Р Е Ш Е Н И Е

 

№……

град Плевен, 16.07.2021година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

    ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в ПУБЛИЧНО заседание на ПЕТНАДЕСЕТИ ЮЛИ, през ДВЕ ХИЛЯДИ ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГОДИНА, в състав:

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ТАТЯНА БЕТОВА

 

при секретаря……ДАФИНКА БОРИСОВА ………и в присъствието на прокурора………..АННА БАРАКОВА …………………като разгледа докладваното от съдията…..ТАТЯНА БЕТОВА……гр.д.№ 987 по описа на съда за 2020година, и за да се произнесе, съобрази:

         Производството е по чл. 336 и сл ГПК вр. и чл.5 от ЗЛС.         

Постъпила е искова молба от Н.Н.К. ***, чрез пълномощникът му адв. Н.Н. *** против М.Н. ***, в която се излагат твърдения, че ответникът е син на ищеца, роден от брака му с Ц. Г. К., на която са били предоставени и родителските права след развода на родителите през 1995г.Ищецът твърди, че още от малък синът му е изоставал в интелектуално отношение от връстниците си. Посещавал е помощно училище в гр.Плевен, а след завършването му е останал в къщи при майка си и е бил освидетелстван с психично заболяване и му е определена инвалидна пенсия. Ищецът твърди, че бившата му съпруга Ц. Г. също страда от психично заболяване, а в домът, в който живеят с М. се обитава и от нейния брат Т.Г., със зависимост от алкохол и наркотици.

В исковата молба се твърди още, че в дома на майка си ответникът живее при изключително неблагоприятни за него условия. Не разполага с никакви средства, тъй като както личната му карта, така и банковата му карта се държат от неговите майка и вуйчо, които се разпореждат с получаваните от него средства – инвалидна пенсия. Ищецът счита, че животът в тази среда допълнително усложнява заболяването му и създава пълна несигурност относно разходването на средствата му в негова полза.Поради обстоятелството, че М. не може самостоятелно да се грижи за себе си и за своите работи, ищецът счита, че той следва да бъде поставен под ограничено запрещение.

Към исковата молба са приложени следните писмени доказателства : копие от удостоверение за раждане, копие от решение по гр.д.№ 395/1995г. на Плевенски РС.   

В едномесечния срок по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника по предявения иск М.Н.К..

                    Окръжна прокуратура – Плевен, чрез прокурора Анна Баракова изразява становище, че искът е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен. Счита, че въз основа на заключението на ВЛ, не може да се подкрепи искането на ищеца за поставяне на сина му под ограничено запрещение, тъй като не е налице медицинския критерий по чл.5 от ЗЛС, а двете предпоставки изискуеми от закона следва  кумулативно да са налице.

                   Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, взе предвид становището на прокурора и като съобрази изискванията на закона, намира за установено следното от правна и фактическа страна : Предявен е иск с правно осн.чл.5 ЗЛС във вр.с чл.336 и следв. от ГПК за поставяне на ответника Н.Н.К. под запрещение. Съгласно чл.104 т.1 ГПК искът е родово подсъден на Плевенски Окръжен съд като първа инстанция. Налице е близка родствена връзка по смисъла на чл.336 ал.1 ГПК, видно от удостоверение за раждане, издадено от Община Плевен, ищецът и ответника са баща и син. Поради това искът е допустим и може да се разгледа по същество.

                 От представените по делото писмени доказателства, се установява, че ответника М. Н. К. е роден на ***г. от майка Ц. Г. К. и баща Н.Н.К.. След развода на родителите му, постановен с влязло в сила на 20.01.1996г. решение на Плевенски районен съд по гр.д. № 395/1995г., ответника М.К. е останал да живее при майка си и тя е упражнявала родителските права. И понастоящем живеят заедно с нея, както и с брат ѝ Т.Г.. 

                  Спорно е може ли ответника сам да се грижи за делата си, страда ли от слабоумие или душевна болест по смисъла на чл.5 ЗЛС, какво е здравословното му състояние в момента, има ли заболяване което да не и позволява да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи.                   

          За изясняване на спорните въпроси са събрани гласни и писмени доказателства и е изслушано заключение на съдебно-психиатрична експертиза, както и самия ответник. От показанията на свидетеля Д.А.И., се установява, че познава ответника и семейството му, че от малък М. е имал някакви интелектуални затруднения и за това е бил в помощно училище. Не е забелязал друго в поведението му. Установява, че в момента той живее с майка си, вуйчо си и дядо си в гр. Долна Митрополия.Свидетеля го е срещал по центъра на града. Знае, че М. работи към социалните служби на почасова работа- почистване на градинки, обща работа. Взима и някаква пенсия. Свидетелят твърди, че М. има някакви психични отклонения по рождение, но че може сам да се ориентира, да извършва елементарни дейности. Твърди, че вуйчото, с когото живеят в едно домакинство е с алкохолна зависимост, а майката на М. -  олигофренизъм и че тази семейна среда пречи на ответника да се развива. Виждал е М. с група работници по време на работа, не го е виждал сам да пазарува, а винаги с майка си.

 При проведеното лично изслушване на ответника М.К., същият заяви, че знае защо е призован в съда и че не иска баща му  да го вземе при себе си. Отгледан е от бебе от майка си, дядо си и вуйчо си и не иска да отиде при баща си и не го иска в живота си. Пояснява, че  живее добре с майка си и с вуйчо си. Казва, че баща му го търси на работа и го безпокои. Работи към Община Долна Митрополия, мете улиците и иска да остане там да си работи. Споделя, че получавам заплата около 500 лева чисто, като в семейството постоянно работи само той, а вуйчо му работи понякога на частно. Майка му е пенсионер по болест и той се грижи за нея. Тя получава инвалидна пенсия. Иска да остане да живее при нея, защото тя има нужда от грижи, има болки.в кръста и гърба. Казва, че и помага в домакинството, но че и тя също му помага. В къщи пазарува майка му. Между него, вуйчо му и майка му няма конфликти. Има добри отношения и повече общува с колегите си и по малко с братовчеди и други роднини. Получава заплатата си по банков път, има издадена банкова карта, но ходи да тегли пари с майка си, защото не съм свикнал да го прави сам, страхува се да не му откраднат парите. Казва, че дава парите на майка си, защото ако са в него, се притеснява, че ще ги похарчи. Купувам продукти, с които не може да се сготви, а майка му знае какво да купува.Споделя, че не идвам често в град Плевен, защото не е  свикнал да ходи в по-голем град.  Споделя същ, че личната му карта се съхранява от  вуйчо му, за да не я изгуби, защото е важен документ.За отношенията с баща си казва, че с него не се разбират дори за най-елементарни неща. От   малък не се е интересувал от него и не го е поглеждал.  

          От заключението на съдебно-психиатричната експертиза изготвена от д-р Л.Т., се установява че към настоящия момент при М.Н.К. не може да се подкрепи диагноза „лека умствена изостаналост“. Нивото на общото му интелектуално функциониране е в  рамките на граничния вариант на нормална надареност.ВЛ не е констатирало психотична болест при К. на който и да е етап от живота му.Не е установено слабоумие или душевна болест по см. на чл.5 от ЗЛС.Може, в резултат на натрупания социален опит и познания, да се грижи за своите работи и да защитава интересите си .въпреки че е с ниско интелектуално функциониране, нарушенията в мисловния му процес са минимално изразени и протичат на фона на правилно изградени представи за обществени и личностни взаимоотношения.Вярно възприема кои са позволените и кои са непозволените от закона и обществения морал действия и лично поведение.Има адекватни реакции към похвали и наказания.Едновременно с това той е със съхранени психични възможности за оценка на смисъла на поведението си в контекста на ситуацията. Същият е с изградена и съхранена психична годност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

В открито заседание отговаряйки на поставените въпроси ВЛ пояснява, че има общи промени по време на бременността и раждането на освидетелствания. След това изостава в нервно-психичното развитие, което е било по-видимо след завършване на първи клас, тъй като след това е насочен към помощно училище за деца със специални потребности. Завършил е там 12 клас, придобил е две квалификации - за шивач и за готвач. Понастоящем работи към Община Долна Митрополия, полага нискоквалифициран труд.Специфичното е, че хората с нисък или с граничен интелект се поддават на лесно внушение и лесно манипулиране, но в случая няма основание да се приеме болест при него, която да отговаря на критериите на чл. 5 от Закона за лицата и семейството. Той разбира свойството и значението на извършеното, може да ръководи постъпките си, може да се грижи сам за своите интереси и да ги защитава, така че не е налице медицинска предпоставка той да бъде поставен под запрещение.Той казва „да, вуйчо ми се напива, имаме конфликти, после всичко се оправя“.Касае се за една примитивно структурирана личност, но няма медицински критерии за поставянето му под запрещение. Средата е неблагоприятна, но има привързаност между майка и син.

Вещото лице е установило, че е настъпила компенсация в   психичното състояние на М. от момента на диспансеризирането му. Обяснява, че много често умствената изостаналост се проявява в детска възраст, но при едно подходящо обучение, каквото М.К. е имал в помощното училище „П. Р. Славейков“, жизнения и социалния опит води до натрупване на познания за света и за по-правилна ориентация и компенсиране на интелектуалния дефицит. Ако се е развива в благоприятна среда, която да стимулира неговите способности той след 10 години е много вероятно да стигне психометрична оценка на интелекта 80. Актуалната му в момента е 70. Вещото лице посочва, че е направил такава психометрична оценка, без това да е задължително за психиатъра, който поставя диагноза. Категоричен е извода му, че общото функциониране на ответника вече не е на ниво лека умствена изостаналост и че при една по-подходяща среда интелектът му още ще се повиши. М.К. е с една много добра адаптация в среда с ниски изисквания, т.е. в едно общество с ограничени интереси, полага нискоквалифициран труд, така че той минава границата на лека умствена изостаналост и към настоящия момент ВЛ заявява, че не може да постави диагноза „лека умствена изостаналост“. Той може да се грижи за своите работи и да носи отговорност за своите действия. Това ВЛ е установил категорично при прегледа в резултат на обсъждане, анализа, коментарите, които е направил преди даване на заключението и защитата му в открито съдебно заседание.

При така установеното, съдът намира че иска е неоснователен.  Разпоредбата на чл. 5 ЗЛС предвижда, че за поставяне на едно лице под пълно или ограничено запрещение следва да са налице /комулативно/ две предпоставки – лицето да страда от душевна болест или от слабоумие /медицински критерий/, както и състоянието му да води до пълна или частична невъзможност да разбира смисъла и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, т.е. да се грижи за своите работи /юридически критерий/. Категорично е заключението на психиатъра, че ответника не страда от слабоумие или от душевна болест по смисъла на чл.5 ЗЛС, което само по себе си е достатъчно за да бъде отхвърлен иска за поставянето му под запрещение. Освен това от събраните гласни и писмени доказателства, както и от придобитите непосредствени впечатления от ответника, съдът приема, че той, макар и с интелектуални затруднения, е придобил базови умения за работа като полага нискоквалифициран труд по трудово правоотношение, т.е той се издържа сам. Има и социална среда в лицето на колегите си и се е адаптирал за живот в малкия град, в който живее. Има и подкрепяща го семейна среда, в лицето на своите майка и вуйчо, като се грижат взаимно един за друг.Емоционалната връзка с майката е много силна. Ответникът се справя сам с издръжката си и съвместно с майка си – за своя бит, като даже поема отговорност и грижа за своята болна майка. Не се установява да притежава имущество, което да е застрашено от разпоредителни сделки, за сключването на които се изисква по-сериозна преценка и повече житейски и социален опит. Средствата от заплата, с които борави са такива, които осигуряват основните му лични и битови нужди.Освен че може да сключва сделки от такъв характер, той е подпомаган и от другите членове на семейството, поради което няма сериозна опасност да бъде подведен или да злепостави интересите си.  

Поради изложеното, съдът намира че не са налице предпоставките на чл.5, ал.1 ЗЛС и няма законови основания да бъде поставен ответника М.К. под запрещение. Ето защо искът следва да се отхвърли, като неоснователен.

          Водим от горното, Окръжният  съд

 

Р      Е     Ш     И:

 

  ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл. 5 ал.1 ЗЛС от Н.Н.К. ***, чрез пълномощника му адв. Н.Н. *** против М.Н. ***, с ЕГН **********, за поставянето на ответника под запрещение.   

         решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр. Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                       СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: