Р Е Ш Е Н И Е
№114
14.12.2020 г. гр.Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският окръжен съд II-ри въззивен
наказателен състав
на девети декември 2020
година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ П.
ЧЛЕНОВЕ:ГЕРГАНА
КОНДОВА
ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
Секретар: Ив.Златева
Прокурор: Т.Стаматов
като разгледа докладваното от съдия Кондова
ВНОХД № 350 по описа на съда
за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред въззивният съд е образувано по
въззивна жалба на адв.В.К. ***, в качеството й на защитник на подсъдимия Д.М.Д.,
против Присъда № 260017/12.10.2020 г. постановена по НОХД № 987/2020 г. по
описа на РС-Ямбол.
С обжалваната присъда въззивникът - подсъдим Д.Д. е
признат за виновен в това, че на *******г. около 16,30 часа, в с. Х., обл.
Ямбол, на ул. *******, пред дом № **, е управлявал моторно превозно средство -
лек автомобил „****“ с рег. № *****, с концентрация на алкохол в кръвта си над
1,2 на хиляда, а именно - 2.35 на хиляда, установено по надлежния ред с
техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“, с инв. № АRВА0170, поради което и
на основание чл.343б ал.1 и чл.54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок
от една година и глоба в размер на 200 /двеста/лева.
На осн.чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил за изтърпяване
наложеното на подс.Д. наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила.
На осн.чл.343г от НК подс.Д. е лишен от право да
управлява МПС за срок от една година, считано от влизане на присъдата в сила,
като на осн.чл.59, ал.4 от НК е зачетено времето, през което подсъдимият е
лишен по административен ред от право да управлява МПС, считано от *****г.
В подадената жалба и допълнението към нея се твърди
неправилност и необоснованост на постановената присъда. Претендира се отмяна на
присъдата и постановяване на нова такава, с която подс.Д. да бъде признат за
невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по
чл.343б, ал.1 от НК, т.к. не подсъдимия бил автор на последното, а неговият
син, който бил с отрицателна проба за употреба на алкохол. Алтернативно, в
случай, че съдът прецени, че при разглеждане на делото са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, се иска отмяна на присъдата и връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционният съд.
В съдебно заседание въззивникът Д.Д. участва лично и със
защитник – адвокат от АК-Ямбол. Защитникът и подс.Д. поддържат жалбата и
допълнението към нея на основанията изложени в тях и с направеното искане.
Участващият по делото прокурор изразява становище за правилност и законосъобразност на обжалвания
съдебен акт. Излага съображения, че определените на въззивника наказания са
справедливи, като съответстват на осъщественото деяние и личността му.
Претендира за потвърждаване на присъдата и оставяне на жалбата без уважение.
Съдът след цялостна проверка на доказателствата по
делото, становищата на страните и атакувания съдебен акт намира следното:
Въззивната жалба като подадена в срок и от страна, имаща
право, а и интерес от обжалване, е процесуално допустима. Разгледана по
същество се явява неоснователна по следните съображения:
Възприетата от първоинстанционния съд фактическа
обстановка е в съответствие и се подкрепя от събраните по делото гласни и
писмени доказателства. Според проверяващата инстанция правилно и
законосъобразно РС-Ямбол приема за безспорно установено следното:
Подсъдимият Д.Д. е правоспособен водач на МПС категории A C DE D AM B TKT BE CE и притежава свидетелство за правоуправление №
*********.
Подсъдимият Д.Д. е с чисто
съдебно минало. Същият е реабилитиран по право за извършено престъпление по
чл.343б, ал.1 от НК, за което е бил осъден с влязла в сила на *****г. присъда
по НОХД №*****г. на РС-Ямбол. По отношение на подс.Д. са били издавани
наказателни постановления за извършени от него нарушения на правилата за
движение, уредени в ЗДвП, като по две от тях бил санкциониран административно
за нарушение на правилата по чл.174, ал.3 от ЗДвП за това, че е отказал да му
бъде извършена проба с техническо средство за употреба на алкохол или
наркотични средства, както и по чл.25, ал.1 от ЗДвП като на осн.чл.183, ал.2,
т.11 от ЗДвП е санкциониран за нарушение на правилата при движение назад.
Ккъм месец *****2020 г. синът на подс. Д.Д. - свидетелят С.
Д., бил в развод със съпругата си - свидетелката Т. Д. и двамата били в лоши
взаимоотношения. Т. Д. имала издадена ограничителна заповед срещу С. Д.,
съгласно която последният не бивало да я доближава на разстояние по-малко от
100м. За да осъществява определения му режим на лични контакти с децата,
обичайно С. Д. придружаван от родителите си отивал до с. Х., където живеела св.Т.
Д. заедно с децата. На около 100м. от дома на Т. Д. в с.Х., С. Д. слизал от
колата, а родителите му – подсъдимият Д.Д. и свидетелката В.Д., отивали с
колата до дома на св. Т. Д. и взимали децата.
На *******г. около обяд подсъдимият Д.Д. имал на гости
свой колега, с когото употребили алкохол. Синът му - св.С. Д., решил да отиде
до дома на св. Т. Д., за да вземе децата и повикал родителите си, за да отидат
заедно. Тримата потеглили за с. Х. с лек автомобил „****“ с ДК № *****, който
бил управляван от свидетеля С. Д..
Около 16.30 ч. на същата дата, тримата
пристигнали в с.Х., като на около 100 м. от дома на Т. Д. и в близост до дома
на свидетеля К. Г., който се намирал на ул. „*******“ № **, С. Д. спрял
автомобила, който управлявал. Слязъл от него и останал да изчака родителите си
на една полянка, находяща се в близост. Въпреки, че бил употребил алкохол, подс.Д.Д.
се преместил на шофьорското място и предприел управление на автомобила до дома
на св. Т. Д.. Като пристигнал там, спрял автомобила пред дома й, а свидетелката
В.Д. отишла да вземе децата.
След като взела двете деца св.В.Д. се върнала в
автомобила заедно с тях и подсъдимият предприел движение на заден ход по
улицата, по която пристигнал. При извършване на тази маневра ударил паркираният
пред дома на св.К. Г. лек автомобил „***“.
Св.Г. в този момент бил в дома си и чул шум от удар по ламарина. Излязъл веднага
на улицата и видял автомобила, който ударил неговият, както и това, че същият
бил управляван от подсъдимия. Автомобилът в този момент се намирал на 3-4 метра
от неговия автомобил. Подсъдимият спрял автомобила на полянката и слязъл от
него. Свидетелят К. Г. забелязал, че на около 50 метра от автомобила се намирал
св. С. Д., който тръгнал към баща си - подс.Д.. След като С. Д. дошъл до
автомобила, заедно с баща си се разменили, като подсъдимият седнал на предна
дясна седалка, а св. С. Д. – седнал на мястото на водача.
Ядосан от случилото се и под въздействие на
употребения алкохол подсъдимият Д.Д.
започнал да крещи, да псува и обижда св. К. Г. и свидетелките Т. Д. и З.а П.–
сестра на последната. Св.Г. се обадил
на тел.112 и съобщил за случилото се.
Пристигналите полицейски служители – свидетелите И.П. и Г.Г.,
снели сведения от св. К. Г., св.Т. Д., подсъдимия и сина му – св. С. Д., след
което св. И.П. тествал за употреба на алкохол с помощта на техническо средство
„Алкотест Дрегер 7510“ инв. № ARBA0170
подс.Д. и сина му. Уредът отчел наличие от 2,35 промила алкохол в издишвания
въздух от подсъдимия Д.Д. и 0.00 промила алкохол в издишвания от С. Д. въздух.
На подсъдимия Д.Д. бил съставен АУАН и издаден талон за
медицинско изследване, който същият отказал да подпише и получи.
По силата на ЗПАМ №
18-0813-000839/21.09.2020г на Началник сектор Пътна полиция при ОД МВР Ямбол, на
подсъдимия Д.Д. временно
било отнето свидетелството за правоуправление до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
От приложеният по делото Протокол от *****г. /л.20 от ДП/
се установява, че „Алкотест Дрегер 7510“ инв. № ARBA0170 е бил проверен и годен
за употреба от месец май до месец ноември 2020 г.
Приетата за несъмнена фактическа обстановка по делото
въззивният съд намира за безспорна. Решаващият съд при установяването на
фактическата обстановка е изложил изключително подробни и задълбочени аргументи
в посока кои доказателства кредитира и кои не и защо, които аргументи въззивния
съд споделя изцяло. Районният съд е отдал нужното внимание на оформилите се по
делото две групи свидетели, даващи противоречиви показания относно авторството
на извършеното престъпление. Правилно и с професионален усет първоинстанционният
съд е кредитирал като логични, последователни и безпротиворечиви като вътрешно,
така и помежду си показанията
на групата свидетели, сочещи, че именно подс.Д. е автор на престъпното деяние, като
това са - свидетелите Т. Д., З.а П., И.П., Г.Г. и К. Г..
Правилно, при анализа на показанията на тези свидетели районният съд е отчел
обстоятелството, че свидетелят К. Г. е единственият свидетел по делото, който
не се намира в роднинска или друга близка връзка с подсъдимия и с останалите
свидетели, поради което същият е незаинтересован от изхода на делото и неговите
показанията са обективни и отговарящи в пълна степен на действителността. Неговите
показанията са в пълна подкрепа на показанията на свидетелите Д., П., П.и Г.,
поради което правилно районният съд е кредитирал като обективни и достоверни
показанията на посочената група свидетели в частта относно авторството на
извършеното престъпно деяние. Напълно обосновано районният съд не е дал вяра на
посочените в мотивите към присъдата показания на другата група свидетели - В.Д.
и С. Д., както и на обясненията на подсъдимия Д.Д.. Направеният от съда анализ
на некредитираните показания на тези свидетели и обясненията на подсъдимия е
подробен и обективен, като не е налице превратно тълкуване. В тази връзка съдът
прецени като неоснователен довода на защитника, изложен във въззивната жалба и
в допълнението към нея, за превратен коментар на показанията на разпитаните по
делото свидетели. Показанията на свидетелите от втората група, са отнесени не
само едни спрямо други, но и към останалите събрани по делото гласни
доказателства и е преценено обективно, че в частта им относно авторството на
извършеното престъпно деяние, същите са в противоречие с показанията на
останалите свидетели от първата група. Не е пренебрегнато и обстоятелството, че
свидетелите С. Д. и В.Д. са в близки родствени връзки с подсъдимия – първият му
е син, а втората – съпруга, поради което , макар и под заплахата от наказателна
отговорност, същите се стремят да дадат показания в негова защита. Отчетено е и
това, че обясненията на подсъдимия освен доказателствено средство са и средство
за защита, при което е логически обосновано подс.Д. да даде обяснения, с които
да се опита да оневини собственото си неправомерно поведение. Поради всичко
изложено, въззивният съд намира за правилно и обосновано некредитирането на
показанията на тези двама свидетели и обясненията на подс.Д. в посочената им
част.
Във връзка с всичко това, въззивният съд намира за
неоснователно възражението на защитата и подсъдимия, че по делото липсвали
събрани достатъчно доказателства, от които да се направи несъмнен извод относно
авторството на престъплението - предмет на обвинението. Напротив,
доказателствата категорично сочат, че именно подсъдимият Д.Д. след употреба на
алкохол е управлявал по време на настъпилото ПТП процесният лек автомобил.
Анализът на събраните доказателства, извършен от районният съд и изложен в
мотивите към присъдата е правилен и съобразен със законовите изисквания, поради
което въззивният съд напълно се солидаризира с него. Направеният от съда анализ
на доказателствената съвкупност е подробен, прецизен и обективен, като не е
налице превратно тяхно тълкуване.
След точна и пълна преценка на данните от всички
доказателствени средства, относими към главния факт от предмета на доказване в
процеса, законосъобразно е било прието от първата инстанция, че може да се
направи еднозначен извод за осъществен от обективна и субективна страна състав
на престъплението - предмет на осъдителната присъда. В тази насока, инстанцията
не може да търпи упрек /какъвто отправя защитата/, защото при условията на
чл.305, ал.3 от НПК и след пълен и обективен анализ на събраните доказателства,
е мотивирал правните си изводи за взетото решение.
При правилно изяснена фактическа обстановка и на базата
на анализ на всички горепосочени доказателства, решаващият съд е достигнал до
законосъобразни и обосновани правни изводи, като е приел, че въззивникът –
подсъдим е осъществил, както от обективна, така и от субективна страна
престъпния състав по чл.343б, ал.1 от НК, т.к. на *******г. около 16,30 часа, в
с. Х., обл. Ямбол, на ул. *******, пред дом № **, е управлявал моторно превозно
средство - лек автомобил „****“ с рег. № *****, с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно - 2,35 на хиляда, установено по надлежния
ред с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“, с инв. № АRВА0170.
Аргументите на РС в тази насока са правилни и обосновани,
поради което въззивният съд ги споделя напълно. От събраните по делото и
кредитирани от съда доказателства, коментирани по-горе, се установява по
категоричен начин както авторството на извършеното престъпно деяние, така и
факта, че въззивникът - подсъдим е управлявал на *******г. около 16,30 часа, в с.Х., област Ямбол,
МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда.
От субективна страна, деянието е извършено с пряк умисъл,
при съзнаване на общественоопасния му характер и последици и тяхното целене,
още повече, че Д. е и правоспособен водач, запознат напълно със забраната за
управление на МПС след употреба на алкохол.
Правилно и обосновано районният съд е определил вида и
размера на наказанията, наложени на подс.Д. при условията на чл.54 от НК, като
е взел предвид всички смекчаващи и отегчаващи вината му обстоятелства. Правилна
е преценката на решаващия съд и при определяне размера на наказанието по
чл.343г от НК. Наличните смекчаващи вината на Д. обстоятелства - чистото му
съдебно минало и факта, че управлението е било в рамките само на около **0
метра, не са нито многобройни, нито изключителни такива, така че да доведат до
извод за това, че и най-лекото, предвидено в закона наказание би се оказало
несъразмерно тежко. Определеният изпитателен срок по чл.66 ал.1 от НК правилно е
определен в минималния си размер от три години.
Относно размера на наказанията, съдът намира, че така
определени от РС-Ямбол ще осъществят визираните в чл.36 от НК цели, а именно
възпираща и възпитателна по отношение на
въззивника - подсъдим и обществото. Наказанието лишаване от свобода и
наказанието лишаване от право да управлява МПС, определени и наложени на Д. в
размери на по една година, са коректно отмерени и съобразени, както с наличните
и установени по делото смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства
/посочени подробно по-горе/, така и с отегчаващите отговорността му такива, а
именно – високата степен на обществена опасност на извършеното, обуславяща се
от високата динамика на този вид престъпления понастоящем в страната и високата
концентрация на алкохол в кръвта му. Последното не следва да бъде пренебрегнато,
а напротив – следва да бъде отчетено в достатъчна степен, т.к. характеризират Д. като недисциплиниран и
опасен водач на пътя. Намаляване на посочените размери на наказанията би било проява
на неоправдано снизхождение към подсъдимия и не биха били достатъчни за
осъществяване на целите на наказанията към коригиране на поведението на Д. като
водач на МПС. Още повече, че същият е вече бил осъждан за извършено от него на същото
по вид престъпление, като е бил наказван по административен ред и за нарушения
на правилата за движение по пътищата, изразяващи се в негов отказ да бъде
проверен с техническо средство за употреба на алкохол или наркотични вещества,
както и за нарушение на правилата за движение назад.
Правилно съдът е приложил разпоредбата на чл.59 ал.4 от НК, като е зачел лишаването от право Д. да управлява МПС, наложено му по
административен ред, считано от *****г.
Водим от гореизложеното, въззивният съд намира, че
обжалваната присъда следва да бъде потвърдена като правилна, обоснована,
справедлива и постановена при спазване на процесуалните правила.
Предвид на изложеното и на
осн. чл.338 от НПК, съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260017/12.10.2020 г. постановена по НОХД №
987/2020 г. по описа на РС-Ямбол.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.