РЕШЕНИЕ
№ 2157
гр. Пловдив, 12.11.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2526 по описа за 2021 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и исканията на
страните:
1.
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/ във връзка с чл. 62 от Закон за
изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, с което .
2. Образувано е по жалба на В.Р.П., изтърпяващ наказание
лишаване от свобода в Затвор – Пловдив, чрез адвокат В.С., срещу Заповед № Л-3022/27.08.2021
г., издадена от главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
при Министерство на правосъдието, с която на оспорващия е отказано преместването
му от Затвор – Пловдив в Затвор – Враца.
В
жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорения акт и се иска
отмяната му от съда. Твърди се, че жалбоподателят отговаря на изискванията за преместване
в Затвор – Враца, с цел завършване на образованието си. Претендира се
присъждане на съдебни разноски и възнаграждение за адвокатска защита на
основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.
3. Ответникът - главен директор на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Ч.
, поддържа становище за неоснователност на жалбата. Поддържа се, че оспорващият
не отговоря на изискванията за преместване в друго място за лишаване от
свобода, тъй като системно е нарушавал дисциплината и установените правила и
нормативи в Затвор – Пловдив. Претендира се присъждане на съдебни разноски.
4. Участвалият по делото прокурор, представител на
Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна.
ІІ. По
допустимостта:
5. Жалбата срещу оспорената заповед е
подадена в предвидения за това, преклузивен процесуален срок и при наличието на
правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА
ІІІ. Фактите
по делото:
6. На В.Р.П. е
наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на десет години с присъда по
НОХД № 4214/2018 г. на Районен съд – Пловдив, за престъпление по чл. 152, ал. 3
и чл. 29 от Наказателния кодекс. Начално на наказването е от 15.09.2019 г. при
първоначален строг режим.
7. Съгласно
становище рег. № 7755/29.09.2021 г. на инспектор СДВР при Затвор – Пловдив, относно лишеният от свобода не се
отчитат съществени промени в общата оценка на риска от рецидив. Отчитат се
нагласи подкрепящи криминално поведение и подценяване на наличните ресурси на
средата и личността. Рискът от рецидив остава в средните си стойности. Отчита се
снижаване на риска в зона „Отношение към правонарушението“, тъй като на този
етап вече е склонен да приеме и признае, както и да спази правата на околните,
макар и частично. В същото време по риска „Начин на живот и обкръжение” се отчита
повишаване, поради допускането на дисциплинарни прояви. Рискът от вреди на този
етап остава непроменен - висок. Лишеният от свобода се характеризира като формално
критичен и лекомислен, без задълбочена саморефлексивност. Стреми се да търси
оправдания за себе си. Личностно незрял е. С недоразвити адаптивни способности.
По-трудно приема критика или отхвърляне. Нуждае се от подкрепа, одобрение и
приемане от страна на околните. Липсата на последните е възможно да доведе или
до вътрешна обособеност и отказ да установи близки, доверителни
взаимоотношения, или до прилепчиво поведение и крайности, за да получи внимание
от другите.
В
условията на контролирана среда не е имал агресивни изяви, рискът е реален само
в условията на свободен живот и първоначално е определен на база криминалното
му минало и настоящо осъждане.
Може
да се коментират известни опасения за нарушение на задълженията и въпроси с
контрола, но се счита, че с устройването му на подходяща работа, както и
подкрепа на възстановените семейни връзаки, всичко това ще има благоприятно
въздействие.
На
следващ етап е подходящо включването му в специализирани програми както и
индивидуална работа, предимно към оптимизиране на ценностната система и
формиране на по- зрели поведенчески модели на поведение.
Като
цяло не се очакват съществени позитивни резултати от корекционното въздействие
предвид нежеланието или трудностите при необходимост да спазва и следва
установени норми, външно наложени правила и ограничения, отричане/минимизиране
на проблемите и по-скоро регистрираната към момента на изследването позитивна
нагласа към криминалното поведение и правонарушенията.
8. В периода на
изтърпяване на наказанието на л.с. В.П. са наложени четири броя дисциплинарни
наказани, по заповеди №№ Л-439/16.02.2021г., 32/06.01.2021г.,
Л-1476/04.06.2019г., Л-503/19.02.2019г. на началника на Затвор – Пловдив, за
носене на самоделно оръжие, притежаване на мобилни телефони и ограничаване
достъпа до помещения в мястото за лишавана от свобода, чрез поставяне на
собствени катинари.
9. Лишеният от
свобода В.П. е изразил желание да бъде пред Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ да бъде включен в образователния процес за учебната 2021/2022г.
10. Със заповед №
Л-3022/27.08.2021 г. главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ отказал на л.с. В.П. да бъде преместен в Затвор – Враца, тъй като
не отговаря изцяло на изискванията, посочени в т. 33 от Правилата за условията
и реда за образование, обучение и квалификация на лишените от свобода,
утвърдени със заповед № Л-3020 от 01.07.2019г. на главен директор на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“. Като фактическо основание за отказа
органът посочил, че лишеното от свобода лице системно нарушава дисциплината и
установените правила и нормативи в мястото за лишаване от свобода. В тази
насока органът се позовал на издадените срещу П. заповеди за налагане на
дисциплинарни наказания №№ Л-439/16.02.2021г., 32/06.01.2021г.,
Л-1476/04.06.2019г., Л-503/19.02.2019г. на началника на Затвор – Пловдив. По
тези съображения и на основание чл. 62, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС и т. 54 от заповед
№ Л-3020 от 01.07.2019г. органът издал оспорената в настоящото производство
заповед.
IV. От правна
страна:
11. Според чл. 62,
ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС, преместването на лишени от свобода от един затвор в друг
се извършва със заповед на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение
на наказанията" при включване в обучения, в курсове за придобиване на
специалност, за повишаване на квалификацията или за работа – при изявено
желание от лишения от свобода.
Съгласно
чл. 152, ал. 1 от ЗИНЗС, социалната дейност и възпитателната работа са основни
средства за ресоциализация на лишените от свобода и са насочени към подпомагане
на личностната промяна на осъдените и изграждане на умения и способности за
законосъобразен начин на живот в обществото.
Правилото
чл. 152, ал. 1 от ЗИНЗС сочи механизми за постигане на поставените пред
социалната дейност цели: диагностична и индивидуална корекционна дейност; програми
за въздействие, за намаляване на риска от рецидив и риска от вреди; образование,
обучение и квалификация на лишените от свобода; творчески, културни и спортни
дейности и религиозна подкрепа.
Според
т. 33 от Правилата за условията и реда за образование, обучение и квалификация
на лишените от свобода, утвърдени със заповед № Л-3020 от 01.07.2019г. на
главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, за да бъдат
преведени в друг затвор за включване в учебна дейност лишените от свобода лица
трябва да не са системни нарушители на дисциплината и установените правила и
нормативи в мястото за лишаване от свобода.
Съгласно
на т. 54 от Правилата, при отказ за превод в друг затвор за включване в учебна
дейност от страна на ГДИН се издава заповед по реда на чл. 62, ал. 1, т. 1 и
ал. 3 от ЗИНЗС.
Нормата
на чл. 109, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, когато в продължение на една година от
изтърпяване на дисциплинарното наказание лишеният от свобода не е извършил
друго дисциплинарно нарушение, той да се смята за ненаказван, а според ал. 2 -
когато лишеният от свобода е наказван за нарушение, извършено в срока по ал. 1,
той се смята за ненаказван, ако не извърши друго нарушение в двугодишен срок
след изтърпяване на последното наказание.
При
тази фактическа и правна обстановка съдът намира, че оспорената заповед е
издадена от материално и териториално компетентен орган в предписаната от
закона форма, без допуснати съществени процесуални нарушения. Административният
акт съдържа мотиви с конкретни фактически основания, чието наличие се доказва
от представените по делото писмени доказателства.
Възраженията
на оспорващия относно законосъобразността на заповедта са неоснователни.
Обстоятелството, че лишеният от свобода е изявил желание за включване в
обучителната програма на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за
учебната 2021/2022г. и привеждане в друго място за лишаване от свобода, не е
самостоятелно и достатъчно основание искането му да бъде удовлетворено. По
аргумент от чл. 152, ал. 1 от ЗИНЗС при степенуване на средства за
ресоциализация на лишените от свобода на първо място се отдава тежест на диагностична
и индивидуална корекционна дейност и програмите за въздействие, за намаляване
на риска от рецидив и риска от вреди, след което и включване на образование,
обучение и квалификация на лишените от свобода. Именно поради това, при
преценката за основателността на заявената от лишения от свобода потребност,
преди всичко се следи за липсата на системни прояви срещу дисциплината и
спазването на установените правила и нормативи в местата за лишаване от
свобода.
Наложените
в случая спрямо оспорващия дисциплинарни наказания са по повод изразена трайна
тенденция в поведението му за периода 2019г. – 2020г., която кореспондира с
незадоволително постигане на основните цели на социалната дейност и
възпитателната работа с лишения от свобода. Дисциплинарните нарушения са
извършени в хипотезата на чл. 109, ал. 2 от ЗИНЗС при системност, поради което
наложените на оспорващия дисциплинарни наказания подлежат на съобразяване при
преценката за наличието на условията по т. 33 от Правилата, утвърдени със
заповед № Л-3020 от 01.07.2019г. След като тези условия не са удовлетворени от
жалбоподателя, същият не подлежи на включване в учебна дейност за периода,
поради което правилно и законосъобразно му е отказано привеждане в друго място
за лишаване от свобода.
Не се установява и нарушение на
принципа за съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК, доколкото със заповедта не
се цели да бъдат засегнати права на адресата в степен по-голяма от необходимото
за изпълнение целите на изтърпяваното наказание. Този извод се подкрепя и от
правилото на т. 34 от Правилата, утвърдени със заповед № Л-3020 от 01.07.2019г.,
което предвижда възможност за лишените от свобода, които не отговарят на
изискванията по т. 33, да бъдат включвани в самостоятелни форми на обучение при
условия и ред, определен от Министерство на образованието и науката.
Мотивиран от горното при проверката
по чл. 168 от АПК съдът намира, че оспореният административен акт е правилен и
законосъобразен, а подадената срещу него жалба се явява неоснователна.
V. По съдебните разноски.
12. Предвид изхода на делото претенцията на ответника за присъждане на съдебни разноски се явява основателна. По реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Р.П., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в
Затвор – Пловдив, чрез адвокат В.С., срещу Заповед № Л-3022/27.08.2021 г.,
издадена от главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при
Министерство на правосъдието.
ОСЪЖДА В.Р.П., ЕГН **********, изтърпяващ наказание лишаване
от свобода в Затвор – Пловдив, да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ при Министерство на правосъдието, сумата от 100 (сто) лева,
представляваща направени по делото разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: