Р
Е Ш Е
Н И Е № 2
гр.
Пловдив 02.01.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд Х-ти
граждански състав в открито съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди
и осемнадесета година в състав:
Председател: Румяна Андреева
Членове: Пламен Чакалов
Бранимир Василев
при участието на секретаря
Бояна Гълъбова като разгледа докладваното от съдия Чакалов гр. д. №1555/18г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 1679/10.05.2018г. на
Пловдивския районен съд, ХХІІ-ри граждански състав, постановено по
гр. д. № 17722/2014г. в частта, с която се осъжда Д.А.Д., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на Д.П.С., ЕГН **********, с адрес: *** обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на претърпяното увреждане
от Д.П.С. на 28.04.2015 г. разликата от 4 000лв. до уважения размер от 9 500
лв, изразяваща се в счупване на външен израстък на глезенна става на долен ляв
крайник, довело до трайно затрудняване на движението на долен ляв крайник,
както и имуществени вреди - претърпени загуби за заплатени лекарски консултации
и лекарство /медицински консуматив/, вследствие на претърпяното увреждане от Д.П.С.
на 28.04.2015 г., която сума е формирана по следния начин: 30 лв. за консултация
с ортопед в Медицински център „Димед“ ООД платени на 15.05.2015 г., ведно със
законната лихва върху тази сума от 15.05.2015 г. до окончателното изплащане; 30
лв. за консултация с ортопед в Медицински център „Димед“ ООД платени на
08.06.2015 г., ведно със законната
лихва върху тази сума от 08.06.2015 г. до окончателното изплащане; 30 лв. за
консултация с ортопед в Медицински център „Димед“ ООД и 12.37 лв. за лекарство /Репарил Гел/ и двете суми платени на 16.06.2015 г., ведно със законната лихва върху тези
суми от 16.06.2015 г. до окончателното им изплащане; 30 лв. за консултация с
ортопед в Медицински център „Димед“ ООД платени на 29.06.2015 г., ведно със законната лихва върху тази
сума от 29.06.2015 г. до окончателното изплащане; 30 лв. за консултация с
ортопед в Медицински център „Димед“ ООД на платени 20.07.2015 г., ведно със законната лихва върху тази
сума от 20.07.2015 г. до окончателното изплащане.
Жалбоподателят Д. А. Д. моли съда да отмени решението на районния съд в обжалваната част и постанови друго, с което отхвърли изцяло искът за имуществени вреди, а този за неимуществени – отхвърли за размера над 4 000лв.
Въззиваемата страна Д. П. С. счита решението на районния съд за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди. Претендира разноски.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
Няма спор, че страните ползват два съседни имота, като Д.С. в исковата молба твърди, че преминава през имота на Д.Д., за да достигне до своя.
Основното възражение на жалбоподателя е за съпричиняване на нанесените вреди на въззиваемата, изразяващо се в предизвикване на процесния инцидент от страна на пострадалата. Това твърдение е извлечено от показанията на свидетелите Ж. и В., които са дали показания в досъдебното производство, но в настоящия процес те не са разпитвани. Затова настоящия спор следва да се реши въз основа на събраните в настоящето производство доказателства, а те са следните:
С Решение № 815/10.02.2016г. постановено по АНД № 2224/16г. на ПдРС, ХIV-ти н. с. Д. Д. е признат за виновен в това, че на 28.04.15г. е причинил на Д. С. по непредпазливост средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на външен израстък на ляв долен крайник. Според разясненията дадени в ТР № 6/06.11.13г. по тълк. д. № 6/12г. на ОСГТК на ВКС този акт на съда е приравнен на влязла в сила присъда, която има задължителна сила за гражданския съд в пределите, очертани в чл. 300 ГПК.
От показанията на свидетелите А. Г. и Х. С. се установява, че на 28.04.215г. Д. С., движейки се към имота си преминала през място, където заварила поставено заграждение –автомобилни гуми, летви и циментови колове, които тя отместила, за да премине. След малко в имота си пристигнал Д. Д., който започнал да възстановява загражденията. В този момент С. са ядосала и тръгнала към Д., за да му каже да не прави повече такива заграждения. Тогава двамата се скарали като свадата между тях прераснала във физическа разправа, при която те паднали на замята, а жалбоподателят се оказал върху въззиваемата с ръце на гушата ѝ. Тогава посочените свидетели, които се намирали на разстояние около 20м., се намесили и освободили С. от схватката на Д.. При повалянето на земята левия крак на Д. С. се усукал и при падането ѝ, тя усетила силна болка, като в последствие се установило, че е в резултат на счупване на външен израстък на лявата глезенна става.
Съдът кредитира показанията на тези свидетели, макар Г. да е роднина на въззиваемата, а С. да е неин съпруг, защото техните показания не противоречат на събраните писмени доказателства. Свидетелите Т. С. и Н. К. не са очевидци на случилото се и затова нямат непосредствени възприятия относно възникналия инцидент и затова съдът не ти обсъжда. Затова възражението на жалбоподателя, че С. е провокирала инцидента от 28.04.15г. остава недоказано.
За изясняване на механизма и характера на причинената телесна повреда по делото е приета съдебно медицинска експертиза, от чието неоспорено заключение на вещото лице д-р М., се установява, че на Д.С. ѝ е
-стр.3 от решение по в. гр. д. № 1555/18г. на ПдОС-
било причинено счупване на външен израстък на лява глезенна става, като от приложената медицинска документация става ясно, че тази травма е наложила поставянето на гипсова превръзка за 35 дни, през който период пострадалата е трябвало да ходи с две патерици, без да стъпва на гипсирания крак, а след свалянето на гипса още 10 дни да не натоварва крака. Това е довело да трайно затруднение на движението на левия долен крайник за около два месеца и половина. Страданията, които пострадалата е изтърпяла са били силно изразени поради засягане на важна става. Налице е и постимобилизационно усложнение – алгоневродистрофия – увеличава се кислородния недоимък (ацидоза), като от това страда и костта.
От изложеното дотук се установява, че при счупването на глезенната си става Д.С. е изпитала силно изразена болка, като жалбоподателят се е опитвал и да я души, което е причинило допълнително неприятни усещания и преживявания у пострадалата. От тази травма е последвало посочено по – горе усложнение - алгоневродистрофия, което обаче е лечимо. Следва да се има предвид и периода, през който е траяло затрудняването на движението на левия долен крайник – около два месеца и половина и свързаните с него ежедневни неудобства, а също така и благоприятната прогноза за лечението на цялостната травма. Ето защо за така преживените от С. болки и страдания справедливият размер на паричното обезщетение по смисъла на нормата на чл. 52 от ЗЗД възлиза на 10 000лв. Тук следва да се посочи, че показанията на свидетеля Колев в частта им, в която сочи, че С. се е придвижвала с гипсиран крак без особени затруднения, не обосновават наличие на по – малки неудобства спрямо обичайните при счупена глезенна става.
С оглед забраната да се влошава положението на жалбоподателя, уредена в нормата на чл. 271, ал.1, изр. второ от ГПК обжалваното решение в тази част следва да се потвърди.
Върху този извод не влияе другото възражение на въззивника за непроведена физиотерапия от страна на пострадалата С., понеже от показанията на свидетеля Х. С., установява, че съпругата му е провеждала физиотерапия при д-р Д.. От друга страна това възражение е направено за първи път едва в писмената защита, представена пред районния съд и затова въззивният съд не допусна доказателствата поискани от жалбоподателя за установяване на лечебните дейности в медицинския център, в който свидетеля С. сочи, че въззивницата е извършвала физиотерапия.
По отношение на иска за имуществени вреди: В тази част въззивната жалба е бланкетна, т.е. не съдържа конкретни оплаквания. Затова съдът служебно ще извърши проверка на правилността на първоинстанционното решение в тази част.
За да уважи иска за имуществени вреди районният съд, въз основа на представените писмени доказателства (фискални бонове и амбулаторни листове), удостоверяващи разходи извършени за консултации с ортопед и за закупуване на медикаменти е установил размер от 162.37лв. Взети са предвид и свидетелските показания, дадени в тази насока. Посочените писмени доказателства установяват разходи, направени от С. за лечение на травмата в левия ѝ глезен. Затова този иск е доказан по основание в посочения размер със съответните лихви, както са посочени в мотивите и диспозитива на решението.
Изложеното налага извода, че решението на районния съд в обжалваната част е правилно и следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото жалбоподателят следва да заплати на въззивницата сумата 1000лв. разноски.
Воден от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1679/10.05.2018г. на Пловдивския
районен съд, ХХІІ-ри граждански състав, постановено по гр. д. №
17722/2014г. в частта, с която се осъжда Д.А.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Д.П.С.,
ЕГН **********, с адрес: *** обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се
в болки и страдания, вследствие на претърпяното увреждане от Д.П.С. на
28.04.2015 г. разликата от 4 000лв. до уважения размер от 9 500 лв,
изразяваща се в счупване на външен израстък на глезенна става на долен ляв
крайник, довело до трайно затрудняване на движението на долен ляв крайник,
както и имуществени вреди - претърпени загуби за заплатени лекарски консултации
и лекарство /медицински консуматив/, вследствие на претърпяното увреждане от Д.П.С.
на 28.04.2015 г., която сума е формирана по следния начин: 30 лв. за
консултация с ортопед в Медицински център „Димед“ ООД платени на 15.05.2015 г.,
ведно със законната лихва върху тази
сума от 15.05.2015 г. до окончателното изплащане; 30 лв. за консултация с
ортопед в Медицински център „Димед“ ООД платени на 08.06.2015 г., ведно със законната лихва върху тази
сума от 08.06.2015 г. до окончателното изплащане; 30 лв. за консултация с
ортопед в Медицински център „Димед“ ООД и 12.37 лв. за лекарство /Репарил Гел/ и двете суми платени на 16.06.2015 г., ведно със законната лихва върху тези
суми от 16.06.2015 г. до окончателното им изплащане; 30 лв. за консултация с
ортопед в Медицински център „Димед“ ООД платени на 29.06.2015 г., ведно със законната лихва върху тази
сума от 29.06.2015 г. до окончателното изплащане; 30 лв. за консултация с
ортопед в Медицински център „Димед“ ООД на платени 20.07.2015 г., ведно със законната лихва върху тази
сума от 20.07.2015 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Д.А.Д., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Д.П.С., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата 1 000 (хиляда) лева разноски, направени във въззивното
разглеждане на делото.
Решението, в частта, с която се присъжда неимуществени вреди може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните, а в останалата част е окончателно.
Председател: Членове:1. 2.