№ 99
гр. Благоевград, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Атанас Маскръчки
Диана Узунова
при участието на секретаря Мариела Палова
в присъствието на прокурора Х. Янк. Г. и
като разгледа докладваното от Красимир Аршинков Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20241200600233 по описа за 2024 година
С присъда № 3/19.01.2024 год., постановена по н.о.х.д. № 334/2022 год.
на Районен съд – Разлог, подсъдимият С. С. З. е признат за виновен в това, че
на 15.06.2022 г., около 23.10 часа, по път от обществената пътна мрежа на град
Разлог с номер на пътя BLG 1203, в едногодишен срок от наказването му по
административен ред с влязло в сила на 13.05.2022 г. наказателно
постановление № 22-0331-000269/27.04.2022 г., издадено от зам. началник на
РУ на МВР гр. Разлог за управление на моторно превозно средство без
съответно свидетелство за управление на МПС, извършил такова деяние, а
именно - управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Ф“ с peг. №
.. без съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство -
престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК, поради което и на основание
посочената разпоредба във вр. чл. 54 от НК са му наложени наказания
„лишаване от свобода“ за срок от една година и „глоба“ в размер на петстотин
лева.
Първостепенният съд на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е
определил първоначален „общ“ режим за изтърпяване на наложеното на
1
подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година. Отделно
от това е привел в изпълнение на основание чл. 68, ал. 1 от НК наказанието
„лишаване от свобода“ за срок от три месеца, наложено на З. по н.о.х.д. №
100/2022 г. по описа на Районен съд – Разлог, чието изпълнение е било
отложено по чл. 66, ал. 1 от НК. И по отношение на активираното наказание
РРС е определил на основание чл.57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС първоначален „общ“
режим за изтърпяването му.
Срещу посочената присъда е депозирана въззивна жалба от защитника
на подсъдимия, в която се оспорва обосноваността и законосъобразността й.
Твърди се, че по делото не са събрани относими доказателства, а правото на
защита на З. е нарушено, защото е даден ход на делото в негово отсъствие и
при изрично заявено желание да даде обяснения по повод повдигнатото му
обвинение.
Пред въззивната инстанция служебно назначеният защитник на
подсъдимия поддържа жалбата като счита, че присъдата следва да бъде
отменена и делото върнато за ново разглеждане на първия съд, защото
мотивите към нея не отговарят на изискванията, които процесуалния закон
поставя. При условията на алтернативност се иска изменяване на наложеното
на подсъдимия наказание, което следва да бъде определено при условията на
чл.55 от НК.
Жалбоподателят С. З. се явява лично пред въззивната инстанция и
поддържа изложеното от служебния защитник защитник. В предоставената му
последна дума моли делото да бъде върнато за ново разглеждане, както е
поискано от адвоката му.
Представителят на Окръжна прокуратура – Благоевград смята
въззивната жалба за неоснователна като изтъква, че пред първата съдебна
инстанция са събрани достатъчно убедителни доказателства, сочещи, че З. е
извършил вмененото му престъпление. В тази връзка РРС правилно е
кредитирал заявеното от полицейските служители К и А, от чийто показания
се установява, че подсъдимият е установен първоначално до автомобила си, а
по-късно е спрян за проверка от тях докато е управлявал същия и освен това е
бил сам. След като е безспорно установено наложеното му в срок до една
година предходно наказание по административен ред за управление на МПС
без свидетелство за правоуправление, З. правилно е признат за виновен по
2
повдигнатото му обвинение. По отношение на кнокретното наказание и
изхождайки от данни за психическото състояние на дееца, прокурорът счита,
че може да бъде приложена разпоредбата на чл.55 от НК. В частта за
активиране на предходното наказание „лишаване от свобода“ пледира за
потвърждаване на присъдата.
Въззивният съд, след като извърши цялостна проверка на атакувания
съдебен акт съобразно изискванията на чл.314 от НПК и на база собствен
анализ на събрания по делото доказателствен материал, намира, че
установените от първата съдебна инстанция факти съотвестват на посоченото
в обвинителния акт и събрания доказателствен материал. Последният
еднозначно налага следната фактическа обстановка:
Подсъдимият С. С. З. е неправоспособен водач на МПС, с постоянно
местоживеене в гр. Разлог. Същият е наказан по административен ред за
управление на МПС без свидетелство за управление с НП № 22-0331-
000269/27.04.2022г., издадено от зам. началник на РУ на МВР гр. Разлог,
влязло в законна сила на 13.05.2022 год. На 15.06.2022 год. органите на МВР
са сезирани от жена, която заявила, че мъжът, с когото живее, счупил телефона
й. Дежурният полицай изпратил за проверка патрул в лицето на свидетелите
..., които на разклона преди гр. Б забелязали спрял автомобил, в който на
мястото на водача седял С. З.. Той ги уведомил, че колата е аварирала и чака
нейният шофьор да се върне, след което полицаите продължили за град Б. На
връщане и навлизайки в района на гр. Разлог, двамата полицаи забелязали
същия автомобил в движение, като на разклона на с. Годлево го спрели.
