РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1234
Гр. Пловдив,
27.06.2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, XXIV
състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА
МЕТОДИЕВА
при секретаря ВАНЯ ПЕТКОВА и с участието на прокурора РОСЕН
КАМЕНОВ, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КНАД № 892 по описа на
съда за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Касационно производство по реда на
по чл. 63 ал. 1 пр. 2 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от Министерство на
правосъдието, чрез юрк. В.Д.и Ю.Б., против решение № 317/ 10.02.2022 г.,
постановено по адм.д.№ 5454/ 2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което
е отменено наказателно постановление/НП/№ 92-12-41/ 05.07.2021 г., издадено от
министъра на правосъдието, с което на В.М.К. – Б., ЕГН ********** е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 300 лв. за извършено нарушение
по чл. 35, ал. 1, т. 1 във връзка с чл.35, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ.
С жалбата се иска отмяна на решението на районния съд
и потвърждаване на НП изцяло. Сочи се, че съдът е постановил неправилен извод,
че е налице несъответствие между възприетите от наказващия орган факти и
обстоятелства по извършеното нарушение и наложената санкционна норма. Видно от
АУАН, при извършена проверка на подадени декларации, е установено, че В.К. – Б.
при встъпване в длъжност в срока по чл.38, ал.1,т. 1 от ЗПКОНПИ не е подала
декларация за имущество и интереси по чл.35, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ, във връзка с
§ 2, ал.1, т.1 от ДР на ЗПКОНПИ. Същите законови норми са били посочени и в
издаденото въз основа на АУАН наказателно постановление. Твърди, че описанието
на нарушението е ясно и не води до нарушаване правото на защита на лицето.
Неправилни счита и изводите на районния съд относно наличието на маловажност на
случая, като се позовава на нормата на § 1, ал.1,т.4 от ДР на ЗАНН. В случая
намира, че нарушението е формално и в неговия състав не е предвиден резултат,
нито вредоносен резултат. От своя страна липсата на вредни последици са били
отчетени от административния орган, който е обсъдил смекчаващите вината
обстоятелства в издаденото НП, поради което е наложена глоба в минимален
размер. Счита изводите за маловажност за неправилно тълкуване и прилагане на
закона.
Ответникът – В.М.К. – Б., чрез адв. П. в нарочно
писмено становище намира касационната жалба за неоснователна. Твърди се, че
изложените съображения в касационната жалба не отговарят на констатираните по
делото обстоятелства, в това число и в решението на районния съд. Счита, че
правилно НП е отменено поради това, че фактическите обстоятелства, които се
установяват от доказателствата по делото, сочат на нарушение, различно от
посочената в НП правна квалификация на нарушението. Твърди, че с НП се ангажира
отговорността за нарушение, различно от първоначално посоченото в АУАН с
дадената му правна квалификация и описание от фактическа страна, а подобно
противоречие би могло да се избегне само със съставянето на нов АУАН, при
спазване на сроковете по чл.34 ЗАНН. Посочва, че допуснатото закъснение при
подаване на декларацията е само с един ден, поради което представлява и
маловажно деяние. Претендират се разноски за настоящото производство.
Прокурор от Окръжна прокуратура – Пловдив, в свое заключение,
намира жалбата за основателна, поради което решението на въззивния съд следва
да се отмени като неправилно.
Административен съд Пловдив, като взе предвид
становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените
касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 348 от НПК и след служебна
проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с
материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба
за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, но по
същество е неоснователна.
За да обоснове крайния си извод за незаконосъобразност
на оспореното НП състав на Районен съд Пловдив е приел от една страна, че са
налице съществени нарушения на процесуалните правила, осъществени в хода на
развитие на административно – наказателното производство, изразяващи се в
несъответствие между фактическото описание на нарушението и приложената санкционна
норма, което от своя страна е довело до нарушаване правото на защита на лицето
и е категорията на съществените. От друга страна е приел, че е налице основание
за прилагането на чл.28 ЗАНН, тъй като не са налице вредни последици, а
забавата за подаването й е била един ден след крайния срок.
Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно.
Видно от АУАН, при извършена проверка на подадени
декларации, е установено, че В.К. – Б. при встъпване в длъжност в срока по
чл.38, ал.1,т. 1 от ЗПКОНПИ не е подала декларация за имущество и интереси по
чл.35, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ, във връзка с § 2, ал.1, т.1 от ДР на ЗПКОНПИ. Посочено
е, че с неизпълнението на срока е осъществила състава на чл.173, ал.2 от ЗПКОНПИ.
В същото време в НП е посочено, че нарушителката не е
подала в законоустановения едномесечен срок от датата на постъпване на държавна
служба декларация за имущество и интереси, като по този начин не е изпълнила
изискването на чл. 38, ал.1,т.
1 вр. с чл.35, ал.1, т.2 във връзка с § 2, ал.1, т.1 от ДР на ЗПКОНПИ, като
санкцията е наложена на основание нормата на чл. 174, ал.2 вр. с ал.1 ЗПКОНПИ.
Съдът споделя изводите на въззивната инстанция, че
така описано в НП и в АУАН нарушение като описание не кореспондира с правната
квалификация нормата на 174, ал.2 вр. с ал.1 от ЗПКОНПИ.
Новелата на чл. 173, ал.1 ЗПКОНПИ предвижда глоба за
лицата, заемащи висша публична длъжност, които не подадат декларация по този
закон в срок, да се наказват с глоба в размер от 1000 до 3000 лв., а според
ал.2 за нарушението по ал. 1 лицата по § 2, ал. 1 се наказват с глоба в размер
от 300 до 1000 лв. Изпълнителното деяние в случая е неподаване на декларация в
срок.
Нормата на чл.174, ал.1 ЗПКОНПИ предвижда глоба за
лицата, заемащи висша публична длъжност, които не декларират или невярно
декларират обстоятелство, което са били длъжни да декларират по този закон, да
се наказват с глоба в размер от 1000 до 3000 лв., освен ако не е предвидено
по-тежко наказание, а по ал.2 - за нарушението по ал. 1 лицата по § 2, ал. 1 се
наказват с глоба в размер от 300 до 1000 лв. С други думи нормата визира
случаите, в които изпълнителното деяние е недеклариране на обстоятелство или
невярно деклариране на такова, а не изобщо неподаване на декларация.
В конкретния казус от АНО в наказателното
постановление не се сочи кое конкретно обстоятелство не е било декларирано или
е било декларирано невярно от лицето, за да бъде подведено под отговорност на
основание чл.172, ал.2 вр. с ал.1 от ЗПКОНПИ. В заключение се установява, че така
описано нарушението в АУАН и НП не кореспондира с правното основание в закона
за наложената санкция по НП.
В допълнение съдът намира за правилни и изводите на
районния съд относно маловажността на деянието в конкретния казус. Действително,
соченото нарушение /било по чл.173, било по чл.174 ЗПКОНПИ/ е от категорията на
формалните такива, но всеки един случай следва да се преценя конкретно. Съдът
споделя напълно изложените от въззивната инстанция мотиви и на основание чл. 221,
ал.2 АПК препраща към тях, поради което не следва да ги преповтаря.
Пред настоящата инстанция от ответника по касацията се
претендират разноски, които следва да му се присъдят в размер от 300 лв. съобразно
правилата на чл. 18, ал. 2, т. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, Административен съд – Пловдив, XXIV касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение №
317/ 10.02.2022 г., постановено по адм.д.№ 5454/ 2021 г. по описа на Районен
съд – Пловдив.
ОСЪЖДА Министерство на правосъдието да
заплати на В.М.К. – Б., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 300/триста /
лева разноски за производството пред настоящата инстанция.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.