№ 5166
гр. С., 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20211110131271 по описа за 2021 година
Ищецът СВ. Д. Д. е предявил срещу „С.В.“ АД по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК
установителен иск за признаване за установено, че не дължи на ответника сумата от 403,90
лева – представляваща стойността на потребени ВиК услуги по фактури №
*********/06.10.2020 г., № 98318242/06.07.2020 г. и № *********/06.04.2021 г., която сума е
начислена за партида с абонатен № ..... за имот, находящ се в гр. С., кв. С., ул. „С.“, бл. 2, вх.
В, ап. 1.
Ищецът подържа твърдения, че процесната сума е начислена от ответника като
стойност на потребена вода в описания недвижим имот по посочените фактури, като счита,
че не дължи заплащането й поради липса на облигационно отношение с ответника,
доколкото е обитател на жилището, а не негов собственик или ползвател и следователно
нямал качеството на потребител по силата на закона. Оспорва доставяните от ответника
услуги да са на претендираната стойност, като твърди че са налице нарушения при
периодично извършените отчети на общия и индивидуалния водомер. Сочи, че СТИ не е
минало метрологична проверка. Възразява, че вземането е погасено по давност. Обосновава
правния си интерес от водене на делото с изпратените фактури и покани за плащане.
Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В писмено становище, депозирано в открито съдебно заседание, както и в устните
състезания по чл. 149, ал. 1 от ГПК, излага доводи, че по делото не се установява, че ищецът
е собственик на имота, за който е открита партидата с абонатен № ....., както и че адресът,
посочен във фактурите, не съществува.
В срока за писмен отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от
1
ответника, в който последният оспорва иска като твърди, че ищецът е придобил
водоснабдения имот чрез покупко-продажба на 25.11.2015 г. и към настоящия момент
липсват данни последният да го е отчуждил, освен това на 30.12.2015 г. е подал искане за
откриване на партида на негово име в качеството му на собственик на имот находящ се в гр.
С., кв. С., ул. „197“ (с настоящо име „С.“) № 2, вх. В, ет. 1, комплекс „Манастирите“, за
който имот са начислени сумите по описаните фактури. Сочи, че на 26.06.2019 г. в
жилището на ищеца и в негово присъствие са извършени проверки на СТИ, отчитащи
доставената в имота на ищеца вода, като се установява, че водомер с фабричен № 363941 е с
изтекъл срок на метрологичната проверка през 2015 г., за което на титуляря на партидата е
направено предписание в срок от 90 дни водомерът да бъде сменен или тестван. Тъй като
нито в указания в Контролния лист № 0248575 от 26.06.2019 г. срок, нито след неговото
изтичане титулярят на партидата е изпълнила задължението си по чл. 17, ал. 4 от ОУ и
Наредба № 4 от 14.09.2004 г., количеството вода е начислено на база едни обитател в имота,
така както е заявено при откриване на партидата. Излага подробно доводи, че уредите за
търговско измерване в сградата са преминали необходимите проверки, поради което сумите
по трите фактури са начислени законосъобразно, а предявеният иск е неоснователен, поради
което моли да бъде отхвърлен. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК,
обективиран в отговора на исковата молба. Възразява за прекомерност на разноските на
насрещната страна.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК за признаване на установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от
403,90 лева – представляваща стойността на потребени ВиК услуги по фактури с № №
*********/06.10.2020 г., № 98318242/06.07.2020 г. и № *********/06.04.2021 г., която обща
сума е начислена за партида с абонатен № ..... за имот, находящ се в гр. С., кв. С., ул. „С.“,
бл. 2, вх. В, ап. 1.
По предявения иск в тежест на ищеца е да установи правния си интерес от
провеждане на производството, а ответникът следва да докаже правопораждащите
вземането си факти, че за процесния период между страните е съществувало валидно
облигационно отношение по договор за доставка на питейна вода, по силата на което
ищецът е имал качеството на потребител на ВиК услуги, доставеното количество услуги до
имота и цената на услугата за спорния период поне в размера, за който са издадени спорните
фактури. С оглед заявеното възражение от ищеца, в тежест на ответника е да докаже и
основанията за спиране и прекъсване на давността за вземанията.
Правният интерес от предявяването на отрицателния установителен иск, като
абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост съгласно чл. 124, ал. 1 от
ГПК, е налице тогава, когато ответникът по иска претендира отричаното от ищеца право. В
случая ответникът „С.В.“ АД извънсъдебно е предявил за плащане процесната сума по
2
описаните фактури, а в съдебното производството ответното дружество се защитава по иска,
като твърди и доказва съществуването на отреченото право, поради което правен интерес е
налице.
По същество на иска, начисляването на отричаната от ищеца сума от 403,90 лева –
представляваща стойността на потребени ВиК услуги по фактура № *********/06.10.2020 г.,
фактура № 98318242/06.07.2020 г. и фактура № *********/06.04.2021 г., по партида с
абонатен № ..... за имот, находящ се в гр. С., кв. С., ул. „С.“, бл. 2, вх. В, ап. 1, не се оспорва
от страните, спорно е дали вземането на водоснабдителното дружество почива на правно
основание.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения, свързани с услугите
за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, при спазване изискванията на този закон.
Според нормата на чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги /ЗРВКУ/, водоснабдителните и канализационните /ВиК/ услуги са
тези по пречистване и доставка на вода за питейно- битови, промишлени и други нужди,
отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в
урбанизираните територии /населените места и селищните образувания/, както и дейностите
по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и
канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите
съоръжения.
Според дадената в § 1, т. 2, б. „а“ от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието
„потребители на ВиК- услуги“, това са юридически или физически лица- собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. В разпоредбата на
чл. 3, ал. 1 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи е указано, че потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж и право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдени имоти. Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на ВиК
системи и от съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в
едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник - чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от
Наредбата.
За обосноваване качеството на ищеца на потребител на услугите, предоставяни от
ответника, последният е представил и по делото са приети писмени доказателства – справка
от Службата по вписванията (лист 24), от която се установява, че в описната книга е вписан
договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт, по силата на
който ищецът е придобил на 25.11.2015 г. недвижим имот – апартамент № 1, находящ се в
гр. С., ул. „197“ № 7, бл. 2, вх. В, ет. 1, като по персоналната му партида няма други вписани
придобивания или отчуждавания на недвижими имоти в гр. С.. Същевременно по делото е
представено и прието като писмено доказателство Заявление за промяна на титуляр на
3
партида, подписано от ищеца, авторството на което не е оспорено и оборено в процеса и от
което се установява, че месец след придобиване на правото на собственост върху
апартамент № 1 – на 30.12.2015 г., СВ. Д. Д. е подал пред ответника „С.В.“ АД искане за
откриване на партида за имот в гр. С., ул. „197“ комплекс Манастира 1, бл. 2, вх. В, ет. 1, за
който имот е признал, както е посочено в графата „Нов собственик“, че е придобил правото
на собственост именно на 25.11.2015 г. (лист 25). Искането е уважено от ответника и за
имота е открита партида с клиентски № ....., по която са издадени и фактурите,
обективиращи спорните вземания. Обстоятелството, че партидата с клиентски № ..... се
отнася до имота на ищеца – апартамент № 1, бл. 2, вх. В, ет. 1, се установява и от
подписания от СВ. Д. Д. контролен лист № 0248575 (лист 26 от делото), в който са
обективирани резултати от извършена на 26.06.2016 г., в негово присъствие, проверка
съгласно Наредба № 4 на имота апартамент № 1. Ето защо, макар действително никое от
представените и приети по делото писмени доказателства да не представлява титул за
собственост, от съвкупната преценка на данните от справката от имотния регистър,
заявлението за откриване на партида и контролния лист, подписани от ищеца,
автентичността на които не е оборена, които имат характер на признание на неизгоден за
страната факт, качеството на потребител на услуги за процесния имот и за исковия период
се установява в процеса по начин, покриващ стандарта на чл. 154, ал. 1 от ГПК, а
възраженията на ищеца в този смисъл са неоснователни. Неоснователно е и оплакването, че
имотът за който е открит клиентски № ..... не е идентичен с имота на ищеца, тъй като от
доказателствата по делото се установява, че той е собственик на един имот в кв. С., като
същият представлява апартамент № 1, бл. 2, вх. В, ет. 1, в който е направена и проверката на
26.06.2019 г. По делото не са ангажирани никакви доказателства, които да опровергаят или
разколебаят верността на вписаните в справката от имотен регистър обстоятелства,
включително относно принадлежността на правото на собственост по отношение на
процесния имот, като по заявление на ищеца е открита партидата за имота и са съставени
документите за проверка на индивидуалния водомер. Ищецът не твърди и съответно не
ангажира доказателства, че се е разпоредил към датата на съставяне на фактурите за
периода, за който се отнасят те, с притежавания от него недвижим имот, за който е заявил
откриване на партида през месец декември 2015 г., поради което има качеството на
потребител по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ДР на ЗРВКУ.
Нормата на чл. 11, , ал. 7 и 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги предвижда задължение за всички ВиК оператори да публикуват
одобрени от КЕВР общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най-малко в
един централен и един местен ежедневник и общите условия влизат в сила в едномесечен
срок от публикуването им. В последващ период от 30 дни потребителите, които не са
съгласни с тях, имат право да внесат в съответното експлоатационно дружество заявление, в
което да предложат различни условия, които се отразяват в допълнителни писмени
споразумения. В случая ищецът не се е възползвал от тази възможност, напротив – сам е
подал заявление за откриване на партида при ответника, поради което и общите условия на
ответника са станали задължителни за потребителя с изтичането на посочените в чл. 11, ал.
4
7 и, ал. 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
периоди.
По изложените съображения страните в производството са били обвързани от
облигационна връзка през исковия период, възникнала по силата на публично известни
общи условия, предложени от оператора и одобрени от собствениците на
водоснабдителните и канализационни системи и от съответния регулаторен орган, в
съответствие с изискванията на чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда да
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи.
