Р Е Ш Е
Н И Е
№ 687 18.06.2020г. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
административен съд двадесети състав, в публично заседание на първи юни две
хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ
при
секретаря Ирина Ламбова, като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов
административно дело № 634 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.27,
ал.6 от Закона за закрила на детето /ЗЗД/.
Административното дело е образувано по жалба от М.А.А. с ЕГН **********
и И.М.А. с ЕГН **********, двамата с адрес: *** против Заповед №
ЗД/Д-А-050/24.03.2020г., издадена от А.Р.К., директор на Дирекция „Социално
подпомагане” гр.Бургас, с която е наредено, считано от 25.03.2020г.
временно продължава настаняването на малолетния А.И.М., ЕГН **********, с
родители: майка М.А.А. с ЕГН ********** и баща И.А.М.
с ЕГН **********, в Центъра за настаняване от семеен тип за деца в гр.Бургас,
ул.”Кооператор” № 35, за срок до произнасяне на съда с решение, съгласно чл.28
от Закона за закрила на детето.
С жалбата се
иска отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна, поради
несъответствието й с материалния закон, при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и в противоречие с целта на закона.
Жалбоподателите
М.А.А. и И.М.А. се явяват лично и с процесуален представител адв.К., назначен
служебно. Двамата поддържат жалбата. Процесуалният представител излага
съображения в допълнително представени писмени бележки. Твърди, че не са налице основания за удължаване срока на вече изтърпяното
едногодишно настаняване на детето в подобна институция. Излага съображения за
това, че родителите на детето имат възможност да го отглеждат в подходящи да
него условия. Сочи се за нарушение на правата
както на детето, така и на родителите, които са обект на защита по чл.8 от
КЗПЧОС. Твърди се че отделянето на детето от родителите му е доста травматично
и прекъсване на връзката с близките му , не може да се счита за разумно и
обосновано.
Ответникът
по жалбата – Директорът на Дирекция „Социално подпомагане” – Бургас се
представлява от старши юрисконсулт Д., която оспорва жалбата и пледира за
отхвърлянето й като неоснователна. Излага съображения за допустимостта,
валидността и законосъобразността на обжалваната заповед.
Заинтересованата
страна А.И.М. се явява лично и с адв.Г., назначена служебно за процесуален
представител, която излага съображения за неоснователност на жалбата и пледира
за отхвърлянето й.
Съдът,
като взе предвид разпоредбата на чл.168 от АПК и прецени събраните по делото
доказателства, ведно с доводите и изразените становища прие за установено
следното:
Малолетният А.И.М. е
настанен в Центъра за настаняване от семеен тип за деца в
гр.Бургас, ул.”Кооператор” № 35.
Малолетният А.И.М., ЕГН **********, е едно от
общо четиринадесетте родени от майката деца. На 22.03.3019г. той и още девет от
децата са изведени от семейството поради оценка за наличие за висок риск за
тях, ако продължат да живеят в семейна среда. А. заедно с двама от братята си е
настанен в ЦНСТДБУ на ул.“Кооператор“ № 35, гр.Бургас със заповед на директора
на ДСП – Бургас, като мярката е потвърдена с решение на Районен съд – Бургас за
срок от една година до 24.03.2020г..
На 04.09.2019г. И.М.А. подава заявление до директора на ДСП – Бургас
за реинтеграция на малолетния А., както и за другите деца от семейството му. Във
връзка с направеното заявление на 11.03.2020г. от ДСП Поморие е постъпило
писмо, изготвено на основание тримесечен доклад на ЦОП Несебър, в което се
изразява становище, че реинтеграцията не е в негов интерес, въпреки
емоционалната връзка между него и родителите, като са изложени следните
съображения за това: незадоволително ниво на родителски капацитет, липса на
постоянни доходи и на собствено жилище.
На 19.03.2020г.
в ДСП/ОЗД – Бургас е проведена среща на Координационния механизъм на специалистите, работещи с децата
и е взето решение за реинтеграция на детето. Същевременно е получен сигнал, че
собственичката на обитавания от родителите на А. жилище ги е принудила да го
напуснат поради влошаване на отношенията им. Работата по реинтеграцията на
децата им е била прекратена.
На 24.03.2020г.
бил изготвен социален доклад (л.55-57 от делото) по отношение на детето А.М., с
който е било предложено да бъде продължено временното настаняване по
административен ред на малолетния А.И.М. в
Центъра за настаняване от семеен тип за деца в гр.Бургас, ул.”Кооператор” № 35.
При така установените
факти и събрания доказателствен материал
Директорът на ДСП – Бургас издал процесната заповед, която била връчена
лично на жалбоподателката М.А. на 25.03.2019г.
Установено от материалите по делото е и
обстоятелството, че пред районен съд Бургас е образувано гражданско дело № 3376
по описа на съда за 2019г. по повод молба от директора на дирекция
"Социално подпомагане" - Бургас към Агенция за социално подпомагане
/АСП/, с правно основание чл.28 от ЗЗД, като липсва произнасяне по спора.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество
същата се явява неоснователна поради
следните съображения:
Заповедта е издадена от
компетентен орган, съгласно чл.27 ал.1 от ЗЗД, която норма определя, че
настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство и
в социална или интегрирана за резидентна грижа се извършва със заповед на
директора на дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на
детето, какъвто именно е настоящия случай.
С оглед
установените по делото релевантни факти, при произнасянето си органът, в случая
– Директорът на Дирекция „Социално подпомагане” - Бургас, настанил детето в Центъра за настаняване от семеен тип за деца в
гр.Бургас, ул.”Кооператор” № 35, за срок до произнасяне на съда с решение,
съгласно чл.28 от Закона за закрила на детето, е приложил
правилно материалния закон и при липса на допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила.
Оспорената заповед е издадена и в
съответствие с приложимите разпоредби на материалния закон. Правното основание
за издаването й е чл.26, ал.1, изр.2 от ЗЗД, а фактическа предпоставка за
издаването й е необходимостта осъществяване на мерки за закрила на детето поради това, че
двамата родители са в трайна невъзможност да отглеждат детето в подходящи
условия, поради липса на достатъчно средства да осигурят съответните социално
битови условия за това, съгласно чл.25, ал.1, т.3 от ЗЗДет, като фактическата
обосновка за това се съдържа в изготвения социален доклад. Заповедта е и
мотивирана. От съдържанието на социалния доклад и останалите приложени доказателства,
които не се оспорват и представляват официални документи, безспорно се
установява необходимостта от налагане на цитираната мярка.
Съобразно
нормата на чл.26, ал.1 от ЗЗД настаняването на дете в семейство на роднини или
близки, в приемно семейство и в социална или интегрирана за резидентна грижа се
извършва от съда, като до произнасяне на съда дирекция "Социално
подпомагане" по настоящия адрес на детето извършва временно настаняване по
административен ред. Следователно, в конкретния случай, се касае за налагане на
временна мярка по административен ред до произнасянето на съда за настаняване
на детето в семейството на близки или роднини.
Съгласно
разпоредбата на чл.125 от СК, родителите имат задължение да се грижат за
физическото, умствено, нравствено и социално развитие на детето, за неговото
образование и за неговите лични и имуществени интереси. Родителите отглеждат
детето, формират възгледите му и осигуряват образованието му съобразно
възможностите си и в съответствие с нуждите и наклонностите на детето с цел
израстването му като самостоятелна и отговорна личност, като нямат право да
използват насилие, както и методи за възпитание, които уронват достойнството на
детето. Това са част от задълженията на родителите, които същите имат съгласно
закона. За да бъде счетено, че родителят полага адекватни грижи за детето,
следва да се установи комплексно изпълнение на всичките задължения, които той
има спрямо детето. Изпълнението на едни задължения на родителя не компенсира
неизпълнението на други негови задължения. Следва да се има предвид също, че
изпълнението на задълженията на родителя спрямо детето се дължи постоянно.
В настоящото
производство се установи, че към момента на постановяване на оспорената заповед
майката и бащата не са имали работа и постоянни доходи и че същите не са били в
състояние да осигурят на децата си, в т.ч. и на А.М. необходимите условия за
отглеждането и възпитанието им в благоприятна и подходяща за възрастта им среда,
посрещайки
нуждите му от дрехи, храна, подслон и учебни пособия за ефективното му
образованието. Съгласно
разпоредбата на чл.142, ал.1 от АПК съответствието на оспорения административен
акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Според
втората алинея установяването на нови факти от значение на делото след издаване
на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Нещата в
конкретния случай не са се променили съществено и след издаване на оспорената
заповед. Това, че жалбоподателите са се преместили в друго жилище с
по-благоприятни условия на живеене не компенсира невъзможността им да осигурят
всички останали необходими условия за отглеждане и възпитание на детето А.,
предвид обстоятелството, че същите нямат постоянна работа и доходи. Този факт
не се отрича и оспорва от тях, напротив двамата се позовават именно на тежкото
им финансово положение и липсата на доходи за да поискат да им бъде
предоставена правна помощ за процесуално представителство. Със свое определение
№ 589/14.04.2020г. съдът е приел съобразно представените от жалбоподателите
доказателства относно социалния и имуществен статус, че спрямо тях са налице
предпоставките за предоставянето им на правна помощ по реда на чл.23, ал.2 от ЗПП. По делото не са налице факти и обстоятелства, които да обосноват обратния
извод, а именно, че жалбоподателите разполагат с достатъчно финансови средства,
постъпващи регулярно от трудови или други постоянни доходи, които да им дадат
възможност да осигурят необходимия социален статус на А.М. за правилното му
отглеждане и възпитание. При преценка на възможността на родителите да полагат
необходимите грижи за малолетния А. в достатъчна степен трябва да се има
предвид и обстоятелството, че те следва да полагат грижи и за собственичката на
наетото от тях жилище, която е болна и трудно подвижна. На съда е служебно
известно и по делото се установява, че жалбоподателите са подали жалба за
отмяна и заповедите на директор на Дирекция „Социално подпомагане” гр.Бургас за настаняване в социален дом и на
останалите им деца. Имайки предвид капацитета и възможността за настаняване на
цялото многодетно семейство в обитаваното от жалбоподателите жилище следва
изводът, че то не може да осигури необходимите за тях условия, такива които са
осигурени при настаняването им в социалните домове. От дадените в настоящото
производство обяснението на детето А. се установява, че то се чувства добре и
не му липсва нищо в социалното заведение където е настанен, като регулярните
контакти с родителите му не са преустановени и физическата и емоционална връзка
с тях не е прекъсната.
Законът за
закрила на детето регламентира специфични обществени отношения, при които
определящи са интересите на децата. В този смисъл е и разпоредбата на т.1 на
чл.3 от Конвенцията за правата на детето, приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г.,
ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., в
сила от 3.07.1991г., че висшите интереси на детето са "... първостепенно
съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са
предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от
съдилищата, административните или законодателните органи". В унисон с тази
уредба е и нормата на чл.10, ал.1 от ЗЗД, прогласяваща правото на всяко дете на
закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и
на защита на неговите права и интереси. Безспорно е установено от данните по
административната преписка, че двамата родители са в трайна невъзможност да
отглеждат детето в подходящи условия, поради липса на достатъчно средства да
осигурят съответните социално битови условия за това, съгласно чл.25, ал.1, т.3
от ЗЗДет.
В конкретния
случай административният орган правилно е преценил, че с оглед установените от
него факти и обстоятелства и направените въз основа на тях изводи, именно посредством предприетата мярка
по чл.4, ал.1, т.5 от ЗЗДет. ще бъде
постигната целта на закона да бъдат защитени интересите на детето и неговото
психическо и физическо здраве. В случая административният орган е достигнал до
обоснования извод, че са изчерпани възможностите за оставането на детето в
семейна среда и обосновано е пристъпил към настаняването му в ЦНСТ - Бургас, за
да защити висшите интереси на детето, които имат приоритет пред желанията или
интересите на родителите.
Следва да има
предвид и обстоятелството, че малолетният А. е записан като ученик в 6-ти клас
в ОУ „Н.Геров“ гр.Бургас, което се намира в близост до социалното заведение,
където е настанен, поради което преместването му да живее в наетото от родителите
му жилище ще затрудни възможността му да посещава редовно занятията до края на
настоящата учебна година.
Съдът намира за
неоснователно и необосновано твърдението на М. и И. Ангелови в жалбата им, че
са засегнати родителските им права и контакта им с детето им, а оттам се е
стигнало до нарушаване правото им на личен и семеен живот по смисъла на чл.8 от
ЕКПЧ. Видно от твърденията на детето А.М. по време на престоя му в социалното
заведение контактите с родителите му не са били ограничавани.
Само по себе
правото на личен и семеен живот, защитено от ЕКПЧ няма абсолютен характер, като
практиката сочи на позволение в полза на държавата да го ограничи, стига
ограничението да е законно, да преследва законна цел, да е пропорционално и
необходимо в едно демократично общество. В настоящия случай, това са все
обстоятелства за които са налични данни по делото. Ограничителната мярка в
заповедта е с временен характер, предвиден от закона с цел опазване живота
здравето и интересите на всяко дете, защитени от чл.14 и чл.47 от Конституцията
на Република България. Предприетата мярка се явява и пропорционална според
настоящия съдебен състав. Действително тя е с висок интензитет, но същият
съответства на интензитета на заплахата, от която следва да бъде защитено
детето, като практически се явява единствено възможна мярка, с която държавата
е в състояние да защити ефективно живота на детето в риск. Настаняването при
близки и роднини в тази хипотеза не е правнообосновано, поради липса на
ефективни гаранции, че същите могат да преодолеят евентуална физическа сила от
страна на майката. В конкретната хипотеза са налице конкуриращи се права на
родителите и детето, защитени от ЕКПЧ, съответно правото на семеен и личен
живот на първите по чл.8 от ЕКПЧ и правото на живот на последното по чл.2 от
ЕКПЧ. В случая не е налице надделяващ интерес от упражняване на правата по чл.8
от ЕКПЧ от страна на майката над тези по чл.2 от ЕКПЧ от страна на детето, тъй
като правото на живот на детето при всички случаи надделява над правния интерес
на майката за защита на личните й права по чл.8 от ЕКПЧ.
В заповедта правилно е определен и периода на настаняване на детето, с
оглед временния характер на самия административен акт и образуваното гражданско
дело № 2234 по описа на Районен съд – Бургас за 2020г. - до произнасяне на съда с решение
на основание чл.28 от ЗЗДет.
Съобразно
изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган, в рамките на правомощията му, при липса на съществени
нарушения на административно-производствените правила, в съответствие с
материалните разпоредби и целта на
закона, поради което жалбата против него се явява неоснователна и не следва да
бъде уважавана.
При
този изход на делото разноски не се дължат, тъй като искане за присъждане на
такива не е направено от страна на ответника.
Водим от горното
и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесети
състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на М.А.А. с ЕГН ********** и И.М.А. с ЕГН **********,
двамата с адрес: *** против Заповед № ЗД/Д-А-050/24.03.2020г., издадена от А.Р.К.,
директор на Дирекция „Социално подпомагане” гр.Бургас, с която е
наредено, считано от 25.03.2020г. временно продължава настаняването на
малолетния А.И.М., ЕГН **********, с родители: майка М.А.А. с ЕГН ********** и баща И.А.М. с ЕГН **********, в
Центъра за настаняване от семеен тип за деца в гр.Бургас, ул.”Кооператор” № 35,
за срок до произнасяне на съда с решение, съгласно чл.28 от Закона за закрила
на детето.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: