МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА по НОХД № 1393/10 г. на ГОРС
Районна прокуратура Горна Оряховица, е повдигнала обвинение против Е.А.Б. ***, при условията на опасен рецидив, отнел от
владението на собственика И.Г.И.,без негово съгласие и с намерение противозаконно да присвои чужди движими вещи-
бойлер марка „Тутракан", диван,
2бр.фотьойли, 2бр.табуретки, З0м. оградна мрежа,хладилник, руска помпа, метален тезгях,
2бр.удължители, Зк.м.чамов материал, 4кв.м. каменни плочи,
8бр.винкели, 15бр.метални тръби, 15бр.водопроводни тръби, всички на обща
стойност 3033,38лв.-престъпление по
чл. 196 ал.1 т.1, вр.чл, 194 ал.1, вр. чл. 29 ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на ГОРП поддържа обвинението против подсъдимия, като заявява, че са събрани достатъчно доказателства, въз основа на които може да се направи извод по категоричен начин, че Б. е автор на извършеното деяние.
Подсъдимият Е.А.Б.'
заявява, че е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение.Прави
искане за разглеждане на делото по реда на
съкратено съдебно следствие.
Граждански иск в настоящото производство не е
предявен.
Съдът, след като обсъди, събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Б. ***. И.Г.И. ***. През 2009 г. И. заминал да работи в чужбина. Неговият баща Г.Г. наглеждал имота му. Няколко месеца по-късно Г. също заминал в
чужбина, но преди това разрешил на Е.А.Б. да живее
със семейството си в имота на сина му в с.В.. Г.Г. възложил на родственика си М.М.И. да наглежда имота и да плаща сметките за ток и вода..
В края на месец март 2010 г. Б. изнесъл от дома на И.И. 1 бр. диван разтегателен, 1 бр. хладилник с камера-втора употреба, 1 бр. потапяща се помпа - руска - 2 цола, 1 бр. бойлер на твърдо гориво марка „Тутракан", 2 бр. фотьойли, 2 бр. табуретки, 15
бр. метални тръби с дължина 6 м., 8 бр. винкели -ве-образни
с дължина 6 м., оградна тел - 30 м., 15 м. водопроводни тръби, 4 кв.м.
облицовъчни каменни плочи, 2бр.
удължители по 30 м. и ги продал на различни хора в село В.. В двора на имота на И. *** строителен материал, който Белчев изгорил в
печката в края на месец март на 2010
г.
М.И. установил липсите в дома на И.И. ***.
По делото е назначена съдебно-оценъчна експертиза, като вещото лице дава заключение, че стойността на вещите, описани по- горе от съда
и явяващи се предмет на престъплението възлиза
на 3033,38лв. Съдът възприе изготвеното заключение като пълно, компетентно и
обосновано и го приобщи към останалите
доказателства по делото.
Описаната фактическа обстановка се доказа от обясненията на подсъдимия, от разпита на свидетелите и писмените материали по делото.
Безспорно се
установи от обективна страна, че подсъдимият Е.А.Б., е осъществил престъпния
състав на чл. 196 ал.1 т. 1, вр, чл. 194 ал.1, вр. чл. 29 ал.1 от НК.
Касае за чужди движими вещи, собственост на пострадалия, по отношение на които същият упражнявал фактическа власт.
Отнемането е противозаконно, тъй като е липсвало правно основание, на което Б. да владее вещите.
Деянието е извършено от Б. при условията на опасен рецидив, тъй като
същият е осъждан с присъда по НОХД № 306/96 г. на Плевенски военен съд за тежко
умишлено престъпление, на повече от една година лишаване от свобода, като изпълнението на това наказание не е отложено по реда на чл. 66 ал.1 НК.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл.
Подсъдимият е разбирал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал настъпването им.
Причини за извършване на деянието са тежко материално и социално положение, утвърдени престъпни навици, незачитане правото на собственост.
Обществената опасност на деянието съдът прецени като средно висока към ниска, тъй като основният мотив на подсъдимия, за да извърши
престъпните
посегателства, е бил липсата на средства за препитание.
Обществената опасност на дееца съдът прецени като средно висока към ниска, след обсъждане на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. Като смекчаващи отговорността обстоятелства бяха отчетени
направените самопризнания. Не бяха отчетени отегчаващи отговорността обстоятелства.
При индивидуализация на наказанието съдът се съобрази с квалификацията на деянието и пределите на предвиденото от закона наказание за извършеното престъпление, както и с разпоредбата на чл.373
ал.2 от НПК/отм./ относно приложението на чл.55 от НК,
което е задължително при съкратено съдебно следствие
в редакцията към момента на осъществяване на деянието.В този смисъл
беше приложена разпоредбата на чл. 55 ал.1 т. 1 НК и на Б.
беше определено наказание под минималния, предвиден в закона размер, а
именно ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
които на основание чл. 41 ал.У!
НК вр. чл.57 ал.1 вр. чл. 60 ал.1 вр. чл. 61 т. 2 вр. §3 ал.1 т. 2
ЗИНЗС, следва да се изтърпят в Затвор или Затворническо общежитие от закрит тип
при първоначален СТРОГ режим.
Съдът счете,
че с това наказание и в този размер, би се реализирала както личната, така и генералната превенция на наказанието, за извършеното
от Б. деяние.
Деянието е извършено в определения изпитателен срок от 4 години, 1 месеца и 27 дни, по отношение на изтърпяването на което наказание, Б. е освободен условно предсрочно с Определение от 20.12.2007 г. по ЧНД № 321/07 г. на Ловешки окръжен съд /л.35/. Определението е влязло в сила на
07.01.2008 г., а деянието е извършено за периода м.март 2010г.
На
основание чл. 70 ал.VІІ НК, беше постановено
неизтърпяния остатък
от наказанието в размер на 4 години, 1 месеца и 27 дни, наложено на Б. по НОХД № 306/96 г. на Плевенски
военен съд, да бъде изтърпян отделно от
наложеното с настоящата присъда наказание при първоначален
СТРОГ режим на основание чл. 41 ал.У1 НК вр. чл.57
ал.1 вр. чл. 60 ал.1 вр. чл. 61 т. 2 вр. §3 ал.1 т. 2 ЗИНЗС, в Затвор или Затворническо общежитие от
закрит тип.
На основание чл. 189 ал.Ш НПК Е.А.Б. беше
осъден да заплати направените по делото
разноски в размер на 65.00 лв. в
полза на ГОРС, както и 5.00лв. (пет
лева) за служебно, издаване на
изпълнителен лист.
Водим от изложените съображения, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: