Р Е Ш Е Н И Е
№………… 20.11.2020 г. ГР. П Л Е В Е Н
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ
въззивен граждански състав,
на
четвърти
ноември две хиляди и двадесета
година,
в открито
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РЕНИ СПАРТАНСКА
КРАСИМИР
ПЕТРАКИЕВ
Секретар: ВЕЛИСЛАВА ТРИФОНОВА
като
разгледа докладваното от съдията САХАТЧИЕВА
В.ГР.Д. № 795 по описа за 2020 година,за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С
Решение №957/24.07.2020г., Пл.РС по гр. дело № 203/2020г. по описа на същия съд
е осъдил на основание чл.178,ал.1,т.3 ЗМВР ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР –гр.Плевен, със седалище и адрес на
управление гр. Плевен, да заплати на Ю.В.Н. от гр. Плевен, ЕГН **********,
следните суми:
-сумата
от 1 219, 39 лв., представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 15. 01.
2017 г. до 15. 07. 2018 г., получен в резултат на преизчисляване на положен
нощен труд, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране
на исковата молба- 16.01.2020 год., до окончателното изплащане на сумата, и
-сумата от 88,
02 лв., представляваща деловодни разноски по компенсация.
Със същото
решение Пл.РС е прекратил производството по делото по предявения иск от Ю.В.Н. за разликата от
1 219,39 лв. до 2 594,19 лв. и за периода от 16. 07. 2018г. до 15.
01.2020г. год.,поради недопустимост на исковата претенция в тази й част.
Осъдил е ОД на МВР
гр. Плевен, БУЛСТАТ ***, гр. Плевен, ***, да заплати по сметка на Пл.РС ДТ върху уважения иск в размер на 50, 00 лв.,както и разноските за вещо лице в размер на 150,00 лв.
В частта му, в която е частично прекратено
производството по делото, съдът е указал на стрините,че решението има характер
на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Пл.ОС в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
Постъпила
е въззивна жалба от ОД на МВР – гр.Плевен, чрез гл. юрк. Петя Фердинандова
против горепосоченото решение на Пл.РС в частта му,в която е уважен предявеният иск с пр.основание чл.178,ал.1,т.3 ЗМВР и ОД на МВР –гр.Плевен, е осъдена да заплати
на Ю.В.Н. сумата от 1 219,39 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за периода от 15. 01.2017 г. до 15. 07. 2018 г.,
получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба- 16.01.2020
год., до окончателното изплащане на сумата, като в жалбата се излагат подробни
доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението. Твърди се, че РС
неправилно е приложил материалния закон, като е приел, че положеният от ищеца
нощен труд следва да бъде преизчислен по правилата на чл.9 ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата/НСОРЗ/. За процесния период е
действала специална за МВР Наредба,в която липсва текст,който да допуска
трансформация на положените часове нощен труд в дневен с коефициент
1,143.Неправилно РС е приел,че е налице празнота в нормативната уредба,касаеща
служителите на МВР и е преминал към приложение на разпоредбите на общото
гражданско законодателство.Съгласно ЗМВР на служителите на МВР е разрешено да
полагат по 8 часа нощен труд на смяна,за разлика от лицата,работещи по трудови
правоотношения и държавните служители по ЗДС,за които е разрешено полагането на
7 часа нощен труд.ОД на МВР е заплатила
своевременно всеки положен от ищеца час нощен труд,като за нощния труд е дадено
и допълнително възнаграждение за всеки изработен час.Ако се приложи коефициента
1,143 би се получило дублирано заплащане на положените часове нощен труд.
В жалбата се излагат доводи, че ищецът е
държавен служител –полицейски орган по смисъла на чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР и
неговите служебни правоотношения се уреждат единствено със ЗМВР. В чл.178 ал.1
от ЗМВР изчерпателно са изброени допълнителните възнаграждения, които се
изплащат на държавните служители. В чл.179 ал.1 от ЗМВР е посочено какви
допълнителни възнаграждения се изплащат на държавните служители, вкл. за
полагане на труд през нощта от 22,00 часа до 06,00 часа, като в ал.2 на същия
член е посочено изрично, че реда за изплащане на тези допълнителни
възнаграждения се определя с Наредба на министъра на вътрешните работи, а
техния размер с негова заповед. Поради спецификата на работата на полицейските
органи, законодателят е уредил техния статут в специален закон – ЗМВР, който е
различен от статута на държавните служители, като за тях са неприложими нормите
на общото законодателство – КТ и ЗДсл. В конкретния случай, не е налице нито
закон, нито акт на Министерския съвет, с който да се допуска преизчисляване на
положения нощен труд от ищеца с коефициент 1,143.
