Определение по дело №710/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано въз основа на предявен иск от “./.Е., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град С., район С., ул.„Н.” № , представлявано от Е. М. В. – Изпълнителен директор и М. Т. П. – Прокурист, чрез пълномощника на И. В.К.- К., срещу П. Т. Т. ЕГН *, на адрес: град Г. Д., п.к. 2900, ул. „И. А. ІІ” № , област Б..

Правното основание на предявения иск е чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК.

Твърди се в исковата молба от ищеца, че между страните по делото е сключен Договор за банков кредит от 13.09.2006г., въз основа на който на кредитополучателя П. Т. Т., е отпуснат банков кредит в размер на 30 832.50лв., който е следвало да бъде погасен от длъжника съобразно приет от страните погасителен план, след внасяне на 179 равни месечни вноски, вносими до 15 число на съответния месец, считано от 15.10.2006г., до крайния срок за погасяване на кредита- 15.09.2021г. В чл. 3.6 от сключения между страните договор, било постигнато съгласие, ежегодно кредитополучателят да заплаща на банката комисионна за управление в размер на 0.25%, върху непогасената част от главницата по кредита.

Сочи се в исковата молба по делото, че с три последващи анекса към сключения договор, страните са предоговаряли условията и сроковете, за връщане на получения кредит, ведно със законната лихва. С Анекс № 1 от 26.08.2009г., в чл. 2 страните са констатирали, че към датата на сключване на анекса, дължимите суми са в размер общо на 27 399.28лв., от които за погасяване на главницата по кредита- 27 315.40лв. и текуща редовна лихва в размер на 83.88лв. Съгласно чл. 6 от Анекс № 1 е договорен гратисен период, през който кредитополучателя е дължал само лихви, а в чл. 7 е определена схема за погасяване на кредита, чрез 139 равни анюитетни месечни вноски, всяка в размер на 333.34лв., дължими на 15-то число от съответния месец, считано от 15.03.2010г. до крайния срок на погасяване на кредита- 15.09.2021г.

Навадени са твърдения от ищцовата страна, че с Анекс № 2 от 08.04.2010г. към договора за кредит, страните са уговорили отложено плащане на просрочената към 08.04.2010г. лихва и следващите две лихвени плащания, които да бъдат изплатени на три равни вноски, заедно с месечните вноски по кредита, дължими за периода от 15.03.2013г. до 15.05.2013г., до 15 число на съответния месец./чл. 3 от анекса/.

Сочи се в исковата молба, че на 09.07.2010г. между страните е подписан нов Анекс № 3 към Договор за банков кредит от 13.09.2006г., с който страните са се съгласили, че към момента на попдисването на анекса, длъжника- П. Т. Т., дължи редовна главница 26 891.82лв., текуща редовна лихва- 180.18лв. и отложена лихва в размер на 683.67лв. Договорен е в чл. 3 от анекса нов краен срок за погасяване на кредита- 15.09.2022г., а в чл. 8 е определена нова погасителна схема, с която е прието от страните по договора, кредита да бъде погасен на 135 равни анюитетни месечни вноски, всяка в размер на 333.34лв., дължими до 15 число на съответния месец, считано от 15.07.2011г., до крайния срок на погасяване на кредита. Съгласно чл. 9 от Анекс № 3 към договора за кредит, дължимата текуща редовна лихва в размер на 180.18лв., е следвало да бъде погасена до 15.07.2010г.

Уточнява се в исковата молба, че договорените съобразно приетия план погасителни вноски са анюитетни и включват главница и дължимата лихва съгласно договорените между страните лихвени проценти.

Твърди се в исковата молба, че на последните падежи от втората половина на 2011г. и първите месеци на 2012г., кредитополучателя П. Т. Т. не внесла в пълен размер сумите, дължими по месечните погасителни вноски, което съставлява неизпълнение по смисъла на чл. 8.1 от сключения между страните Договор за банков кредит от 13.09.2006г., което станало причина, на основание чл. 9.3 от договора за кредит, банката кредитор да обяви всички дължими суми от длъжника- П. Т. Т., в изцяло и предсрочно изискуеми, за което длъжницата била уведомена с писмо с изх. № 730-130/18.05.2012г., достигнало до адреса на длъжника.

За да осъществят правата си по съдебен ред, на 22.06.2012г., от процесуалният представител на „Райфайзенбанк/.Е., е депозирано заявление по реда на чл. 417 от ГПК, за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ- извлечение от счетоводните книги на банката кредитор- удостоверяващо наличието и размера на задълженията на ответниците по Договор за банков кредит от 13.09.2006г., Анекс № 1 от 26.08.2009г., Анекс № 2 от 08.04.2010г. и Анекс № 3 от 09.07.2010г. към него. Съдът по заповедното производство е уважил искането като е издал Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 2554 от 17.07.2012г. и Изпълнителен лист от същата дата, издадени по образуваното въз основа на заявлението ч.гр.д. № 622/2012г. по описа на РС Г. Д., срещу П. Т. Т. ЕГН *, на адрес: град Г. Д., п.к. 2900, ул. „И. А. ІІ” № 2, област Б., която е осъдена да заплати на “. (България)" Е., главница, лихви и комисионни по Договор за банков кредит от 13.09.2006г., Анекс № 1 от 26.08.2009г., Анекс № 2 от 08.04.2010г. и Анекс № 3 от 09.07.2010г. към него, както следва: изискуема главница в размер от 26 891.82лева, изискуема редовна лихва в размер на 2 859.56лева, начислена за периода от 15.04.2011г. до 11.06.2012г. включително, изискуема наказателна лихва в размер на 268.41лева, начислена за периода от 15.07.2011г. до 21.06.2012г. включително, изискуема лихва в размер на 683.67лева, дължима съгласно чл. З от Анекс № 2 към Договор за банков кредит от 13.09.2006г., начислена за периода от 15.03.2010г. до 15.06.2010г. вкл., изискуема комисиона за управление в размер на 66.39лева, дължима за периода от 05.09.2010г. до 14.09.2011г.включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението пред съда по заповедното производство- 22.06.2012г. до окончателното и изплащане, както и сторените в заповедното производство разноски- за държавна такса- 615.40лв. и за юристконулстко възнаграждение- 757.70лв.

Въз основа на издадения от съда изпълнителен лист, по молба на взискателя- “./.Е., е било образувано срещу длъжника - П. Т. Т., ИД № 1190/2012г. по описа на ЧСИ Виолина Тозева, с рег. № 795 в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители.

Твърди се в исковата молба по делото, че ответницата- П. Т. Т., е депозирала възражение срещу издадената Заповед за изпълнение, за което от съда по заповедното производство е указано на банката кредитор, да предяви в законоустановения срок, иск за установяване на вземанията си от П. Т. Т. по съдебен ред и на основание чл.415, ал.1 от ГПК, като в противен случай издадената заповед за изпълнение ще бъде обезсилена.

За да обуслови правния си интерес, банката ищец по делото, чрез своя процесуален представител, изтъква че заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е било уважено от районния съд, но срещу него е подадено възражение от ответниците, поради което за ищеца единствената правна възможност е да предяви иск с правно основание чл. 422 от ГПК, за да установи по съдебен ред вземането си срещу ответницата- П. Т. Т., основано на сключените между страните Договор за банков кредит от 13.09.2006г., Анекс № 1 от 26.08.2009г., Анекс № 2 от 08.04.2010г. и Анекс № 3 от 09.07.2010г. към него.

Иска се от съда въз основа на предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК, да установи със сила на пресъдено нещо, съществуването на вземане в полза на Райфайзенбанк /.Е. от П. Т. Т., произтичащо от Договор за банков кредит от 13.09.2006г., Анекс № 1 от 26.08.2009г., Анекс № 2 от 08.04.2010г. и Анекс № 3 от 09.07.2010г. към него, в размер общо на 30 769.85лв., от които: изискуема главница в размер от 26 891.82лева, изискуема редовна лихва в размер на 2 859.56лева, начислена за периода от 15.04.2011г. до 11.06.2012г. включително, изискуема наказателна лихва в размер на 268.41лева, начислена за периода от 15.07.2011г. до 21.06.2012г. включително, изискуема лихва в размер на 683.67лева, дължима съгласно чл. З от Анекс № 2 към Договор за банков кредит от 13.09.2006г., начислена за периода от 15.03.2010г. до 15.06.2010г. вкл., изискуема комисиона за управление в размер на 66.39лева, дължима за периода от 05.09.2010г. до 14.09.2011г.включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението пред съда по заповедното производство- 22.06.2012г. до окончателното и изплащане, както и сторените в заповедното производство разноски- за държавна такса- 615.40лв. и за юристконулстко възнаграждение- 757.70лв.

Иска се от съда с решението си да осъди ответницата П. Т. Т., да заплати на “. (България)" Е., всички направени по настоящото дело разноски, включително юристконсултско възнаграждение в размер на 1 065.40лв.

В срока по чл. 367 ал.1 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от процесуалния пълномощник на ответницата- адв. А.К. Б., с който от ответната страна се оспорва изцяло предявения иск по основание и размер. Оспорва се надлежното преобразуване на кредита в изцяло и предсрочно изискуем, тъй като известието за обявената предсрочна изискуемост от банката кредитор, не е достигнало до длъжника адресат, тъй като макар пратката да е изпратена на адреса, същата не е получена от П. Т. Т. и е върната на банката неполучена. С писмения отговор се оспорва и извлечението от банковите книги на “./.Е., послужило като основание за издаване на заповед за изпълнение, досежно размера на дължимите лихви, като се изразява недоумение как след като с Анекс № 2 е прието от страните, че към датата на неговото сключване- 09.07.2010г., текущата редовна лихва е 180.18лв., същата към момента на подаване на заявление пред съда по заповедното производство- 22.06.2012г. е вече в размер на претендираните -2 859.56лв. В този смисъл не се възразява срещу искането на ищцовата страна за допускане и назначаване на съдебно икономическа експертиза, но се възразява срещу приемането на приложените с исковата молба писмени доказателства, тъй като от банката ищец не се сочи какви обстоятелства ще бъдат установяване с всяко едно от тях.

С писмения отговор не са направени доказателствени искания.

И към момента на постановяването на решението по делото, съдът е длъжен да извърши отново проверка за допустимостта на предявения иск. След като взе в предвид установеното по делото, съдът счита че предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК е процесуално недопустим в частта му, в която се претендират направените в заповедното производство разноски, като част от вземането на кредитора “./.Е. от длъжника П. Т. Т. по правоотношението възникнало от сключения между тях договор за банков кредит. Установена е в тази насока съдебна практика, която се потвърждава и с новото ТР № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК, според което разноските в заповедното производство, не съставляват част от претендираното вземане, а са последица от уважаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В исковия процес, разпределението на отговорността за разноските, няма характер на самостоятелно съдебно притезание и не се включва във формирането на размера на цената на иска. Следователно разноските на кредитора както в заповедното, така и в исковото производство, не могат да бъдат част от претендираното вземане, а по въпроса за тяхното разпределение и присъждане между страните, съдът в исковото производство следва да се занимае и произнесе с оглед на изхода от делото. Видно е от материалите по приложеното ч.гр.д. № 622/2012г. по описа на РС Г. Д., че заявителят- “./.Е. е предявил претенцията си в размер на 615.40лв. съставляваща държавна такса и сумата 757.70лв. за юристконсултско възнаграждение според посоченото в депозираното заявление пред заповедния съд, като искане за разноски по чл. 78 ал.1 и ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 7 ал.5 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатското възнаграждение. В издадената Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 2554 от 17.07.2012г. по ч.гр.д. № 622/2012г. по описа на РС Г. Д., съдът по заповедното производство, е уважил искането за разноски, но неоснователно е присъдил същото като част от претендираното вземане, основано на договор за банков кредит. В исковата молба въз основа на която е образувано настоящото дело, претенцията за разноските на заявителя- “./.Е. в заповедното производство, отново е включена в исковата претенция, като част от претендираното вземане, основано на сключения между страните договор за кредит. Обвързан от заявеното от заявителя кредитор в заповедното производство и от утвърдената с ТР № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК задължителна за съдилищата съдебна практика, съдът счита че предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК, в частта му в която се претендират разноските в заповедното производство за сумата 615.40лв. за платена държавна такса и за сумата – 757.70лв., съставляваща юристконсулстко възнаграждение, е процесуално недопустим и в тази част предявения специален установителен иск следва да бъде прекратен от съда с отделно определение. По така заявените и направени от кредитори разноски, исковият съд дължи произнасяне на общо основание и по реда на чл. 78 от ГПК, с оглед на изхода по делото пред първата съдебна инстанция.

Поради изложените съображения, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 195/2013г. по описа на ОС Б., в частта на предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК, с която ищецът- “./.Е., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град С., район С., ул.„Н.” № ., представлявано от Е. М. В. – Изпълнителен директор и М. Т. П. – Прокурист, моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на П. Т. Т. ЕГН *, на адрес: град Г. Д., п.к. , ул. „И. А. ІІ” № , област Б., съществуването на вземане, произтичащо от Договор за банков кредит от 13.09.2006г., Анекс № 1 от 26.08.2009г., Анекс № 2 от 08.04.2010г. и Анекс № 3 от 09.07.2010г. към него, за сума в размер на 615.40лв. съставляваща държавна такса и сумата 757.70лв. за юристконсултско възнаграждение, съставляващи разноски на банката пред съда по заповедното производство, като ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМ.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за прекратяване на предявения иск по чл. 422 от ГПК в тази му част, подлежи на обжалване отделно от постановеното решение, в едноседмичен срок от съобщаването на страните, с частна жалба, пред АС С..

СЪДИЯ В ОС :