Р Е Ш Е Н И Е
№ 260099
гр. Сливен, 24.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, десети състав в
публичното заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИНА
КОРИТАРОВА
при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от съдия
Коритарова гр.д. № 774 по описа за
Производството е образувано въз основа на искова молба, с която са
предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК за установяване съществуване на вземания на
заявител по подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК- „Райфайзен /България/” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, „Експо
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр.чл. 415 ГПК, във вр. чл. 124 ГПК. При
условия на евентуалност са предявени и осъдителни искове с предмет същите
вземания с правно основание чл. 432, ал. 1 ТЗ във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че с договор за студентски кредит № 1510271053293197 от 30.10.2015 г.банката- ищец била отпуснала на ответника кредит в размер на 2600 лв., с цел заплащане на такси за обучения, 8 броя, всяка в размер на 325 лв., като крайния срок за погасяване бил 10.07.2025 г. Цитира чл. 4.2 от договора, в който бил уговорен гратисен период от 57 месеца, считано от датата на сключване на договора до 10.07.2020 г. и съгласно чл. 4.3 от договора по време на гратисния период ответникът не бил дължал плащане на главницата и лихвата по кредита и предвид чл. 4.4 начислената лихва се била капитализирала годишно. В чл. 4.8 от договора било уговорено, че отпуснатият кредит се бил погасявал на 60 равни месечни анюитетни вноски, дължими до 10-то число на съответния месец, считано от 10.08.2020 г. до 10.07.2025 г. Съгласно чл. 3.1 от договора годишната лихва била в размер на 7 % . В чл. 3.2 от договора била уговорена лихва за забава в размер на основния лихвен процент увеличен с 10 пункта годишно върху забавената сума за времето на забавата до окончателното плащане на просрочените задължения. Съгласно чл. 5.1.5 ответникът се бил задължил в началото на всеки семестър да представя на банката документ с актуална дата от съответното висше училище удостоверяващ качеството му на студент или докторант, а в чл. 6.1 от договора било уговорено правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем, в случай, че длъжникът не представи на банкатадокумент с актуална дата от съответното висше училище удостоверяващ качеството му на студент или докторант с право да се запише за следващ семестър за два поредни семестъра или се установи, че е предоставил неверни сведения . За учебната 2016/2017 г. ответникът не бил изпълнил това свое задължение поради което банката с писмо с изх. № 011-14455/29.10.2019 г. и писмо с изх. № 011-144556/29.10.2019 г. Счита, че писмото било достигнало до адресата на основание чл. 9.3 от договора, тъй като писмото било изпратено на ответника на посочения от него в договора адрес.
Банката била подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Претендира да се признае за установено, че ответника им дължи сумите, за които има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист, а именно сумата от 424,31 лв., съставляваща изискуема и незаплатена главница по договор за студентски кредит № 1510271053293197 от 30.10.2015 г. ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението- 29.11.2019 г. до окончателното плащане, сумата от 1,92 лв., съставляваща изискуема редовна лихва за периода от 10.06.2019 г. до 05.11.2019 г., сумата от 0,95 лв., съставляваща изискуема наказателна лихва за периода от 06.11.2019 г. до 28.11.2019 г. . При условие на евентуалност се предявяват осъдителни искове за същите суми, като исковата молба служила за покана за доброволно изпълнение до ответника и уведомление за настъпилата предсрочна изискуемост по кредита и съдът следвало да отчете този факт на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. Претендират се деловодни разноски сторени в заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 ГПК особеният представител на ответника е депозирал отговор на исковата молба, с който заявява, че предявените искове са допустими и евентуално основателни с оглед на приложените с исковата молба писмени доказателства, като ще вземе отношение по същество след събирането на всички доказателства.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира,
че се
установява следна фактическа обстановка:
По делото не е спорно, а и от представените към исковата молба писмени доказателства се установява наличието на договорни отношения между страните – договор за студентски кредит, изпълнението на задължението на ищеца по предаването на сумата по договора и нейното усвояване от ответника, настъпването на предсрочна изискуемост на задължението, както и основание и размер на всяко едно вземане – главница, договорната възнаградителна лихва и наказателна лихва, както и обстоятелството, че длъжникът е бил надлежно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост.
В
хода на съдебното производство ищцовото дружество е депозирало молба на
07.08.2020 г., в която признава обстоятелство, настъпило след предявяване на
иска, което е от значение за спорното право по см. на чл. 235, ал. 3 ГПК, а
именно извършено от ответника плащане в размер на 491,67 лв., с което неговото
задължение било погасено.
При
така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
По
предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна
връзка с другата страна, основанието и размера на вземането си.
Посочените
факти са доказани в хода на настоящото производство от представените с исковата
молба писмени доказателствата, от които се установява наличието на
договорни отношения между страните – договор за студентски кредит, изпълнението
на задължението на ищеца по предаването на сумата по договора и нейното
усвояване от ответника, настъпването на предсрочна изискуемост на задължението,
както и основание и размер на всяко едно вземане – главница, договорната
възнаградителна лихва и наказателна лихва, както и обстоятелството, че длъжникът е бил надлежно
уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост. Тези
факти на практика се признават извънсъдебно и от ответника, който в хода на
процеса (на 01.06.2020 г.) е изплатил задълженията си към ищеца в размер на 491,67 лв., с което
неговото задължение било погасено.
Налага се извод, че в настоящото производство предявеният
иск е доказан по основание и размер. По реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК обаче
съдът съобразява и факта, че задължението на ответника е погасено в хода на
процеса. Следователно към момента на устните състезания претенцията на ищеца е
неоснователна, тъй като ответникът е изплатил претендираната сума. Ето защо на
това основание предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК следва да бъдат
отхвърлени. Следва да бъде отхвърлена и претенцията на ищеца за присъждане на
законна лихва върху претендираната сума. Тази претенция е акцесорна и зависи
единствено от уважаването на главния иск. Въпреки, че в молбата не е
изрично посочено какво точно плаща ответникът, съдът приема, че платената сума
включва и претенцията от 21,92 лв.
представляваща законна лихва за забава за периода от 29.11.2019 г. /датата на
подаване на заявлението /до 01.06.2020 г./датата на плащане/. Ищецът претендира от ответника сума в общ
размер на 427,18 лв., а признава, че ответникът е заплатил в хода на процеса
сумата от 491,67 лв., с което цялото му задължение било погасено.
С оглед на изложеното предявените положителни установителни
искове следва да бъдат отхвърлени поради настъпило в хода на процеса плащане.
При условие на евентуалност са предявени и осъдителни
искове, които съдът също следва да разгледа, тъй като отхвърля предявените
положителни установителни искове като неоснователни. Предявените осъдителни
искове също се явяват неоснователни поради извършено плащане в хода на процеса
и следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на спора и съгласно задължителните
указания, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. по
т.д. № 4 на ОСГКТ на ВКС, настоящата инстанция дължи произнасяне относно
разноските, направени от заявителя в заповедното производство. Съдът дължи произнасяне и по отправената от ищеца
претенция за присъждане на разноските, направени в настоящото производство. В
тази връзка съдът счита, че въпреки изхода на спора (завършващ с отхвърляне на
предявения иск) на ищеца следва да се присъдят претендираните от него разноски,
направени в хода на заповедното и в хода на съдебното производство.
Този извод
произтича от тълкуването на чл. 78, ал. 2 ГПК и прилагането му по аналогия към
процесния случай (доколкото в чл. 78 ГПК липсва изрично правило в тази насока).
Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
Съдът счита, че при хипотеза, при която ответникът е дал повод за завеждане на
делото, но заплати дължимата сума в хода на производството, което по арг. от
чл. 235, ал. 3 ГПК води до отхвърляне на исковата претенция, то въпреки това
отхвърляне по арг. на обратното основание от чл. 78, ал. 2 ГПК, ответникът
следва да заплати направените от ищеца разноски. В такива случаи поведението на
ответника, довело до образуване на делото, е виновно и затова той следва да
понесе разноските. В този смисъл е напр. Определение № 380/05.06.2014г. по
ч.гр.д. № 3186/2014г. на ВКС, ІІІ гр.о., постановено по задължения ред на чл.
274, ал. 3 ГПК. По делото се установи, че
ответникът е заплатил дължимата сума едва на 01.06.2020 г. – т.е. след
образуване на заповедното производство (със заявление, подадено на 29.11.2019 г.)
и след образуване на съдебното производство (с искова молба, подадена на
27.02.2020 година). Следователно поведението на ответника е виновно и въпреки
отхвърлянето на предявения иск той следва да бъде осъден да заплати в полза на
ищеца както разноските, направени в хода на заповедното производство, така и
тези, направени в хода на съдебното такова. Ответникът следва да заплати на
ищеца общо сумата от 75 лв., съставляваща сторени по делото разноски в
заповедното производство-сумата от 25 лв. държавна такса и сумата от 50
юрисконсултско възнаграждение, което намалено поради прекомерност от заповедния
съд и сумата от 225 лв., съставляваща общ размер на сторените по делото
разноски в настоящото производство /25 лв. държавна такса, 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение, 100 лв. депозит за особен представител/. Съдът
определи размера на юрисконсултското възнаграждение по чл. 25 от Наредбата за
заплащане на правната помощ като 100 лв. с оглед фактическата и правна сложност
на делото и извършените процесуални действия
от процесуалния представител на ищцовото дружество.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.
422 ГПК, вр.чл. 415 ГПК, във вр. чл. 124 ГПК и предявените при условия на
евентуалност осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 ТЗ във вр. с
чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от „Райфайзен /България/” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Лозенец, „Експо
ОСЪЖДА „Г.М.П., ЕГН: ********** ***, да заплати на „ Райфайзен /България/” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Лозенец, „Експо
Решението може да бъде обжалвано
пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: