Мотиви към присъда по НОХД № 217 по описа за 2015г. на
ШОС
На
11.05.2015г. от Шуменска Окръжна прокуратура е внесен в ОС - гр.Шумен
обвинителен акт по ПД № 9/2015г., по който в същия ден е образувано
производство пред първа инстанция срещу подсъдимия Б.А.И. за извършено от него
престъпление по чл.124 ал.1 предл.ІІ вр. чл.129 ал.2 от НК. В диспозитивната
част на обвинителния акт е посочено, че: на 03.05.2014г. в с.Хитрино, обл.Шумен
причинил на А.С.О., ЕГН ********** смърт по непредпазливост вследствие на
умишлено нанесена средна телесна повреда на 03.05.2014г., изразяваща се в
причиняване на разстройство на здравето временно опасно за живота -
престъпление по чл. 124, ал.1 предл. 2-ро от НК във вр. с чл. 129, ал.2 от НК.
В съдебното заседание по делото, в
съответствие с разпореждането на съдията-докладчик по делото №217 от 18.05.2015г.
е проведено предварително изслушване по реда на глава ХХVІІ от НПК за
решаване въпросите по чл.371 т.1 от НПК.
По искане на подсъдимия и неговия защитник в съдебно заседание по делото е
проведено предварително изслушване за решаване въпросите по чл.371 т.2 от НПК.
Подсъдимият И. се възползва от тази диференцирана процедура по НПК и на
основание чл.371 т.2 от НПК призна изцяло фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират повече доказателства
за тези факти. Съдът, като съобрази, че самопризнанието на подсъдимия по чл.371
т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства с
определение от 09.06.2015г. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието, без да събира повече доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на това в хода на съдебното
следствие на основание чл.373 ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимия,
свидетелите и вещите лица за деянието описано в обвинителния акт.
В съдебно заседание
представителят на ШОП поддържа повдигнатото обвинение и предлага на съда да
наложи на подсъдимия наказание “лишаване от свобода” при условията на чл.58а от НК за срок от 3 години или 36 месеца, което след това да бъде намалено с 1/3 и
счита, че приложението на чл. 66 винаги изцяло е в приоритетите на съда, но в
крайна сметка не следва да се забравя, че в конкретния случай е отнет човешки
живот, независимо от това че самата жертва е досаждала и е извършвала и тя
действия, за да предположи поведението на подсъдимия.
В хода на съдебното
следствие подсъдимият заявява, че разбира в какво е обвинен и се признава за
виновен, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и
е съгласен с тях. Разпитан в хода на досъдебното производство като обвиняем се
е възползвал от правото си да не дава обяснения, а впоследствие пред съда
признава изцяло изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт. В
защитната си реч изразява съгласие с изложеното от адвоката си и съжалява много
за станалото, като моли за условна присъда. В последната си дума също съжалява
много за станалото и моли за условна присъда.
След преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност,
съдът приема за установени от фактическа
страна изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а
именно:
На 02.05.2014г. вечерта в
ресторант „Клуб Фреш", находящ се в с.Хитрино, обл.Шумен,
ул."Възраждане" №46 две компании младежи се черпели с алкохолни и
безалкохолни напитки. В близост до входната врата на една от масите седяли свид.К.Е.И.,
свид.Г.П. Г., свид.Н.И.Н., свид.И.Т. А., свид.Х.Е.Х. и пострадалият А.С.О..В
другият край на ресторанта на една маса седели свид. Р.Б.А., свид. Б.Б.С., свид.
М.М.С., свид. Д.Б.Ш., свид. Е.И.А. и подсъдимия Б.А.И..
На няколко пъти пострадалият О.,
познат на всички, като неагресивен човек с психични отклонения, отишъл до
масата на която стоял подс. И. и пиел уиски, да си иска цигари от неговата компания.
Първите два пъти пострадалият О. получил цигари, но на третият път подс. Б.И.
