О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                         №                         04.12.2019 год.              гр. Варна

 

Варненският районен съд, гражданска колегия, в закрито заседание в следния състав:

                 

                                                                                  Председател: Мартин Стаматов

 

като разгледа докладваното от съдия Стаматов гражданско дело № 2245 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на глава „Тринадесета” от  ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба подадена от „И.“ ЕООД, ЕИК203211061,  с която се претендира да бъде  прието за установено  в отношенията му с „К.г.“ ЕООД, ЕИК202745272 и „П.м.“ ЕООД, ЕИК *********, че е титуляр на вземането придобито с Договор за цесия от 23.10.2014г. за 1462.58лв. – платена без основание стойност на коригирана потребена електрическа енергия по издадена от „Енерго-Про Продажби“ АД фактура №**********/11.12.2010г. на абонат Атанас Ангелов Мартинов, която сума е присъдена на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД с решение по гр.д. №11052/2014г. на Районен съд - гр. Варна и въз основа на него е  издаден изпълнителен лист от 12.12.2018г.  в полза на „К.Г.“ ЕООД.

                        В молбата като обстоятелства на бъдещия иск се сочи, че е налице постановено по гр.д.  № №11052/2014г. на Районен съд - гр. Варна влязло в сила съдебно решение, с което „Енерго-Про Продажби“ АД е осъдено на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД да заплати на „К.г.“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от   1462.58лв. – платена без основание стойност на коригирана потребена електрическа енергия по издадена фактура №**********/11.12.2010г. За вземането е издаден изпълнителен лист от 12.12.2018г. с посочен взискател „К.г.“ ЕООД, ЕИК *********, въпреки че още в хода на процеса това дружество е прехвърлило вземането си на „И.“ ЕООД, ЕИК ********* с договор за цесия от 23.10.2014г. Впоследствие „К.г.“ ЕООД, ЕИК ********* с друг договор за цесия прехвърлило вземането на „П.м.“ ЕООД, ЕИК *********, което образувало изп. Дело № 20197180400005 на ЧСИ Станимира Костова – Данова с район ВОС за събирането му.  

            След като се запозна с материалите по делото и приложимото право, РС – гр. Варна, намира, че производството по делото следва да бъде прекратено по следните съображения:

            Съобразно чл. 124 ал. 1 ГПК „Всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.“

Въведеният от ищецът предмет на делото е да бъде установено със сила на пресъдено нещо към момента на предявяване на иска, кое лице се легитимира като титуляр на вземане по конкретен изпълнителен лист представен по образувано изп. дело.

Това обуславя правната му квалификация по чл. 124 ал. 1 ГПК

Предвид така формулирания петитум в контекста на изложената обстоятелствена част, ВРС приема, че под „титулярство на вземане“ следва да се разбира принадлежността  на материалното право, което е посочено в изпълнителния лист /т.е кой е собственик на сумата/.

Не се твърди съществуване или несъществуване на гражданското правоотношение, което според правната теория представлява създадена въз основа на правна норма конкретна връзка между гражданскоправни субекти, която правна връзка се поражда от съответни юридически факти и се състои от съответстващи си субективни права и правни задължения.  В случая е видно, че не е налице правоотношение между страните по делото, основаващо се на принадлежността на вземането по изпълнителния лист, доколкото никой от тях няма задължение да изпълни вземането по него, т.е не е длъжник по ценната книга.

Въпросът на кого е принадлежало това вземане към момента на постановяване на съдебното решение по гр.д. №11052/2014г. на Районен съд - гр. Варна е разрешен с него със сила на пресъдено нещо.

Титуляр на процесуалното право /изпълнителната сила/ е първия ответник като лицето, вписано като кредитор в самия оригинален изпълнителен лист. Титуляр (респективно собственик) на ценната книга като вещ, материализираща само процесуалното право на принудително изпълнение (не и вземането) отново е първия ответник, като ищец, спечелил горецитиранто дело като процесуален субституент, а не правоприемниците му.

Въз основа на така изложените аргументи, съдът намира, че за ищеца не е налице правен интерес да установи принадлежността /титуляра/ на материалното право, което е посочено в изпълнителния лист към момента на предявяване на процесния иск. Това е така, тъй като предвид гореизложените доводи, че титуляр на процесуалното право и на правото на собственост върху изп. лист като вещ остава първия ответник, евентуалното позитивно съдебно решение по процесния иск, по никакъв начин не би се отразило върху правната сфера на ищеца, обуславяйки възможност именно той да се удовлетвори от вземането по него – не се твърди ищецът да държи изп. лист или да е страна по образуваното изп. дело – напротив твърденията са в обратна насока, което означава, че за ответниците съществува възможност да прехвърлят вземането на трети лица, които няма да са обвързани от настоящото съдебно решение, да прекратят вече образуваното изп. дело, или да задържат изп. лист и/или въз основа на него да образуват др. изп дело и т.н..

