№ 263
гр. Айтос , 23.07.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
трети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело №
20212110100421 по описа за 2021 година
Производството е образувано по ИМ от “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., чрез
КЧТ, против Х. К. СМ. за установяване на вземания по издадена заповед за изпълнение.
Съдът намира, че настоящото производство се явява недопустимо, представляващо
основание за неговото прекратяване. В полза на ищеца е била издадена заповед за
изпълнение, като препис от нея е изпратен за връчване на длъжника на адреса по
заявлението, който съвпада с постоянния и настоящия му адрес, видно от справката в НБД.
Заповедта не е връчена на адресата. Направена е справка, при която е установено, че
длъжника няма регистриран действащ трудов договор. Действия по връчване на заповедта
чрез залепване на уведомление не са били предприети, поради което фактическият състав на
чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК не е изпълнен и не е налице интерес от водене на иск по чл. 422 ГПК,
който се явява преждевременно предявен. Констатирайки липсата на осъществена процедура
по залепване на уведомление по чл.47 ГПК на адреса на длъжника, респ. неприложимост на
фикцията по чл. 47,ал.5 ГПК, бяха дадени указания на ищеца с разпореждане от 30.6.21г.,
които не са изпълнени от страната и към настоящия момент.
В случая настоящият състав не контролира законосъобразността на постановени
съдебни актове на друг, равен му по степен съд, а преценява допустимостта на настоящото
производство, доколкото не е обвързан от изводите на заповедния съд относно
необходимостта от предявяване на иск за претендираното вземане по чл. 410 ГПК (в този
смисъл са Определение № 1542 от 20.07.2018 г. на ОС Пловдив по в. ч. гр. д. № 1652/2018 г.,
Определение от 09.05.2018 г. на ОС Ямбол по в.ч.гр.д. № 126/2018г., Определение от
19.11.2020 на ОС Ловеч по в. ч. гр. д. № 632/2020 г. и Определение от 03.2020г. по в.ч.гр.д.
№ 634/2020г. на ОС Варна). В тази насока е и т. 10а на ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на
ОСГТК на ВКС, според която съдът, разглеждащ иска по чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК,
извършва самостоятелна преценка за наличието на тези специални процесуални
предпоставки /подадено в срок възражение и оспорване на вземането/ и не е обвързан от
констатациите по тях на съда в заповедното производство. Дадените разяснения са
приложими и в случая, тъй като залепването на уведомление по чл. 47,ал.1 ГПК и фикцията
1
по чл. 47, ал. 5 ГПК обуславят допустимостта на иска за установяване на вземането по
същия начин, както и наличието на възражение по чл. 414 ГПК. Исковата молба следва да
бъде върната, а производството по делото – прекратено. Издадената заповед за изпълнение
не подлежи на обезсилване, въпреки прекратяване на делото (арг. от т.13 от ТР №
4/18.06.2014г. на ОСГТК, ВКС). Така мотивиран и на осн. чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА исковата молба, подадена от “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., чрез КЧТ
и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 421/2021г. на РС Айтос.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд- Бургас в 1-
седм. срок от връчването му на ищеца.
Препис от определението да се връчи на ищеца. След влизане в сила на настоящия
съдебен акт приложеното ч.гр.д № 183/2021г. на РС Айтос да се докладва на заповедния
състав предвид отпадане необходимостта от същото.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
2