се ядосал и хванал за гердана на пострадалия, при което същият се скъсал.
Пострадалият направил крачка напред при което подсъдимият го ударил по лявата
скула на лицето. В следствие на това пострадалият О. паднал на земята до
барплота, а свид. Д.Ш. му помогнал да се изправи. Пострадалият се върнал на
масата си, където си допил бирата.
След полунощ, когато заведението
вече затваряло и по улиците вече нямало включено осветление, клиентите
напуснали ресторанта, като последни останали подс. Б.И., пострадалият О., свид.
Н.Н. и свид. Г. Г.. Излизайки от ресторанта Г. видял как подс. И. удрял пострадалия
О. пред външната врата на заведението. От силата на ударите пострадалият паднал
на земята, без да се съпротивлява. След това той се изправил сам, а подс. Б.И. се
качил в колата си. Спречкването видяла и свид. Н.Н., която слязла от автомобила
си - спрян на пътното платно пред ресторанта. Свид. Н. и свид. Г. Г. предложили
на пострадалия А.О. да го закарат до селото му – Тимарево и той се съгласил.
В този момент подс. Б.И. слязъл
от колата си и тръгнал агресивно към пострадалия, като казал на свид.Г. и свид.Н.
да не качват О. в колата си и да не му помагат, и избутал встрани свид. Г.,
който се опитвал да предпази пострадалия О.. Подс. И. се доближил до
пострадалият и го ударил в областта на главата, в следствие на което
пострадалият паднал по гръб на асфалта от цял ръст. Тялото на пострадалия било
с краката към ресторанта, перпендикулярно на осевата линия на пътното платно.
Подс. И. си тръгнал веднага след това. Свид. Г. Г. и свид. Н.Н. се изплашили от
видяното и също напуснали мястото с автомобила на свид. Н.. Прибирайки се в
домовете си, и двамата разказали на своите майки свид. В. Г.В. и свид. Е.Б.А.
за видяното.
След известно време, когато свид.
Т. А. приключил касовия апарат на ресторанта и излязъл от затвореното
заведение, видял на пътното платно да лежи пострадалия А.О.. Решил, че същият
спи, опитал се да го събуди с клаксона на автомобила си, но не успял. Чувайки
клаксона свид. Б. и свид. Е.И.А., които се намирали в близкия парк отишли пред
ресторанта, където видели, че пострадалия лежи на пътното платно, а свид. Т. А.
натиска клаксона на автомобила си. Свид. А., свид. Б. и свид. А. преценили, че
пострадалия А.О. е почерпен и спи на пътя, затова го преместили от пътното
платно на пейка пред Община Хитрино. Оставили го там легнал по гръб и го завили
със собственото му яке, като внимавали при пренасянето да не го ударят. Те не
забелязали кръв по дрехите на пострадалия.
Около 07.40 часа на 03.05.2014г. свид.
Н.Ц.С. отивайки да си закупи хляб от хлебарница намираща се в близост до Община
Хитрино забелязал на една от пейките пред общината легнал по гръб мъж с
отпуснати надолу ръце, който разпознал, като А.О.. Без да го доближава понеже и
друг път го бил виждал да спи по пейките, отишъл до входната врата на Община
Хитрино, звъннал на звънеца на дежурния по гражданска защита – свид. Г.Л. Р. и
му казал да съобщи на полицията или на телефон 112 за лежащия на пейката А.О..
Пристигналият на место медицински екип установил смъртта на пострадалия А.О..
Видно от писмо
изх.№701/10.05.2014г. на ДПБ – с.Царев брод, пострадалият А.С.О. е бил лекуван
в ДПБ Царев брод с диагнози: "синдром на алкохолна зависимост, усложнено
психотично абстинентно състояние, умствено изостанала личност", „биполярно
афективно разстройство, сегашен епизод - тежка депресия с психотични симптоми",
„бар-маниен епизод" и „синдром на алкохолна зависимост, абстинентно
състояние, бар-сегашен епизод, лека депресия".
По досъдебното производство е
предадена от свид. Т. Р. А. и приобщена като веществено доказателство 1 бр.
шапка, с козирка червена на цвят, която същият намерил на 03.05.2014г. в едно
от сепаретата на ресторанта си в с.Хитрино.
Видно от изготвената съдебно-медицинска
консултация на трупа на А.С.О., с №34/2014г., непосредствената причина за
смъртта на А.С.О. е тежка закрита черепно-мозъчна травма, като установените
травматични увреждания били причинени от действието на твърди тъпи предмети по
механизма на удар, притискане и триене за охлузванията. Между установените
травматични увреждания и настъпилата смърт е установена пряка причинна връзка.
Видно от заключението на
назначената в хода на досъдебното производство съдебно - медицинска експертиза
№ 34/2014 г. за оглед и аутопсия на труп: на пострадалия са причинени закрита
черепно-мозъчна травма: едно петнисто кръвонасядане на челото вляво /над лявата
вежда/ съставено от три вертикални ивицовидни кръвонасядания, с плитко
охлузване в горният край на средното от тях; дифузно кръвонасядане на меките
черепни обвивки в лявата челно-слепоочна теменна област на главата; линейна
фрактура на черепният покрив с ход от лявата челно слепоочна област, назад и
надясно през стреловидния шев на черепният покрив /частично отворен/ до дясната
теменна кост / с плитка разклонения/; голям субдурален кръвоизлив челно слепоочно
вляво и челно вдясно; контузия на мозъка челно и слепоочно вляво; едно петнисто
кръвонасядане в областта на лявата скула; едно кръвонасядане в областта на
левия долночелюстен ъгъл; охлузване на кожата и травматичен оток в окосмената
част на главата теменно - тилно вдясно; кръвонасядане на меките черепни обвивки
на ограничена площ в същата област; кръвонасядане на ограничена площ в дясната
теменна област на главата; тежък мозъчен оток, с вклиняване на малкомозъчните
тонзили в големият тилен отвор на черепната основа; кръвоизливи в мозъчния
ствол. Като непосредствената причина за смъртта на А.С.О. е посочена тежката
закрита черепно-мозъчна травма. Между установените травматични увреждания и
настъпилата смърт е установена пряка причинна връзка.
В досъдебното производство е била
назначена и изготвена и допълнителна съдебно-медицинска експертиза по писмени
данни №37/2015г., която заключава, че:
- А.С.О. е получил следните
травматични увреждания: закрита черепномозъчна травма: едно петнисто кръвонасядане
на челото вляво /над лявата вежда/ съставено от три вертикални ивицовидни
кръвонасядания, с плитко охлузване в горният край на средното от тях; дифузно
кръвонасядане на меките черепни обвивки в лявата челно-слепоочна теменна област
на главата; линейна фрактура на черепният покрив с ход от лявата челно
слепоочна област, назад и надясно през стреловидния шев на черепният покрив
/частично отворен/ до дясната теменна кост /с плитка разклонения/; голям
кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка /субдурален/ челно-слепоочно вляво, с
компресия в лявото полукълбо; кръвоизлив под паяжиновидната мозъчна обвивка
/субархноидален/, дифузно вляво и челно вдясно; контузия на мозъка челно и
слепоочно в ляво; охлузване в областта на носния корен; едно петнисто кръвонасядане
в областта на лявата скула; едно кръвонасядане в областта на левия
долночелюстен ъгъл; охлузване на кожата и травматичен оток в окосмената част на
главата теменно - тилно вдясно; кръвонасядане на меките черепни обвивки на
ограничена площ в същата област; кръвонасядане на меките черепни обвивки в
дясната задушно - тилна област на главата на ограничена площ.
- всички установени травматични
увреждания били причинени от действието на твърди тъпи предмети. Травматичните
увреждания в лявата челна област на главата били причинени по механизма на
удар. Установеното кръвонасядане в областта на лявата скула и в областта на
левия долночелюст ъгъл били с неправилна овална форма и можело да бъдат
получени при удар с върху твърд тъп предмет с ограничена плоска повърхност, в
т.ч. с ръка или с крак, както и намереното кръгловато кръвонасядане на
ограничена площ в дясната теменна област на главата. Описаното охлузване на
кожата с травматичен оток в дясната теменно-тилна част на главата и дълбоко
кръвонасядане на меките черепни обвивки на ограничена площ било получено при
удар с/върху твърд тъп предмет с широка и относително равна повърхност.
Травматичните увреждания били разположени в различни анатомични плоскости и оки
на главата и същите не може да бъдат получени при еднократно падане върху
плоскост. Травматичните увреждания в областта на челото вляво и в окосмената
част на главата теменно тилно вдясно можело да са получени от падане от ръст.
Безусловно от всички кръвонасядания смъртоносен бил ударът в лявата челна област
на главата, причинил линейна фрактура на черепният покрив, голям субдурален
кръвоизлив челно-слепоочно вляво, с компресия на лявото полукълбо,
субарахноидален кръвоизлив, контузия на мозъчното вещество. От удар с голяма
сила били причинени уврежданията в лявата челна област на главата - счупване на
черепа, кръвоизливи на меките черепни и мозъчни обвивки, контузия на мозъка,
като това увреждане можело да бъде причинено при падане от ръст. Счупвания на
черепа с ръка не били невъзможни, но били редки.
- установената закрита черепно-мозъчна
травма /субдурален, субарахноидален кръвоизлив, контузия на мозъка/ била
причинила на пострадалия А.О. разстройство на здравето временно опасно за
живота.
Видно от заключението на
назначената в хода на досъдебното производство съдебно-химическа експертиза с
№90/2014г. на проба от урина на лицето А.С.О., в нея е установено наличие на
алкохол в размер на 0,42%о.
От заключението на назначената в
хода на досъдебното производство съдебно- химическа експертиза №91/2014г., се
установява, че в проба от кръв на лицето А.С.О. не е установено наличие на
алкохол.
Видно от заключението на
изготвената съдебно - химическа експертиза с №1-43/2014г.при химическото
изследване на проби от вътрешни органи на трупа на А.О. не е установено наличие
на алкалоиди, барбитурати, фенотиазинови производни, бензодиазепинови производни,
дибензодиазепинови производни, наркотици, амфетамин, метамфетамин, фенциклидин,
трициклични антидепресанти и метадон. Допълнително проведените с алкалните
акстракти на кръвта скриниг-тестове за морфин, амфетамин, метамфетамин и кокаин
са отрицателни.
От заключението на назначената в
хода на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза на живо лице
№80/2014г. по отношение на подсъдимия Б.А.И., се установяват следните
травматични увреждания към 09.05.2014г.:
-едно плитко охлузване на кожата по предната страна на
дясната гривнена става;
-едно охлузване на кожата на ограничена площ по предната
страна на лявата подбедрица- долна трета със зачервени ръбчета.
Предвид големината и вида на
установените травматични увреждания се приема, че на освидетелстваният И. е
причинена болка. Установените травматични увреждания са причинени от тангенциално
действие на твърди тъпи предмети спрямо кожната повърхност.
От заключението на назначената в
хода на досъдебното производство комплексна съдебно - психиатрична и
психологична експертиза, се установява, че подс. Б.А.И. не е имал психични
заболявания, интелектуално изоставане, ЧМТ, пристъпни състояния и зависимости
към психоактивни вещества и не фигурира в диспансерния регистър на ДПБ - с.Царев
брод. В момента на извършване на деянието, същия е могъл е да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Анамнезата
не открила данни за състояние, превишаващо обикновеното опиване - лека степен.
По време на извършване на деянието подс.И. е бил способен да възприема факти и
обстоятелства, свързани с него и същият можел да ги възпроизвежда. Експертното
изследване оценява психичното състояние на подс. И. като позволяващо му участие
в наказателния процес.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на самопризнанието на подсъдимия И.
в хода на съкратеното съдебно следствие на основание чл.371 т.2 от НПК, който
признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти чрез
неговия разпит, на свидетелите и вещите лица. Освен това съдът намира, че
самопризнанието на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК се подкрепя изцяло от
събраните в досъдебното производство доказателства по надлежния процесуален
ред, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК. Самопризнанието на подсъдимия
се подкрепя от всички събрани в хода на досъдебното производство гласни
доказателства - от показанията на свидетелите, протоколите за оглед на
местопроизшествие ведно с фотоалбум към тях, от протокола за доброволно
предаване, от заключението на съдебно
медицинската експертиза за оглед и аутопсия на труп, от съдебно-медицинските
експертизи по писмени данни, от заключенията на съдебно-химическите експертизи,
от заключението на съдебно-медицинската експертиза на живо лице, от
заключението на съдебно-психиатричната
експертиза по отношение на подсъдимия И.. Установи се по безспорен начин, че
подсъдимият на 03.05.2014г. в с. Хитрино, обл.Шумен в присъствието на свидетели
е нанесъл на пострадалия А.С.О. на два пъти през интервал от време удари в
областта на главата, вследствие на което първия път пострадалият О. паднал по
гръб до барплота в заведението и с помощта на свидетели се изправил, а втория
път пострадалият О. паднал по гръб от цял ръст на асфалта, където ударил
главата си и не могъл да се изправи сам. Междувременно подсъдимият забранил на
свидетелите Г. и Н. да му помагат. От показанията на свидетелите А., Б. и А.,
категорично се установява, че по-късно през нощта те са го видели, че лежи на
асфалта и са го преместили на пейка пред Община – Хитрино, като в това време
пострадалия прохърквал и всички те останали с впечатление, че спи. Видно от
съдебно-медицинските експертизи по отношение на пострадалия, в резултат на
действията на подсъдимия И., пострадалият е получил редица травматични
увреждания покриващи медицинските критерии на средна телесна повреда. Безспорно
се установи, че когато в 07.40ч. пострадалият е бил намерен свидетеля Стойков,
извикания на место медицински екип само установил смъртта на пострадалия А.О.. От заключението
на съдебномедицинските експертизи се установява, че смъртта на пострадалия е
настъпила като следствие от нанесените на пострадалия увреждания, от които са
настъпили усложнения. Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства
по делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично
единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във
вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда по следните правни
съображения:
Съдът като прецени всички
доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната
съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимият Б.А.И. по непредпазливост е
причинил смъртта на пострадалия А.С.О., която е настъпила на 03.05.2014г.,
вследствие на умишлено нанесената му от него средна телесна повреда на 03.05.2014г.,
с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
от общ характер, наказуемо по чл.124 ал.1 предл.2 от НК във връзка с чл.129 ал.2
от НК, защото:
* обект на
престъплението са обществените отношения, които
осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на
личността и гарантиращи правото на живот;
* от обективна
страна подсъдимият чрез своите действия е въздействал на организма на
пострадалия, което е довело до изменение в отделни негови тъкани и системи: От
назначените по делото съдебно-медицински експертизи се установява, че в
резултат на нанесените от подсъдимия удари на А.С.О. са причинени следните травматични
увреждания: закрита
черепномозъчна травма: едно петнисто кръвонасядане на челото вляво /над лявата
вежда/ съставено от три вертикални ивицовидни кръвонасядания, с плитко
охлузване в горният край на средното от тях; дифузно кръвонасядане на меките
черепни обвивки в лявата челно-слепоочна теменна област на главата; линейна
фрактура на черепният покрив с ход от лявата челно слепоочна област, назад и
надясно през стреловидния шев на черепният покрив /частично отворен/ до дясната
теменна кост /с плитка разклонения/; голям кръвоизлив под твърдата мозъчна
обвивка /субдурален/ челно-слепоочно вляво, с компресия в лявото полукълбо;
кръвоизлив под паяжиновидната мозъчна обвивка /субархноидален/, дифузно вляво и
челно вдясно; контузия на мозъка челно и слепоочно в ляво; охлузване в областта
на носния корен; едно петнисто кръвонасядане в областта на лявата скула; едно
кръвонасядане в областта на левия долночелюстен ъгъл; охлузване на кожата и
травматичен оток в окосмената част на главата теменно - тилно вдясно;
кръвонасядане на меките черепни обвивки на ограничена площ в същата област;
кръвонасядане на меките черепни обвивки в дясната задушно - тилна област на
главата на ограничена площ. Съобразно заключението на съдебно-медицинската
експертиза установената закрита черепно-мозъчна травма /субдурален,
субарахноидален кръвоизлив, контузия на мозъка/ е причинила на пострадалия А.О.
разстройство на здравето временно опасно за живота. Тези увреждания обусловили
разстройство на здравето, временно опасно за живота –
средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК.
-
посочените травматични увреждания са получени в резултат на ударите на
подсъдимия И., от които е падал на земята и се е удрял в твърдия под, като втория
път е паднал от цял ръст;
-
именно вследствие на причинените от въздействието на подсъдимия травматични
увреждания на 03.05.2014г. е настъпила биологичната смърт на А.С.О., като причина за това е установената
закрита черепно-мозъчна травма /субдурален, субарахноидален кръвоизлив,
контузия на мозъка/.
- т.е. е чрез своите действия подсъдимият Б.И. противоправно
е лишил от живот пострадалия А.С.О.; подсъдимият е въздействал пряко и
непосредствено върху пострадалия, но по начин да причини само увреждане на
здравето, като обикновено такова въздействие не води до летален изход; с
действията си на 03.05.2014г. подсъдимият е причинил разстройство на здравето
временно опасно за живота – средна телесна повреда по чл.129 ал.2 от НК на пострадалия;
на пострадалия не е била оказана медицинска помощ приживе и заради това в
резултат на тази телесна повреда по-късно на 03.05.2014г. е настъпила
биологичната смърт на О.; между нанесените от подсъдимия травматични увреждания
съставляващи средна телесна повреда по чл.129 ал.2 от НК и настъпилата смърт на
пострадалия е налице причинно следствена връзка, тъй като в резултат именно на
тези наранявания е настъпила смъртта на пострадалия на 03.05.2014г.; именно
телесната повреда е поставила началото на един негативен процес на усложнения в
здравословното състояние на жертвата, който е довел до смъртта на пострадалия.
* субект на престъплението e пълнолетно
вменяемо лице; по време на извършване на деянието той е бил в състояние да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си;
видно от
заключението на назначената в хода на досъдебното производство комплексна
съдебно - психиатрична и психологична експертиза, се установява, че подс. Б.А.И.
няма данни за състояние, превишаващо обикновеното опиване - лека степен и по
време на извършване на деянието подс.И. е бил способен да възприема факти и
обстоятелства, свързани с него и същият може да ги възпроизвежда.
* от субективна страна деянието е извършено
от подсъдимия при смесена форма на вина:
- по
отношение на причинената на пострадалия средна телесна повреда по смисъла на
чл.129 ал.2 от НК подсъдимият е действал с пряк умисъл – той е предвиждал
конкретното увреждане на здравето на пострадалия, съзнавал е общественоопасния
характер на своето деяние, като е искал настъпването на съставомерния резултат
– телесна повреда;
- по
отношение на смъртта на пострадалия обаче подсъдимият е действал по
непредпазливост под формата на небрежност; подсъдимият е целял причиняването на
телесната повреда и не е предвиждал възможното настъпване на смъртта на
пострадалия, но е бил длъжен и е могъл да предвиди и този резултат, като в
конкретната обстановка е бил длъжен и е могъл да я предвиди.
-
побоят над пострадалия не е бил тежък /на два пъти с по един удар подсъдимият,
подразнен от поведението на пострадалия,
го е свалил на земята/ и умисълът е бил насочен именно към причиняване
на телесни увреждания; от заключението на съдебно-медицинските експертизи се
установява безспорно причиняването на
средна телесна повреда и поради това съдът приема, че не е налице хипотезата
смърт след тежък побой, при което би следвало деянието да се квалифицира по
чл.115 от НК; подсъдимият не е съзнавал, че причинява такива телесни
увреждания, които по своя характер могат да причинят настъпването на смъртта на
пострадалия и не е желал или допускал настъпването на този по-тежък резултат;
Като причина за извършване на престъплението от страна на подсъдимия,
следва да се отбележи преди всичко незачитането на чуждата телесна
неприкосновеност и живота и здравето на хората и от друга страна употребеното
количество алкохол.
При определяне на наказанието на
подсъдимия за извършеното от него престъпление съдът прецени следните
обстоятелства:
- степента на обществената опасност на деянието е висока,
предвид на факта, че се касае за посегателство срещу телесната неприкосновеност
на човека, здравето и живота му; по време на извършване на деянието е бил в
пияно състояние – подсъдимият сам се е привел в пияно състояние и по
незначителен житейски повод -/молба за цигари/, в резултат на нетрезвото си
състояние, без каквато и да било агресивна провокация от страна на пострадалия,
го е нападнал, като го е ударил силно в областта на главата неведнъж, а през
интервал от време, което сочи за целенасочено злонамерено поведение срещу
пострадалия в един продължителен период от време; налице е упоритост в
извършване на противоправното деяние – на два пъти и със сила подсъдимият с по
един удар го е събарял на земята; след последния удар, макар да е видял, че
пострадалият не става, не само, че не се е позаинтересувал от състоянието му и
не му е помогнал, но и междувременно забранил на свидетелите да му помагат по
какъвто и да било начин, включително и да го откарат до дома му; освен това деянието
е насочено срещу лице, което е било познато на всички като неагресивен човек с
психични отклонения, а такива лица предпоставят принципно толерантно отношение
към тях; Съдът частично не кредитира показанията на свидетелите Ц. и М., разпитани
в хода на съдебното следствие за събиране на характеристични данни за
подсъдимия, само в частта им по отношение на наведените лоши характеристични
данни за пострадалия – проведено е съкратено съдебно следствие в резултат на
самопризнанието на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК с признаване на фактите по
обвинителния акт, което включва и отразеното на стр.1 от обвинителния акт,
където е описан „пострадалият О., познат на всички, като неагресивен човек с
психични отклонения”. По изложените съображения, съдът не възприема и доводите
на защитата за афектното състояние на подзащитния му – напротив налице са
доводи за пияно състояние, а употребата на алкохол не може да извини
извършителя или да смекчи отговорността му.
- степента
на обществена опасност на подсъдимия: от данните за личността му: с чисто
съдебно минало; не е регистриран за други противообществени прояви, в младежка
възраст е както към момента на деянието, така и към настоящия момент и са събрани
много добри характеристични данни за него от разпитите на свидетелите в съдебно
заседание; подсъдимият е трудово ангажиран – регистриран е като земеделски
производител; семейното му положение е утежнено – има две малолетни деца и
съдейства и за прехраната на живущите в едно домакинство с него родители и братя
/един от които е с умерена умствена изостаналост и епилепсия, съобразно
представената епикриза/; От тези обстоятелства съдът преценява, че обществена опасност на И. е невисока.
- подбудите за извършване на престъплението - безотговорност по
отношение на обществените отношения, осигуряващи телесната неприкосновеност и
здравето на хората.
Съдът
преценява, че за подсъдимия са налице следните смекчаващи вината обстоятелства – чисто съдебно минало, младежка
възраст, добри характеристични данни, отежнено семейно положение. В настоящия
случай самопризнанието на подсъдимия не се отчита като смекчаващо отговорността
обстоятелство, тъй като то се взема предвид от закона на друго основание, като
безусловно предопределящо приложението на чл.58а от НК.
Съдът
констатира като отегчаващи отговорността
обстоятелства за подсъдимия високата обществена опасност на деянието,
обусловена от упоритостта на подсъдимия в извършване на деянието – на два пъти,
включително и с последвалата забрана на свидетелите, да окажат помощ на
пострадалия да се прибере до тях; от обстоятелството, че е извършено срещу
неагресивен човек с психични отклонения; а така също и че е извършено в пияно
състояние, в което подсъдимият сам се е привел.
Гореизложените обстоятелства
мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК
могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия, като наказанието бъде определено при превес на констатираните смекчаващи
отговорността обстоятелства над отегчаващите такива при прилагането на разпоредбата на чл.373 ал.2 от НК, а именно:
Предвид факта, че делото е разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК, след като
подсъдимият е признал всички факти и обстоятелства от обвинителния акт по реда
на чл.371 т.2 от НПК, то съдът следва да определи наказанието при условията на
чл. 58а от НК. За престъплението по чл.124 ал.1 от НК е предвидено наказание
"лишаване от свобода" от две до осем години. Съдът счита, че
констатираните смекчаващи отговорността обстоятелства, не са многобройни, а
няма сред тях и изключително по своята същност, за да бъде приложен чл.55 от НК
при определяне на наказанието на отделно основание. Съдът приема за справедливо
и съответно на извършеното предвид високата обществена опасност на конкретното
деяние съобразено с невисоката степен на обществена опасност на дееца да наложи
наказание “лишаване от свобода” в размер близък до средния за съответното
престъпление, а именно 4/четири/ години и 9/девет/ месеца. Предвид редукцията
на чл.58а ал.1 от НК така определеното наказание лишаване от свобода следва да
бъде намалено с една трета и при това положение на подсъдимия следва да бъде
определено наказание лишаване от свобода за срок от 3/три/ години/ и 2 /два/
месеца. Съобразявайки тези обстоятелства по отношение на така определеното
наказание “лишаване от свобода”, настоящият състав на ШОС приема, че за да
бъдат постигнати целите на наказанието посочени в чл.36 от НК се налага
ефективно изтърпяване на наказанието, защото от една страна предвид размера на
наказанието не са налице предпоставки за условното осъждане при условията на
чл.66 ал.1 от НК, а от друга страна предвид високата степен на обществена
опасност на деянието и тежките обществено-опасни последици настъпили от него,
генералната превенция не би могла да бъде изпълнена с прилагането на условно
осъждане. Едно наказание следва да изпълни и двете си цели, а не само
преимуществено специалната, дори и деецът да се е разкаял. На основание чл. 59
ал. 1 и чл. 61 т.3 от ЗИНЗС съдът определи
първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода в затворническо общежитие от
открит тип. Определеният размер на това наказание съдът намира
за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната
укоримост на престъплението и подходящи да повлияят поправително и
превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения,
а освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства
предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други
престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху
другите членове на обществото.
По този
начин и с тези наказания, съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на
генералната и специалната превенция.
По отношение на вещественото
доказателство 1 бр. Шапка, която принадлежи на пострадалия А.С.О., съдът
постанови същата да се върне на наследниците му – Г.С.О., С. А. С., Ш.А.С., Г.А.М.,
С.А.С., С.А.З..
Съдът
възложи на подсъдимия направените деловодни разноски в съответствие с чл.189
ал.3 от НПК направени в хода на досъдебното производство в размер на 1191,99лв.
Водим
от горното съдът постанови присъдата си.
Окръжен съдия: