№ 1445
гр. Варна, 18.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IX СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Камелия Василева
като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело №
20223100101851 по описа за 2022 година
Производството по делото е на етап след отменен ход на устните
състезания, даден в о.с.з. на 22.10.2024г. при констатирани нередовности на
исковата молба и дадени съответни указания за изправянето им.
Съдът след като съобрази направените от ищеца уточнения с молби вх.
№№32898/20.12.2024г. и 6266/05.03.2025г. намира, че следва да бъде
изготвен нов доклад по делото.
На основание чл.146 ГПК съдът съобщава на страните следния ПРОЕКТ за ДОКЛАД
на делото:
Производството е образувано по предявени искове с правно основание
чл.79,ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от К. Т. К. срещу М. В. К. за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца сумата в размер на 32 000 евро,
представляваща половината от продажната цена в размер на 64 000 евро за
Апартамент №40, находящ се в гр.Варна, ул.“ Д-р Анастасия Железкова“ №30,
изплатена изцяло от ищеца, дължима на ищеца по уговорка между страните,
както и законната лихва върху главницата в размер на 22684.44 евро, считано
от 02.11.2021г. до датата на депозиране на исковата молба в съда 29.08.2022г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба
в съда 30.08.2022г. до окончателното изплащане.
В условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл.59
ЗЗД и чл.86 ЗЗД, с който се претендира заплащането на сумата от 32 000
евро, представляваща стойност на обогатяването на ответницата в резултат на
придобиването на ½ ид.ч. от Апартамент №40, находящ се в гр.Варна, ул.“ Д-р
Анастасия Железкова“ №30, със средства, изплатени изцяло от ищеца, както и
законната лихва върху главницата в размер на 22684.44 евро, считано от
1
02.11.2021г. до датата на депозиране на исковата молба в съда 29.08.2022г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба
в съда 30.08.2022г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че е живял на семейни начала заедно с ответницата като
отношенията им започнали през 2007г. от това съжителство се родили и двете
им деца Раделина, р. 2008г. и Венелин, роден през 2012г. ответницата не
работела от началото на съвместното им съжителство до месец януари 2015г.,
когато започнала работа като служител в кметство Аспарухово. Ищецът
издържал изцяло нея и децата от доходите, които реализирал от частния си
бизнес. Сочи, че през периода 1999г. – 2007г. работел в круизна компания,
където бил много добре заплатен и спестил около 300 000 лева. В годините
разпръснал тези средства в различни банки, за да не са на едно и също място.
Твърди, че през 2014г. решил да инвестира част от парите си в
закупуване на жилище като искал по ¼ ид.ч. от него да бъде записана на
децата му, а останалата половина да е за него. Харесал жилище - Апартамент
№40, находящ се в гр.Варна, ул.“ Д-р Анастасия Железкова“ №30, чиято
стойност възлизала на 64 000 евро. Ответницата го разубедила имотът да бъде
закупен на децата и поискала половината от него да бъде записана на нейно
име и след това като пораснат тя да прехвърли собствеността на децата.
На 29.12.2014г. ищецът превел сумата от 12 500 лева за капаро на имота,
а на 21.01.2015г. в деня на изповядване на сделката превел по сметката на
продавача 52 100 евро и на 23.01.2015г. остатъкът от 5 500 евро. В
нотариалния акт вписали съгласно уговорката, че ответницата е купувач
заедно с ищеца. Тъй като към този момент двамата живеели на семейни
начала ищецът разчитал на думата от ответницата и не оформили договорките
в писмен вид. При попълване на декларациите за произход на средства пред
нотариуса ищецът заявил,че в неговите сметки има и нейни средства, за да
може да установи произход на нейната част по съвет на нейните адвокати,
които беше наела.
Впоследствие след раздялата на страните през 2018г. вместо да изпълни
поетото обещание и да прехвърли собствеността на децата, тя инициирала
дело за делба на имота и така изпълнение на обещанието й станало
невъзможно, тъй като имотът бил изнесен на публична продан. Ответницата
направила изявление и многократно уверявала ищеца, че ще му изплати
2
сумата за нейния дял, с което то й се съгласил, но и това обещание не било
изпълнено.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба
от ответника, в който се изразява становище за неоснователност на
предявените искове.
Излага се, че страните са живели заедно на съпружески начала в
продължение на 11 години от 2007г. до 2018г. Имат родени три деца -
Раделина, род. през 2009г., Велин, роден през 2011г., но починал скоро и
Венелин, роден през 2012г. През 2012г. страните взели решението да закупят
собствено жилище, което да заплатят по равно и да бъде собственост на
двамата. Всеки от тях разполагал със свои лични средства, а ответницата
разчитала и на помощ от родителите си при бъдещата покупка. В периода 2012
- 2014г. М. К. предала на ищеца на части в брой общо около 65 000лв., които
да послужат при бъдещата покупка на жилище. Част от предадената на ищеца
сума М. К. изтеглила от свои банкови сметки, а останалата получила от
родителите си Венко и Антоанета Кукови. Целта била необходимата сума за
закупуване на жилището да бъде на разположение на ищеца, който при
намиране на подходящ имот да го плати, без да е необходимо участието на
ответницата. Тогава това се налагало поради здравословните проблеми на М.
К. във връзка с бременността й през 2012г., когато от м. юни до раждането на
детето Венелин на 25.10.2012г. тя била хоспитализирана в СБАГАЛ „Майчин
дом" гр.София. Впоследствие тя била и твърде ангажирана с грижите за двете
деца. През декември 2014г. ответницата намерила апартамента на ул. "Д-р
Железкова", който се предлагал на цена от 64000 евро. На 29.12. 2014г. се
подписал предварителен договор и било платено капаро от 6400 евро, а
остатъкът от цената бил преведен на продавача в деня на сключването на
окончателния договор на 21. 01. 2015г. Въз основа на изложените
обстоятелства ответницата твърди, че чрез договора за покупко-продажба от
21. 01. 2015г. страните са закупили недвижим имот срещу цена от 64000 евро,
половината от която е платена с нейни средства. Това обстоятелство е
признато от ищеца с подписаната от него при изповядването на сделката
декларация по ЗМИП. Сочи още, че сега наведените от ищеца твърдения
влизат в противоречие с тези по подадените от него искови молби по гр.д.№
1137/2019г. по описа на ВОС, по гр.д.№ 320/ 2022г., гр.д.№ 872/2022г., гр.д.№
3
1165/22Г., гр.д.№1326/2022г. и гр.д. № 1559/22г.
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ищцата, че носи
доказателствена тежест да установи твърденията си в исковата молба, а
именно : заплащането от ищеца с лични средства на пълната продажна цена на
имота в размер на 64 000 евро; наличието на договорни правоотношения с
ответницата устна договорка, съгласно която ищцата е поела задължение да
заплати цената на придобитата от нея ½ ид.ч. от имот вместо изпълнение на
първоначално поетото обещание да прехвърли придобитата от нея
собственост на децата на страните; по предявения в евентуалност иск-
обогатяването на ответницата следствие на придобиване на ½ ид.ч. от имота,
което се намира в причинна връзка с обедняването на ищеца поради
плащането на цялата продажна цена.
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ответника, че
носи доказателствена тежест да установи твърденията си, че е заплатила
половината от продажната цена на апартамента с нейни лични средства.
На основание чл.140,ал.1 ГПК :
Съдът обявява на страните, че ще ползва от събраните до настоящия
момент доказателства.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството за разглеждане в открито съдебно
заседание, което ще се проведе на 08.05.2025г. от 15.30 часа, за която дата и
час да се призоват страните. На същите да се връчи препис от настоящото
определение ведно с призовката за насроченото съдебно заседание.
УКАЗВА на страните, че в първо с.з. следва да ангажират и представят
пред съда доказателствата си по спорния предмет на делото, с оглед избягване
последващо отлагане за събиране на доказателства, в който случай съдът може
да наложи и глоба по реда на чл.92а ГПК.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че ако в посочения по- горе срок не
изпълнят указанията губят възможността да направят това по- късно, освен
ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните по делото в хода на
4
насроченото по делото съдебно заседание да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответни процесуални действия, съобразно изразеното от всяка от тях
становище, на основание чл. 146, ал. 3 ГПК.
УКАЗВА на страните, че тази страна, която отсъства повече от един
месец от адреса, който е съобщила по делото или на който й е връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощника на страната.
При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е
взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на
делото в негово отсъствие, при поискване от страна на ответника съдът може
да прекрати делото и присъди разноски в тежест на ищеца сторените от
ответника разноски или да постанови неприсъствено решение срещу него, на
основание чл. 238, ал. 2 ГПК.
СЪДЪТ ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ като им
разяснява, че това е доброволен способ за уреждане на спора и цели постигане
на взаимно изгодно споразумение в рамките на съдебно производство или
извън него и има преимущество пред спорното исково производство.
Разяснява на страните, че на територията на съдебен район Варна има
действащ Център за медиация, находящ се на 4 етаж в сградата, в която се
помещава Съдебно- изпълнителната служба при Районен съд – Варна на
адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев“ №12 и предоставя безвъзмездно
възможност на страните по делата, да разрешат правния спор доброволно,
посредством медиация и със съдействието на медиатор, всеки работен ден от
9 до 17ч.
СЪДЪТ ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им
разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждане на
спора и има преимущество пред спорното производство по реда на основание
чл.140 ГПК. При спогодба платената държавна такса се връща на половина на
ищеца.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
5