Установили, че процесното моторно превозно средство лек автомобил „Ф“ с
peг. № .. се управлява от подсъдимия З., който бил сам. След като извършили
проверка на водача и направили справка в информационния масив на МВР, те
констатирали, че З. е неправоспособен водач, за което съставили и акт за
административно нарушение с №356831/16.06.2022 год., подписан от З. без
възражения. С посоченият акт от водача са иззети свидетелството за
регистрация на МПС и двете табели с номерата му. Освен това изрично
отбелязали, че водачът е сам в автомобила.
По-късно се установило, че З. е санкциониран с посоченото по-горе НП
№ 22-0331- 000269/27.04.2022г., издадено от зам. началник на РУ на МВР гр.
Разлог за управление на МПС без свидетелство за управление, а последното
3
му нарушение е в едногодишния срок от наказването му, послужило като
основание за образуване на бързо производство срещу лицето.
В хода на воденото наказателно производство е установено и още едно
съществено обстоятелство, свързано с минало осъждане на дееца по н.о.х.д.
№100/2022 година на Районен съд – Разлог, с определение за одобряване на
споразумение, по което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за
срок от три месеца. Посоченото определение е влязло в сила на 10.03.2022 год.
и разглежданото деяние се явява извършено в определения по цитираното
дело изпитателен срок от три години по смисъла на чл.66, ал.1 от НК.
Изложената фактическа обстановка намира своето доказателствено
потвърждение в надлежно приобщените в хода на воденото срещу З.
наказателно производство писмени и гласни доказателства. В тази връзка
следва да се отбележи, че първата съдебна инстанция е направила обстойно
изследване на значението на всички събрани по делото гласни и писмени
доказателства, заключавайки, че са сравнително еднопосочни и в своята
взаимна връзка разкриват установената фактическа обстановка. Изброените и
по горе писмени доказателства установяват, че З. е санкциониран с влязло в
сила наказателно постановление за шофиране на МПС без свидетелство за
управление и само няколко месеца по-късно е извършил разглежданото
престъпно деяние. Отдадено е значимото и на наложените в близкото минало
административни санкции на подсъдимия по ЗДвП, отчетени при определяне
на наложеното му наказание. С безспорно най-голяма относителна тежест са
показанията на свидетелите ..., които се явяват незаинтересовани от изхода на
делото лица. В служебното си качество са възприели на инкриминираната дата
в един по-ранен момент подсъдимият да седи на мястото на водача в
процесния автомобил, а малко по-късно са го спрели в движение,
установявайки, че З. е сам и съответно е управлявал МПС. Опитите на
подсъдимия да избегне следващата се наказателна отговорност за поведението
му особено ясно проличава в неконкретизираните му доказателствени искания
за разпити на неустановени лица, без три имена и адреси за призоваване. Но
даже и при разпит на такива свидетели не следва да се игнорира заявеното от
двамата полицейски служители, за които няма данни да имат предходни
отношения с подсъдимия и оттам да изкривяват истинността на възприятията
си. Обективността на К и А се установява и от последователните им
показания, в които не отричат, че в един по-ранен момент са видели
4
подсъдимият да седи на мястото на водача на същия автомобил, който обаче е
бил спрял. По тази причина същите не са му извършили проверка, но в един
по-късен момент са го засекли в движение и спрели, установявайки, че е
управлявал МПС без свидетелство за управление. За обективността в
поведението им може да се съди и по още едно обстоятелство, свързано с
подписването на съставения акт за административно нарушение, в който
водачът не е записал никакви възражения. Ако хипотетично се приеме, че той
не е шофирал МПС, е следвало веднага да го заяви и впише в документа, което
по косвен път свидетелства за правотата на заявеното от полицейските
служители, чийто показания напълно се кредитират и от двете съдебни
инстанции.
По отношение на изтъкнатите от защитата на подсъдимия възражения за
процесуални нарушения със съществен рефлекс върху правото на защита на З.
Окръжният съд отчита следното:
На първо място, липсва нарушение на процесуалния закон при
допуснатото от РРС разглеждане на делото в отсъствието на подсъдимия.
Последният е бил уведомен лично за датата и часа на следващото съдебно
заседание, включително и за възможността да даде обяснения по
повдигнатото му обвинение, от която той по неизвестни причини се е отказал.
Като се прибави и липсата на задължение за лично участие в съдебното
производство, направеният извод от страна на първостепенния съд за налична
възможност да разгледа и приключи делото в отсъствието на подсъдимия е
напълно законосъобразен.
На второ място, напълно неоснователно е възражението за липсата на
мотиви към проверяваната присъда. Това очевидно не съответства нито на
обема на изписаното от РРС, нито на съдържанието му, в което са отразени
всички необходими и задължителни елементи за воденото наказателно
производство. Ясно е разбираемо е описана възприетата фактическа
обстановка, подробно са изследвани събраните писмени и гласни
доказателства, след което са направени и съотвестващите им правни изводи.
Вероятно и поради липсата на каквито и да било конкретни основания в тази
посока, такива не бяха посочени и във възражението на служебния защитник.
С оглед изложеното може да се заключи, че правният извод на първата
съдебна инстанция за признаването на З. за виновен по повдигнатото му
5
обвинение по чл.343в, ал.2 от НК е законосъобразен. От обективна и
субективна страна той е осъществил цитирания престъпен състав като на
15.06.2022 г., около 23.10 часа, по път от обществената пътна мрежа на град
Разлог с номер на пътя BLG 1203, в едногодишен срок от наказването му по
административен ред с влязло в сила на 13.05.2022 г. наказателно
постановление № 22-0331-000269/27.04.2022 г., издадено от зам. началник на
РУ на МВР гр. Разлог за управление на моторно превозно средство без
съответно свидетелство за управление на МПС, извършил такова деяние, а
именно - управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Ф“ с peг. №
.. без съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство.
От обективна страна безспорно са установени всички изискуеми и
посочени по-горе елементи на престъплението по чл.343в, ал.2 от НК, а от
субективна страна е налице пряк умисъл, извеждащ се от демонстрираното от
дееца поведение.
Що се касае до конкретното наказание, което деецът следва да понесе за
извършеното престъпление, се налагат известни корекции в проверяваната
присъда. Предвидените в приложимата правна норма санкции при условията
на кумулативност са „лишаване от свобода“ за срок от една до три години и
„глоба“ от 500 лв. до 1 200 лв. За да определи наказанието в рамките на
законовия минимум, първият съд е приел като смекчаващи обстоятелства
доброто поведение на З. и съдействието му на разследващите органи, както и
наличието на непълнолетни деца, за които да се грижи. Следва да се отбележи,
че „доброто“ поведение на всяко лице, обвинено в извършване на
престъпление е не смекчаващо обстоятелство, а произтичащо от закона
задължение към един правно обвързан субект. Първата съдебна инстанция
обаче е пропуснала да отчете значението по изпълнената в хода на съдебното
следствие съдебно-психиатрична експертиза. Последната е изтъкнала, че се
касае за лице със смесено личностово разстройство, неграмотно и с граничен
интелект, което не е в състояние да се защитава само. Като отегчаващо
обстоятелство е прието предходното осъждане на подсъдимия, към което
следва да се прибавят и множеството наложени му санкции по ЗДвП.
Според въззивната инстанция наличните смекчаващи обстоятелства и
тяхната относителна тежест, най-вече на плоскостта на ниската степен на
обществена опасност на дееца, превръщат и най-лекото предвидено от закона
6
наказание в несъразмерно тежко. Затова и при предпоставките на чл.55, ал.1,
т.1 от НК намира, че присъдата следва да бъде изменена в тази и част като се
намали наказанието „лишаване от свобода“ на 6 /шест/ месеца. Реалното му
изтърпяване, при установените характеристични данни за дееца, в случая е в
състояние да гарантира неговото превъзпитание, под страх от по-сурови
санкции при бъдещи правонарушения от негова страна. БлОС не намира
основания за приложението на чл.55, ал.3 от НК по отношение на „глобата“,
която допринася в нужната степен за създаването на необходимата мотивация
у З. за предвардване от подобни прояви в бъдеще. Предвид предходното
осъждане на дееца е неприложима разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, поради
което правилно РРС е постановил наказанието да се изтърпи ефективно.
В изпълнение на императивните изисквания на законодателя в нормата
на чл.68, ал.1 от НК, РРС е активирал наказанието, наложено на подсъдимия
по н.о.х.д. №100/2022 год. на РРС, в размер на 3 /три/ месеца „лишаване от
свобода”, което следва да се изтърпи от него при първоначален „общ” режим.
Такъв режим правилно е определен за изтърпяване и по основното наказание,
разисквано по-горе. Разглежданото деяние е извършено в определения
изпитателен срок по посоченото осъждане, предопределило и избрания от
първата инстанция подход.
В този смисъл и отчитайки изложеното по-горе, на основание чл.337, ал.1, т.1
и чл.338 от НПК Окръжният съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 3/19.01.2024 год., постановена по н.о.х.д. № 334/2022
год. на Районен съд – Разлог като на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК
намалява наложеното на С. С. З. наказание „лишаване от свобода“ на 6 /шест/
месеца.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8