Р Е Ш Е Н И Е
№….............../08.04.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети март през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 7770 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от Л.Д.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „З.а.д.Б.В.И-Г.“
АД,
ЕИК ***, със седалище и адреса на управление: гр. София, р-н Триадица, пл.
***, осъдителен иск с правно основание
чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 6000 лв. (след допуснато изменение на иска
чрез увеличаване на неговия размер) – частичен иск от сума в общ размер на
14720,93 лв., представляваща неизплатена част от застрахователно обезщетение за
причинени щети на собствения на ищеца лек автомобил „Мерцедес ЦЛ 600“ с рег. № ***,
в резултат от реализирано на 17.06.2019 г. в гр. Варна пътнотранспортно
произшествие по вина на водача на лек автомобил „Фиат Дукато“
с рег. № ***, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответното дружество, ведно
със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 09.07.2020 г.,
до окончателното изплащане на задължението.
По твърдения в
исковата молба, на 17.06.2019 г. ищецът се движел със собствения му лек
автомобил „Мерцедес ЦЛ 600“ с рег. № *** по бул. „Владислав Варненчик“ в гр.
Варна, посока кръстовището с бул. „Република“, когато, в близост до магазин „Айко“, бил блъснат от лек автомобил „Фиат Дукато“ с рег. № *** при опит на водача му да се престрои
от дясната лента за движение. За пътнотранспортното произшествие участниците в
същото подписали двустранен протокол, в който било отразено, че виновен е
водачът на лек автомобил „Фиат Дукато“, който имал
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното
дружество. На 17.06.2019 г. ищецът уведомил застрахователя за събитието, за
което била образувана щета под № 471018191903290, направен оглед и съставен
опис на претенция №52-04000-00207/19/17.06.2019 г., в който били отразени
следните увредени части на превозното средство, а именно: облицовка предна
броня, лайсна предна броня дясна горна, калник преден десен, дар десен. За тези
щети ищецът получил застрахователно обезщетение от 398,64 лв., но същото не
било достатъчно да покрие стойността на ремонта, който възлизал в общ размер на
15119,57 лв., респ. застрахователят останал задължен за разликата от 14720,93
лв.
По изложените съображения по същество ищецът моли за уважаване на
предявения частичен иск и претендира разноски по делото, включително адвокатско
възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител адв. Костадин Михайлов, поддържа исковата молба и предприема
изменение на предявения иск чрез увеличаване на неговия размер до сумата от
6000 лв. Моли за уважаване на иска до увеличения негов размер и представя
списък на разноските по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът депозира отговор на исковата молба, в който излага становище
за неоснователност на предявения иск. Оспорва механизма на ПТП и съдържанието
на представения двустранен протокол, виновното противоправно поведение на
застрахования водач и причинно-следствената му връзка с настъпилите вреди.
Оспорва също размера на претендираното обезщетение. Счита, че е налице тотална
щета на превозното средство, респ. от обезщетението следва да бъдат приспаднати
запазените части на автомобила. Поддържа, че лихва за забава не се дължи, тъй
като не били представени доказателства за дерегистрацията
на тотално погиналото МПС.
По същество моли за
отхвърляне на предявения иск и претендира разноски по делото.
В открито съдебно заседание ответникът не изпраща
представител.
След като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
С изготвения доклад по
делото като безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството,
че между собственика на лек автомобил „Фиат Дукато“ с
рег. № *** и „З.а.д.Б.В.И-Г.“ АД е сключена застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, валидна към датата на процесното ПТП.
От
представения двустранен констативен протокол от 17.06.2019 г. (л. 9) се
установява, че на 17.06.2019 г. е настъпило пътнотранспортно произшествие между
лек автомобил „Фиат Дукато“ с рег. № ***, управляван
от И.К., и лек автомобил „Мерцедес ЦЛ 600“ с рег. № ***, управляван от Л.М..
Протоколът е изготвен и подписан от участниците в ПТП.
Видно от приложеното
по делото свидетелство за регистрация - част II (л. 5), ищецът е собственик на
лек автомобил „Мерцедес ЦЛ 600“ с рег. № ***.
Страните не спорят, че
ответното дружество ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ АД е уведомено за
настъпилото застрахователно събитие – ПТП и при него е заведена застрахователна
претенция (щета) под № 471018191903290,
както и че ответникът е изплатил в полза на ищеца застрахователно обезщетение
от 398,64 лв. Тези обстоятелства се потвърждават и от приобщените писмени
доказателствени средства – заявление (л. 29), доклад по щета (л. 25) и
опис-заключение (л. 26).
В приложения опис на
претенция № 52-04000-00207/19 от 17.06.2019 г. (л. 6), са отразени 4 на брой
увредени детайли, индивидуализирани чрез отразяване на вида, количеството,
степента на увреждане и начина на възстановяване на всеки от тях, както следва:
облицовка предна броня - средна деформация, боя; лайсна предна броня дясна
горна – за подмяна, боя; калник преден десен – средна деформация, боя; фар
десен полиране – лека деформация. Описът е подписан от ищеца, в качеството му
на собственик на увреденото МПС, както и от представител на застрахователя.
От приетото като компетентно изготвено и неоспорено от страните заключение
на допуснатата съдебно-автотехническа експертиза (л.
59 и сл.) се установява следният механизъм на ПТП: на 17.06.2019 г. в гр. Варна
лек автомобил „Мерцедес ЦЛ 600“ с рег. № *** се е движил по бул. „Владислав
Варненчик“, в посока към центъра на града, в средната лента за движение на пътното
платно, когато, в близост до магазин „Айко“, лек
автомобил „Фиат Дукато“ с рег. № ***, управляван от И.К.,
движещ се в дясната лента за движение в същата посока, предприел маневра за
престрояване от дясна в лява лента за движение и ударил движещия се в средна
лента лек автомобил „Мерцедес ЦЛ 600“ в предната дясна част. От експертизата се
потвърждават по вид и степен щетите по собствения на ищеца лек автомобил,
описани в обсъдения по-горе опис на претенция. Според вещото лице е напълно
възможно същите да са настъпили в резултат от ПТП при установения в
заключението негов механизъм. Експертът определя общата стойност на щетите към
датата на събитието по среди пазарни цени в размер на 6482,44 лв. с добавен
ДДС, включваща стойността на необходимите резервни части от алтернативен
доставчик, материали и труд по средна цена за труда на три независими сервиза
(извън официалния сервиз на марката „Мерцедес“). Заключава, че действителната
стойност на автомобила към датата на ПТП възлиза на 31000 лв. , респ. разходите
за ремонт от 6482,44 лв. не надвишават 70 % от тази стойност, като
представляват 20,91 % от нея.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
По аргумент от разпоредбата на чл. 498,
ал. 3 КЗ, за допустимостта на съдебно предявената претенция е необходимо да
бъде предварително проведената извънсъдебна процедура пред застрахователя. Не е
спорно по делото, че такава е проведена, както и че увреденото лице (настоящ
ищец) не е съгласно с размера на определеното му и изплатено обезщетение.
Налице са и останалите (общи) процесуални предпоставки за възникване и
упражняване на правото на иск, поради което исковата претенция е процесуално допустима.
Основателността й е обусловена от наличието на следните кумулативни материалноправни
предпоставки, а именно: 1.) валидно възникнало застрахователно правоотношение
по договор за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите; 2.)
виновно противоправно поведение на застрахования водач, осъществено в периода
на застрахователно покритие; 3.) настъпили имуществени вреди за ищеца, както и
4.) пряката причинно-следствена връзка между противоправното поведение и
вредите. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в
процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е
да проведе пълно и главно доказване на тези факти. В негова тежест е да установи
също и размера на претендираното застрахователно обезщетение.
Безспорно по делото е
наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по
договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен
между ответното дружество и собственика на лек автомобил „Фиат Дукато“ с рег. № № *** с период на застрахователно покритие
от 15.10.2018 г. до 14.10.2019 г. Следователно ответното дружество е обезпечило
деликтната отговорност на собственика и водачите на застрахования автомобил,
причинили имуществени и неимуществени вреди на трети лица при управлението на
моторното превозно средство в периода на покрит риск – арг.
от чл. 477, ал. 1 и 2 КЗ.
Във връзка с
настъпилото застрахователно събитие на 17.06.2019 г. (в периода на действие на
застрахователния договор) по делото е представен двустранен констативен
протокол по чл. 2, ал. 1, т. 3 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им
при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на
вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, съставен и подписан
от участниците в ПТП по реда на чл. 5 от същата наредба, като съдържанието му е оспорено от ответника. Въпросният протокол представлява частен свидетелстващ документ, който не се ползва с
обвързваща съда материална доказателствена сила и не може да се противопостави
на застрахователя, явяващ се трето лице, неучаствало в съставянето на документа.
Описаният в протокола механизъм обаче е установен от ищеца с други
доказателствени средства, а именно чрез допуснатата съдебно-автотехическа
експертиза, заключението по която съдът кредитира напълно, на основание чл. 202 ГПК, като правилно и обосновано. Отделно от това, застрахователят е изплатил
застрахователно обезщетение по заведената щета въз основа на същия протокол за
ПТП, с което негово извънпроцесуално поведение е
признал верността на отразените в документа обстоятелства.
При установения експертното
заключение механизъм на ПТП се налага извод за доказано противоправно
поведение на водача на лек автомобил „Фиат Дукато“
с рег. № ***, който при извършване на маневра, свързана с навлизане
изцяло в съседна пътна лента (престрояване от дясна в лява лента за движение),
водачът не е пропуснал лек
автомобил „Мерцедес ЦЛ 600“ с рег. № ***, който се
движел по нея (в средна
лента за движение) и го е ударил, с което е нарушил
правилото на чл. 25, ал. 2 от Закона за движение по пътищата.
Доказани са също и
настъпилите щети по собствения на
ищеца лек автомобил „Мерцедес ЦЛ 600“ с рег. № ***, изразяващи се в увреждане на облицовка
предна броня, лайсна предна броня дясна горна, калник преден десен и фар десен.
Същите са установени от самия застраховател и описани в съставения за целта опис
на претенция, като се потвърждават и от експертното заключение. От последното
се установява още, че щетите са резултат от застрахователното събитие, поради
което съдът намира, че е налице пряка
причинно-следствена връзка между противоправното поведение на водача на лек
автомобил „Фиат Дукато“, ДК № *** и
настъпилите имуществени вреди за ищеца.
По отношение
субективния елемент от фактическия състав на деликтната отговорност, а именно вина на делинквента, е налице оборима
презумпция, уредена в чл. 45, ал. 2 ЗЗД, според която вината се предполага до
доказване на противното. Обратно доказване за опровергаване на презумпцията не
е проведено от страна на ответника, с оглед на което съдът приема, че
вредоносното действие е извършено виновно.
От гореизложеното следва, че предявеният иск е
доказан по основание и за застрахователя е възникнало задължение да заплати на
ищеца застрахователно обезщетение за реализираното в периода на покрит риск
застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие.
Според разпоредбата на чл. 386, ал. 1
и ал. 2 КЗ обезщетението се равнява на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, като същото
не следва да надвишава застрахователната сума (лимита на отговорност). В хипотеза на частично увреждане на застрахованото имущество, каквато е
настоящата, релевантна за определяне размера на действително претърпените вреди
е възстановителната застрахователна стойност, която
според разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ се равнява на стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане
на обезценка. Посоченият стойностен еквивалент на претърпяната вреда се
определя като пазарната цена на увреденото имущество към датата на застрахователното
събитие. В този смисъл е трайно установената съдебна практика, обективирана в
решение № 167/11.05.2016 г. по т.д. № 1869/2014 на ВКС, ТК, II т.о., решение №
235 от 27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 37
от 23.04.2009 г. по т.д. № 667/2008 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 209 от
30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 115 от
09.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др. (същата е
постановена по приложението на КЗ (отм.), но актуална при действащия КЗ,
предвид липсата на принципна разлика в уредбата в тази й част).
От заключението на съдебно-автотехническата експертиза се установява, че
щетите по процесния автомобил възлизат в размер на сумата от 6482,44 лв., включваща стойността на необходимия
труд, резервни части и материали. Посочената сума съответства на средните
пазарни цени към момента на настъпване на застрахователното събитие и е
съобразена с изискването за покриване на стойността, необходима за
възстановяване на вещта във вида, който е имала към момента на увреждането.
Затова и съобразяването с експертното заключение и определянето на дължимата
сума според него гарантира обезщетяване на действително претърпените вреди в
рамките на застрахователното покритие.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на ответника
за наличие на тотална щета на превозното средство, доколкото от експертното
заключение се изяснява, че стойността на разходите за необходимия ремонт не
надвишават 70 на сто от действителната стойност на превозното средство, респ.
не е приложима разпоредбата на чл. 390, ал. 2 КЗ.
От определеното застрахователно обезщетение в размер на 6482,44 лв. следва да бъде приспаднато
изплатеното такова от 398,64 лв., при което незаплатената част от обезщетението
възлиза на 6083,80 лв. и надвишава претендираното такова от 6000 лв.
По изложените съображения предявеният частичен иск се явява доказан, освен
по основание, и по размер, поради което следва да бъде изцяло уважен, като
ответникът бъде осъден да заплати на ищеца търсената сума от 6000 лв., ведно
със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 09.07.2020 г., до
окончателното изплащане на обезщетението.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на делото, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени и направените в настоящото производство разноски в общ размер на 8340 лв., от които 240 лв. за заплатена
държавна такса (л. 15 и л. 78), 100 лв. за заплатен депозит за вещо лице (л. 50)
и 8000 лв. за адвокатско възнаграждение, доказателства за заплащането на което
са представени по делото – договор за правна защита и съдействие от 15.03.2021
г. (л. 72), ведно с отбелязване, че уговореното възнаграждение е изплатено
изцяло в брой.
Съобразно
изхода на делото, разноски в полза на ответника не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.а.д.Б.В.И-Г.“ АД, ЕИК ***,
със седалище и адреса на управление: гр. София, р-н Триадица, пл. ***, да заплати на Л.Д.М., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 6000 лв. (шест
хиляди лева), представляваща частична претенция от сума в общ размер на
14 720,93 лв. за неизплатена част от застрахователно обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в причинени щети на собствения на ищеца лек автомобил „Мерцедес ЦЛ 600“ с
рег. № *** в резултат от реализирано на 17.06.2019 г. в гр. Варна
пътнотранспортно произшествие по вина на водача на лек автомобил „Фиат Дукато“ с рег. № ***, застрахован по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от
датата на исковата молба – 09.07.2020 г., до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 432, ал.
1 КЗ.
ОСЪЖДА „З.а.д.Б.В.И-Г.“ АД, ЕИК ***,
със седалище и адреса на управление: гр. София, р-н Триадица, пл. ***, да заплати на Л.Д.М., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 8340 лв. (осем хиляди триста и четиридесет лева), представляваща сторени в производството съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: