедителни доказателства за
виновността на това подсъдимо лице.
Престъплението измама е резултатно, увреждащо престъпление с
два предмета на посегателство – физическото лице, върху което пряко и
непосредствено се въздейства противоправно /в чиято фактическа власт се намира
определено имущество/ и самото имущество. Доказаната съствомерност на престъплението
от обективна страна предполага установяването на няколко предпоставки: на първо
място, деецът, чрез активни действия, да възбуди заблуждение у другиго. На
второ място е изискването това да стане с користна цел и вследствие на така
създадените неверни представи, пострадалият да бъде мотивиран да извърши
разпоредителни действия и в резултат на така извършените действия да бъде
причинена имотна вреда за заблудения и съответно имотна облага за този, който е
възбудил заблуждението /р. № 1170 от 20.02.2006 г. по н. д. № 568/2005 г., II
н.о. на ВКС/.
От субективна страна, съставът на престъплението измама
изисква деецът умишлено да въведе в заблуждение лицето, от което се стреми да
получи имотна облага посредством конкретни действия, предприети от наказателно
отговорното лице, чрез които то се стреми да създаде погрешни представи у
другиго с цел да го мотивира да извърши някакво разпоредително действие със
свое имущество. Погрешните представи са пряко и непосредствено свързани с
правното основание или условията, при които се предприема актът на имуществено
разпореждане.
По делото се установява по несъмнен начин, че на 29.11.2016
г., около 10:00 часа в гр. София, ул. „******* подсъдимата Е.М., с цел да набави за себе си имотна
облага възбудила заблуждение у В.Г., че има нужда от пари в лева за операция на
дете и че срещу сумата от 4000 лева ще даде на Г. 2500 долара.
В
конкретния случай подсъдимата М. е формирала неверни представи, като именно чрез
тях е инициирала вредоносния процес за св. Г.. Действията
и обещанията на подс. М. са били в необходимата степен ефективни, тъй като са
били достатъчно убедителни с оглед личността на пострадалата, за да възбудят
заблуждение у нея. Доказателствата по делото сочат, че пострадалата е била
разтревожена от представата, че соченото от подсъдимата дете трябва да бъде
оперирано и по тази причина се е разпоредила с инкриминираната парична сума.
Пострадалата е повярвала, че получава от подс. М. показаните й „зелени пари“,
съставляващи сумата от 2500 долара, които последната й обещала срещу нейните
4000 лева. Видно от поведението на подсъдимата, същата не е имала намерение в
нито един момент да извърши така уговорената „сделка“, като с показването на
зелените банкноти е целяла единствено да заблуди пострадалата, че получава
уговорената сума, с което несъмнено е затвърдила вече създадената невярна
представа у пострадалата. Именно поради въвеждането й в заблуждение
пострадалата е формирала воля да се разпореди с притежаваната от нея сума от
4000 лева, като е взела решение да я предаде на подсъдимата с цел получаване на
уговорената насрещна престация. Този акт на имуществено разпореждане свид. Г.
не би извършила при никакви обстоятелства, ако е била наясно с користните цели
и мотиви на подсъдимата, респ. че по
този начин нейните действия биха довели до неоснователно й обедняване, респ.
безпричинното обогатяване на подсъдимата, както и че последната няма никакво
намерение да й предостави обещаните долари, както и че твърденията й за какво
взима парите са неверни.
Що се отнася до
авторството на деянието, то в тази връзка въззивният съд изложи подробни
съображения при обсъждане на доказателствата по делото, поради което и не
намира за необходимо да повтаря отново същите доводи.
Въззивният съд
напълно споделя и доводите на първостепенния за това, че деянието е извършено с
пряк умисъл, като хронологията на събитията и логическата връзка между тях
несъмнено показва, че подс. М. е съзнавала общественоопасния характер на
поведението си, предвиждала е общественоопасните последици от него и е целяла
именно тяхното настъпване, за да постигне престъпно облагодетелстване във вреда
на измамената.
Подсъдимата е
била наясно и е целяла чрез своите действия да възбуди неправилни представи за
обективната обстановка у свид. Г., като по този начин я мотивира да се
разпореди със свое имущество в нейна вреда. Същата е съзнавала, че не се нуждае
от пари за операция на дете, както и че няма намерение да предостави сумата от
2500 долара. Разбирала е, че твърденията за обратното, които е обективирала
пред свид. Г. ще формират у нея неправилни представи. Имала е ясното съзнание,
че пострадалата ще извърши акт на имуществено разпореждане, както и че в
резултат на този акт чуждото имущество ще бъде увредено. Подсъдимата е съзнавала, че създава у
пострадалата нереална представа за действителността, и че това е бил
единствения начин да вземе от нея някакви пари.
Налице
е и типичната за този вид престъпление специална цел, а именно – подсъдимата е
целяла да набави за себе си имотна облага, съзнавайки неизбежността на
настъпилата в патримониума на измаменото лице имотна вреда, причинена от
създадената от твърденията и действията й заблуда.
По изложените
съображения, правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК,
подсъдимата Е.М. е била призната за виновна за извършеното от нея престъпление
по чл. 209, ал. 1 от НК.
Във
връзка с определеното на подс. М. наказание, СГС намира, че справедливо и в
съответствие с изискванията на чл. 36 от НК, при първоинстанионното разглеждане
на делото, съдът е наложил на Е.М. наказание при условията на чл. 54, ал. 1 от НК, а именно наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година, чието
изтърпяване е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК.
При индивидуализацията на
наказателната отговорност районният съд обосновано е счел, че като отегчаващи
отговорността обстоятелства следва да бъдат отчетени напредналата възраст на пострадалото лице и
високия размер на причинената имотна вреда – 4000 лева, както и
обстоятелството, че процесната сума е събирана години наред от пострадалата. Районният
съд е приел като смекчаващи обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимата
и продължителността на наказателното производство – от 2016 г., която макар и да е значителна, при това
по дело, което не се отличава с фактическа и правна сложност, не следва да се
цени като прекомерна и не придобива изключителен характер, така че да може да
преодолее тежестта на изложените по – горе отегчаващи отговорността
обстоятелства. В случая индивидуалната тежест на
извършеното е била добре съпоставена с констатираните отегчаващи обстоятелства,
както и смекчаващите такива, с оглед на което е определена точната мярка за
наказателно въздействие чрез определяне на наказанието „лишаване от свобода“ в
размер на една години. В този размер и настоящият съд намира, че определеното
наказание се явява съответно на извършеното и достатъчно за комплексното
постигане на целите по чл. 36 от НК. По делото не се установяват други
обстоятелства, а и такива не се изтъкват, които да не са били взети предвид от
първата инстанция и да пораждат необходимост от смекчаване на наложеното
наказание.
С
основание, съобразявайки пределите на отмереното наказание и чистото съдебно
минало на подсъдимата, районният съд е отложил наложеното наказание с
изпитателен срок от три години. Макар и в минимално предвидения в чл. 66 от НК,
този срок ще подейства предупредително по отношение на подсъдимата, предвид
потенциалната възможност от активизиране на санкцията и ефективното й
изтърпяване при извършване в неговите рамки на друго умишлени престъпление.
Напълно
в съответствие със събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е
посочил, че по делото не е установено наличие на задружна престъпна дейност
между подсъдимите Е.М. и М.А. при осъществяване на действията, които
съответстват на съставомерните признаци на престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК, за което им е повдигнато обвинение. По делото не се установиха данни, от
които да се изведе извод от обективна страна за осъществени измамливи действия
от страна на подс. А., по начина формулиран в обвинителния акт. Липсват
доказателства за поведение на подс. А., сочещо към създаване на неверни
представи у свид. Г. относно необходимостта от пари в български лева за операция на дете, респ. не се доказва
подс. А. да е поискала и получила от Г. инкриминирана сума от 4000 лева.
Несъмнено подс. М. е тази, която е била активната страна и е осъществила цялата
комуникация с пострадалата, като е лансирала версията, посредством която Г. е
била мотивирана да се разпореди със сумата от 4000 лева. Не се доказва подс. А.
да е осъществила такова въздействие у свид. Г., годно да възбуди заблуждение,
тъй като между тях не е осъществена никаква комуникация. Подс. А. не е показала
зелените пари на пострадалата, не е предала чантата, която е следвало да
съдържа доларите, нито е взела от пострадалата процесните 4000 лева. В случая
единствено подс. М. е насочвала свид. Г. към правно значимото поведение да
извърши нещо – т.е. да предаде сумата от 4000 лева, необходима за операцията. В
случая подс. А. не е участвала в действията, съставляващи въвеждане в заблуждение,
като съгласно установеното в хода на съдебното следствие посредством
показанията на пострадалата подс. А. единствено е присъствала на мястото на
инцидента, стояла е без да взима участие в разговора между двете жени, и без да
извършва фактически действия в една или друга насока. Въззивният съдебен състав
също намира, че доколкото по делото не е установено подс. М.А. да е извършила
каквито и да е действията по формиране на несъответстваща на действителността
представа у пострадалото лице, нито се установи тя по какъвто и да е начин да е
действала заедно с подс. М. при осъществяване на другите елементи от
обективната и субективната страна на състава на вмененото й престъпление по чл.
209, ал. 1 от НК, то следва същата подсъдима да бъде оправдана по повдигнатото
й обвинение, че е извършила такова престъпление в съучастие, като съизвършител
с подс. М.. Твърдението в протеста, че подс. А. е
осъществила деянието в съучастие с осъдената подс. М. като помагач, също не
може да бъде прието. За да е налице помагачество към
определено престъпление, между деянията на извършителя и помагача следва да е
налице обективна и субективна връзка. Тя се изразява в това, че обективно
помагачът следва да създава условия и предпоставки за извършване на
престъплението и да подпомага извършването му, като съзнава обективните
признаци на деянието, осъществяването на които прави възможно. Второ, от
субективна страна, между съучастниците следва да е налице и умисъл за задружно
осъществяване на конкретно определено престъпление. В настоящия случай, доказателства относно извършените от подс. А.
действия или наличие на общ умисъл между нея и подс. М., не са събрани. Не се
установяват конкретни фактически действия извършени от нейна страна,
субсумиращи помагаческа дейност, от които да се приеме, че тя има принос и е
улеснила по някакъв начин или спомогнала за извършването на престъплението. В
това отношение пострадалата е била категорична, че между нея и подс. А. не е
имало комуникация, че последната през цялото време е стояла без да казва нищо,
че е останала в кухнята, докато подс. М. я придружила до спалнята, където
оставила чантата с доларите. Нещо повече, извън установеното присъствие на
подс. А. на местопрестъплението липсват доказателства за каквото и да било
нейно активно поведение, обуславящо съпричастност към извършеното престъпление.
С оглед на изложеното, въззивният състав намира, че по делото не
се установи с категоричност, участието на подс. А. в извършването на
инкриминираното деяние, както като съизвършител, така и като помагач на подс. М.,
поради което и изложените в протеста доводи, че от доказателствената съвкупност
по делото се установява безспорно участието на подс. А. в инкриминираното
деяние, не се споделят от въззивната инстанция.
Обосновано предвид изхода на делото на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК разноските по делото са възложени в тежест на
подс. Е.М..
След обобщаване на резултатите от извършената, на основание
чл. 314 НПК, служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, въззивната
инстанция не констатира наличието на основания, налагащи неговото изменение или
отмяна, поради което и с оглед посочените съображения, постанови своето
решение.
Мотивиран от тези съображения, Софийски градски съд, НО, XII въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда от 11.06.2020 г., постановена по НОХД № 18601/2018г. по описа на СРС,
НО, 100 състав.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.