Въззивникът счита, че не са налице
законовите предпоставки за уважаване на предявения иск, поради което моли
Окръжния съд, да отмени изцяло обжалваното решение на Пл.РС, като неправилно и
необосновано и по съществото на правния спор да постанови друго такова, с което
да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен,като се присъдят в полза
на ОД на МВР направените деловодни разноски за двете инстанции.
Алтернативно
в жалбата се излагат доводи в случай,че не се възприемат изложените съображения
за недължимост изцяло на претендираните суми от ищцовата страна, исковата
претенция да бъде отхвърлена частично за периода 01.01.2018 г. – 30.06.2018г.-за
сума в размер на 487,45лв., за който период извънредният труд следва да се
отчита без превръщане на нощните часове в дневни, съгласно нормата на чл.9г от
Наредбата за работното време,почивките и отпуските.Претендират се съдебни
разноски.Въззивникът посочва,че в
първоинстанционното решение липсват
мотиви относно действалия в този период чл.9Г от НРВПО.
Не
е постъпил писмен отговор по подадената
жалба от въззиваемата страна Ю.В.Н..
В
съдебно заседание пред въззивната инстанция не са се явили процесуален
представител на въззивника ОД на МВР – Плевен,както и въззиваемия Ю.В.Н. или негов представител.
Окръжният
съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото,
намира за установено следното от фактическа страна:
Въззивната
жалба е частично основателна.
Не се спори по делото, че
ищецът Ю.В.Н., гр. Плевен, ЕГН ********** за процесния период -15.01.2017г.
до 15. 07. 2018г. е работил на длъжност „***“ към ОД на МВР-Плевен. С оглед характера на заеманата длъжност през горепосочения период ищецът е полагал труд през нощта -от 22.00 ч. до 06.00 ч., а отработеното работно време се е изчислявало сумарно. В настоящия случай
приложими в отношенията между страните са и разпоредбите на чл. 187 , ал. 5- 6 от ЗМВР, предвиждащи компенсиране на
работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за
служителите на смени.
В исковата си молба,
ищецът твърди, че за процесния период е положил нощен труд,както следва:за
2017г.-528ч.,за 2018г.-656ч.Следва да се отбележи,че с исковата молба претендираният
период за заплащане на извънреден труд от ищеца е до 15.01.2020г. и за общо
1 808часа,но с оглед прекратяване на производството по делото от Пл.РС за
разликата от 1 219,39 лв. до 2 594,19 лв. и за периода от 16.07.2018г.
до 15.01.2020г. ,поради недопустимост на исковата претенция в тази й част и
влизането в сила на решението с характер на определение в тази част,окръжният съд не следва да обсъжда и
излага доводи за този период . Ищецът твърди,че положените часове нощен труд
следва да бъдат преизчислени с коефициент от 1,143, съгласно чл.9 ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за преобразуване
на нощния труд към дневен труд, което води до разлика , представляваща
извънреден труд. Този труд следва да бъде заплатен от работодателя допълнително
,ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на исковата молба- 16.01.2020 год., до окончателното
изплащане на сумата.
В съдебно заседание на 06.07.2020г. е допуснато
изменение на предявения иск относно неговия размер на осн.чл.214 ,ал.1 от ГПК,като
същият следва да се счита предявен за сумата от 2 594,19лв.,вместо
първоначалната сума от 1551,27лв.
Пл.РС е уважил
предявеният иск за сумата в размер на 1 219, 39 лв., представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 15. 01.2017г. до 15.07.2018
г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба- 16.01.2020
год., до окончателното изплащане на сумата.
В хода на съдебното дирене пред РС са събрани писмени
доказателства, както и е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза.
Изготвено е заключение от вещото лице Теодора Илиева. От заключението на вещото
лице се установява, че с оглед характера на заеманата длъжност, през процесния
период ищецът е полагал труд през нощта от 22,00ч. до 06.00ч. ,като
отработеното време се е изчислявало сумарно.Положените часове през процесния
период,преизчислени с коефициент 1,143, разликата в часове,неплатени от
ответника, неизплатените суми като главница за периода,са посочени в изготвена таблица за
всеки месец и за тримесечие. Разпоредбата на чл.187,ал.3 от ЗМВР
регламентира,че работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни- подневно,а за работещите на 8-,12- или 24-часови смени-сумирано за
тримесечен период.За периода от 01.04.2015 г. до 29.07.2016 г. е действала
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., впоследствие отменена с решение на ВАС на РБ
от 11.07.2016 г. От 02.08.2016 г. действа Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.,
като съгласно тези наредби при работа на смени е възможно полагането на труд
през нощта между 22,00 часа и 06,00 часа, като работните смени не трябва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.В тези наредби не е
регламентирано изрично преизчисляване на нощен труд към дневен. Вещото лице е
извършило преизчисляване на нощните часове към дневни, с коефициент 1,143,
съобразно чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата. При извършените изчисления вещото лице е дало заключение, че
неизплатената сума за извънреден труд за процесния период от
15.01.2017г.-15.07.2018г. ,е 1 219,39лв.
РС е
уважил предявения иск за сумата от 1219,39лв.,ведно със законната
лихва от датата на подаване на ИМ, като е приел, че следва да бъде приложен
чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.Нормите
на тази Наредба следва да бъдат приложени по аналогия и по отношение на лицата
със служебно правоотношение в МВР, поради празнота в правната уредба.
Независимо от обстоятелството, че липсва изрична регламентация в специалната
уредба, РС е приел, че положения от ищеца в рамките на дежурство нощен труд
следва да бъде приравнен на дневно работно време със съответния коефициент от
1,143.
Въззивната инстанция споделя изложените доводи от РС
досежно приложението на чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата и съответно преизчисляването на положения нощен труд от ищеца
към дневен труд с прилагане на коефициент от 1,143.
Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители, работещи в МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Допълнителното
възнаграждение и неговото заплащане изрично е предвидено в чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР. Съгласно чл.143 от КТ извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя, извън установеното за него
работно време. В чл.144 от КТ е предвидено, че по изключение се допуска
полагането на извънреден труд в изрично определени случаи, като т.2 на чл.144
от КТ позволява полагането на извънреден труд от служители на МВР при изрично
посочени случаи. Нормалната продължителност на работното време от държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица
– чл.187 ал.1 от ЗМВР. Работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумарно
за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагане на труд и през
нощта между 22,00 часа и 06,00 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Работата извън редовното
работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден
труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи
на смени, чрез заплащане на 50/100 увеличение върху основното месечно
възнаграждение – чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР.
Както се посочва във въззивната жалба и в мотивите на
РС, за процесния период по исковата молба са действали няколко наредби, като в
чл.3 ал.3 от Наредбата от 25.05.2015 г., Наредбата от 11.08.2014 г. и Наредбата
от 29.07.2016 г., които са аналогични, се предвижда, че за държавните служители
в МВР е възможно полагането на труд през нощта за периода от 22,00 часа до
06,00 часа, като в две от наредбите липсва изрично правило, аналогично на чл.31
ал.2 от Наредбата от 11.08.2014 г., съгласно което при сумарно отчитане на
отработеното време, общия брой часове положен нощен труд следва да се умножи по
0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за
отчетния период, т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с коефициент
1,143.При липсата на специално правило, което да определя методологията за
превръщането на отработените нощни часове в дневни, при сумирано изчисляване на
работното време по отношение на държавните служители в МВР, нормативната
празнота следва да се преодолее чрез субсидиарно приложение на чл.9 ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. В противен случай държавният служител в МВР би се поставил в неравностойно
положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се
регулират от Кодекса на труда.
В този смисъл, са правилни изводите на
РС досежно основателността на исковата претенция по нейното същество.
Въззивната
инстанция счита, че въззивната жалба е частично основателна досежно размера на
дължимата сума, като обезщетение за положен извънреден труд от страна на ищеца
като главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба, тъй като за периода от 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г. е
действала разпоредбата на чл.9Г от Наредбата за работното време, почивките и
отпуските. На 01.01.2018г. е влязла в сила горепосочената норма, съгласно която
отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за
който е установено сумирано изчисляване на работното време са повече от часовете,
определени съгласно чл.9Б от Наредбата, се отчитат за извънреден труд по реда
на чл.149 от КТ пред Инспекцията по труда, без превръщане на нощните часове
в дневни. Следователно, за периода на действие на правилото на чл.9Г от
НРВПО извънредният труд се отчита без превръщане на нощните часове в дневни. В
случая се касае за две тримесечия от процесния период, а именно от 01.01.2018
г. до 31.03.2018 г. и от 01.04.2018 г. до 30.06.2018 г., когато следва да
намери приложение разпоредбата на чл.9Г от НРВПО. Същата разпоредба не следва
да намери приложение за периода от 01.07.2018 г. до 17.07.2018 г., тъй като
тези дни и съответно положените часове нощен труд не попадат в отчетния период,
предвид сумарното отчитане на работното време на тримесечен период.
Следва да бъде намалена дължимата сума, като
главница, съобразно заключението на вещото лице по назначената
съдебно-икономическа експертиза, като за периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2018
г. следва да бъдат приспаднати сумите, получени от вещото лице чрез
преизчисляване на нощния труд към дневен с коефициент от 1,143, като
предявеният иск с правно основание чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР се явява
неоснователен и недоказан за сумата над 731,94 лв. до
1 219,39лв. и следва да бъде отхвърлен в тази си част/за сумата в
размер на 487,45лв./.
Предвид изложеното, следва да бъде отменено
обжалваното решение на Пл.РС в частта му, в която ОД на МВР – Плевен е осъдена
да заплати на Ю.В.Н.,
гр. Плевен, ЕГН ********** ,сумата над
731,94лв. до пълния предявен размер от 1219,39лв., представляваща дължимо и
неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд, получен чрез
преизчисляване с коефициент от 1,143 към дневен труд за периода 15.01.2017г.-
15.07.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба,както и в частта му относно присъдените деловодни разноски и
разноски за вещо лице,като вместо него и по съществото на правния спор, следва
да бъде отхвърлен, като неоснователен предявения от Ю.В.Н., гр. Плевен, ЕГН **********
иск срещу ОД на МВР – Плевен за сумата от
487,45лв., представляваща разликата над сумата от 731,94лв. до пълния предявен
размер за периода от 1219,39лв.,представляваща дължимо и неизплатено
допълнително възнаграждение за извънреден труд за процесния период, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
Следва да бъде потвърдено решението на Плевенски
районен съд в останалата му обжалвана част.
При този изход на делото, на осн.чл.78,ал.1 от ГПК следва
да бъде осъдена ОД на МВР – Плевен да заплати направените деловодни разноски по
компенсация от
Ю.В.Н., гр. Плевен, ЕГН ********** ,съобразно уважената и отхвърлена част от
предявения иск и представените от страните Списъци на разноските по чл.80 от ГПК, за първата инстанция ,по
компенсация в размер на 47,06лв.,както и разноски за вещо лице по сметка на
Пл.РС в размер на 42,32лв.,вместо
посочените 150лв. в решението на първоинстанционния съд.
Пред въззивната инстанция въззивникът е
представил Списък на разноските по чл.80 от ГПК,от който е видно,че се
претендират 224,39лв. деловодни разноски за производството пред Пл.ОС.Окръжният
съд намира,че не следва да се присъжда юрк.възнаграждение в размер на 200лв. в
полза на процесуалния представител на ОД на МВР,тъй като не е осъществено
процесуално представителство пред съда в хода на въззивното производство.Следва
да бъде определено юрк.възнаграждение на осн.чл.78,ал.8 от ГПК вр.чл.25а,ал.3
от Наредбата за правна помощ в размер на 50лв. /за изготвяне на въззивна
жалба/.При така определеното юрк.възнаграждение и съразмерно с уважената част
от въззивната жалба,респ. уважената и отхвърлена част от предявения иск,въззиваемият Ю.В.Н., гр. Плевен, ЕГН **********
следва да заплати по компенсация деловодни
разноски за настоящата инстанция , направени от ОД на МВР-Плевен в размер на 13,98лв.
В
останалата му обжалвана част следва да бъде потвърдено решението на
Пл.РС,постановено по гр.д.№203/2020г. по описа на същия съд.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯВА Решение №957/24.07.2020г.
на Пл.РС ,постановено по гр. дело №203/2020г. по описа на същия съд, в частта
му, в която ОД на МВР – Плевен е осъдена да заплати на Ю.В.Н. от гр. Плевен,
ЕГН **********, сумата над 731,94лв. до
пълния предявен размер от 1219,39лв.,представляващи
дължимо и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд, получен
чрез преизчисляване с коефициент от 1,143 към дневен труд за периода
15.01.2017г.- 15.07.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба, както и в частта му относно присъдените деловодни
разноски и разноски за вещо лице,като
вместо него и на основание чл.271 от ГПК, ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Ю.В.Н. от гр. Плевен, ЕГН **********против ОД на МВР –гр. Плевен , иск с правно основание чл.178 ,ал.1 ,т.3 от ЗМВР за заплащане на сумата от 487,45лв., представляваща разликата над сумата
от 731,94лв. до пълния предявен размер от
1219,39лв., представляваща дължимо и неизплатено допълнително възнаграждение за
извънреден труд за периода от 15.01.2017г.-15.07.2018г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.01.2020г. до
окончателното изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК ОД на
МВР –гр. Плевен да заплати
направените деловодни разноски по компенсация от Ю.В.Н. от гр. Плевен, ЕГН **********, за първата инстанция, съобразно уважената и
отхвърлена част от предявения иск и представените от страните Списъци на
разноските по чл.80 от ГПК, в размер на 47,06лв.
ОСЪЖДА
ОД на МВР –гр. Плевен да заплати ПО
СМЕТКА на Пл.РС разноски за вещо лице в размер на 42,32лв.,вместо посочените 150лв. в решението на
първоинстанционния съд.
ОСЪЖДА
Ю.В.Н. от гр. Плевен, ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР –гр.Плевен по компенсация деловодни разноски
за настоящата инстанция в размер на 13,98лв.
ПОТВЪРЖДАВА горепосоченото решение на
Плевенски районен съд в останалата му обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
и не подлежи на обжалване на основание
чл.280 ал.3 т.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: