РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 7065
гр. София, 07.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:П. В. К.
като разгледа докладваното от П. В. К.Наказателно дело частен характер №
20241110203600 по описа за 2024 година
след като се запознах с материалите по делото, намирам следното:
Производството е било образувано въз основа на постъпила тъжба от
Национално сдружение – Народно щастие срещу Национално сдружение на общините
в Република България с твърдения за извършени престъпления „клевета“ и „обида“. С
разпореждане от 18.03.2024 г. съдията-докладчик е дал указания на тъжителя
Национално сдружение – Народно щастие да внесе държавна такса в размер на 12 лева
за депозирането на тъжбата и разглеждането й от съда. На тъжителя е била дадена
възможност да изпълни указанията на съда в 7-дневен срок от получаване на
съобщението, като изрично е бил уведомен, че при неизпълнение на дадените указания
и непривеждане на тъжбата в съответствие с изискванията на чл.81, ал.1 от НПК в този
7-дневен срок от получаване на съобщението, тъжбата ще бъде върната, а
производството, образувано по повод на нея, ще бъде прекратено. Съобщението с
дадените указания е било получено на 26.03.2024 г., като и към настоящия момент –
07.06.2024 г. дадените от съда указания не са изпълнени.
С оглед направените констатации, то следва да се приеме, че дадените от съда
указания за привеждане на тъжбата в съответствие с изискванията на чл.81, ал.1 от
НПК не са били изпълнени в предоставения срок, поради което и на основание чл.250,
ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.5, т.2 от НПК образуваното наказателно производство следва да
бъде прекратено, понеже тъжбата не отговаря на условията, посочени в чл.81 от НПК.
На следващо място са налице основания за прекратяване на наказателното
производство и поради това, че описаното в тъжбата не съставлява престъпление. В
случая тъжбата се предявява не от физическо лице, а от юридическото лице с
нестопанска цел Национално сдружение – Народно щастие, като се твърди, че същото
било пострадало лице от престъпленията „обида“ и „клевета“, тъй като с посочените в
тъжбата изрази се накърнявали авторитетът и достойнството на сдружението.
Клеветата е престъпление, при което деецът довежда до знанието на поне едно трето
лице извън себе си обстоятелства, които са позорни за другиго. За обективната
съставомерност на деянието е необходимо разгласените обстоятелства да са позорящи,
петнящи честта и доброто име на този, за когото се отнасят (недостойни от гледище на
общоприетите морални разбирания и предизвикващи еднозначната негативна оценка
на обществото), както и да бъдат неистинни. Правната теория и съдебната практика
трайно приемат, че позорното обстоятелство е твърдение на дееца за съществуването
на определен факт, който се отнася до укоримо от гледище на морала поведение на
пострадалия и който е от естество да накърни доброто му име в обществото, като
приписването на престъпление (втората форма на изпълнително деяние) представлява
всъщност частен случай на разгласяване на позорно обстоятелство. Следва да се
1
посочи, че извън обхвата на клеветата остават случаите, при които деецът изказва
мнение, своя субективна оценка, извод, съждение или изразява свое становище. Обект
на престъпленията обида и клевета, тоест пострадал от тях, може да бъде само
физическо лице, а не и юридическо такова. Честта и достойнството са категории,
присъщи само на личността, а под другиго, наказателният закон има предвид само
физическо лице. Както юридическо лице, така и група хора, които не са индивидуално
посочени, не могат да бъдат обект на засягане от тези престъпления. Именно поради
тази причина съставите на обидата и клеветата се намират в Глава II на НК
„Престъпления против личността“.
На трето място не е налице и годен субект на престъплението. Понятията
„субект на престъплението“ и „наказателноотговорно лице“ не са напълно
тъждествени, макар и често да се употребяват като синоними. По-общото понятие е
това за субект на престъплението и с него се обозначава принципната възможност едно
лице да извърши престъпление въобще или пък даден вид престъпление и съответно да
понесе наказателна отговорност за това, а наказателноотговорното лице според
разпоредбата на чл.31, ал.1 от НК е това, което притежава качествата за субект на
престъплението и е извършило престъпление. Според разпоредбата на чл.31 от НК,
наказателноотговорно е пълнолетното лице - навършило 18 годишна възраст, което в
състояние на вменяемост извърши престъпление, а непълнолетно лице - навършило 14
години, но ненавършило 18 години - е наказателноотговорно, ако е могло да разбира
свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си. Преди всичко
субектът на престъплението е само физическо лице, човек – пълнолетно или
непълнолетно лице. Само хората извършват деяния, защото притежават втора сигнална
система. Наказателната отговорност е лична – тя не се търси от колектив от хора, няма
наказателна отговорност и за юридическо лице - участието на юридическите лица като
страни по различни правоотношения се осъществява само чрез поведението на техните
представители и ако последното има престъпен характер, за извършеното ще отговарят
наказателно само физическите лица. В случая обаче, тъжбата е предявена именно
срещу юридическо лице - Национално сдружение на общините в Република България,
като се иска да бъде поставена присъда, с която сдружението да бъде признато за
виновно по частното обвинение и да му бъде наложено справедливо наказание.
На плоскостта на гореизложеното съдията-докладчик намира, че в тъжбата не е
описано от обективна страна съставомерно деяние нито по чл.147, ал.1 от НК, нито по
чл.146, ал.1 от НК. Изрично законът предвижда, че пострадал от твърдяното
престъпление, както и субект на престъплението може да са само конкретни и изрично
индивидуализирани физически лица, а в случая тъжбата е предявена от юридическо
лице, което се твърди да е пострадал и е предявена срещу юридическо лице, което се
твърди да е субект на престъплението. Предвид на това деянието, описано в тъжбата не
съставлява престъпление, като наказателното производство следва да се прекрати и на
основание чл.250, ал.1, т.2 от НПК.
Мотивиран от горното, на основание чл.250, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.5, т.2 и чл.250,
ал.1, т.2 от НПК
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВАМ наказателното производство по НЧХД № 3600/2024 г. по
описа на Софийски районен съд, НО, 99 състав.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от разпореждането само на частния тъжител
Национално сдружение – Народно щастие, чрез В. В. М., на основание чл.250, ал.3 от
НПК.
Разпореждането подлежи на обжалване в 7-дневен срок от получаването на
преписа пред Софийски градски съд по реда на глава ХХІI от НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2
3