Р Е
Ш Е Н
И Е № 297
гр. Пловдив, 20.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно
отделение, в открито заседание на десети декември две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЗАХОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛА ЕВСТАТИЕВА
ДАНИЕЛА СЪБЧЕВА
с участието на
съдебен секретар Гинка Големанска и прокурор Димитър Махмудиев, след
като разгледа докладваното от съдия Даниела Събчева ВНОХД № 1877/2019г. по описа на ПОС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по протест на Районна прокуратура -
Пловдив срещу присъда № 221/10.10.2018г. по НОХД № 2097/2018г. по описа на ПРС,
II н.с. С присъдата подсъдимият Д.Б. е признат за невинен
и на основание чл.304 НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл. 325, ал.2, ал.1 от НК. Със същия съдебен акт е постановено направените
по делото разноски да останат за сметка на държавата.
В протеста се отправя искане присъдата да бъде отменена и подс.Б. да бъде
признат за виновен по така повдигнатото му обвинение, както и да бъде осъден да
заплати направените по делото разноски. В допълнението към протеста се твърди,
че първоинстанционния съд е оценил събраните по делото доказателства в разрез с
действителният им смисъл, като е игнорирал една част от тях. Изтъква се
проявено безкритично отношение на първостепенния съд към обясненията на
подсъдимия, както и безкритичното кредитиране на показанията на посочените от
защитата свидетели * и *.
Въззивното съдебно заседание е проведено в отсъствието на подсъдимия, по
реда на чл.269, ал.3, т.2 от НПК.
Представителят на държавното обвинение поддържа внесения протест, но
отправя искане първоинстанционната присъда да бъде отменена и делото да бъде
върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Излагат
се съображения за липса на мотиви към
първоинстанционния съдебен акт.
Защитникът на подсъдимият от своя страна моли присъдата да бъде потвърдена,
тъй като фактическата обстановка е била правилно установена и не са допуснати от
страна на първоинстанционния съд твърдените от прокурора процесуални нарушения.
Пловдивският
окръжен съд след като обсъди доказателствата по делото, становищата на страните и след като провери
изцяло правилността на присъдата,
съгласно чл.
314 от НПК, намира за установено следното:
Протестът е ДОПУСТИМ, подаден от правоимащо лице, в законоустановения срок.
По същество същият е ОСНОВАТЕЛЕН, по съображенията изложени от прокурора в
съдебното заседание пред въззивния съд.
При
проверка на атакувания първостепенен акт, настоящият въззивен съдебен състав
констатира, че първостепенния съд е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила, изразяващо се в липса на мотиви към постановената по
делото присъда. Видно от изложението към диспозитива на постановената присъда, първостепенния съд е направил своите правни
изводи, съобразно установените от негова страна фактически констатации, без да извърши
анализ и оценка на доказателствата по делото- поотделно и в тяхната съвкупност.
Според
първостепенния съд фактическата обстановка на случая е била следната:
На от 20.00 часа на 13.03.2018г. до 08.00 часа на
14.03.2018г. свидетелите ** и **, служители на Общинско предприятие „Общинска
охрана“, на длъжност охранители, изпълнявали служебните си задължения по охрана.
При движението си по ул.“Александър Батенберг“ около 22 часа в посока
„Джумаята“ те срещнали движещия се срещу тях подсъдим Д.Б., който управлявал
ховърборд по улицата, в посока към сградата на Община Пловдив. Движението на
подсъдимия с управлявания от него ховърборд било по т.н. линия „зиг – заг“, и той се приближавал,
последователно до витрините на
магазините, намиращи се от двете страни на улицата. Подс. Б. вървял с още едно момче, с неустановена по
делото самоличност и двамата си говорили на висок глас. Случайно преминаващият
свид. * забелязал двете момчета, а след като ги подминал чул някаква жена как
извикала „Стойте, какво правите“, което го накарало да се обърне. При
обръщането си свид. * видял двете момчета да се боричкат на земята, при което той
се намесил и ги разделил. Тогава свид.* разбрал, че подсъдимия и момчето, с
което се боричкали не се познават, а са се срещнали малко по-рано на същата
тази улица. Свид. * научил от с подсъдимия, че
брат му е с диабет и е на инсулин, че баща му е починал наскоро, и че му
е трудно, и че трябва да грижи за семейството си. Подсъдимият споделил
със свид. * и своите притеснения за майка си и брат си, които не е виждал от
няколко дни, както и че се страхува да не ги върнат в Р.. Към тези хора на
улицата се присъединила и свид. *, която по същото време била в района и чула говоренето
на висок глас. Тя видяла, че има трима души до чешмата срещу стълбището на
„Каменица“, при което единия – подсъдимия говорил на висок тон, с другия бил
висок човек с очила. Третия бил свид. *, който успокоявал останалите. Свид. *
първо подминала лицата, но малко след това се върнала с намерение да разбере
може ли с нещо да помогне. При завръщането си тя станала очевидец как
подсъдимия обяснява на високия мъж, с очилата какво го притеснява, както и че
по едно време подсъдимия седнал на земята и започнал да си блъска главата. По
отношение на действията на подсъдимия свидетелката * останала с представа, че
го прави от отчаяние. В близост до
мястото били и служителите на ОП“ Общинска охрана“, които свидетелите * и * лично
не познавали. Служителите на ОП “Общинска
охрана“ не са взели отношение към случая. Първостепенният съд приел за
установено още, че в резултат на действията на свидетел * положението се
успокоило, но по някаква причина служителите на Общинска охрана – свидетелите *
и * повикали за съдействие полицейски служители. На мястото пристигнал автопатрул
в състав свидетели ** и **, които извършили проверка на документите на
присъстващите - на подсъдимия и на
свидетелите * и *. По време на проверката подсъдимия бил във видимо
превъзбудено състояние, с несигурен говор и резки движения. Той бил вербално
агресивен към другото лице с очила, останало неустановено по делото. В
присъствието на свидетелите * и *, както и на служителите на „Общинска охрана“
на подсъдимия били поставени белезници, защото се бутнал в полицаите. При
поставянето на белезниците подсъдимият явно изразил несъгласието си от така
предприетите спрямо него действия и направил опит да се освободи. Първостепенният
съд сочи, че въпреки изразеното становище от страна на свидетелите * и *, за
това че поведението на подсъдимия не заслужава такова отношение, той бил вкаран
в полицейския автомобил и откаран в полицейското управление. Подсъдимият е
бил задържан за 24 часа съгласно ЗМВР.
В
своите мотиви, първостепенният съд е посочил, че за да установи тази фактическа
обстановка е направил анализ на всички доказателства по делото. Въз основа на
кои годни и достоверни доказателствени източници първостепенния съд е намерил
за установена именно тази фактическа обстановка от мотивите по делото не може
да се установи. Освен изцяло декларативното твърдение в тази насока, обсъждане
на доказателствата по делото в мотивите липсва. По въпроса кои доказателства
кредитира и защо, първостепенния съд се е задоволил с кратката констатация, че
показанията на свид.* и свид.*, разпитани за първи път в хода на съдебното
следствие са установили различна фактическа обстановка от описаната в
обвинителният акт. Липсва изложение на каквито и да е съображения защо съдът
приема тези показания за достоверни. Липсва анализ и оценка на показанията на
останалите свидетели. Не са обсъдени по никакъв начин противоречията между
показанията на различните свидетели и не е извършена оценка за достоверност на
изложените от тях обстоятелства. Вместо това първостепенния съд е посочил, че
липсата на регистрирани криминални прояви на подсъдимия и чистото му съдебно
минало е налагало отношението на полицейските служители към подсъдимия да е
като към „нормален и добросъвестен гражданин“. Първоинстанционният съд е
изтъкнал, че само тези му съждения са достатъчни за да произнесе своята
оправдателна присъда- извод, с който настоящият съдебен състав категорично не
може да се съгласи, тъй като изводите си съдът следва да направи след много по
задълбочена аналитична дейност.
На
следващо място съдът констатира и противоречия между описаната фактическа
обстановка и правните изводи на първостепенния съд. Така например във
фактическата обстановка съдът сочи, че подсъдимият се е „бутнал в полицаите“, а
при поставяне на белезниците той „явно изразил несъгласието си от така
предприетите спрямо него действия и направил опит да се освободи“. При правния
анализ на тези така изложени факти съдът прави извод, че бутането всъщност
представлява „допир до полицейските служители“ без да са били изложени такива
факти по рано. Също така се твърди от съда, че този допир представлява
импулсивно поведение, но сред фактите по делото не са описани такива, които да
сочат физическото съприкосновение между полицаите и подсъдимия като рефлекторна
проява на последния. Съвсем неясно остава за настоящия съдебен състав защо
първостепенния съд счита, че „становището от страна на свидетелите * и *“,
изразено на местопроизшествието следва да е от значение за решението на
полицейските служители дали да задържат
подсъдимия за 24ч по реда на ЗМВР и да го отведат с полицейския автомобил. В
какво са се изразявали възраженията на тези свидетели не е обсъдено от съда
нито е обсъдено значението им за настоящия казус, още повече, че сред фактите
по делото са изложени и такива описващи агресивно поведение на подсъдимия към
трето неустановено лице и към полицейските служители.
Следва
да се посочи, че дори и изготвените мотиви да отговаряха на изискванията на
чл.305 от НПК по наказателноправните въпроси, то съгласно измененията в НПК с
ДВ бр.63 от 2017г, при решаване на въпросите за съставомерност на деянието и
правната му квалификация, преди да постанови оправдателна присъда, съдът дължи
да се произнесе и дали извършеното деяние съставлява административно нарушение.
Обсъждане на фактите в тази насока, с оглед даване на отговор на въпроса дали е
налице случай на дребно хулиганство, в проверявания първостепенен съдебен акт
напълно липсва.
Липсата
на редовно изложени оценка и анализ на доказателствата по делото не позволява
да се провери от страна на въззивния съд дали вътрешното убеждение на
първостепенния съд е било формирано правилно. Касае се за допуснато абсолютно
съществено нарушение на процесуалните правила, което въззивният съд сам не може
да отстрани, но същото е отстранимо при ново разглеждане на делото.
С оглед изложеното, въззивният съдът намира,
че проверявания първостепенен съдебен акт е неправилен, поради което на
основание чл.
334, т.1 вр. чл.
335, ал.2 вр. чл.
348, ал.3, т.2 от НПК същият следва да бъде отменен, а делото следва да се
върне за ново разглеждане на Районен съд гр.Пловдив от друг съдебен състав. По
тези съображения Пловдивски окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
присъда № 221 от 10.10.2018г., постановена по НОХД № 2097/2018г. по описа на
Районен съд Пловдив, II н.с.
ВРЪЩА
делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на РС-Пловдив.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.