Р Е Ш Е Н И Е
гр. Хасково, 08.11.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Хасковският
окръжен съд………………………….….…………….… в открито заседание на осми октомври две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ТОШКА ИВАНОВА
при секретаря Росица
Тодорова…………....………...…...……….…и в присъствието на
прокурора…………………………………………...……………………………………..……..………………. като разгледа
докладваното от съдия И В А Н О В А дело по несъстоятелност № 114 по описа за 2018 год., взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.625 и сл. от ТЗ.
Образувано
е по молба на С.П.К., с искане за
откриване на производство по несъстоятелност на „К. и Н.” ЕООД – гр.Хасково. В
молбата се излагат твърдения за това, че на 26.02.2015 год. ищецът предоставил
на ответника сума в размер на
100 000 долара, в изпълнение на сключен помежду им договор за заем,
вземането по който било обезпечено със запис на заповед от 10.10.2015 год. В
договорения срок за връщане на сумата, това не било сторено, въпреки
отправяните до ответника покани за доброволно уреждане на спора и постигнато споразумение за разсрочване на дълга. Плащане
не последвало и след предявяване на ценната книга – 08.04.2018 год. С оглед на
изложеното моли за решение, с което съдът открие производство по
несъстоятелност на ответника.
ОТВЕТНИКЪТ
– „К. И Н.” ЕООД – гр.Хасково не взема становище по молбата.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На
26.02.2015 год. между молителя – С.П.К. – заемодател и „К. и Н.“ ООД –
гр.Хасково – заемател е сключен договор за заем, в изпълнение на който на
дружеството е предоставена сума в размер на 100 000 щатски долара, с
договорен срок за връщане от две години.
Със
Запис на заповед от 10.10.2015 год., Н. А. К. в качеството му на пълномощник на
„К. и Н.“ ООД – гр.Хасково - издател на ценната книга се е задължил на
26.02.2017 год. да плати на поемателя С.П.К. сумата от 100 000 щатски
долара. Записът на заповед е предявен на издателя на 08.04.2018 год.
От
заключението, представено по допусната
счетоводна експертиза се установява, че с учредителен акт от 07.10.2013 год. е
учредено дружество с ограничена отговорност /ООД/, с наименование „К. и Н.“,
правната форма на което е променена на ЕООД, съгласно учредителен акт от
06.10.2015 год. По счетоводна сметка 499
„Други кредитори“ били осчетоводени задълженията
на ответника към молителя на основание договор за заем от 26.02.2015 год.,
които към 31.07.2018 год. били съответно в размер на 48 586 щатски долара
и на 26 200 щатски долара, с дата на възникване – 05.03.2015 год. и
съответно – 15.01.2016 год. Срещу дружеството били образувани и висящи общо шест изпълнителни дела. По
счетоводен баланс към 31.07.2018 год., задълженията на дружеството възлизали на
сума от 302 000 лева. Вещото лице в табличен вид е посочил кредиторите на
дружеството, вземанията на които били отразени в сметки 401 „Доставчици“ и 499 „Други кредитори“, в размери съответно от
56 865.79 лева и 194 117.56 лева. Данъчните задължения възлизали на
49 510.55 лева. Стойността на имуществото на дружеството по същия баланс
възлизала на 396 000 лева. Към 31.12.2015 год. дружеството притежавало
нетекущи дълготрайни материални активи в размер на 42 000 лева.
Дълготрайните материални активи възлизали на стойност от 502 000 лева,
включващи земи, сгради, машини, производствено оборудване и апаратура, а
краткотрайните материални активи – на 1 072 000 лева. Към същия
период задълженията на дружеството били в размер на 205 000 лева, от които
до една година – 157 000 лева и над една година – 48 000 лева.
Финансовият резултат за 2015 год. на дружеството е определен от експерта на
загуба от 16 000 лева. Към 31.12.2016 год. дружеството притежавало
нетекущи дълготрайни материални активи общо в размер на 32 000 лева;
дълготрайни материални активи – 398 000 лева и краткотрайни материални
активи – 1 024 000 лева. Задълженията на дружеството били в размер на
290 000 лева. Финансовият резултат за 2016 год. на дружеството е загуба от
246 000 лева. Към 31.12.2017 год. дружеството притежавало нетекущи
дълготрайни материални активи общо в размер на 22 000 лева; дълготрайни
материални активи – 332 000 лева и краткотрайни материални активи – 453
000 лева. Задълженията на дружеството били в размер на 300 000 лева.
Финансовият резултат на 2017 год. на дружеството е загуба от 113 000 лева.
Към 31.07.2018 год. дружеството притежавало нетекущи дълготрайни материални
активи общо в размер на 16 000 лева; дълготрайни материални активи –
311 000 лева и краткотрайни материални активи – 454 000 лева. Задълженията
на дружеството били в размер на 302 000 лева. Финансовият резултат на 2017
год. на дружеството е загуба от 113 000 лева. Определените от вещото лице коефиценти
за рентабилност са отрицателни величини, което сочело на това, че финансовият
резултат е загуба и показвали темпове на възвращаемост на капитала.
Показателите за ефективност за 2018 год. са определени на нула. Последното,
извършено от дружеството плащане към кредиторите било осъществено на 22.11.2017
год. и възлизало на 19 лева, изплатени в полза на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД. Вещото лице посочва, че дружеството не е в състояние да
погаси задълженията си към кредитори, останали неудовлетворени към 31.07.2018 год., поради това, че не
извършвало стопанска дейност. В периода от 13.03.2017 год. до 01.06.2018 год.
били вписани възбрани и учредена ипотека върху имущество на ответника. Определените от вещото лице коефиценти за
обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност
са както следва – 6.828, 6.089, 3.357 и 3.357 – за 2015 год.; 4.808,
4.526, 2.737 и 2.737 – за 2016 год.; 1.857, 1.310, 0.111 и 0.111 – за 2017 год.;
1.853, 1.305, 0.106 и 0.106 – към 31.07.2018 год. Като препоръчителни стойности
на коефицентите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, вещото лице
посочва следните величини – от 1.2 до 2.0, от 1 до 1.2, от 0.20 и от 0.3 до 0.6. Кофицентите за
финансова автономност и на задлъжнялост вещото лице е определило съответно на
6.883 и 0.145 – за 2015 год.; 4.014 и 0.249 – за 2016 год.; 1.690 и 0.592 – за
2017 год. и 1.586 и 0.630 – към 31.07.2018 год. Когато коефицента за финансова
автономност е над единица, било налице превишение на собствения капитал спрямо
задълженията на дружеството, съществуващите задължения са достатъчно обезпечени
с имущество на дружеството. Коефицента на задлъжнялост изразявал степента на
зависимост на дружеството от своите кредитори за уреждане на задълженията си.
Този показател обикновено бил под единица. Невъзможността за погасяване на
задълженията от страна на ответника, вещото лице обосновава с това, че
дружеството не извършва търговска дейност и дълготрайните му материални активи
били ипотекирани за дълг на трето лице. Задълженията на дружеството към
доставчици, възлизащи на 56 865.79 лева, съществували от преди една година
и не се обслужвали, както и тези към други кредитори, осчетоводени като
краткосрочни задължения. За периода от 01.01.2018 год. до 31.07.2018 год.
дружеството не е извършвало стопанска дейност и не е получавало приходи от такава. Липсата на приходи и
наличието на задължения /разходи/, вещото лице определя като такова, сочещо на
невъзможност на дружеството да погасява задълженията си към кредиторите.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът счита, че
са налице предпоставките на чл.608 от ТЗ и чл.742, ал.1 от ТЗ за откриване на
производство по несъстоятелност, а именно – наличие на изискуеми вземания, свързани с търговската дейност на
ответника и невъзможност същите да бъдат изпълнени. Съдът намира за доказано
наличието на предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност, а
именно – длъжникът има качеството на търговец; - не е в състояние за изпълни парично задължение
и задължението произтича от търговска
сделка. Съгласно чл.286 от ТЗ търговска е сделката, сключена от търговец, която
е свързана с упражняваното от него занятие. След като заемът не е от кръга на посочените в чл.1, ал.1 от ТЗ търговски сделки, за да се приеме, че страната по сделката я прави търговска
по своя характер, следва да се отговори на въпроса дали договорът е бил свързан
с упражняваното от търговеца занятие, съобразно оборимата презумпция на чл.286,
ал.3 от ТЗ, за да се приеме, че е налице презумптивна търговска сделка. След
като договорът за заем не е абсолютна търговска сделка / чл.286, ал.2, вр.
чл.1, ал.1 от ТЗ/, но съобразно въведения от законодателя субективен критерий /
чл.286, ал.1 от ТЗ/, сделката следва да се определи като търговска с оглед
извършването й от търговец при осъществяване на дейността му по занятие. Налице
е необорване от страна на ответника на
презумпцията по чл.286, ал.3 от ТЗ. Достатъчно е сделката да е сключена от търговец в
процеса на осъществяване на търговската
му дейност, т.е свързана с упражняваното
от него занятие, за да се приложи субективния критерий. Ако ответникът е
считал, че конкретната сделка не попада в кръга на този критерий, той е следвало
да опровергае законовата презумпция и да докаже, че сделката не се намира във
връзка с упражняваното от него търговско занятие, което не бе сторено. По
делото не се събраха доказателства и за това, че не изплащането на задълженията
се дължи на временни затруднения. Напротив, от заключението на вещото лице П.
се установява, че задълженията на дружеството към доставчиците, възникнали от
преди една година, не се обслужват. Действително от заключението на експерта се
установява и това, че стойността на притежаваното от длъжника имущество е по –
висока от размера на задълженията му, но този извод сам по себе си не обуславя
приложението на чл.631 от ТЗ. В тази връзка следва да се посочи и това, че
простото съотношение на актива и пасива, залегнало в изчислението на
коефицентите за ликвидност на дружеството, е недостатъчно за преценка на
състоянието му на платежоспособност. От анализа на посочените в заключението на
вещото лице П. данни се установява, че общият размер на краткотрайните
материални активи в началото на проверявания период е
1 072 000 лева, а в края – 454 000 лева. Включените обаче
в тях вземания са намалели едва от 429 000 лева на 366 000 лева, което сочи на извода за
това, че същите са трудно събираеми, а продукцията и стоките, стойността на
които също формира размера краткотрайните материални активи – трудно реализуеми.
С оглед на изложеното съдът счита, че молбата
за откриване на производство по несъстоятелност е основателна и следва да бъде
уважена. В разглеждания случай е налице и неплатежоспособност, поради това, че
търговеца не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, свързано с
търговската му дейност по смисъла на чл.608, ал.1 от ТЗ. Налице е и
свръхзадлъжнялост на търговеца, с оглед установените по делото данни, че
имуществото му не е достатъчно да покрие паричните му задължения по смисъла на
чл.742, ал.1 от ТЗ, отчитайки наред с изложените по-горе съображения и това, че
имуществото на длъжника е ипотекирано и в полза на трето лице за обезпечаване
на чужд дълг.
Като
начална дата на неплатежоспособността следва да се приеме 08.04.2018 год., към
който момент е възникнала изискуемостта на вземането на молителя по записа на
заповед, предявен за плащане на посочената дата, издаден, за да обезпечи
вземането на ищеца по сключения с ответника договор за заем. В подкрепа на този
извод следва да бъдат отчетени и следните обстоятелства, а именно - към посочения момент коефицентите на ликвидност на търговеца са под
единица; считано от началото на 2018 год. ответникът е преустановил
извършването на търговска дейност и финансовият резултат на дружеството е
загуба, размерът на която в края на 2016 год. значително надхвърля тази за 2015
год. и бележи тенденции за запазване
през следващите две години.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА и СВРЪХЗАДЪЛЖЕНОСТТА на „К. И Н.” ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление –
гр.Хасково, ул.”Христо Ботев” № 34, представлявано от А.Н. К..
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността
и свръхзадължеността – 08.04.2018 год.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на „К.
И Н.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление – гр.Хасково, ул.”Христо Ботев” № 34,
представлявано от А.Н. К..
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и
запор върху имуществото на „К. И Н.”
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление – гр.Хасково, ул.”Христо Ботев” № 34,
представлявано от А.Н. К..
НАЗНАЧАВА
за временен синдик в производството по несъстоятелност Димитър Н. Георгиев, ЕГН
********** ***, включен в списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани
за синдици в производството по несъстоятелност по ТЗ със Заповед № ЛС – 04 –
462 от 29.06.2007 год., публикуван в ДВ, бр. 52 / 2007 год.
НАСРОЧВА
първо събрание на кредиторите за 03.12.2018 год. от 14.00 часа в сградата на
Окръжен съд – Хасково, находяща се в гр.Хасково, бул.”България” № 144, зала №
2, на първия етаж, с дневен сред, съгласно чл.672 от ТЗ, а именно – 1. Изслушване доклада
на временния синдик по чл.668, т.2 от ТЗ; 2. Избор на постоянен синдик и
определяне на възнаграждението му и 3. Избор на комитет на кредиторите.
Решението
подлежи на вписване в Търговския регистър.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен
съд – Пловдив в седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър.
СЪДИЯ: