гр. София, 05.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-9 СЪСТАВ,
в
публичното заседание на двадесет и първи април
две
хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖАКЛИН КОМИТОВА
при
секретаря Славка Димитрова, като изслуша докладваното от Председателя т.д. № 1473
по описа за 2020 г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ,
ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО ПРЕДЯВЕН
Е ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.694 ОТ ТЗ.
ПРЕДЯВЕНИ СА ОБЕКТИВНО КУМУЛАТИВНО СЪЕДИНЕНИ ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 694 АЛ. 2
Т. 1 ОТ ТЗ, ВЪВ
ВРЪЗКА С ЧЛ. 124 АЛ.
1 И ЧЛ. 365, Т.
4 от ГРАЖДАНСКИЯ
ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС.
Ищецът „А.Б.Ф.“
ЕООД, ЕИК ********, представлявано от УправителяИ.В.Л., със седалище и адрес на
управление:***, чрез адв. А.А.В. -
член на САК, съдебен адрес: ***, е предявил на 05.08.2020 г. искова молба срещу „Р.-И.“
АД - в несъстоятелност, ЕИК*********, със седалище и адрес
на управление:***, и Д.П.Ш. - синдик на „Р.-И.“ АД - в
несъстоятелност, с адрес: гр. София, ул. „*******№ *******, за установяване съществуването и
дължимостта на предявени и неприети вземания в производството по
несъстоятелност на Р.-И.“ АД (н).
В исковата
молба се твърди, че „А.Б.Ф.“ ЕООД има вземане за неполучени
възнаграждения като дружество, извършващо счетоводно
обслужване на „Р.-И.“ АД (н), за периода
от месец юни 2016 г. до 07.08.2018 г. включително, общо в размер на 3 932,60
лева. Сумите се дължат съгласно Договор за счетоводно обслужване от
01.10.2015 г., сключен между ищцовото дружество /изпълнител/ и „Р.-И.“ АД за
срок от една година. В договора е предвидено, че срокът се продължава при липса
на уведомление за прекратяването му. Договорът е бил прекратен с уведомление на
синдикаВ.Р., считано от 08.08.2018 г., с оглед постановено от съда по
несъстоятелността решение за спиране на производството по т.д. № 1457/2002 г.
на СГС, TO, VI-3 състав.
Синдик Р.
многократно е докладвала по делото, че посочените възнаграждения не са
платени поради липса на средства за покриване на разноските в производството по
несъстоятелност от 2016 г. /например Доклад вх. № 103475 от 16.08.2019 г. на
СГС/.
С Молба
вх. № 131023 от 25.10.2019 г. на СГС ищецът поискал да бъдат изплатени
дължимите възнаграждения, посочени по-горе.
Претендираните
суми представляват разноски в несъстоятелността с поредност на удовлетворяване
- чл. 722 ал. 1 т. 3 от ТЗ като изплащането на всички възнаграждения е
било разрешавано от съда по несъстоятелността ежемесечно. Така е било
прието изрично в Определение № 1095 от 05.05.2020 г., постановено по ч.т.д.н. №
6239/2019 г. на САС, ТО, 3 състав, в което въззивният съд посочил, че на
синдика следва да се укаже да разгледа молбата на „А.Б.Ф.“ ЕООД като молба за
предявяване на вземания. В това определение изрично се сочи, че вземанията на „А.Б.Ф.“
ЕООД, претендирани за осъществяване счетоводното обслужване на дружеството след
откриване на производството по несъстоятелност са разноски, свързани с
управлението на масата на несъстоятелността съгласно
чл. 723 т. 4 от ТЗ.
Въпреки
изложеното, синдикът на „Р.-И.“ АД /н./ неправилно е включил предявените от
ищеца вземания под № 3 в Допълнителен списък на неприетите вземания на
кредиторите на „Р.-И.“ АД /н./. Неправилно е посочено също, че вземанията на
ищеца са с поредност на удовлетворяване по чл. 722 ал. 1 т. 7 от ТЗ. Последното
противоречи на приетата поредност на вземанията в цитираното по-горе
определение на САС. Списъкът е бил обявен в ТР на 01.06.2020 г.
Ищецът е
депозирал в срок възражение срещу списъка - вх. № 50095/08.06.2020 г. на СГС.
Възражението е било оставено без уважение с Определение № 3732/27.07.2020 г. по
т.д. № 1457/2002 г. на СГС, TO, Vl-З състав, обявено в ТР на 27.07.20 г.
Ищецът
счита за неправилни изложените в последното съображения. Според него
претендираните суми се дължат за извършваното счетоводно обслужване,
осъществяването на което, както и дължимостта на сумите,
се установява от разрешенията на съда по несъстоятелността за изплащането им. В
тежест на ответника е да установи, че е платил.
Ищецът моли, на
основание чл. 694, ал. 2 от ТЗ, да бъде признато за
установено, че „Р.-И.“ АД (н), ЕИК*********, дължи на „А.Б.Ф.“ ЕООД, ЕИК ********,
сумата 3 932,60 лева /три хиляди деветстотин тридесет и два лева и шестдесет
стотинки/, представляваща общият размер на дължими възнаграждения за извършено
счетоводно обслужване на „Р.-И.“ АД /н / за периода
от месец юни 2016 г. до 07.08.2018 г. включително, като вземането е с поредност за
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 3 от ТЗ.
Претендира
се присъждане на направените в производството съдебни и деловодни разноски,
включително адвокатско възнаграждение.
Ответникът „Р. И.” АД (н.), ЕИК*********, представлявано
от Х.Н.А.- изп. директор, с адрес на управление ***, е представил на 12.11.2020 г. отговор на исковата молба, с който оспорва предявения от „А.Б.Ф.”
ЕООД иск с правно основание чл.694 от ТЗ за
сумата от 3 932.60 лева, представляваща общият размер на дължими от
дружеството-ответник възнаграждения за периода юни 2016 г. до 07.08.2018 г.,
както по основание, така и по размер. Вземанията
- предмет на исковата молба, са недължим, поради обстоятелството, че по делото
не са налични данни за тяхната дължимост от страна на „Р. И.“ АД (н ), поради
липсата на представени от ищеца доказателства за изпълнението на описаната в предмета
на договора за счетоводно обслужване услуга за всеки съответен календарен
месец, включен в исковия период. Вземанията
на ищеца произтичат от договор за предоставяне на счетоводни услуги, сключен от
бившия синдик на „Р. И. АД“ (н.) -В.Р.. По същността
си договорът за предоставяне на услуги има характер на граждански договор и е
подчинен на общите разпоредби на чл. 258 и сл. от ЗЗД. С оглед на посочената
правна уредба правото на възнаграждение по договор за изработка произтича не от
факта на сключването на договора, а от факта на извършване на възложената
услуга. Следователно, правопораждащ юридически факт, от който вземането за
възнаграждение се счита за възникнало, е извършването на услугата през целия
период, за който тя е дължима, а не самото съществуване /сключване/ на договора
за нейното осъществяване. Ответникът се позовава и на разпоредбата на чл. 266
ал. 1 от ЗЗД, по силата на която поръчващият дължи да заплати уговореното
възнаграждение за приетата от него работа, извършена от изпълнителя. Поради това основание за възникване на претендираното вземане за
възнаграждение в правната сфера на ищеца е фактическото осъществяването на
услугата, с която последният се е ангажирал, а не простото съществуване на
действащ /непрекратен/ договор за счетоводно обслужване. Ето защо, за да се
считат за възникнали в правната действителност претендираните вземания за
възнаграждение, ищецът следва да установи по несъмнен и категоричен начин
изпълнението на услугата по счетоводно обслужване на несъстоятелното дружество
за целия период, за който се претендира месечното му възнаграждение.
Недоказването на такова изпълнение в рамките на всеки календарен месец, за
който се иска заплащане на договореното възнаграждение, фактически води до
невъзможност същото да се счита за възникнало в правния мир, а от там и за
подлежащо на изплащане.
Според
ответника липсата на данни за фактическото изпълнение на задължението за
счетоводно обслужване не може да бъде преодоляна от одобряването на
договорените разноски за оказване на счетоводната услуга от страна на съда по
несъстоятелността, нито от обстоятелството че вземанията по договора по
същината си следва да бъдат разглеждани като разходи по управление на масата на
несъстоятелността. Липсата на доказателства за надлежно изпълнение на поетото с
договора задължение не може да бъде преодоляна и от фактическото съществуване
на договора за счетоводно обслужване в рамките на периода, за който се
претендират плащанията. Този извод произтича от неговия двустранен характер, по
силата на който предпоставка за изпълнение на задълженията на
възложителя -„Р. И.“ АД (н.) за плащане на възнаграждение е изпълнението на
задълженията от страна на изпълнителя за оказване на счетоводни услуги. Фактът,
че отношенията, произтичащи от анализирания по-горе договор се развиват в
производството по несъстоятелност, не променят нито характера на облигационната
връзка, нито правопораждащите юридически факти на произтичащите от нея насрещни
задължения. По отношение на този договор на общо основание са приложими
разпоредбите на чл. 258 и сл. от ЗЗД, в това число и
тази на чл. 266, ал. 1 от ЗЗД.
Ответникът
твърди, че по делото липсват отчети на бившия синдик на „Р. И. АД“ (н.), от
които да се установява осъществяването на счетоводни услуги от страна на „А.Б.Ф.“
ЕООД за периода м. юли 2016 г. - м.август 2018 г. Следователно не са налице
доказателства за надлежно изпълнение на поетите с договора задължения -
предпоставка за възникване и настъпване и на изискуемостта на вземанията за възнаграждение,
предмет на настоящата искова молба.
Ответникът
твърди също, че от наличните в кориците на делото по несъстоятелност
доказателства се установява лошо изпълнение на поетите с договора задължения,
приравняващо се на пълно неизпълнение. Същото се изразява както в липсата на
каквато и да било счетоводна отчетност по отношение на извършваните от синдика
и касиера на дружеството разплащания в брой от сметката на дружеството-длъжник
в периода 2010 г. - 2019 г., така и от наличните в кориците на делото данни за
нередовно водена счетоводна отчетност на „Р. И.“ АД (н.).
Относно
възнагражденията за м. 06.2016 г., м. 07.2016 г., м. 08. 2016 г., м.09.2016 г.
и м. 10. 2016 г. на обща стойност 750 лева ответникът оспорва претенцията за
същите като неоснователна и поради погасяването й по давност с оглед
разпоредбата на чл. 111 б. „в” ЗЗД. Съгласно уговореното в приложения към
исковата молба договор, възнагражденията за поетите от ищеца счетоводни услуги
се дължат ежемесечно и имат периодичен характер. Поради това на общо основание
по отношение на погасителна давност за тях е приложима разпоредбата на чл. 111
б. „в” ЗЗД. Установената в ЗЗД кратка 3-годишна давност започва да тече от
деня, в който съответното вземане е станало изискуемо (чл. 114, ал. 1 от ЗЗД).
Съгласно уговореното между бившия синдик на „Р. И.“ АД (н.) и ищеца в
приложения към исковата молба договор за счетоводно обслужване (чл. 6, ал. 1),
възнаграждението за извършваната ежемесечна услуга е дължимо до 5-то число на
текущия месец, в който се извършва услуга. Следователно вземането става
изискуемо, считано от 6-то число на всеки съответния месец, за който се дължи.
Ето защо, вземанията чиито падеж е настъпил до 6-то число на м. октомври 2016
г. включително, са се погасили с изтичането на кратката 3-годишна давност. Най-
късното от погасените по давност вземания, описани по-горе, е това за м.
октомври 2016 г. С оглед на приложимата по отношение на него кратка 3-годишна
давност, същото следва да се счита за погасено по давност на 06.10.2019 г.
Ответникът
поддържа също, че от изложеното от самия ищец в исковата му молба, се
установява, че за първи път в производството по несъстоятелност вземанията му
за текущи възнаграждения, сред които и посочените по-горе, са предявени пред
съда по несъстоятелността с молба на 25.10.2019 г. В тази връзка се прави
извод, че към датата на предявяването й пред съда по несъстоятелността,
давностният срок по отношение на посочените по-горе вземания вече е бил изтекъл.
Според практиката на ВКС липсата на средства в масата на несъстоятелността не е обстоятелство,
годно да спре или прекъсне давността. Същото важи и за определянето на момента,
от който вземанията стават изискуеми, респ. от който започва да тече
определената в ЗЗД кратка 3- годишна давност. Този момент е винаги датата на
настъпване на тяхната изискуемост, а не датата, на която съдът е разрешил
извършване на разпореждане от имуществото на несъстоятелния длъжник във връзка
с тях. Поради изложеното вземанията за текущи възнаграждения за м. 06.2016 г.,
м. 07.2016 г., м. 08. 2016 г., м.09.2016 г. и м. 10. 2016 г. следва да се
считат за погасени по давност, поради което се прави искане претенцията за тях
следва да бъде отхвърлена като неоснователна и на това самостоятелно основание.
По изложените
съображения ответникът поддържа, че дори да са налице предпоставки вземанията
на жалбоподателя да бъдат разглеждани като разноски в производството по
несъстоятелност, то поради липсата на данни те да са възникнали в сферата на
длъжника в резултат на реално изпълнение на договора от страна на ищеца, същите
не следва да бъдат включвани в сметката за разпределение.
Ответникът
моли да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлена исковата претенция
като неоснователна и недоказана.
СИНДИКЪТ на "Р.-И." АД (н), ЕИК*********
- Д.П.Ш. - с адрес: ***2, тел. ********, ел.
поща: ********., имащ качеството
на страна по делото, представя на 06.10.2020 г.
отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск изцяло
като неоснователен и недоказан и моли същият да бъде отхвърлен. В тази връзка
излага следните аргументи:
Счита
предявения иск за допустим и моли същият да бъде разгледан по същество, тъй
като че са налице всички процесуални предпоставки, визирани в чл. 694 от ТЗ, но
поддържа, че следва да се отхвърли изцяло като
неоснователен.
На първо
място ответникът твърди, че със становище вх. № 135967/05.11.2019 г. и вх. № 135965/05.11.2019
г. до съда по несъстоятелността е отчел подробно многобройни тегления на каса
от особената синдическа сметка, извършени от предходния синдик и назначения от
него касиер-домакин (ищец по настоящото дело). Въпреки многобройните указания на
съда по несъстоятелността, към момента продължават да липсват, както
разходооправдателни документи за тегленията на каса, така и разрешение на съда
по несъстоятелността, на основание което лицето Р.Х.(касиер- домакин) да е била
надлежно упълномощена съгласно чл. 660 ал. 2 от ТЗ да тегли суми от особената
синдическа сметка. Нито ищецът, нито предишният синдик са предоставили
счетоводни и разходни документи, в това число и касова книга, за времето, в
което тя е изпълнявала длъжността касиер-домакин на несъстоятелния длъжник. За
периода 01.01.2010 г. - 22.08.2019 г. е била
изтеглена общо сумата 227 771,18 лв. на каса, като към настоящия момент на
синдика не е предоставен нито един разходооправдателен документ или счетоводни
записвания за разходването им, нито от касиерката - ищец по настоящото дело,
нито от предходния синдик. Макар информация за извършени от предходния синдик Р.