От приетото заключение на вещото лице по изслушаната СТЕ, което не е оспорено от
страните по реда на чл. 200 от ГПК и на което настоящия състав дава вяра, се установява, че
процесният имот, за който е открит клиентски номер за общия водомер № **********, е
водоснабден, като общите водомери на сградата са преминали съответните метрологични
проверки и са изправни. Индивидуалният водомер, отчитащ потребените в имота на ищеца
ВиК услуги, не е бил с валидна метрологична проверка, което е констатирано в
присъствието на ищеца, както се установява от подписания от него Контролен лист за
проверка от 26.06.2019 г. (лист 26) и съставяне на предписание. Поради неизпълнение на
предписанието за тестване или подмяна на водомера в срок от 90 дни, количеството
доставени и потребени ВиК услуги са начислени на база брой ползватели – един живущ,
съгласно заявеното от ищеца в Заявлението за промяна на партида, което е подал до
ответника.
Според чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните
водомери се осигуряват от потребителите. Според чл. 34а, ал. 1 от Наредбата периодичните
проверки на индивидуалните водомери като средства за измерване и разпределение на
изразходваното количество вода в сгради - етажна собственост, се извършват през 10
години. Според ал. 5 на същия текст когато длъжностно лице на оператора установи
потребители с непроверени индивидуални водомери съгласно ал. 1, срокът за извършване на
проверка на водомерите е три месеца. В случай че след изтичането на този срок не е
извършена периодична проверка на водомерите, количеството изразходвана вода се
начислява по реда на чл. 39, ал. 6 от Наредбата. Тъй като в настоящия случай от Контролния
лист се установява, че водомерът не е бил тестван и не се установява да е било изпълнено
предписанието същият да бъде подменен (каквито твърдения няма изложени и в исковата
молба), бездействието на ищеца относно изпълнението на даденото предписание и
поставяне на водомер, представляващ годно СТИ, е довело до възникване в полза на
ответника на правото да отчете обема на доставените ВиК услуги при условията на чл. 39,
ал. 6 от Наредбата, във вр. с ал. 5, т. 1 – на база един потребител, така както е било заявено в
заявлението за промяна на титуляр на партида.
От заключението на вещото лице се установява, че сумата за главница по трите
5
фактури, начислена на база един потребител, изчислена съобразно утвърдените от ДКЕВР
цени, възлиза общо на 403,90 лева по фактура № *********/06.10.2020 г., фактура №
98318242/06.07.2020 г. и фактура № *********/06.04.2021 г., а според заключението на
експерта отчетените от общия водомер количества вода за периода, отразен във фактурите,
са правилно разпределени по индивидуалната партида на ищеца с № ......
Ето защо в полза на ответника е възникнало вземането за сумата от 403,90 лева по
фактура № *********/06.10.2020 г., фактура № 98318242/06.07.2020 г. и фактура №
*********/06.04.2021 г.
Неоснователно се явява наведеното от процесуалния представител на ищеца
възражение за изтекла погасителна давност за вземането. Вземанията на ответното
дружество са периодични по смисъла на чл. 111, буква „в” от ЗЗД, поради което се погасяват
с изтичането на тригодишен давностен срок (Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по
тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС), който започва да тече от деня, в който
вземанията са станали изискуеми, а това е моментът посочен във фактурите – най-ранният
от тях - 05.08.2020 г. за първата фактура, поради което и давността за вземането не е изтекла
и понастоящем.
Ето защо предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, право на разноски има
ответникът. Същият е сторил разноски за депозит за СТЕ в размер на 250 лева (лист 51),
които следва да му бъдат присъдени.
В отговора на исковата молба е заявено и искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, което е основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ,
бр. 8 от 2017 г.), в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя
в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Предвид фактическата и правна сложност на
делото, както и с оглед обстоятелството, че съдът е ограничен до определените в наредбата
суми с оглед техния максимум, а не минимум, определя възнаграждение за юрисконсулт в
размер на 100 лв.
Ето защо на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, следва да бъдат присъдени
разноски за първа инстанция в общ размер на 350 лв.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от СВ. Д. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр. С.,
п.к. 1463, ул. „Г.“ № 31, ет. 1, срещу „С.В.” АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление в гр. С., бул. „Ц.Б. .“ № 159, ет. 2 и 3, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК, за признаване за установено, че ищецът СВ. Д. Д. не дължи на ответника „С.В.” АД,
сумата от 403,90 лева – представляваща стойността на потребени ВиК услуги по фактура №
*********/06.10.2020 г., фактура № 98318242/06.07.2020 г. и фактура №
*********/06.04.2021 г., която сума е начислена по партида с абонатен № ..... за имот,
находящ се в гр. С., кв. С., ул. „С.“, бл. 2, вх. В, ап. 1.
ОСЪЖДА СВ. Д. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр. С., п.к. 1463, ул. „Г.“
№ 31, ет. 1, да заплати на „С.В.” АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление в гр. С.,
бул. „Ц.Б. .“ № 159, ет. 2 и 3, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 350 лева –
разноски за първа инстанция.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7