Определение по дело №38153/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 46210
Дата: 30 декември 2023 г. (в сила от 30 декември 2023 г.)
Съдия: Диана Кирилова Ангелова
Дело: 20221110138153
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 46210
гр. София, 30.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20221110138153 по описа за 2022 година
и за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Г. В. Р., ЕГН: **********,
с постоянен адрес: ****, чрез адвокат Ю. М. – САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „****
против „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София,, п.к. 1421, р-н Лозенец, ул. Димитър Хаджикоцев № 52-54, представлявано от *****
срещу Акционерно дружество „Кардиф Общо застраховане“, регистрирано във Франция с
номер на вписване в търговския регистър № ********* и с представител *** имащо клон в
България „Кардиф Общо застраховане Клон България“ КЧТ, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, п.к. 1000, р-н Средец, ул. "Христо Белчев" № 29, вх. А, ет.
1-3, представлявано от ****, както и срещу „Кардиф Животозастраховане“, регистрирано
във Франция с номер на вписване в търговския регистър № *********, представлявано от
*** имащо клон в България „Кардиф Животозастраховане Клон България“ КЧТ, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1000, р-н Средец, ул.
"Христо Белчев" № 29, вх. А, ет. 1-3, представлявано от ****.
След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127,
ал. 1 и чл. 128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.
В указания на ответниците срок по делото е постъпил отговор на исковата молба от
тримата ответници.
С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се
произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като
може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към
медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото
същата е заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си
интерес, прави следния проект за доклад:
1.Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Твърди се, че на 10.02.2022 година ищецът е сключил с банката Договор за
потребителски кредит № **********/10.02.2022 година, по силата на който е получил
заемна сума в размер на 8000,00 лева със срок на договора до 15.02.2023 година. Твърди се,
че броят на месечните погасителни вноски не е посочен изрично, а в инкорпорирания в
договора погасителен план са посочени 12 месечни вноски, всяка по 907,91 лева, а
1
последната 12-а вноска е в размер на 907,02 лева.
Твърди се, че в т. 7.1. от договора за кредит е посочено, че размера на кредита е
8000,00 лева с общ размер на застрахователната премият – 820,67 лева за общо двете
застраховки: BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА /bill/ на стойност 119,88 лева и застраховка BANK
ПАКЕТ 3 КРЕДИТ+СМЕТКА /bill/ на стойност – 700,79 лева.
Твърди се, че общият размер на кредита е посочената сума в размер на 8820,67 лева
т.е. цената на застраховката е включена в размера на кредита.
Описва се, че лихвеният процент по кредита, посочен в т. 9.1. от договора е 40,91%, а
годишният процентна разходите /ГПР/, посочен в т. 10 е в размер на 48,39%, при което
общата дължима сума по този договор за кредит е 10894,93 лева.
Твърди се, че до 24.06.2022 година ищецът е платил на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД по този
договор за кредит общо 8000,00 лева по следния начин: на 17.03.2022 година – месечна
вноска в размер на 910,00 лева; на 28.04.2022 година – месечна вноска в размер на 919,50
лева; на 15.05.2022 година – месечна вноска в размер на 908,00 лева.
Твърди се, че след искане на информация за посочване на сума за пълно предсрочно
погасяване на задължението, съгласно чл. 22, т. 1 и т.2 от договора за кредит, отговор не е
бил получен.
Сочи се, че на 24.06.2022 година ищецът е заплатил по банков път с Авизо за нареден
кредитен превод сума, в размер на 5262,50 лева за пълно предсрочно погасяване на
задължението по този договор за кредит до пълния размер на чистата стойност на кредита от
8000,00 лева.
Твърди се, че договорът за потребителски кредит № **********/10.02.2022 година е
нищожен/недействителен. Твърди се, че е недействителен поради неизпълнение от страна на
ответното дружество на изискванията на чл. 10, ал. 1 от Закона за потребителския кредит.
Твърди се, че в нарушение на закона, договорът е неясен и неразбираем за потребителя.
Твърди се, че ответната банка е подвела ищеца да сключи застрахователен договор, по
силата на който ищецът е застраховал кредита в полза на ответното дружество с два боря
застраховки на обща стройност над 10% от стойността на кредита, като цената на тези
застраховки е включена в размера на главницата по кредита и цялата сума съответно се
олихвява с посочената в договора лихва в размер на 40,91%.
Твърди се, че кредитът е бил застрахован в „Кардиф Общо застраховане, Клон
България“, ЕИК *********. Твърди се, че ищецът, при сключването на договора за кредит,
изобщо не е разбрал, че е сключил подобни застраховки, изобщо не му било известно дали
сумата, посочена като застрахователна премия е заплатена в действителност на
застрахователя от застрахователния посредник, съгласно посоченото в чл. 7.2.3. от договора
за потребителски кредит. Ищецът твърди, че изобщо не му е разяснявано от страна на
заемодателя, че сумата от застрахователната премия ще бъде добавена към сумата на
кредита и съответно ще бъде олихвявана и ще бъде задължен да я заплаща заедно с
ежемесечните си погасителни вноски по кредита.
Твърди се, че в предоставената информация за застрахователите и застрахователния
посредник, която се предоставя на потребителите на застрахователни услуги, в раздел
„Информация за застрахователния посредник“ е посочено, че банката действа като
застрахователен агент на „Кардиф Животозастраховане, Клон България“ КЧТ и „Кардиф
Общо застраховане, Клон България“ КЧТ по силата на договор за застрахователно агентство
от 26.08.2019 година срещу получаване на комисионна, която е част от застрахователната
премия.
Твърди се, че в чл. 19 от договора за потребителски кредит е посочено, че потребителят
не е длъжен да сключва застраховка, като по свое желание и усмотрение потребителят може
да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните
2
програми, предлагани от кредитора, в качеството му на застрахователен агент, без обаче да е
задължително условие за сключване на договора. Сочи се, че при сключване на договора за
кредит банката е използвала заблуждаваща и нелоялна търговска практика.
Твърди се, че уговорената в процесния договор за потребителски кредит
възнаградителна лихва е нищожна като противоречаща на добрите нрави, както и
неравноправна по смисъла на общия състав на чл. 143 ЗЗП и като заобикаляща изискванията
на ЗПК. Твърди се, че с договорения ГЛП в размер на 40,91% се нарушават добрите нрави,
тъй като надхвърля трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредити –
двукратния размер на законната лихва.
Твърди се, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като договорът
не съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. Твърди се, че
сключените застраховки (2 броя) са разход по кредита, който следва да бъде включен в ГРП,
а невключването им съставлява нарушение на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.
Предвид горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че е нищожен Договор за потребителски кредит 2520910/14.02.2022г., сключен
между ищеца и „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, по който договор банката действа като
застрахователен агент на „Кардиф Общо застраховане, Клон България“ КЧТ и „Кардиф
Животозастраховане, Клон България“ КЧТ. По заявения в условията на евентуалност иск
срещу „Кардиф Общо Застраховане, Клон България“ КЧТ се твърди, че сключените два
броя застраховки са сключени, срещу получаване на комисионна, която е включена в
застрахователната премия, както и че ищецът изобщо не е узнал и разбрал за сключените
застрахователни договори.
Иска се от съда по евентуалния иск да обяви нищожност както на Договор за
потребителски кредит № **********/10.02.2022 година, така и по застрахователния договор
като взаимообвързани помежду си договорни отношения, произхождащи от едно и също
правоотношение.
С отговора на искова молба ответникът „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД оспорва предявения
иск, като сочи, че сключеният договор за потребителски кредит отговаря на изискванията на
ЗПК и не му противоречи. Оспорват се предявените от ищеца твърдения за нищожност.
С отговора на исковата молба ответникът „Кардиф Общо застраховане, Клон
България“ КЧТ оспорва исковата претенция, като твърди, че ищецът е подписал заявление-
декларация за сключването на договорите за застраховка. Сочи се, че не е вярно
твърдението, че не е знаел за сключването на тези договори. Твърди се, че както договорът
за потребителски кредит, така и договорите за застраховка за сключени при наличието на
знание и съгласие от страна на ищеца и при спазване на изискванията на ЗПК и ЗК.
Ответникът „Кардиф Животозастраховане, Клон България“ КЧТ, в отговора на
исковата молба, навежда аналогични доводи и оспорва исковата претенция. Сочи се, че
застрахователният договор се сключва в полза на кредитор за обезпечение на вземането на
кредитора само с изричното предварително писмено съгласие на длъжника, както и че
неразделна част от Договора за кредит е и „Заявление-декларация за установяване на
договорни отношения“, съгласно която кредитополучателят и ищец в настоящото
производство Г. Р. собственоръчно на стр.4 е декларирал, че заявява желанието си и дава
съгласие да му бъдат сключени Застраховки чрез посредничеството на Банката като
застрахователен агент на Кардиф. Твърди се, че в случая не се сочи коя точно норма е
нарушена от ответната страна, поради което искането за обявяване на нищожност на
процесния договор поради нарушаване на добрите нрави следва да се отхвърли като
неоснователно.
Твърди се, че застрахователният договор не е бил лишен от основание, както се твърди
3
в исковата молба, тъй като реално е било предоставено застрахователно покритие от страна
на Кардиф от момента на застраховането на г-н Р., за което както посочихме вече е била
начислена отделна сума (застрахователна премия) и в тази връзка е било налице изпълнение
на задължението от страна на застрахователя да носи риска от евентуално събитие, срещу
заплащане на съответната застрахователна премия.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и възражения на ответника:
В настоящото производство са заявени в условията на обективно кумулативно
съединяване следните установителни искови претенции:
Главен иск – да се обяви за нищожен Договор за потребителски кредит
**********/10.02.2022;
Евентуален иск – да се обявят за нищожни два броя Договори за застраховки.
Следва да се посочи, че настоящият съдебен състав разполага с възможността да се
произнесе по основания за нищожност, които не са заявени от ответника, като се има
предвид постоянната съдебна практика. В този смисъл следва да се има предвид, че
облигационното отношение очертава ищецът като краен клиент, който има качеството
на потребител и съответно е приложим Закон за защита на потребителите – в този
смисъл и относно неравноправността на клаузите на процесните договори и приложимите
към тях Общи условия. Съдът ще извърши проверка по смисъла на чл. 143-147а от Закона
за защита на потребителите.
3. Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.
4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване - такива няма.
5. Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване
факти:
Ищецът е заявил искане за допускане и приемане на представените с исковата молба
писмени доказателства, които съдът приема, че са относими, допустими и необходими и
това доказателствено искане следва да се уважи.
По искането за допускане на съдебно счетоводна експертиза – така заявеното искане е
относимо и допустимо, като съдът ще се произнесе по него в първото съдебно заседание,
след като ответниците заявят дали имат искане за поставяне на въпроси към вещото лице.
Във връзка с гореизложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по
делото.
Мотивиран от горното и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА И ПРИЕМА, като доказателства по делото, приложените писмени
доказателства към исковата молба и отговора на исковата молба.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ, ЧЕ по искането за назначаване на съдебно – счетоводна
експертиза – съдът ще се произнесе в първото по делото съдебно заседание.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад по делото, така както е сторен в
обстоятелствената част на настоящето, като УКАЗВА на страните, че във връзка с указаната
им доказателствена тежест следва да предприемат необходимите процесуални действия не
по-късно от първото по делото съдебно заседание, като след този срок същите като
просрочени ще бъдат отхвърлени от съда - по аргумент от чл.159, ал. 1 от ГПК.
Приканва страните към спогодба и други способи за доброволно уреждане на спора,
като им указва, че могат да се обърнат към медиатор, а при постигането на съдебна спогодба
4
относно заявените претенции размерът на дължимата се държавна такса се намалява на
половина, като при извънсъдебно решаване на спора страните печелят време, средства и
пестят усилия. За решаване на спора страните могат да използват процедура по медиация.
Тази процедура е предвидена в Закона за медиацията, като спестява на страните: време,
усилия и средства - отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на
спогодба ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената
държавна такса - чл.78, ал.9 ГПК. Ако страните желаят да ползват медиация, те могат да се
обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който
може да бъде видян на електронен адрес http:www.justice.goverhment.bg, като следва да се
има предвид, че медиацията е платена услуга.
Указва на страните, че: Ако страните желаят да бъдат уведомявани по-бързо за
действията, извършвани от съда по делото, те могат с молба да предоставят електронен
адрес, на който да им бъдат връчвани съобщения и книжа. Съответно, следва да имат
предвид, че срокът указан в съдебните книжа, започва да тече от датата на постъпване на
електронното съобщение при тях. УКАЗВА на страните в случай, че желаят да подават по
електронна поща съдебни книжа по делото и по останалите граждански дела в СРС, могат да
ги подават на определения с Заповед № АС - 175 от 15 май 2020 година на Председателя на
СРС електронен адрес: ************@***.*******, след като ги подпишат с квалифициран
електронен подпис. Заповедта е публикувана на интернет сайта на съда. УКАЗВА на
страните в случай, че желаят да получават по електронна поща сканирани преписи от
новопостъпили по делото документи и да получават преписи от новите произнасянията на
съда по настоящето дело, следва да подадат молба до съда с която да посочат електронен
адрес на който желаят да получават призовки, съобщения и книжа по делото. Молба,
подписана с квалифициран електронен подпис се подава на електронен адрес:
************@***.*******, а в случай че не е подписана с квалифициран електронен
подпис - чрез регистратурата на съда или с писмо на хартия по пощата.
Указва на страните, че Софийски районен съд има регистриран профил в Системата
за сигурно електронно връчване (ССEВ) на ДАЕУ и по този начин могат да бъдат връчвани
и получавани книжа от съда, съответно подавани документи до съда от заинтересованите
лица, като системата удостоверява получаването на кореспонденцията от адресата. За
ползването на системата е необходимо да се направи регистрация от съответното лице,
което може да бъде осъществено на следния адрес: https://edelivery.egov.bg/.
Съгласно чл.38, ал.2 от ГПК, връчването на съдебни книжа може да се извърши на
избран от страната електронен адрес за връчване чрез: 1. единния портал за електронно
правосъдие - на адрес - https://ecase.justice.bg/; 2. квалифицирана услуга за електронна
препоръчана поща съгласно чл. 3, параграф 37 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на
Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация
и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на
Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент
(ЕС) № 910/2014". Когато не е избрана възможност за връчване по чл.38, ал. 2 от ГПК, но
страната е посочила адрес на електронна поща, връчването се извършва на посочения адрес.
Съгласието за връчване по чл.38, ал. 2 и 3 от ГПК може да се оттегли по всяко време, като
оттеглянето не засяга редовността на вече извършените действия. Съгласно чл.38, ал.6 от
ГПК - страната може да посочи електронен адрес за връчване на вещо лице, свидетел и трето
лице, задължено да представи намиращ се у него документ.
Съгласно чл.38а от ГПК: Лицето, извършило процесуално действие в електронна
форма, е длъжно да посочи електронен адрес за уведомяване за удостоверяване на
получаването на електронното изявление и за резултата от техническата проверка на
извършеното действие. При извършване на процесуално действие в електронна форма
лицето може да се съгласи да приема електронни изявления и електронни документи от съда
5
по делото в производството пред съответната инстанция или пред всички инстанции.
Лицето, извършило процесуално действие в единния портал за електронно правосъдие, се
съгласява да приема електронни изявления и електронни документи, съобщения, призовки и
книжа в производството пред съответната съдебна инстанция и пред всички инстанции.
Съгласието по чл.38а, ал. 2 и 3 от ГПК може да се оттегли по всяко време, като оттеглянето
не засяга редовността на вече извършените действия.
Указва на страните, че съгласно чл.41а от ГПК: Когато връчването се извършва по
чл. 38, ал. 2 от ГПК - на избран от страната електронен адрес за връчване, съобщението,
съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за
връчено в деня на изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в
7-дневен срок от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането
на срока за изтегляне. Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6 от ГПК,
съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, се смята за връчено в деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В
случай че получаването не е потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане,
съобщението се връчва по общия ред.
Съгласно чл.44, ал.3 от ГПК, считано от 30.6.2021 година - Електронното връчване се
удостоверява със: 1. електронен запис от информационната система на портала, подпечатан
с квалифициран електронен печат на съда с удостоверено време или с квалифициран
електронен времеви печат - при връчване по чл. 38, ал. 2, т. 1 от ГПК; 2. електронен запис на
връчването от квалифицирания доставчик на електронни удостоверителни услуги - при
връчване по чл. 38, ал. 2, т. 2от ГПК; 3. потвърждение, е съобщението е получено - при
връчване по чл. 38, ал. 3 и 6 от ГПК.
Съгласно чл.52, ал.2 от ГПК, считано от 30.6.2021 година - Връчването на държавните
учреждения и на общините се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 от ГПК на посочен от
тях електронен адрес.
Указва на ищеца, че следва да се посочи електронен адрес за връчване при условията
на чл. 38 и 38а от ГПК и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес.
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 03.4.2024 година от
09:45 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Да се връчи препис от настоящето на страните, като на ищеца ведно с отговора на
исковата молба.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6