Отделно от това ВРС счита, че въпросът - кой се легитимира като носител на вземането по издаден изпълнителен лист към момента на образуване на изпълнителното дело или подаване на молба с искане за конституиране като взискател не подлежи на изследване по предвиденото в Глава Тринадесета от ГПК общо исково производство, а се решава от съдебния изпълнител пред когото то е образувано, съобразно чл. 426 и чл. 429 ГПК, като съдебния контрол на тази преценка е по изрично уреден извънреден способ - чл. 435 ГПК, с което този спор приключва окончателно. Приемането на обратното – че съдът е оправомощен по иск на основание чл. 124 ГПК да указва на съдебния изпълнител кое лице да конституира като взискател, освен че няма правна обосновка е и обективно лишено от практически смисъл, тъй като предвид момента, към който това обстоятелство би се приело за установено с едно съдебно решение /датата на предявяване на иска въз основа на  преценката на фактите установени до приключване на устните състезания/, не освобождава съдебния изпълнител от правото и задължението да извърши отново преценка за лицето, което следва да конституира като взискател, към последващия момент, в който той бъде сезиран с молба от това лице /т.е съдебният изпълнител не би бил обвързан с евентуално постановено решение по иск като настоящия/.

Възможността отказът на ЧСИ да конституира едно лице като взискател да бъде обжалван по чл. 435 ГПК, т.е  защитата му по нормативно уреден специален ред, не е изрично предвидена в цитираната норма на ГПК, но в практиката е възприето като допустимо - пр. решение на ВОС по гр. 2531/2018г., определение по в.ч.гр.д. № 1648 по описа на САС за 2016 г., определение по в.ч.гр.дело № 654 по описа на ПАС за 2018г. и др.

В същия смисъл е и актуалната практика на Върховния съд - решение № 71/24.07.2019г. по гр.д.№ 2576/2018г. на ВКС – „Чл. 429, ал. 1 ГПК предвижда правоприемство в правото на принудително изпълнение на кредитора по изпълнителния лист. То следва изпълнителния лист и настъпва по силата на закона (на основание чл. 429, ал. 1 ГПК). Съдебният изпълнител е органът, който е длъжен да го установи. Следователно същите лица разполагат и с жалба срещу отказа на съдебния изпълнител да го зачете (чл. 435, ал. 1, т. 1 ГПК). Съдът разглежда жалбата по реда на раздел I от глава ХХХIХ-та ГПК.“

 Видно от дадените от ВКС разяснения, съдът не е легитимиран да замести преценката на компетентния орган - съдебен изпълнител, кое лице следва да се конституира като взискател по образувано пред него изпълнително дело, извън нормативно лимитативно уредения ред в чл. 435 ГПК.

Според правната теория и трайната практика на съдилищата, вкл. ВКС, при наличието на друг уреден в специална норма способ за защита на твърдяно накърнено право на едно лице, предявяването на субсидиарния установителен иск по чл. 124 ГПК за защита на същото право е недопустимо. Видно от твърдението на молителя, той не се е възползвал от  горепосочения законоустановен способ за защита – да поиска конституирането му като взискател и да обжалва евентуален отказ на съдебния изпълнител по съответния ред предвиден в чл. 435 ГПК.

            Друг аргумент за недопустимост на така предявения иск е наличието на предвиден в нормата на чл. 439 ГПК специален иск за защита на  евентуално засегнатите права на бъдещия ищец. В цитираното решене на ВКС са посочени допустимите процесуални способи в хипотеза като настоящата – „Законът овластява съдебният изпълнител да проведе държавната принуда по неудовлетвореното гражданско притезание (на дълга по изпълнителния лист), но изключва неговата компетентност да проверява материално-правните предпоставки за допустимост на изпълнителния процес (съществуването на дълга/ на изпълняемото право). Проверката за съществуването на дълга законът възлага на съда, а той я осъществява в производството по снабдяване с изпълнително основание (изпълнителен титул), в производството по издаване на изпълнителен лист и в производството по исковете, предвидени в ГПК, чийто предмет е материалната (не)законосъобразност на изпълнителния процес по конкретно изпълнително дело (исковете по чл. 439, ал. 1, чл. 240, ал. 2 и 3, чл. 242, ал. 2 и 3, чл. 440 ГПК).“ 

            В настоящия случай бъдещият ищец не предявява нито един от тези лимитативно изброени допустими искове.

            При това положение и съобразно чл. 3 и чл. 7 от ГПК, ВРС намира, че заведения иск е недопустим – процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно, поради което производството по делото следва да бъде прекратено, а исковата молба – върната на осн. чл. 130 ГПК. В същия см. Определение № 870 от 29.11.2010 г. по ч. т. д. № 656/2010 г. на ВКС.

            Мотивиран от горното, ВРС

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

            ВРЪЩА на основание чл. 130 от ГПК искова молба с вх. № 10685 /11.02.2019г. на ВРС, подадена от „И.“ ЕООД, ЕИК203211061,  с която се претендира да бъде  прието за установено  в отношенията му с „К.г.“ ЕООД, ЕИК202745272 и „П.м.“ ЕООД, ЕИК *********, че е титуляр на вземането придобито с Договор за цесия от 23.10.2014г. за 1462.58лв. – платена без основание стойност на коригирана потребена електрическа енергия по издадена от „Енерго-Про Продажби“ АД фактура №**********/11.12.2010г. на абонат Атанас Ангелов Мартинов, която сума е присъдена на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД с решение по гр.д. №11052/2014г. на Районен съд - гр. Варна и въз основа на него е  издаден изпълнителен лист от 12.12.2018г.  в полза на „К.Г.“ ЕООД.          

            ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №  2245 по описа на ВРС за 2019 г.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненския окръжен съд, в едноседмичен срок от съобщаването на ищеца.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:.........................