Определение по дело №1280/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3208
Дата: 4 септември 2019 г.
Съдия: Пламен Атанасов Атанасов
Дело: 20193101001280
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 5 август 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№………../……..09.2019г.

гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ

мл.с.НАСУФ ИСМАЛ

 

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

въззивно търговско дело №1280 по описа за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на “Застрахователно Акционерно Дружество “ОЗК-Застраховане““ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Света София“ №7, ет.5, представлявано заедно от А П Л и Р К Д, действащи чрез адв.С С, със съдебен адрес: гр.София, ул.“Кадемлия“ №1, против Решение №1748/24.04.2019г. постановено по гр.д.№15993/2018г. по описа на PC Варна, с което е отхвърлен предявеният от застрахователят иск с правно основание чл.213 от КЗ /отм./ вр. с § 22 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на Община Аксаково, с Булстат *********, с административен адрес гр.Аксаково, ул.“Георги Петлешев“ №58б, представяната от Кмета Атанас Стоилов да заплати на въззивника сумата от 303.48лв., съставляваща изплатено от ищеца, в качеството му на застраховател, обезщетение по образувана Щета №00209000724/2014, и сумата от 62.39лв., съставляваща мораторна лихва върху главница за периода от 13.10.2016г. до 22.10.2018г.

В жалбата се излага, че атакуваното решение на РС Варна е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Поддържа се, че като е отказал да допусне доказателствено искане на ищеца за разпит на свидетел, първоинстанционният съд е нарушил императивни процесуалноправни разпоредби, както и принципа на равенство на страните в процеса. Твърди се, че ищецът своевременно е заявил искане за събиране на гласни доказателства за установяване на механизма на ПТП, чрез разпит на водачът на застрахованото МПС към датата на пътния инцидент, което неправилно, е оставено без уважение от съда. Твърди се, че недопускането на разпит на свидетел, е довело до непълнота на доказателствения материал, респективно до неправилност на атакувания съдебен акт, като са развити подробни съображения. На следващо място се поддържа, че съдът не извършил обстоен анализ на всички събрани доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, а е формирал убеждението си, избирателно върху част от тях. Сочи се, че неправилно съдът е игнорирал Протокол за ПТП №1302777/08.05.2014г. по описа на ОД на МВР-Варна и САТЕ, като по този начин, е достигнал до погрешни изводи за това, че пътният инцидент е настъпил, поради действията на водача застрахован по застраховка “Каско“, респективно че не следва да бъде ангажирана отговорността на Община Аксаково, за репариране на претърпените вреди, предвид липсата на сигнализация и обезопасяване на пътния участък, с оглед извършваните ремонтни дейности. Твърди се, че независимо от факта, че според ангажираните от ответника доказателства, че към датата и на мястото на настъпване на процесния инцидент, е бил предприет ремонт на ул.“Капитан Петко войвода“, за изграждане на трасе на битов канализационен клон №3 в гр.Аксаково, съответно е била въведена временна организация на движението, включително с поставени пътни знаци, указващи предприетата дейност, от изслушаната по делото САТЕ се установява, че увредите констатирани при лек автомобил марка “Мерцедес“, модел “Е 250“, с рег.№ В 5098 НС, са получени при попадане в дупка със специфична дълбочина. Твърди се, че според обясненията на в.л., въпреки представените писмени документи, установяващи предприети мерки по обозначаване на извършваните ремонтни дейности в процесния участък, то това не означава, че действителното положение е било такова. Поддържа се, че събраният доказателствен материал установява механизъма на настъпилото събитие и вреди, както и наличието на причинна връзка между двете обстоятелства. Поддържа се още, че посочените доказателства установяват, че увредите се дължат на провежданите от ответната страна ремонтни дейности на пътното платно, които не са били надлежно обозначени. Моли се въззивния съд да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявеният иск. Претендират се съдебно-деловодни разноски направени пред двете инстанции.

В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна не е постъпил отговор на въззивната жалба.

В хода на проверката въззивният съд констатира, че постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като е подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа останалите необходими приложения. Представени са и доказателства за внесена държавна такса.

Жалбоподателят е направил искане за събиране на гласни доказателства на основание чл.266, ал.3 от ГПК, като е изложил съображения за  допуснати от РС Варна процесуални нарушения при произнасяне по направеното от страната доказателствено искане.

Въззивният съд намира, че искането за разпит на свидетел, е основателно, тъй като такова искане страната, е отправила своевременно пред първоинстанционния съд, като по същото е налице отрицателно произнасяне, без да са изложени мотиви за отказа. Искането се явява допустимо, доколкото със същото няма да се опровергава официален свидетелстващ документ, който съдържа констатации за предхождащ инцидента момент, а установяване на фактическата обстановка на процесният пътен участък към датата на увреждането. С оглед на релевантните по делото факти, искането се явява и необходимо за тяхното изясняване, поради което и следва да се допусне, като се призове за разпит свидетелят П М П, който е бил водач на л.а.“*** * ***“, с рег.№* **** ** към датата на увреждането.

Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивната жалба на “ЗАД “ОЗК-Застраховане““ АД, с ЕИК *********, против Решение №1748/24.04.2019г. по гр.д.№15993/2018г. на PC Варна, с което е отхвърлен предявеният от застрахователят иск, с правно основание чл.213 от КЗ /отм./ вр. с § 22 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на Община Аксаково, с Булстат *********, да заплати на въззивника сумата от 303.48лв., съставляваща изплатено от ищеца обезщетение по застраховка “Каско“ по Щета №00209000724/2014, и сумата от 62.39лв., съставляваща мораторна лихва върху главница за периода от 13.10.2016г. до 22.10.2018г.

ДАВА възможност на ответника да се ползва от показанията на свидетелят П М П, с ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр.Варна, ж.к.“Трошево“, бл.56, вх.5, ет.3, ап.31, при режим на призоваване, за установяване на обстоятелствата свързани с настъпване на процесното ПТП.

ЗАДЪЛЖАВА ответника, в едноседмичен срок от съобщаването да представи доказателства за внесен депозит за призоваване на свидетелите в размер на 75лв., от който 5лв. за разноски.

НАСРОЧВА производството по в.т.д.№1280/2019г. на ОС Варна в открито съдебно заседание на 20.11.2019г. от 14.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

 

2.