Р Е Ш Е Н И Е
№ 1842/22.10.2020г.
Град Пловдив, 22.10.2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на двадесет и
четвърти септември две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Стоил Ботев
Георги Пасков
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Иляна Джубелиева, като разгледа
докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 2208 по описа
на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл.
от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на Е.А.Б. *** против решение № 900 от 15.06.2020 г.,
постановено по а.н.д. № 7489 по описа на Пловдивския районен съд за 2019
година, с което е потвърдено наказателно постановление № 19-1030-009485 от
06.11.2019 г. на началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с
което на Е.А.Б., ЕГН **********,***, са наложени три административни наказания –
за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП глоба в размер на 500 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл.174, ал.1, т.1 ЗДвП,
за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП глоба в размер на 10 лева на
основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и 2 ЗДвП, за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП глоба в размер на 10 лева на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 ЗДвП.
Според касатора
обжалваното решение е неправилно и необосновано. Твърди, че не е извършил
вмененото му нарушение, а наличието на алкохол в кръвта се дължи на приеманите
по същото време лекарства. Иска се отменя на обжалваното решение и присъждане
на направените разноски.
Ответникът чрез
процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли да се потвърди
решението на районния съд. Счита за недоказано твърдението, че алкохолът в
кръвта се дължи на прием на медикаменти.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на касационната
жалба.
Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е неоснователна поради следните съображения:
За да потвърди
наказателното постановление, районният съд е приел, че
събраните писмени и гласни доказателства, както и заключението на вещото лице,
категорично установяват, че жалбоподателят е осъществил от обективна и
субективна страна състава на вменените нарушения – управлението на МПС на
01.11.2019 г. в град Пловдив на ул. „Елин Пелин“ до № 50, количеството на
алкохол (0,60 промила, отчетени с техническото средство, и 0,57 промила,
отчетени от химическата експертиза). Съдът е приел за недоказано твърдението на
жалбоподателя, че на 01.11.2019 г. е приемал предписаните му медикаменти –
„Аугментин“, „Олинт“, „Нурофен стопколд“, „Бронхостоп“ и „Леатон“. Според
районния съд редът по чл.3, ал.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози е спазен. Правилно са квалифицирани нарушенията и
правилно са определени санкционните норми, като за всяко от нарушенията законът
предвижда наказание във фиксиран размер. Районният съд не е констатирал
нарушения на процесуалните правила при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и при издаване на наказателното постановление,
спазени са сроковете по чл.34 ЗАНН, а нарушенията са описани по ясен начин,
даващ възможност на нарушителя да разбере в какво се състоят и да организира
адекватно защитата си, налице е пълно съответствие между словесното описание и
цифровата квалификация. Според районния съд в конкретния случай не е възможно
приложението на чл.28 ЗНН за никое от нарушенията, които са формални, на просто
извършване и не са налице обстоятелства, които да ги отличават от типичните
случаи на нарушения от съответния вид.
Решението е правилно.
Въз основа на правилно установени факти и след преценка на всички събрани по
делото доказателства районният съд е направил обосновани и съответни на
материалния закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да
бъдат преповтаряни.
При доказателствена
тежест за касатора да установи твърдението си, че не е управлявал МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила, касаторът не е представил
безспорни доказателства в тази насока нито при първоначалното разглеждане на
делото, нито в касационното производство. Без правно значение за правилността
на изводите на районния съд е заключението по допуснатата съдебно-химическа
експертиза, защото районният съд счита за недоказано твърдението, че в деня на
проверката касаторът е приел от предписаните му медикаменти. След като не е
доказан фактът, че на 01.11.2019 г. касаторът е взел медикамента „Леатон“, не
са доказани времето и количеството на приема, то без всякакво значение е
химическият състав на лекарството и неговото влияние върху концентрацията на
алкохол в кръвта на приемащия го пациент.
Що се отнася до
второто възражение, от съдържанието на двата протокола от 01.11.2019 г. и от
04.11.2019 г. не става ясно какво означават посочените в тях номера и какво
отношение имат към кръвната проба, дадена от касатора за изследване. В този
смисъл настоящата инстанция намира, че не е оборена материалната доказателствена
сила на писмения официален документ, установяващ наличие на алкохол в кръвта на
касатора над допустимата от закона.
Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по
чл.348, ал.1, т.1 НПК и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила
като допустимо, обосновано и правилно. Затова
и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2 АПК, Административен
съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 900
от 15.06.2020 г., постановено по а.н.д. № 7489 по описа на Пловдивския районен
съд за 2019 година.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.