Решение по дело №158/2020 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

Р Е Ш Е Н И Е № 166

гр. Видин, 26.08.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

Пети административен състав

в публично заседание на

Двадесети август

през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:

Росица Славчева

при секретаря

Валерия Шутилова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Росица Славчева

Административно дело №

158

по описа за

2020

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба на И.Й.М., чрез адв.Ю., против отказ рег.№953000-4000/15.06.2020г. на Началник сектор ПП при ОД МВР– Видин, с който е отказано издаването свидетелство за управление на МПС.

В жалбата се развиват съображения, че отказа е незаконосъобразен и необоснован. Твърди се, че няма непогасени задължения от наложени глоби, тъй като е изтекла погасителна давност и по тази причина следва да му бъде връчена книжката.

Иска се да бъде постановено решение, с което да се отмени обжалвания отказ. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата – Директора на ОДП – Видин оспорва жалбата , като неоснователна и моли съда да не я уважава. Претендира разноски.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Безспорно по делото е, че с молба вх.№ 953000-7472 от 05.09.2018 год. е сезиран Началника на сектор ПП при ОД на МВР Видин да му бъде връчено СУМПС, тъй като глобите, които има на негово име са погасени по давност. Сезира ВРС и делото е прекратено, тъй като не е компетентния съд. Подава нова молба с вх.№ 953000-2611 от 25.03.2019 год., на която не получава отговор. На 08.01.2020 отново подава молба, по която също няма отговор. Последната молба е от 21.05.20 год. няма отговор и първоначално сезира съда с настоящето дело против мълчалив отказ. На 29.06.20 год. получава процесния изричен отказ. В писмото, в което е материализиран отказа се сочи, че НП със следните номера: НП № 15-0304-000-612 от 15.04.2015 год., НП №15-0304-000-621 от 16.04.2015 год., НП с № 15-0304-000-666 от 22.04.205 год. и НП № 15-0304-000-684 от 22.04.2015 год., били връчени на М. на 06.08.2018 год., влезли в законна сила на 14.08.20 год., поради което СУМПС ще бъде върнато на жалбоподателя след заплащане на наложените глоби. Давността изобщо не е коментирана.

По делото е представена справка от НАП за задълженията на М., цитираните в отказа НП не са сред събираните от публичен изпълнител. Представени са и описаните по-горе НП, от които е видно, че същите са връчени при условията на отказ на 06.08.20 год., влезли в сила на 14.08.20 год. От НП № 15-0304-000-612 от 15.04.2015 год. е видно, че нарушението е извършено на 03.04.2015 год., от НП №15-0304-000-621 от 16.04.2015 год. е видно, че нарушението е извършено на 03.04.2015 год., от НП с № 15-0304-000-666 от 22.04.205 год. е видно, че нарушението е извършено на 17.04.2015 год. и НП № 15-0304-000-684 от 22.04.2015 год. е видно, че нарушението е извършено на 17.04.2015 год.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок за обжалване и от лице, за което е налице правен интерес да обжалва посочената заповед. Насочена е срещу подлежащ на обжалване валиден административен акт, тъй като, съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 3 АПК, индивидуален административен акт е и волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права и задължения, както и отказът да се издаде такъв документ, а СУМПС е документ от посочената категория.

По същество жалбата е неоснователна.

Налице изтичане на давността за извършените нарушения по аргумент от чл. 82 от ЗАНН. Съгласно Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. постановено по т. д. № 1/2014г на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, давността е период от време, определен от закона, с изтичането на който титулярът на едно право губи предоставената от закона възможност да го осъществи. Давността се прилага служебно, като държавата губи материалното си право да наложи наказание на дееца и да изпълни вече наложеното му наказание, като се погасява наказателната отговорност, и то на свой ред прави наказателното производство недопустимо. С диспозитива на същото тълкувателно решение изрично е прието, че разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК.

В ЗАНН липсва уредба, която да урежда абсолютната давност, при която административно-наказателното преследване се изключва, независимо че НП, с който е наложено наказанието, не е влязъл в сила, т. е. липсва уредба аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК. Настоящият състав счита, че следва да разгледа приложимостта на тази разпоредба, с оглед изричното препращане визирано в чл. 11 от ЗАНН, към уредбата на обстоятелствата, изключващи отговорността в разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, защото при посочената хипотеза в ЗАНН има непълнота.

Съгласно приложимата към настоящия случай разпоредба на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, наказателното преследване се изключва по давност, ако е изминал срок по-голям от три години, а според чл. 81, ал. 3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. Давността спира, когато започването или продължаването на разследването зависи от разрешаването на предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт и се прекъсва с всяка предприета от надлежните органи дейност спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. Видно от съдържанието на цитираните норми, за изтичането на предвидената от законодателя абсолютна погасителна давност се следи, само когато се установи, че не е изтекла давността по съответния текст на чл. 80, ал. 1 от НК.

В конкретния случай, деянията са извършени на 03.04.2015 г., и 17.04.2015 год., като и според настоящия съд са налице предпоставките за прекратяване на административно-наказателното производство, посочени в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, тъй като от датата на издаване на НП респ.16.04.2015 и 22.04.2015 год., до датата на връчването му на наказаното лице – 06.08.2018 г., е изтекъл срок, по-голям от 3 - годишния, предвиден в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН, а в този период не са предприети действия от надлежните органи спрямо лицето, срещу което е насочен акта, т. е. относителната погасителна давност за административно-наказателно преследване е изтекла.

В настоящия случай към този момент е изтекла и абсолютната давност предвидена в чл.81, ал.3 от НК. От НП № 15-0304-000-612 от 15.04.2015 год. е видно, че нарушението е извършено на 03.04.2015 год., т.е. абсолютната давност е изтекла на 03.10.2019 год. От НП №15-0304-000-621 от 16.04.2015 год. е видно, че нарушението е извършено на 03.04.2015 год., абсолютната давност е изтекла на 03.10.2019 год. От НП с № 15-0304-000-666 от 22.04.205 год. е видно, че нарушението е извършено на 17.04.2015 год., абсолютната давност е изтекла на 17.10.2019 год. От НП № 15-0304-000-684 от 22.04.2015 год. е видно, че нарушението е извършено на 17.04.2015 год., абсолютната давност е изтекла на 17.10.2019 год.

С оглед горното атакувания отказ се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

На основание чл.143, ал.1 АПК ответника по жалба ще следва да заплати на жалбоподателя и направените по делото разноски в размер на 410.00 лв.

Водим от горното , Съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ отказ рег.№953000-4000/15.06.2020г. на Началник сектор ПП при ОД МВР– Видин , с който е отказано издаването на свидетелство за управление на МПС на И.Й.М..

ВРЪЩА преписката на административния орган – Началник Отдел ПП при ОД на МВР Видин, като го задължава да предостави искания документ.

ОСЪЖДА ОД на МВР - Видин да заплати от бюджета си на И.Й.М. сумата от 410.00 лв., представляваща разноски за адвокатски хонорар и ДТ.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :