Определение по дело №492/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 442
Дата: 26 май 2022 г. (в сила от 26 май 2022 г.)
Съдия: Владимир Астарджиев
Дело: 20221000600492
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 20 май 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 442
гр. София, 26.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Владимир Астарджиев

Виолета Магдалинчева
като разгледа докладваното от Владимир Астарджиев Въззивно частно
наказателно дело № 20221000600492 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2 от НПК вр. глава ХХІІ от
НПК.
С определение от 04.05.2022г. по НЧД №1405/2022г. по описа на
СГС, НО, 21 състав съдът е оставил без уважение искането на лишения от
свобода П. М. С. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
остатъка от наказанието „лишаване от свобода”, наложено му по НОХД
№15878/2020г. по описа на СРС, НО, 108 състав с определение от
15.12.2020г., в сила от същата дата.
Срещу определението на градския съд в законоустановения срок е
постъпила жалба от осъдения П. М. С., с която се иска отмяна на
определението на първата инстанция и уважаване на молбата на осъденото
лице за условно предсрочно освобождаване. Сочи се, че осъжданият не е
наказван, награждаван е, осъзнал е извършеното деяние и се срамува от себе
си.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в жалбата и
след като в съответствие с чл.345 НПК провери изцяло правилността на
атакуваното определение, констатира, че същото трябва да бъде потвърдено
поради следните съображения:
1

Определението на първата инстанция е допустимо съобразно чл.440,
ал.1 НПК.
В мотивите си първоинстанционният съд е направил разбор на
предпоставките по чл.70 НК и по чл.439а НПК, като изводът на съда за
невъзможност да се приложи института на условното предсрочно
освобождаване е правилен и законосъобразен. Съдът се е спрял на всички
източници на информация относно поведението на осъденото лице С., за да
заключи, че липсват доказателства за неговото поправяне - респ. че липсват
условията за прилагане на института на условното предсрочно
освобождаване.

В изпълнение на правомощията си по чл.345 НПК, при направен
собствен доказателствен анализ, настоящият съдебен състав намира следното:

Жалбата е неоснователна.

Формално осъденият С. е придобил право по чл.70, ал.1, т.2 НК да
бъде условно предсрочно освободен. Той е изтърпял фактически повече от
две трети от наложеното му наказание „лишаване от свобода“ за
престъпление, което представлява опасен рецидив.
В същото време поведението на лишения от свобода в затвора не се
отличава с изискваната от посочения законов текст изключителност и П. М.
С. не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне, които да позволят
прилагането на института на условното предсрочно освобождаване.

Жалбоподателят П. М. С. е бил осъден за извършено престъпление
по чл.196, ал.1, т.2 НК вр. чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.5 НК вр. чл.194, ал.1 НК вр.
чл.29, ал.1, б.„а“ и б.„б“ НК на две години и девет месеца лишаване от
свобода при първоначален строг режим за изтърпяване на наложеното
наказание „лишаване от свобода“. Зачетено е предварително задържане под
стража на осъденото лице.
2

Към датата на съдебното заседание на първата инстанция -
04.05.2022г. са били изтърпени фактически една година, единадесет месеца и
двадесет четири дни, от работа - три месеца и двадесет и два дни, а остатъкът
за изтърпяване е бил пет месеца и четиринадесет дни.
Осъденият П. М. С. е имал конформно поведение в местата за
лишаване от свобода, като рискът от рецидив е в среден размер - 65 точки,
като е редуциран спрямо първоначалната оценка от 70точки.
Осъденият С. е награждаван два пъти, не е наказван, работи.
Според изготвените от затворническата администрация документи
са налице редица дефицитни зони, в които е необходимо продължаване на
корекционния процес.
Настоящият съдебен състав дава приоритет най-вече на
заключението, че осъденото лице не осъзнава факторите, довели до
извършване на деянието, на липсата на разпознаване на проблемите в тяхната
цялост и на невъзможността осъденият С. да осъзнае и коригира
последствията от своите действия, което води до повишаване на риска от
рецидив в престъпната му деятелност.
Действително осъденият С. декларира осъзнаване на простъпката си
и изразява съжаление за нея, но на фона на предходните шестнадесет
осъждания за идентични по вид престъпления против собствеността и
посочените дефицитни зони, осъденият дължи показването на значителни
усилия за своето поправяне и превъзпитание, които не са разкрити по време
на настоящия му престой в местата за лишаване от свобода. Престоят на
жалбоподателя П. М. С. в мястото за лишаване от свобода не се отличава със
същностна промяна в поведението и в нагласите.
Според настоящия съдебен състав тези факти са достатъчни, за да се
приеме, че не следва да се прилага институтът на условното предсрочно
освобождаване.
Този институт предполага лишеният от свобода със своето
поведение да е показал и доказал своето поправяне в затворническата среда,
като осъденият трябва да е положил достатъчно активни и продължителни
усилия в тази насока, тъй като условното предсрочно освобождаване е
3
изключение от общия принцип, че наложените наказания трябва да се
изтърпят напълно, за да се постигнат целите на наказателната репресия,
установени в закона.
Липсата на доказателства, че осъденият П. М. С. се е поправил и
превъзпитал не позволява да се приложи спрямо него институтът на
условното предсрочно освобождаване.

С оглед изложените съображения определението на СГС трябва да
бъде потвърдено, а жалбата срещу него се явява неоснователна.

Водим от горното и на основание чл.440, ал.2 от НПК вр. чл.345, ал.3 вр. ал.2
НПК‚ Софийски апелативен съд, 6 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението от 04.05.2022г.‚ постановено по
НЧД №1405/2022г. по описа на СГС, НО, 21 състав, с което е оставено без
уважение искането на лишения от свобода П. М. С. за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от
свобода”, определено му по НОХД №15878/2020г. по описа на СРС, НО,
108 състав с определение от 15.12.2020г., в сила от същата дата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на осъденото лице и на
ръководството на Затвора-гр.София.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4