и от касиер- домакина разходи да се съдържат в ежемесечните отчети на синдика и
съдът по несъстоятелността да е дал разрешение за разпореждане със съответните
суми, няма как да бъде установено дали те са изхарчени целево, тъй като нито
към ежемесечните отчети, нито на ответника-синдик са били предадени
разходооправдателните документи за всеки от тях, за което той докладвал многократно
на съда по несъстоятелността.
От своя
страна съдът по несъстоятелността многократно е изисквал от синдика Р.,
Р.Х.и ищеца, обслужвал несъстоятелния длъжник счетоводно, да представят
въпросната документация, но всички те пренебрегвали и игнорирали указанията на
съда, макар че неколкократно са били предупредени със санкция „глоба“.
Ответникът поддържа, че в случай, са налице липси от особената синдическа
сметка, и не само че претендираните от ищеца суми не са дължими, но следва да бъде
потърсена имуществена и наказателна отговорност.
Ответникът
- синдик поддържа, че всяко едно касово плащане следва да бъде обосновано със
съответния счетоводен документ, от който да е видно на кого и на какво
основание е платена съответната сума. Такива документи липсват. Ежемесечните
отчети на синдика и разрешенията на съда по несъстоятелността нямат качеството
на първични счетоводни документи и описаното в тях не е доказателство за
реалното плащане на паричните суми. В тези отчети В. Р. може да е описала много неща, но те
е следвало да бъдат документално и счетоводно защитени, а до момента няма
информация за това.
Ответникът-синдик
счита за доказателство в подкрепа на изложените по- горе факти предложеното от
него на вниманието на съда по несъстоятелността извлечение от синдическата
сметка за периода 01.01.2018 г. - 22.08.2019 г. От съдържанието й, както и в
контекста на липсата на каквато и да било касова отчетност за разходването на
теглените в брой суми, оставали много въпроси, един от които е използвани ли са
част от тези суми за заплащане на възнагражденията на бившия синдик и касиер -
счетоводителя за периода, за който същите се претендират като неизплатени. Липсата
на каквато и да било отчетност и разходооправдателни документи относно това на
кого и на какво основание са платени парични суми общо в размер на 227 771,18
лв., изтеглени на каса от особената синдическа сметка за периода 01.01.2010 г. -
22.08.2019 г., прави обективно невъзможна преценката, дали претендираните от
ищеца суми изобщо са дължими. Ищецът можело да се е удовлетворил от
горецитираната сума, за чието разходване вече повече от година било отказвано
предоставянето на първични счетоводни документи, касова книга, счетоводни
записвания и др. Поради това се посочва, че предявените от ищеца суми правилно
били включени в списък на предявени неприети вземания, който е одобрен и от
съда по несъстоятелността.
В отговора се поддържа,
че са налице доказателства, вкл и от представените от ищеца писмени
доказателства, както и от депозираното от
ответника извлечение от особената синдическа сметка, находящо се на л. 1431 -
1432 и л. 1531 и сл. от том 10 по делото, за множество разпоредителни касови
операции от особената синдическа сметка, надхвърлящи многократно претендираните
от ищеца. По т. д. № 1457/2002 г. на СГС TO, Vl-З с-в
липсват каквито и да било доказателства,
установяващи разходване на разрешените и съответно - теглените на каса суми за
„други“ разходи, извън претендираните по настоящото
дело. Същото било установено и потвърждено от съда по несъстоятелността в
многобройни негови актове, които ищецът игнорирал в продължение на година.
Неясно е и
каква точно счетоводна работа е извършвал ищецът, срещу която да претендира
дължимите възнаграждения, при положение, че последният не е представил нито
един разходооправдателен документ. Не били представени счетоводни извлечения по
счетоводните сметки, копия от които пази всеки счетоводител. Претендираните
вземания са възнаграждения по двустранен договор, срещу които счетоводната фирма
следва да престира договорени услуги. Липсват данни
ищецът да е изпълнявал договорните си задължения и да е престирал каквито и да
било услуги. Нещо повече, същият укривал счетоводни документи и не предавал
същите на синдика, независимо, че му била изпратена нотариална покана per. №
508/2020 г., акт. № 49, том I, на нотариус В.М., на която ищецът отговорил с
писмо от 28.01.2020 г., per. № 274, Том 1, акт 17 на нотариус Д.Т..
Ответникът - синдик
моли да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлен предявеният иск по
чл. 694 ал. 2 от ТЗ като неоснователен и недоказан. Претендира
се присъждане на направените деловодни разноски.
Ищецът „А.Б.Ф.“
ЕООД,
ЕИК ********, чрез адв. И.А.К.- адвокат от
САК, се
е възползвал от предоставената му възможност и е депозирал на 10.12.2020 г. допълнителна искова молба, с която поддържайки първоначално заявеното, изразява становище по
твърденията на ответните страни.
Ответникът „Р. И.” АД (н.), ЕИК*********,
представлявано от Х.Н.А.- изп. директор, е
депозирал на 29.12. 2020 г. допълнителен отговор на
допълнителната искова молба, в който заявява, че поддържа
изложените в отговора на „Р. И.“ АД (н.) твърдения за недължимост на
претендираното възнаграждение, поради липса на доказателства, че услугата -
предмет на договора, от който произтича вземането - предмет на спора, е
извършвана редовно от страна на ищеца и е приемана от ответника „Р. И. АД“ (н.)
в качеството му на възложител по процесния договор.
СИНДИКЪТ на "Р.-И." АД (н), ЕИК*********
- Д.П.Ш. - с адрес: ***2, тел. ********, ел поща ********, имащ качеството
на страна по делото, е депозирал на 05.01.2021 г. допълнителен отговор на
допълнителната искова молба, в който
заявява, че поддържа изложените в отговора му и този на длъжника на Р.
И. АД (н.) твърдения за недължимост на претендираното възнаграждение поради
липса на доказателства, че услугата - предмет на договора, от който произтича
вземането - предмет на спора, е извършвана редовно от страна на ищеца и е приемана
от ответника „Р. И.“ АД (н.) в качеството му на възложител по процесния договор.
Съдът, като се запозна и прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
С Решение
от 13.02.2003 г. по т.д. № 1457/2002г.
на СГС, VІ – 3 св.
постановено по реда на чл. 625 от ТЗ, е открито
производство по несъстоятелност по отношение „Р. И.“ АД.
От служебно извършената проверка се
установява, че с последващ
акт от 08.08.2018 г.на СГС, VІ-3 с-в.
по т.д. 1457/2002г., производството по несъстоятелност е било спряно на основание чл. 632 от ТЗ.
С решение от
02.08.2019г. на СГС, VІ-3 с-в.
по т.д. 1457/2002г., производството е възобновено на основание чл. 632, ал.2 от ТЗ.
От данните по делото се констатира, че при изрични указания на САС, ТО, 3 с-в,
съгласно Определение № 1095/05.05.2020 г. по т.д. 6239/2019 г., е прието, че
ищецът е предявил процесните вземания в производството по несъстоятелност с молба вх.№ на СГС 131023/25.10.2019 г.
Във връзка с горното, Синдикът на дружестото, като е
разгледал така предявеното вземане, е счел претенцията в общ размер на 3 932,60 лева, представляваща месечно възнаграждение по договор за
счетоводно обслужване на длъжника за периода месец юни 2016 г. до 07.08.2018 г., за неоснователна,
поради което е включил същата в изготвения по реда на чл. 688, ал.3 вр. с чл.
686, ал.1, т.3 от ТЗ Допълнителен Списък на предявени, но неприети вземания. Списъкът е обявен по партида
на търговеца в ТР към АВ на 01.06.2020 г.
В
законоустановения срок по чл. 690 ТЗ, кредиторът „А.Б.Ф.“
ЕООД е възразил срещу изготвения по реда на чл. 686, ал.1, т.3 вр. чл. 688,
ал.3 от ТЗ Списък, като е поискал всички конкретно предявявани претенции да
бъдат приети в производството по несъсотятелност.
Претенцията е разгледана в производство по
реда на чл. 690 и сл. от ТЗ.
С
Определение № 3732/27.07.2020г. по чл. 692 от ТЗ на съда
по несъстоятелността, възражението с вх.№ на СГС 50095/08.06.2020г. е оставено без уважение.
Предявявеният
иск с вх.№
79810/05.08.2020 г. е с правно основание чл. 694, ал. 6 от ТЗ и е
с предмет установяване съществуването и дължимостта на предявените и неприети в
производството по несъстоятелност срещу „Р. И.“
АД за сумата общо в размер на 3 932,60
лева, представляваща
общият размер на дължими възнаграждения за извършено счетоводно обслужване на „Р.-И.“
АД
/н / за периода
от месец юни 2016 г. до 07.08.2018 г. включително, като се твърди, че паричната
претенция е с поредност за удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 3 от ТЗ.
За установяване на вземането, в производството е представен Договор за счетоводно обслужване от 01.10.2015 г., сключен между „А.Б.Ф.” ЕООД, ЕИК ********, представлявано отИ.В.Л.като изпълнител и „Р. И.” АД (н), ЕИК*********,
представлявано от В.А.Р., в качеството й на синдик, като възложител. Съгласно уговорките на страните възложителят възлага,
а изпълнителят приема срещу възнаграждение да извършва писмени и устни счетоводно-консултантски услуги, обезпечаващи
функционирането на дружеството в съответствие с българското счетоводно и
данъчно законодателство. (чл.1). Договорът се сключва за срок от една година и се
прекратява с едномесечно писмено предизвестие на всяка една от страните. (чл.7,
ал.1). При прекратяване на договора към 31
декември, изпълнителят е задължен да извърши и годишното счетоводно приключване
(чл.7, ал.2). Ако страните по договора не отправят
уведомление за прекратяването му, то договорът се счита за продължен до края на
следващата година. Тази разпоредба важи за всяка година. (чл.7, ал.3).
Видно от Уведомление
от В.А.Р. - синдик на „Р.-И.“ АД (н), изпълнителят е бил уведомен, че с Решение № 1667 от
08.08.2018 г. на СГС, TO, VI- 3 състав, постановено по т.д. № 1457/2002 г.
производството по несъстоятелност на „Р.-И.“ АД е спряно, поради което Договорът за счетоводно обслужване от 01.10.2015 г.,
сключен между „А.Б.Ф.“ ЕООД и „Р.-И.“ АД се счита за прекратен от 08.08.2018 г.
Приети са и следните писмени доказателства:
·
Молба по реда на чл. 658, ал.1, т.9 от ТЗ на синдика В.А.Р. - синдик на „Р.-И.“
АД (н) вх.№ 97580/19.07.2016 г.,
с която е поискано разрешение за разходване на средства от масата на
несъстоятелността в размер общо на 2 126, 92 лв., включително и по отношение
дължимо се за м. Юни 2016 г. възнаграждение по договор за счетоводно
обслужване, ведно с Разпореждането на Съда по несъстоялността от 28.07.2016 г.,
съдържащо съответното разрешение;
·
Молба по реда на чл. 658, ал.1, т.9 от ТЗ на синдика В.А.Р. - синдик на „Р.-И.“
АД (н), вх.№ 107446/16.08.2016г.,
с което е поискано разрешение за разходване на средства от масата на
несъстоятелността в размер общо на 2 326,57 лв., включително и по отношение
дължимо се за м. Юли 2016 г. възнаграждение по договор за счетоводно
обслужване, ведно с Разпореждането на
Съда по несъстоятелността от 31.08.2016 г., съдържащо съответното разрешение;
·
Молба по реда на чл. 658, ал.1, т.9 от ТЗ на синдика В.А.Р. - синдик на „Р.-И.“
АД (н), с което е поискано
разрешение за разходване на средства от масата на несъстоятелността в размер
общо на 2 109,56 лв., включително и по отношение дължимо се за м. август 2016 г.
възнаграждение по договор за счетоводно обслужване, ведно с Разпореждането на
Съда по несъстоятелността от 12.09.2016 г., съдържащо съответното разрешение;
·
Молба по реда на чл. 658, ал.1, т.9 от ТЗ на синдика В.А.Р. - синдик на „Р.-И.“
АД (н), вх.№
133345/21.10.2016 г., с което е поискано разрешение за разходване на средства
от масата на несъстоятелността в размер общо на 2 131,93 лв., включително и по
отношение дължимо се за м. септември 2016 г. възнаграждение по договор за
счетоводно обслужване, ведно с
Разпореждането на Съда по несъстоятелността от 02.11.2016 г., съдържащо
съответното разрешение.
·
Молба по реда на чл. 658, ал.1, т.9 от ТЗ на синдика В.А.Р. - синдик на „Р.-И.“
АД (н), вх.№
142272/07.11.2016г., с което е поискано разрешение за разходване на средства от
масата на несъстоятелността в размер общо на 2 112,64 лв., включително и по
отношение дължимо се за м. октомври 2016 г. възнаграждение по договор за
счетоводно обслужване, ведно с
Разпореждането на Съда по несъстоялността от 24.11.2016 г., съдържащо
съответното разрешение.
·
Молба по реда на чл. 658, ал.1, т.9 от ТЗ на синдика В.А.Р. - синдик на „Р.-И.“
АД (н), вх.№
161024/13.12.2016 г., с което е поискано разрешение за разходване на средства
от масата на несъстоятелността в размер общо на 2 157,15 лв., включително и по
отношение дължимо се за м. Ноември 2016г. възнаграждение по договор за
счетоводно обслужване, ведно с
Разпореждането на Съда по несъстоятелността от 31.08.2016 г., съдържащо
съответното разрешение.
·
Молба по реда на чл. 658, ал.1, т.9 от ТЗ на синдика В.А.Р. - синдик на „Р.-И.“
АД (н), вх.№ 6430/19.01.2017 г.,
с което е поискано разрешение за разходване на средства от масата на
несъстоятелността в размер общо на 2 115,15 лв., включително и по отношение
дължимо се за м. Декември 2016 г. възнаграждение по договор за счетоводно
обслужване, ведно с Разпореждането на
Съда по несъстоятелността от 26.01.2017 г., съдържащо съответното разрешение;
·
Молба по реда на чл. 658, ал.1, т.9 от ТЗ на синдика В.А.Р. - синдик на „Р.-И.“
АД (н), вх.№ 21550/17.02.2017
г., с което е поискано разрешение за разходване на средства от масата на
несъстоятелността в размер общо на 2 226,82 лв., включително и по отношение
дължимо се за м. Януари 2017 г. възнаграждение по договор за счетоводно
обслужване, ведно с Разпореждането на
Съда по несъстоятелността от 22.02.2017 г., съдържащо съответното разрешение;
·
Молба по реда на чл. 658, ал.1, т.9 от ТЗ на синдика В.А.Р. - синдик на „Р.-И.“
АД (н), вх.№ 38987/22.03.2017
г., с което е поискано разрешение за разходване на средства от масата на несъстоятелността
в размер общо на 2 109,45 лв., включително и по отношение дължимо се за м.
Февруари 2017 г. възнаграждение по договор за счетоводно обслужване, ведно с
Разпореждането на Съда по несъстоятелността от 28.03.2017 г., съдържащо
съответното разрешение;
·
Молба по реда на чл. 658, ал.1, т.9 от ТЗ на синдика В.А.Р. - синдик на „Р.-И.“
АД (н), вх.№ 45055/04.04.2017
г., с което е поискано разрешение за разходване на средства от масата на
несъстоятелността в размер общо на 2 089,52 лв., включително и по отношение
дължимо се за м. Март 2017 г. възнаграждение по договор за счетоводно
обслужване, ведно с Разпореждането на
Съда по несъстоятелността от 12.04.2017г., съдържащо съответното разрешение;
·
Молба по реда на чл. 658, ал.1, т.9 от ТЗ на синдика В.А.Р. - синдик на „Р.-И.“
АД (н), вх.№ 69255/25.05.2017
г., с което е поискано разрешение за разходване на средства от масата на
несъстоятелността в размер общо на 2 111,92 лв., включително и по отношение
дължимо се за м. Април 2017 г. възнаграждение по договор за счетоводно
обслужване, ведно с Разпореждането на
Съда по несъстоятелността от 29.05.2017 г., съдържащо съответното разрешение;
·
Молба по реда на чл. 658, ал.1, т.9 от ТЗ на синдика В.А.Р. - синдик на „Р.-И.“
АД (н), вх.№ 85717/26.06.2017иг.,
с което е поискано разрешение за разходване на средства от масата на несъстоятелността
в размер общо на 2 212,94 лв., включително и по отношение дължимо се за м. Май
2017 г. възнаграждение по договор за счетоводно обслужване, ведно с Разпореждането на Съда по несъстоятелността
от 27.06.2017 г., съдържащо съответното разрешение;
·
Молба по реда на чл. 658, ал.1, т.9 от ТЗ на синдика В.А.Р. - синдик на „Р.-И.“
АД (н), вх.№ 91789/07.07.2017
г., с което е поискано разрешение за разходване на средства от масата на
несъстоятелността, включително и по отношение дължимо се м. за Юни 2017г.
възнаграждение по договор за счетоводно обслужване, ведно с Разпореждането на Съда по несъстоятелността
от 09.07.2017 г., съдържащо съответното частично разрешение;
·
Молба по реда на чл. 658, ал.1, т.9 от ТЗ на синдика В.А.Р. - синдик на „Р.-И.“
АД (н), вх.№
122867/27.08.2017 г., с което е поискано разрешение за разходване на средства
от масата на несъстоятелността, включително и по отношение дължимо се за м. Юли
2017 г. възнаграждение по договор за счетоводно обслужване, ведно с Разпореждането на Съда по несъстоятелността,
съдържащо съответното разрешение;
·
Молба по реда на чл. 658, ал.1, т.9 от ТЗ на синдика В.А.Р. - синдик на „Р.-И.“
АД (н), вх.№
122868/27.09.2017 г., с което е поискано разрешение за разходване на средства
от масата на несъстоятелността, включително и по отношение дължимо се за м.
Август 2017г. възнаграждение по договор за счетоводно обслужване, ведно с Разпореждането на Съда по несъстоятелността
от 28.09.2017 г., съдържащо съответното разрешение;
·
Молба по реда на чл. 658, ал.1, т.9 от ТЗ на синдика В.А.Р. - синдик на „Р.-И.“
АД (н), вх.№
131070/12.10.2017 г., с което е поискано разрешение за разходване на средства
от масата на несъстоятелността, включително и по отношение дължимо се за м.
Септември 2017г. възнаграждение по договор за счетоводно обслужване, ведно с
Разпореждането на Съда по несъстоятелността от 13.10.2017г., съдържащо съответното частично разрешение;
·
Молба по реда на чл. 658, ал.1, т.9 от ТЗ на синдика В.А.Р. - синдик на „Р.-И.“
АД (н), вх.№
158660/24.11.2017 г., с което е поискано разрешение за разходване на средства
от масата на несъстоятелността, включително и по отношение дължимо се за м. Октомври
2017 г. възнаграждение по договор за счетоводно обслужване, ведно с
Разпореждането на Съда по несъстоятелността от 25.11.2017 г., съдържащо съответното разрешение;
·
Определение от 15.12.2017 г. на СГС,ТО, VІ-3 с-в. по т.д.
1457/2002 г. за одобряване отчета за дейността на синдика за месец за м.Ноеври
2017 г. и издаденото разрешение за разпореждане със средства от масата на
несъстоятелността в размер общо на 1 885, 32 лв., представляваща възнаграждение
на синдика и разходи.
·
Определение от 06.02.2018 г. на СГС,ТО, VІ-3 с-в. по т.д.
1457/2002 г. във връзка с допълнителна молба на синдика от 02.02.2018 г. и
издаденото разрешение за разпореждане със средства от масата на
несъстоятелността в размер общо на 1 238,47, 32 лв., представляваща разноски извън
възнаграждението на синдика.
·
Молба по реда на чл. 658, ал.1, т.9 от ТЗ на синдика В.А.Р. - синдик на „Р.-И.“
АД (н), вх.№ 28821/26.02.2018
г., с което е поискано разрешение за разходване на средства от масата на
несъстоятелността, включително и по отношение дължимо се за м. Януари 2018 г.
възнаграждение по договор за счетоводно обслужване, ведно с Разпореждането на
Съда по несъстоятелността от 12.03.2018 г., съдържащо съответното частично разрешение;
·
Молба по реда на чл. 658, ал.1, т.9 от ТЗ на синдика В.А.Р. - синдик на „Р.-И.“
АД (н), вх.№ 94198/28.03.2018
г., с което е поискано разрешение за разходване на средства от масата на
несъстоятелността, включително и по отношение дължимо се за м. февруари 2018 г.
възнаграждение по договор за счетоводно обслужване, ведно с Разпореждането на
Съда по несъстоятелността от 29.03.2018 г., съдържащо съответното разрешение;
·
Молба по реда на чл. 658, ал.1, т.9 от ТЗ на синдика В.А.Р. - синдик на „Р.-И.“
АД (н), вх.№ 4881/05.04.2018 г.,
с което е поискано разрешение за разходване на средства от масата на
несъстоятелността, включително и по отношение дължимо се за м. март 2018 г.
възнаграждение по договор за счетоводно обслужване.
·
Определение от 11.04.2018г. на СГС,ТО, VІ-3 с-в. по т.д.
1457/2002г. за одобряване отчета за дейността на синдика за месец Март 2018 г.
и издаденото разрешение за разпореждане със средства от масата на
несъстоятелността в размер общо на 1 895,80лв., представляваща разноските за
производството по несъстоятелност за м.03.2018 г.
·
Молба по реда на чл. 658, ал.1, т.9 от ТЗ на синдика В.А.Р. - синдик на „Р.-И.“
АД (н), вх.№ 66074/14.05.2018
г., с което е поискано разрешение за разходване на средства от масата на
несъстоятелността, включително и по отношение дължимо се за м. Април 2018 г.
възнаграждение по договор за счетоводно обслужване, ведно с Разпореждането на
Съда по несъстоялността от 15.05.2018 г., съдържащо съответното частично
разрешение;
·
Молба по реда на чл. 658, ал.1, т.9 от ТЗ на синдика В.А.Р. - синдик на „Р.-И.“
АД (н), вх.№ 80498/08.09.2018
г., с което е поискано разрешение за разходване на средства от масата на
несъстоятелността, включително и по отношение дължимо се м. Май 2018 г.
възнаграждение по договор за счетоводно обслужване;
·
Определение от 11.06.2018 г. на СГС,ТО, VІ-3 с-в. по т.д.
1457/2002 г. за одобряване отчета за дейността на синдика за за месец Май 2018 г.
и издаденото разрешение за разпореждане със средства от масата на
несъстоятелността в размер общо на 2 003,86 лв., представляваща разноските за
производството по несъстоятелност за м.05.2018 г.
·
Молба по реда на чл. 658, ал.1, т.9 от ТЗ на синдка В.А.Р. - синдик на „Р.-И.“
АД (н), вх.№
102475/27.07.2018 г., с което е поискано разрешение за разходване на средства
от масата на несъстоятелността, включително и по отношение дължимо се за м. Юни
2018 г. възнаграждение по договор за счетоводно обслужване, ведно с Разпореждането на Съда по несъстоятелността от 05.08.2018 г., съдържащо съответното разрешение;
Видно от Писмо от 28.01.2020
г. per. №274, Том 1, акт 17 на нотариус Д.Т.,
изготвено от ищеца в отговор на изпратената
му от синдик Ш. Нотариална покана Per.
№ 508/2020 г., Акт №, 1ом I на В.М. - нотариус с Per. № 053 на Нотариалната
камара и видно от което, Договорът за счетоводно обслужване от 01.10.2015 г., сключен между „Р.- И.”
АД /н./ - възложител и „А.Б.Ф.“ ЕООД – изпълнител, е прекратен при
спиране на производството по несъстоятелност на 08.08.2018 г. Ищецът е заявил, че до същата дата
претендира възнаграждението по договора, за което е предявил вземане
в производството по несъстоятелност. Заявено е съща така, че с оглед
прекратяването на договора, всички документи са били предадени на действащия към този момент синдикВ.Р., поради което, не може да предостави на новия синдик исканите
документи. Посочено е, че след 08.08.2018 г. не е сключван нов договор за счетоводно обслужване между „Р.-И.” АД /н./
и ищцовото дружество като „А.Б.Ф.“ ЕООД е изпълнил всички законови и договорни задължения.
В отговор на издадено съдебно удостоверение изх. №
68233/04.03.2021, по делото е
представено писмо на ТД на НАП-офис Изток с изх.№ 1424-00-658#/17.03.2021г., видно от което, след
извършена проверка в информационната система на НАП по отношение на „Р.-И.“ АД с ЕИК********* е установено, че: за периода от м. 06.2016 г. до м. 03.2017 г.
има данни за подадени по електронен път 10 бр. осигурителни декларации обр. 1 и
6, както и 1 бр. годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за финансова 2016
г. с вх. № 2214И0200409/28.03.2017 г. отИ.В.Л., чрез КЕП с посочен титуляр А.B.
EOOD и авторИ.В.Л..; За периода от м. 04.2017 г. до м. 08.2018 г.
има данни за подадени по електронен път 18 бр. осигурителни декларации обр. 1 и
20 бр. обр. 6, 1 бр. уведомление по чл. 62 от КТ, както и 2 бр. годишни данъчни
декларации по чл. 92 от ЗКПО за финансова 2017 г. с вх. № 2214И0254319/28.03.2018
г. /статус-анулирана/ и вх. № 2214И02 83007/16.09.2018 г. от П.И.М., чрез КЕП с
посочен титуляр А.B.К. и автор П.И.М.; Има данни за подадена на
хартиен носител 1 бр. годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за
финансова 2017 г. с вх. № 1453-00-48/19.06.2018 г. /статус
- анулирана/ от В.А.Р..
Приобщени към доказателствения
материал по делото още са: Извлечения за
движенията по особената синдическа сметка за периода 01.01.2010 г. - 31.12.2018
г.; 3 бр. становища от 05.11.2019 г. по
т. д. №1457/2002, TO, VI-3 с-в; Опис на
предадени документи от 11.09.2019 г.; 3
бр. становища от 23.06.2020 г. по т. д. №1457/2002, на СГС,
TO, VI-3 с-в; Доклад на синдик Р. вх.№ СГС 103475/16.08.2019 г.; Отчет Вх.
№ 45057/04.04.2017 г. на СГС;
Доклад Вх.№ 84927/19.06.2018 г. на СГС; Отчет
Вх. № 100060/20.07.2018 г. на СГС
с приложен към него корегиран счетоводен баланс;
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Искът по чл.
694 ТЗ е установителен по своя характер - предмет на същия е установяване
съществуването или несъществуването на определено вземане към длъжника в
производство по несъстоятелност, респ. наличието или
не на обезпечение или привилегия на това вземане, т. е. на установяване подлежи съществуването на конкретно материално
правоотношение между определени лица - кредитор и длъжника в производството по
несъстоятелност. Тази материалноправна легитимация предопределя и страните
в производството по специалния установителен иск по чл. 694 от ТЗ.
Ищец по
иска по чл.694 от ТЗ може да бъде:
1.
кредитор, който е направил възражение срещу
неприемане на предявеното от него вземане /положителен установителен иск/;
2.
кредитор, който е направил възражение срещу
приемане вземането на друг кредитор /отрицателен установителен иск/ и
3.
длъжникът в производство по несъстоятелност,
когато оспорва прието вземане /отрицателен установителен иск/.
В зависимост от това, кой е предявил
установителния иск, пасивно процесуалноправно
легитимирани по същия са съответно:
1.
в хипотезата на предявен положителен
установителен иск от кредитор - ответник е длъжникът;
2.
.в хипотезата на предявен отрицателен установителен
иск от кредитор - ответници са длъжникът и кредиторът, чието вземане е
оспорено,
3.
при отрицателен установителен иск, предявен
от длъжника - ответник е кредиторът, чието прието вземане е оспорено.
Предметните предели на установяването в процеса са очертани още с молбата на кредитора за предявяване на вземането
му пред синдика, респективно с определението на съда по разгледаното възражение
срещу списъка. Поради това недопустимо е установяването на вземане,
индивидуализирано в исковата молба по чл. 694 от ТЗ по основание, произход, размер и обезпечение, различни от
посочените в съставетните от синдика списъци на приетите и неприетите вземания,
съответно от посочените в определението на съда по чл. 692, ал. 4 от ТЗ. Вън от това съществено
ограничение, искът носи белезите на установителен иск по смисъла на чл. 124,
ал. 1 от ГПК.
Искът се
предявява пред съда по несъстоятелността в 14-дневен срок от датата на
обявяване в търговския регистър на определението на съда по чл. 692, ал.
4 и се разглеждат от друг състав на съда. С измененията на ТЗ с ДВ бр.105/2016 г.
в разпоредбата на чл.694 от ТЗ е предвидено и участие на синдика,
както и възможност за участие на трети лица помагачи.
Непроменена е разпоредбата относно обвързващата сила на пресъдено
нещо на решението спрямо длъжника, синдика и всички кредитори в производството
по несъстоятелност, като съгласно
разпоредбите съответно на чл. 694, ал. 4 от ТЗ /изм./, така и на настоящата разпоредба на чл.694 ал.8 от ТЗ, влязлото в сила решение по чл. 694 ал. 1 ТЗ има установително действие в
отношенията на длъжника, синдика и всички кредитори на несъстоятелността.
Съобразно
изложеното по-горе с Решение по т.д. №
1457/2002г. на СГС, VІ – 3 св. постановено по реда на чл. 625 от ТЗ
е открито производство по несъстоятелност по отношение „Р. И.“
АД. С оглед изричните указания
на САС, ТО, 3 с- в дадени с Определение
№ 1095/05.05.2020 г. по т.д. 6239/2019 г.,
следва да се приеме, че ищецът е предявил
процесните вземания в производството по несъстоятелност с молба вх.№ на СГС 131023/25.10.2019 г.
Претенцията му е в общ размер на 3
932,60 лева и представлява сбор от
месечното възнаграждение по договор за счетоводно обслужване на длъжника за
периода месец юни 2016 г. до 07.08.2018 г.
Тъй като, след
разглеждането им от страна на синдика, вземанията са били включени в Списъка
по чл. 686, ал.1, т.3 от ТЗ, същите са били предмет на разглеждане в рамките на процедурата по чл. 690 и сл. от ТЗ, като с Определение №
3732/27.07.2020г. по чл. 692 от ТЗ на Съда по несъстоятелността,
възражението с вх.№ на СГС
50095/08.06.2020 г. е оставено без уважение.
Във връзка
с последното посочено обстоятелство, с
исковата молба вх.№ с вх.№ 79810/05.08.2020 г. кредиторът е предявил процесния иск с правно
основание чл. 694, ал. 6 от ТЗ,
същият с предмет установяване съществуването и дължимостта на предявените, но
останали като неприети в производството по несъстоятелност срещу „Р. И. вземания в
размер на 3 932,60 лева, представляващи общия размер на дължими
възнаграждения за извършено счетоводно обслужване за периода
от месец юни 2016 г. до 07.08.2018 г. включително, като се твърди, че паричната
претенция е с поредност за удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 3 от ТЗ.
Съобразявайки
изложеното до момента, съдът намира, че процесният
иск е допустим, като липсват процесуални пречки за разглеждането му по
същество.
След
анализ на доказатествения материал събран по делото, съдът приема същият за НЕОСНОВАТЕЛЕН, предвид следното:
Безспорно пе делото е, че страните са били
обвързани от наличието на облигационна връзка помежу си, обективирана
в представения по делото Договор за счетоводно обслужване от 01.10.2015 г.,
сключен между „А.Б.Ф.“ ЕООД,
като изпълнител и „Р. И.“ АД (н), представлявано
от предходния синдик на несъстоятелното
дружество - В.А.Р., в качеството си на възложител. Предметът
на договора е очертан в разпоредбата на чл. 1 от същия, като при изпълнение на възложените дейности, изпълнителят има право на
възнаграждение, в размер, съгласно уговорения между страните (чл. 6,
ал.1).
Именно
дължимостта на предявената претенция като възнаграждение за изпълнена работа, е отречена от ответните
страни, като в правоизключващите им възражения са наведени твърдения за
неизпълнение на възложеното от страна на изпълнителя, като неоснователността на
иска е обоснована допълнително и с въведеното в процеса възражение за изтекла
погасителна давност (по отношение на част от вземането).
Правната
същност на договора за счетоводни услуги съдържа съществените белези на договор
за изработка, тъй като с него се възлагат фактически действия по
постигането на определен резултат. Поради това към
неговото действие следва да намерят приложение правните норми, уреждащи договора
за изработка. Договорът за изработка е двустранен, възмезден и
консенсуален. От него възникват права и задължения в тежест и полза на всяка от
страните, затова изпълнението на задължението на едната страна е функционално
обусловено от изпълнението на задължението на другата страна. Същият е
неформален и писмената му форма не е основание за неговата действителност.
Съгласно легалната дефиниция, установена в ЗЗД, с договора за изработка изпълнителят се
задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а
последната – да плати възнаграждение (чл. 258 от ЗЗД). Изпълнителят е задължен за доброто качество
на изработеното, ако работи със свой материал – чл. 261 ал. 2 от ЗЗД.
Той дължи на поръчващия един резултат, т.е. една завършена работа. От
задължението си по договора да престира на поръчващия уговорения резултат, изпълнителят се освобождава само ако предаде
завършена, годна за обикновеното или предвиденото в договора предназначение
работа. Изпълнителят може да се претендира възнаграждение,
само ако работата бъде приета – арг. от чл. 266,
ал. 1 във вр. с чл. 264 от ЗЗД.
По
отношение на поръчващия, законът е вменил следните задължения: 1. да даде на
изпълнителя необходимото съдействие – арг. от чл. 260 и 262, ал. 1 от ЗЗД; 2. да
приеме изработената съобразно договора работа – чл. 264 от ЗЗД;
3. да плати уговореното възнаграждение за приетата работа – чл. 266 във вр. с
чл. 264 от ЗЗД.
Разпоредбата
на чл. 264, ал. 1 от ЗЗД урежда задължението на поръчващия да
приеме извършената съгласно договора работа. Приемането на работата обхваща
фактически и правни действия – реално предаване от изпълнителя и получаване от
поръчващия на готовия резултат и одобрение на изработеното, изявление, че
изработеното съответства на поръчаното. Ако изпълнителят е извършил работата
съобразно поръчката на възложителя и същата е без недостатъци, поръчващият е
длъжен да я приеме. Ако поръчващият не прегледа работата, или не направи всички
възражения, или откаже да приеме изпълнената съобразно договора работа,
работата се счита приета, рискът преминава върху поръчващия и за него възниква
задължението да плати на изпълнителя уговореното възнаграждение /чл. 264, ал. 3
и чл. 266, ал. 1 ЗЗД/. При предаване,
респективно приемане на работата поръчващият следва да прегледа извършената
работа и ако констатира явни недостатъци или отклонения /такива, които са
видими при обикновен преглед на работата/ е длъжен да направи възраженията си
пред изпълнителя незабавно при предаване на работата или в уговорения в
договора срок – чл. 264, ал. 2, изр. 1 ЗЗД. Ако са налице скрити недостатъци
или отклонения, които не могат да бъдат установени при обикновен преглед на
извършената работа или се появят по-късно, поръчващият следва да направи
възраженията си веднага след откриването им или в уговорения между страните
срок, освен ако изпълнителят е знаел за недостатъците или отклоненията. – чл.
264, ал.2, изр. 2 и 3 ЗЗД.
Установяването на изпълнената и приета работа
може да се извърши с различни доказателствени средства - чрез писмени
доказателства (приемо-предавателен
протокол за конкретно извършени видове работи, двустранно подписан протокол за
изпълнени дейности с посочени видове, количество и стойност и др.),
съдебно-техническа експертиза, гласни доказателства.
Задължението
на възложителя по договор за изработка става изискуемо с приемането на
извършената работа. По отношение съдържанието на понятието
„приемане на възложената работата“ правната доктрина и съдебна практика са приемат,
че същото включва в себе си фактическо и правно действия, а именно: преминаване
на властта върху изработеното от изпълнителя към поръчващия и изразяване
(мълчаливо или изрично) на изявление от страна на поръчващия, че счита работата
за съобразена с договора. Отговор на правния въпрос за допустимосттта на
приемането на изпълненото и чрез конклудентни действия е дадено с Реш. № 250 / 11.01.2011 год. по т.д.№ 535 /
2010 год. на ІІ т.о. на ВКС и реш. № 48 / 31.03.2011 год. по т.д.№ 822 / 2010
год. на ІІ т.о. ВКС, съобразно които, същото съставлява упражняването от
възложителя на фактическа власт върху изработеното и експлоатацията му в
съответствие с технологичното му предназначение.
В
конкретния случай, видно от уговорките на страните възложителят
е възложил, а изпълнителят е приел, срещу
възнаграждение, да извършва писмени и
устни счетоводно-консултантски услуги, обезпечаващи функционирането на
дружеството в съответствие с българското счетоводно и данъчно законодателство.
(чл.1). Съгласно чл. 5 от Договора изпълнителят се
задължава:
1. да организира и поддържа счетоводното състояние на дружеството на
възложителя в съответствие с разпоредбите на българското законодателство; 2. да
разработи и поддържа индивидуален сметкоплан за дружеството, да извършва
своевременно следващите се счетоводни записвания, както и необходимите
изменения в тях, чрез съставяне на коригиращи счетоводни статии, в случаите,
когато това е необходимо; 3. да води изискуемите синтетични и аналитични
счетоводни регистри и осигурява равенство и връзка между тях; 4. да съставя
годишен счетоводен отчет; 5. да изготвя и подава в установените законови
срокове съответните платежни документи, справки и данъчни декларации; 6. да
извършва годишните приключвания на дружеството в съответствие с изискванията на
Закона за счетоводството, националните счетоводни стандарти и при спазване
разпоредбите на приложимото данъчно законодателство, без да изисква
допълнително възнаграждение; 7. да следи и правилно прилага настъпилите
изменения в действащото законодателство, които имат отношение към предмета на дейност
на настоящия договор; 8. да документира получените възнаграждения от
възложителя; 9. да не разпространява под каквато и да е било форма получената
при или по повод изпълнението на настоящия договор информация; 10. да върне
цялата намираща се у него счетоводна документация при прекратяване на договора. От своя страна, Възложителят се
задължава да изплаща на изпълнителя месечно възнаграждение в размер на 150 лева.
Възнаграждението се изплаща до 5-то число на месеца, подлежащ на счетоводна и
данъчна обработка. (чл.6, ал.1).
Според
така уговореното
от страните, месечното възнаграждение е определено като общо за
съвкупността от поетите за изпълнение дейностите, а не за отделен вид. При това
положение, в полза на Изпълнителят вземането по чл. 6, ал.1 от процесния
Договор възниква и е дължимо при доказано пълно и точно изпълнение на конкретно възложеното му за съответния период, респективно – неговото
приемане.
Съобразявайки изложеното до момента и с оглед
разпределението на доказателствената тежест, съдът приема, че конкретното
възлагане, изпълнение и приемане на съответите дейности по вид и обем, за всеки
отделен период, остава
неустановено. Това е така, тъй като съществуването на заявеното с исковата
молба задължение, неговият размер и дължимост
не може да бъде изведено от съдържанието на приложените по делото писмо на ТД на НАП-офис Изток с изх.№
1424-00-658#/17.03.2021 г., както и Доклад на синдик Р. вх.№ СГС
103475/16.08.2019 г.; Отчет Вх. №
45057/04.04.2017 г. на СГС; Доклад Вх.№ 84927/19.06.2018 г на СГС; Отчет Вх. №
100060/20.07.2018 г. на СГС.
Посочените документи имат относимост единствено само към
определен вид на поетите от страна на ищеца като съвкупност задължения, но
същевременно не установят неговото
точно изпълнение в количествено, качествено и времево отношение.
Извод в
обратен смисъл не може да бъде изведен и от анализа
на представените по делото молби по
реда на чл. 658, ал.1, т.9, ведно с издадените към същите Разрешения от съда по
несъстоятелността, доколкото в тях се съдържат единство искания, респективно -
дадени разрешения за разпорежнане със средства от масата на несъстоятелността
за покриване на текущи разходи, за конкретен период, но без документи,
установяващи фактите, касаещи, както наличието на конкретно извършена и приета
услуга/и, така и нейното уточняване по вид, време и обем.
По така
изложените мотиви, съдът намира,
че заявявеното при условията на чл. 694 от ТЗ искане да бъде признато за
установено вземане на ищеца по отношение длъжника, синдика и кредиторите на „Р. И.”
АД (н.), ЕИК********* в размер
на 3 932,60 лева,
представляващо
общия размер на дължими възнаграждения за извършено счетоводно обслужване на „Р.-И.“
АД
/н / за периода
от месец юни 2016 г. до 07.08.2018 г., за
недоказано, поради което същото следва да бъде отхвърлено.
При този изход на делото, присъждане на
разноски в полза на ищеца не се дължи.
На основание чл.
694, ал. 7 от ТЗ от ищеца са дължими 983,15 лева държавна такса по предявения
иск.
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.Б.Ф.“
ЕООД,
ЕИК ********,
представлявано от УправителяИ.В.Л., със седалище и адрес на
управление:***, чрез адв. А.А.В. - член на САК, съдебен адрес: ***, иск с правно основание чл. 694
ал. 1, т. 1 от ТЗ за установяване съществуването на предявено, но
неприето в производството по несъстоятелност на „Р. И.” АД (н.), ЕИК*********, представлявано от Х.Н.А.-
изп. директор, с адрес на
управление,***, парично вземание, включено в изготвен от синдика на дружеството списък по реда на чл. 686, ал.1, т.3 вр. с чл.
688, ал.3 от ТЗ, обявен в ТР към АВ на 01.06.2016 г. и по отношение на което
възражението, депозирано с вх. № СГС 50095/08.06.2020 г. е оставено без уважение и списъкът е одобрен съгласно Определение 3732/27.07.2020 г. на СГС, ТО, VІ-3 с-в по т.д. № 1457/2002 г., за сумата от 3 932,60 лева (три хиляди деветстотин
тридесет и два лева и шестдесет стотинки), представляваща общия размер на дължими
възнаграждения за извършено счетоводно обслужване на „Р.-И.“ АД /н / за периода от месец
юни 2016 г. до 07.08.2018 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО
е постановено при
участието на синдика на "Р.-И." АД (н), ЕИК********* - Д.П.Ш. - с адрес: ***2, тел.
********, ел. поща: ********.
ОСЪЖДА „А.Б.Ф.“
ЕООД,
ЕИК ********,
представлявано от УправителяИ.В.Л., със седалище и адрес на
управление:***, чрез адв. А.А.В. - член на САК, съдебен адрес: *** да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 983,15 лева
(деветстотин осемдесет и три лева и петнадесет стотинки) – държавна такса в производството на основание чл. 694, ал. 7
от ТЗ.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: