Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Провадия, 13.11.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Провадийският районен съд, първи състав, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ
при секретаря М.М., като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 315 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Я.А. Д., ЕГН ********** е останал
недоволна и обжалва Наказателно постановление № 19-0324-000351/24.07.2019 г.,
издадено от Началник група към ОД на МВР-В., РУ - Провадия, с което на
основание чл.
182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП са й наложени административни наказания - глоба в
размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и са отнети 12
контролни точки на основание Наредба № Із-2539/17.12.2012 г. на МВР.
Поддържа, че издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно и моли за неговата отмяна, като изтъква обширни доводи в тази
насока.
В съдебно заседание жалбоподателят, не се явява. Чрез
защитника поддържа жалбата. Моли съда да отмени обжалваното наказателно
постановление като незаконосъобразно.
Наказващият орган, редовно призован, не изпраща
процесуален представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 27.04.2019г. в 14,47 часа в гр.Д., обл.В. на
кръстовището на ул.“Н.О.“ и ул.“Г.Д.“-до бензиностанция „***“ посока гр.А., с
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип
TFR1-M с фабр. № 600 би заснет лек автомобил „Ауди А4 Авант“ с рег. ***, собственост
на въззивницата и управляван от нея, със скорост 106 km/h при ограничение за
населено място 50 km/h, като превишението е било с 56 km/h. Превишението било
заснето с клип № 2728. След премахване на максимално допустимото отклонение на
техническото средство, наказуемото превишение на скоростта се явявало 53 km/h.
К.И.И. – младши автоконтрольор при РУ – Провадия,
упълномощен да осъществява дейности по обработка на констатирани нарушения по
ЗДвП с мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с № 600 обработил изготвения
снимковия материал – видеоклип № 2728. Поканил собственика на МПС, с което е
извършено нарушението, за съставяне на АУАН. Собственикът Я.А. Д. попълнила
декларация, с която декларирала, че на 27.04.2019 г. МПС с рег. № *** е
управлявано от самата нея.
На 08.05.2019 г. свидетелят К.И. съставил против Я.А. Д.
АУАН № 324а-370, бл. № 936214 за нарушаване на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. АУАН бил връчен на Д.
за запознаване със съдържанието и подписан същия ден без възражения. В срока по
чл.
44, ал. 1 от ЗАНН не са депозирани писмени възражения по акта.
На 24.07.2019 г., след като разгледал
административнонаказателната преписка, образувана по съставения от К.И. акт,
Началник група към ОДМВР – В.Т., РУ - Провадия В.Т. /упълномощен с МЗ №
8121з-515/14.05.2018 г. – приложена, като доказателство по делото/ издал
обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.
182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП наложил на жалбоподателя Я.А. Д. административни
наказания - глоба в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 3 месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и отнел 12 контролни точки
на основание Наредба № Із-2539/17.12.2012 г. на МВР.
Препис от постановлението бил връчен на Д. на 29.07.2019
г. На 30.07.2019 г. Д. депозирала жалбата си против постановлението в РУ -
Провадия.
В хода на съдебното следствие актосъставителят К.И. сочи,
че акта е съставил на базата на клип. Поддържа констатациите в АУАН.
Видно от Протокол №4-8-18 използваната на 27.04.2019 г.
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип
TFR1-M е вписана в регистъра за одобрените типове средства за измерване на
18.10.2018 г. и е със срок на валидност до 18.10.20189 г. Видно от представения
по делото Протокол от проверка, мобилна система за видеоконтрол на нарушенията
на правилата за движение тип TFR1-M е преминала успешно проверка, като е
установено съответствие с метрологичните изисквания. Видно от клип №2728
конкретната мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M с № 600, е била
използвана на 27.04.2019 г. към момента на нарушението.
Изложената по - горе фактическа обстановка съдът
установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията на
свидетеля К.И. Илев и приетите писмени доказателства, подробно описани в
протокола за проведеното съдебно заседание.
Въз основа на така установените факти по делото съдът
достига до следните правни изводи:
Жалбата е подадена чрез наказващия орган пред компетентен
съд в срока по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
При извършената служебна проверка съдът не констатира
съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати в хода на
административнонаказателното производство и налагащи отмяна на обжалваното
наказателно постановление. Актът за установяване на административното нарушение
е съставен от компетентен орган и е
предявен на нарушителя. На жалбоподателя е била осигурена възможност да изложи
възраженията си при подписване на акта и в тридневен срок от неговото
съставяне. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган преди
изтичането на давностните срокове по чл. 34
от ЗАНН и съдържа предвидените в разпоредбата на чл. 57
от ЗАНН реквизити.
От събраните доказателства се установява по несъмнен
начин, че на 27.04.2019 г. в 14: 47 часа в гр. Д., обл.В. на кръстовището на
ул.“Н.О.“ и ул.“Г.Д.“-до бензиностанция „**“ посока гр.А. Я.А. Д. е управлявала
лек автомобил „Ауди А4 Авант“ с рег. ***-нейна собственост със скорост 106 km/h
при ограничение за населено място 50 km/h. По този начин е нарушила
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и е осъществила
състава на административното нарушение по чл.
182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.
Фактът на извършване на нарушението се установява от
данните в разпечатката от видеозаписа, направен с мобилната система за
видеоконтрол .
При определяне на административното наказание, административнонаказващият
орган е извършил редуциране на фактически измерената скорост от 106 км/ч до
приетата за установена скорост от 103 км/ч, което е в интерес на жалбоподателя,
тъй като изключва възможните неблагоприятни за него последици от допустимата
грешка на измерване с техническото средство TFR1-М. Освен това така извършеното
редуциране на фактически измерената скорост е в съответствие с основния принцип
в административнонаказателното право наказание да се налага само тогава, когато
нарушението е установено по несъмнен начин.
Съгласно чл.
182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП водач, който превиши разрешената максимална
скорост в населено място, се наказва за превишаване над 50 km/h - с глоба 700
лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като
за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.
В случая административнонаказващият орган фактически е приел, че превишаването
на скоростта е 53 km/h и на жалбоподателя следва да се наложи наказание за
превишаване над 50 km/h, а именно глоба в размер на 700 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 3 месеца. По този начин административнонаказващият
орган е приложил правилно материалния закон.
Законосъобразно и правилно за извършеното нарушение по чл.
182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП на Я. Д. са отнети 12 контролни точки на основание
Наредба № Із-2539/17.12.2012 г. на МВР за определяне първоначалния максимален
размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването
им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни
точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на
допълнително обучение, обн. ДВ бр. 1/04.01.2013 г., в сила от 04.02.2013 г.
По изложените съображения жалбата се явява неоснователна,
поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено
изцяло като законосъобразно.
Съдът не споделя становището, че не е установено по
безспорен и категоричен начин, нарушението да е извършено в населено място.
Видеоклипът на нарушението съдържа координати на мястото на което се е намирала
мобилната камера, което е гаранция за неговото местонахождение. АНО на базата
на предоставените му данни преценява, дали мястото на което е измерена
скоростта е населено или не. В АУАН и обжалваното НП е посочено точно мястото
на което е била измерена отчетената скорост и същото се явява в населено място.
Съдът не споделя становището, че не е установено с какво
точно техническо средство е заснета скоростта-мобилно или стационарно. Видно от
доказателствата по делото TFR1-M с № 600 представлява мобилна система за
видеоконтрол, преминало съответния периодичен метрологичен контрол и се явява
годно средство за измерване на скорост.
Съдът не споделя и становището, че АУАН е следвало да
бъде подписан от двама свидетели. Същият е съставен от актосъставителя К.И. и
подписан от един свидетел-Росен Кирилов Златев.
Съгласно разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН-„ Актът се подписва от съставителя
и поне от един от свидетелите, посочени в него….“
По изложените съображения жалбата се явява неоснователна,
поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено
изцяло като законосъобразно.
Водим от изложеното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
19-0324-000351/24.07.2019 г., издадено от Началник група към ОД на МВР-В., РУ -
Провадия, с което на Я.А. Д., ЕГН ********** на основание чл.
182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП са й наложени административни наказания - глоба в
размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и са отнети 12
контролни точки на основание Наредба № Із-2539/17.12.2012 г. на МВР.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – В. в 14 дневен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: