РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. Бургас , 05.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и шести
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красен П. Вълев
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Красен П. Вълев Гражданско дело №
20202120105552 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба от Л.К.Б., ЕГН **********, с адрес:
гр. Б., *** срещу Р. Х. Т., с адрес: гр. Б., ***, с която се иска да бъде установено по
отношение на ответника, че ищцата не му дължи сумите от 11 441.86 лева, за която сума е
издаден изпълнителен лист по гр.д. 108/2005 г. на Апелативен съд-Бургас и 250 лева, за
която сума е издаден изпълнителен лист по гр.д. №8879/2010 г. на Районен съд-Бургас,
които суми са предмет на изп. дело №20107030400241 по описа на ЧСИ Г.П., с рег. №*** на
КЧСИ.
Ищцата твърди, че посоченото изпълнително дело е образувано против нея въз
основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д. 108/2005 г. на Апелативен съд-Бургас.
Посочва извършените изпълнителни действия по делото, като сочи, че на 12.08.2014 г. е
наложен запор върху пенсията на ищцата. Твърди се, че следващото изпълнително действие
е поискано с молба от взискателя /ответник по делото/ за налагане на запор върху пенсия и
трудово възнаграждение на ищцата от 10.09.2016 г. Излагат се съображения, че в
двугодишния срок по чл. 433, т.8 от ГПК от 12.08.2014 г. до 12.08.2016 г. взискателят не е
поискал извършване на други изпълнителни действия спрямо длъжницата и на 13.08.2016 г.
изпълнителното дело е прекратено по силата на закона. Прави се позоваване на
Тълкуватлено решение №2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело №2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, според постановките на което е изгубило действие Постановление №3 от 18.11.1980 г.
по гр.д. №3/1980 г. на Пленума на ВС. Твърди се, че отчитайки тълкувателната практика,
погасителна давност е започнала да тече от 12.08.2014 г., като същата е изтекла на
12.08.2019 г. с оглед разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала писмен отговор, с който
оспорва исковата молба като неоснователна. Направено е разграничение между срока по чл.
433, т.8 от ГПК и общия давностен срок по чл. 110 от ЗЗД. Оспорва се фактическото
твърдение, че за периода 13.08.2014 г. до 13.08.2016 г. по изпълнителното дело не са
извършвани изпълнителни действия, като се сочи запорно съобщение от 30.09.2015 г. –
1
спрямо солидарен длъжник по изпълнителното дело. Развиват се съображения, че давността
се прекъсва с всяко действие по изпълнението, независимо срещу кой длъжник по
изпълнителното дело. Цитирана е съдебна практика.
В допълнително становище ищцата излага принципни съображения за правната
същност на иска по чл. 439 от ГПК. Твърди се, че предприетите срещу останалите длъжници
действия по образуваното изпълнително дело не могат да се разглеждат като действия срещу
ищцата. Цитира се практика в този смисъл.
В допълнително становище ответникът сочи неприложимост на чл. 125, ал. 1 от ЗЗД
по отношение на срока по чл. 433 от ГПК. Сочи се, практика на ВКС, според която срока по
чл. 433 може да започне да тече най-рано от 22.06.2015г. и се твърди, че така петгодишната
давност би изтекла на 22.06.2022 г.
Като прецени събраните по делото доказателства, съдът намери от фактическа страна
следното:
Не се спори, че между страните са се водили граждански дела, приключили с влезли в
законна сила решения въз основа на които са издадени изпълнителни титули: изпълнителен
лист от 15.07.2005 г. по гр.д. 108/2005 г. на Апелативен съд-Бургас/л. 14 от делото/ и
изпълнителен лист № 8137 от 02.07.2014 г. по гр.д. №8879/2010 г. на Районен съд-Бургас/л.
23 от делото/, а сумите както следва: 11 441.86 лева, за която сума е издаден изпълнителен
лист по гр.д. 108/2005 г. на Апелативен съд-Бургас и 250 лева, за която сума е издаден
изпълнителен лист по гр.д. №8879/2010 г. на Районен съд-Бургас, са предмет на изп. дело
№20107030400241 по описа на ЧСИ Г.П., с рег. №*** на КЧСИ.
С молба вх. № 3177/29.09.2010г./л.15 и л. 134 от делото/ ответникът е поискал
извършването на опис на МПС- собственост на длъжниците по изпълнителното дело.На
11.10.2010 г. е съставен протокол за опис на имущество.Със запорно съобщение, с изх. №
4711 /02.11.2010г., отправено до РУСО – Бургас/л. 190 от делото/ е наложен запор на върху
пенсията на ищцата. С Определение от 09.11.2010г., постановено по гр.д. № 8879/2010г. на
Бургаския районен съд, е било допуснато обезпечение на предявения от Г.С.Б. и Л.К.Б.
срещу Р. Х. Т. иск, по който е било образувано гр.д. № 8879/2010. на БРС, чрез спиране на
изпълнението на процесното изпълнително дело срещу внасяне на парична гаранция от 1000
лева. Издадена е обезпечителна заповед/л. 196 от делото/. С Определение от 11.07.2014г.,
постановено по гр.д. № 8879/2010г. на Бургаския районен съд, допуснатото с Определение
от 09.11.2010 г. по същото гражданско дело обезпечение е било отменено.С молба вх. №
4260/15.07.2014г./л. 199 от делото/, ответникът/взискател е поискал възобновяване на
въпросното изпълнително дело № 20107030400241. Със същата молба са посочени и
конкретни изпълнителни способи, а именно: запори и възбрани върху длъжниковото
имущество.С втори изпълнителен лист, издаден по гражданско дело № 8879/2010г. на
Бургаския районен съд, ищцата, наред с Г.С.Б. са осъдени при условията на разделност да
заплатят на ответника по настоящото производство сумата в общ размер на 500 лева, от
която сума задължението на ищцата възлиза на 250 лева. Този втори изпълнителен лист е
присъединен към процесното изпълнително дело № 20107030400241 с молбата от
15.07.2014 г. за възобновяване. С молба вх. № 4315/17.07.2014г./л. 203 от делото/,
взискателят Р.Т. е поискал изпълнението да бъде насочено към внесената по гр.д. №
8879/2010. на Бургаския районен съд парична гаранция от 1 000 лева. със запорно
съобщение, с изх. № 5596/18.07.2014г./л/ 208 от делото/ отправено до районен съд - Бургас,
изпълнението по изпълнително дело № 20107030400241 е насочено към внесената по гр.д. №
8879/2010г. на Бургаския районен съд парична гаранция от 1 000 лева.
Със запорно съобщение, с изх. № 6419/12.08.2014г./л. 214 от делото/, отправено до
2
ТД на НОИ - Бургас е наложен запор върху пенсията на ищцата.
Със запорно съобщение, с изх. №8438/30.09.2015 г. /л. 247 от делото/, отправено до
„Билдинг сити“ ЕООД е наложен запор върху трудово възнаграждение на длъжника Г.С.Б..
С молба, с вх. № 6899/10.09.2016г.,/л. 267 от делото. ответникът/взискател отново е
поискал налагането на запор върху трудовото възнаграждение и пенисите на длъжниците и
опис на обитаваното от тях жилище.Със запорно съобщение, с изх. №
8469/10.09.2016г./л.266 от делото/, отправено до ТД на НОИ - Бургас е наложен запор върху
получаваната от ищцата пенсия. С молба, с вх. № 3039/29.03.2018г./л. 305от делото/,
ответникът/взискател е поискал налагането на запор върху пенсиите на ищците.Със запорно
съобщение, с изх. № 4038/03.04.2018г., отправено до ТД на НОИ – Бургас/л. 313 от делото/ е
наложен запор върху получаваната от ищцата/длъжник по изпълнителното дело пенсия. Със
запорно съобщение, с изх. № 6866/14.07.2020г./л. 321 от делото/, отправено до
„Експресбанк“ АД е наложен запор върху всички банкови сметки на ищцата, в отговор на
което „Банка ДСК“ ЕАД е уведомила частния съдебен изпълнител с писмо изх. № 17-10-
066151/1//17.08.2020г./ л. 322 от делото/, че запорът е наложен, като постъпилата сума е в
размер на 10 975.15 лева.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи.
Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да
възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
Съгласно чл.439 ГПК, длъжникът в изпълнителното производство може да оспори
вземането, предмет на изпълнението, когато основава иска си само на факти, настъпили
след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
Съдът намира предявения иск за допустим. Според ТР № 8/27.11.2013 г. по ТД №
8/2012 г. на ОСГК на ВКС преценката изобщо за допустимостта на установителните искове
зависи не от вида на спорното право, а от степента на засягането му. Правен интерес от
провеждане на иска следва да съществува и към момента на приключване на устните
състезания и да се извежда от съответните твърдения на ищеца за спорните факти.
Наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист
е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска
по чл. 439 ГПК, с който се оспорва изпълнението. В случая това условие е налице - срещу
ищеца е образувано изп.дело №20107030400241 по описа на ЧСИ Г.П., с рег. №*** на
КЧСИ, като производството по това изпълнително дело продължава да е висящо, тъй като
не е събрано цялото вземане на взискателя за главница, лихви и разноски. Само когато
принудителното изпълнение е приключило и взискателят е изцяло удовлетворен, не е
налице правен интерес за длъжника от предявяване на установителния иск по чл. 439 ГПК.
Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на иска при твърдения
за настъпила перемпция по изпълнителното дело. Действително законът изисква висящо
изпълнително производство, но такъв формален прочит би бил в противоречие с посочения
тълкувателен акт. В процесния случай се твърди продължаване на изпълнителните действия
от страна на съдебния изпълнител след настъпване на перемпцията по чл. 433, ал. 1, т. 8.
Правният интерес на ищцата е да установи спрямо ответника погасяването на вземането му
по давност- последица от изтичане както на давностния срок, така и на срока по чл. 433,
ал.1, т. 8 от ГПК. Отрицателен установителен иск би бил допустим дори и при прекратяване
на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, тъй като и след
3
прекратяването на изпълнителното дело кредиторът може да предприеме отново действия по
принудително събиране на вземането, за което съществува изпълнително основание. В този
смисъл е преобладаващата съдебна практика /Определение № 513 от 24.11.2016 г. на ВКС по
ч. т. д. № 1660/2016 г., I т. о., ТК; Решение № 42 от 26.02.2016 г. на ВКС по гр. д. №
1812/2015 г., IV г. о., ГК, както и Определение № 250 от 22.01.2020 г. по в. ч. гр. д. № 2075 /
2019 г. на IV състав на Окръжен съд – Бургас/.
На основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното дело се прекратява ако
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години. В периода след 12.08.2014 г. не са извършвани изпълнителни действия спрямо
ищцата в продължение на 2 години, включени в конкретни изпълнителни способи и няма
данни по изпълнителното дело взискателят (ответникът) да е поискал извършването на
такива. Не прекъсва давността налагането на запор със запорно съобщение, с изх.
№8438/30.09.2015 г. /л. 247 от делото/, отправено до „Билдинг сити“ ЕООД, тъй като
наложения запор не е по отношение на ищцата, а по отношение на длъжника
Г.С.Б..Следователно, изпълнителното дело е прекратено на 12.08.2016 г. по силата на закона
- на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК с изтичането на две години от датата, на която
взискателят последно е поискал извършването на изпълнителни действия - в този смисъл т.
10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 2/2013 г.
На основание нормата на чл. 116, б. "в" ЗЗД, давността прекъсва с предприемане на
действия по принудително изпълнение. Според Постановление № 3 от 18. XI. 1980 г. по гр.
д. № 3/80 г., Пленум на ВС, погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният
процес относно принудителното осъществяване на вземането. С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015
г., постановено по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, бе дадено различно тълкувание по
отношение на погасителната давност – според касационната инстанция, когато взискателят
не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д"
ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. С това решение бе
обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд.
Образувано е тълкувателно дело №3/2020 г. на ОСГТК на ВКС по въпроса „От кой
момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за
вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?“. Отговорът на
този въпрос е релевантен за правния извод по спора. Към настоящият момент няма
произнасяне на върховната инстанция.
Настоящият съдебен състав споделя виждането, че давността върху вземания,
предмет на изпълнително дело, образувано преди 26.06.2015 г., тече от момента на
последното валидно изпълнително действие, тъй като давност в изпълнителния процес тече
включително по отношение на изпълнителни дела, образувани преди 26.06.2015 г. – т.е.
наличието на „обратно действие“ на отмяната на ППВС № 3/1980 г. (в който смисъл са
Решение № 45/30.03.2017 г. по т.д. № 61273/2016 г. по описа на ВКС, Четвърто ГО, Решение
№ 131/23.06.2016 г. по гр.д. № 5140/2015 г. на ВКС, Четвърто ГО, Решение № 12/02.06.2016
г. по т.д. № 3788/2014 г. на ВКС, Първо ТО, Решение № 451/29.03.2016 г. по гр.д. №
2306/2015 г. по описа на ВКС, Четвърто ГО, Решение № 269/03.02.2016 г. по гр.д. №
795/2012 г. на ВКС, Трето ГО, Решение № 209/02.02.2016 г. по т.д. № 1248/2013 г. на ВКС,
Първо ТО, и други).
Ето защо съдът счита, че новата давност по отношение на процесните вземания
започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
4
изпълнително действие, в случая от 12.08.2014 г. По отношение на процесните вземания се
прилага общия пет-годишен давностен срок по чл.110 от ЗЗД във вр. чл. 117, ал.2 от ЗЗД, с
изтичането на който – на 12.08.2019 г. вземанията на ответника са погасени по давност.
Дори да бъде прието обратното становище/в т.см. Решение № 170 от 17.09.2018 г. на
ВКС по гр. д. № 2382/2017 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Д.Д./ вземането отново би
било погасено по давност.
Образуването на изпълнителното дело е при действие на ППВС № 3/80 г.В този
случай при това тълкуване последното изпълнително действие на 12.08.2014 г. няма да
прекъсне давността до датата на постановяване на ТР № 2/15 г. – 26.06.2015 г. След влизане
в сила на тълкувателното решение, съобразно даденото в т. 10 разрешение, погасителна
давност започва да тече от последното изпълнително действие. Но в случая давността по чл.
110 ЗЗД започва да тече не от последното действие, извършено на 12.08.2014 г., нито от
12.08.2016 г., а от 26.06.15 г. Същата ще изтече на 26.06.2020 г.
При посочените мотиви съдът намира, че по отношение на ответника не съществува
правото на принудително изпълнение спрямо ищцата на сумите, както следва: 11 441.86
лева, за която сума е издаден изпълнителен лист по гр.д. 108/2005 г. на Апелативен съд-
Бургас и 250 лева, за която сума е издаден изпълнителен лист по гр.д. №8879/2010 г. на
Районен съд-Бургас, поради което исковете с правно основание чл. 439 ГПК следва да се
уважат изцяло.
С оглед изхода на спора ищецът има право на разноски и такива следва да му бъдат
присъдени съобразно представения списък за сумите от 467 лева- държавна такса и 880 лева-
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от посоченото, Районен съд-Бургас
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Л.К.Б. , ЕГН **********, с
адрес: гр. Б., *** иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 439 ГПК, че по
отношение на Р. Х. Т. , ЕГН **********, с адрес: гр. Б., *** НЕ СЪЩЕСТВУВА
ПРАВОТО НА ПРИНУДИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на сумите от 11441.86 лева, за която
сума е издаден изпълнителен лист по гр.д. 108/2005 г. на Апелативен съд-Бургас и 250
лева, за която сума е издаден изпълнителен лист по гр.д. №8879/2010 г. на Районен съд-
Бургас, въз основа на които е образувано изп. дело №20107030400241 по описа на ЧСИ Г.П.,
с рег. №*** на КЧСИ.
ОСЪЖДА Р. Х. Т. , ЕГН **********, с адрес: гр. Б., *** на основание чл. 78, ал. 1
ГПК ДА ЗАПЛАТИ на Л.К.Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., *** сумата от 1347 лева -
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Бургас съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Вярно с оригинала: НД
Съдия при Районен съд – Бургас: __________/п/_____________
5