Присъда по дело №129/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 43
Дата: 7 юли 2022 г.
Съдия: Даниела Димитрова Събчева
Дело: 20225300200129
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 25 януари 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 43
гр. Пловдив, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на седми юли през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Събчева
СъдебниАтанас Михайлов Замов

заседатели:Д.Г. Георгиев
при участието на секретаря Златка М. Чобанова
и прокурора Т. П. П.
като разгледа докладваното от Даниела Д. Събчева Наказателно дело от общ
характер № 20225300200129 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия ИВ. Н. ЯН., роден на *** г. в гр. П., българин,
български гражданин, със средно образование, неженен, неработещ, живущ в
гр. П., ***, неосъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на
20.11.2020 г. в гр. Пловдив е прокарал в обращение подправени парични
знаци – 4 броя неистински банкноти с номинал от 100 лева и сериен №
АА1205387, като е знаел, че са подправени, поради което и на основание чл.
244, ал. 1, предл. 1-во от НК, вр. чл. 54 от НК, го ОСЪЖДА на ДВЕ
ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така
наложеното на подсъдимия ИВ. Н. ЯН. наказание от ДВЕ ГОДИНИ и ОСЕМ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с изпитателен срок от ЧЕТИРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НК ПРИСПАДА от така
наложеното на подсъдимия ИВ. Н. ЯН. наказание времето, през което е бил
задържан по реда на ЗМВР, считано на 04.12.2020 г. и по чл. 62, ал. 2 от НПК,
считано от 05.12.2020 до 08.12.2020 г.
Веществените доказателства– 6 броя неистински банкноти с номинал
100 лева със сериен № АА1205387, приложени по делото ДА БЪДАТ
1
унищожени след влизане на присъдата в сила.
Веществените доказателства– 2 броя парочистачки „Ровус Нано“ да
бъдат върнати на управителя на търговския обект „Т -маркет“, ул.Васил
Левски №3
Веществените доказателства -1 брой яке, сиво-бяло, шарено, 1 брой
маскировъчна шапка, 1 брой блуза, 1 брой анцуг и 2 броя тетрадки, намиращи
се на съхранение при домакин на отдел „Икономическа полиция“ при
ОДМВР гр. Пловдив, иззети при претърсване от 04.12.2020г да бъдат върнати
на подсъдимия ИВ. Н. ЯН. след влизане на присъдата в сила.
Веществено доказателство – 1бр. флаш памет със записи от
видеокамера и 1 бр. ръкописна бележка, иззета при обиск на ИВ. Н. ЯН. от
04.12.2020г да останат приложени по делото.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия ИВ. Н. ЯН.
да заплати по сметка на ОД на МВР – Пловдив сумата от 480,60 лева
(четиристотин и осемдесет лева и шестдесет стотинки), представляваща
направени разноски в хода на досъдебното производство.

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред Апелативен съд – Пловдив.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №43 от 07.07.2022г
ПО НОХД № 129/2022г. по описа на ПОС


Срещу подсъдимия ИВ. Н. ЯН. е внесен в съда обвинителен акт от Окръжна
прокуратура П. за извършено престъпление по чл. 244, ал.1, предл.1-во от НК, за
това, че на 20.11.2020 г. в гр. П. е прокарал в обращение подправени парични знаци – 4
броя неистински банкноти с номинал от 100 лева и сериен № АА1205387, като е знаел,
че са подправени.
Съдебното производството е протекло по общ ред. В разпоредително заседание
подсъдимият е бил представляван от адв.К.Н. от АК-П., след което подсъдимият се е
защитавал сам, след депозиран от негова страна отказ от упълномощен защитник. По-
късно в процеса встъпва като страна упълномощеният от него нов защитник – адв. Е.С.
от АК- Ст.Загора.
В хода на съдебното следствие подсъдимият дава обяснения по случая.
В хода на съдебните прения прокурорът излага доводи за доказаност на
обвинението от фактическа и правна страна. Изтъква се, че обвинението се е
ограничило до прокараните в обращение парични знаци, въпреки нанесените щети на
търговския обект и данните за измама на служителите му. Възразява се срещу
достоверността на обясненията на подсъдимия, че е получил неистинските парични
знаци при продажба на велосипед, след което съставил две листчета с ръкописен текст,
които да му послужат пред служителите на БНБ. Акцентира се на лошото качество на
предмета на престъплението и еднаквия номер на банкнотите, които според прокурора
формират знание у подсъдимия за тяхната неистинност. Иска се спрямо подсъдимият
да бъде наложено наказание лишаване от свобода в минимален според правната норма
размер, което да бъде изтърпяно ефективно с оглед нуждата от превъзпитаването и
поправянето му.
От страна на защитата се възразява срещу годността на събраните по делото
доказателства- показанията на П.С., показанията на Г.Г.. Възразява се срещу годността
на проведеното разпознаване на подсъдимия по снимки поради това, че лицето
предоставило банкнотите според видеозаписа е била с медицинска маска на лицето,
както и оради това, че снимките са черно бели, както и поради това, че не са били
представени самите лицата при наличие на възможност за това. Изтъква се
противоречие между часа на касовата бележка, когато стоката е била закупена с
приобщените по делото парични знаци веществени доказателства и часа, отразен на
видеозаписа по отношение на лицето, за което твърди, че е заплатило с тях. Сочи се, че
датата на протокола за оглед на ВД на дрехи- 21.07.2020г, предшества датата на
извършване на престъплението според обвинителния акт. Възразява се, че при
полицейският обиск е била намерена една банкнота от 100лв у подс.Я., а половин час
по-късно при проведеният обиск по НПК спрямо същото лице в него са открити други
две банкноти, които при първия обиск не са били намерени.
Подс.Я. в последната си дума не отправя искане към съда, а оспорва разпита на
свид. Г.Г. в насока липса на възможност от нейна страна той да бъде разпознат.
Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
1

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият ИВ. Н. ЯН. е роден на *** г. в гр. П., б., български гражданин, със
средно образование, неженен, неработещ, живущ в гр. П., ЖК „***“, ***, неосъждан,
ЕГН **********
Към 20.11.2020 г., подс. И.Я. разполагал с шест броя неистински банкноти с
номинал от по 100 лева и всяка една от тях със сериен № АА1205387, с които се
сдобил по неустановен начин. Подправеността на тези банкноти се изразявала в
отпечатването им на един и същ цветен лазерен принтер върху бяла целулозна хартия.
Липсвали по тях характерните за истинските парични знаци защитни елементи, като
релефен печат, воден знак, осигурителна нишка, микротекст и флуоресценция.
Антикопирната ивица, метализираната лента била изрязана от оригинални банкноти с
номинал 10 лева и залепена върху инкриминираните парични знаци, така че да им
предаде вид на банкноти с номинал 100 лева. Размерът шестте броя подправени
парични знаци бил 141х78 мм и зелен цвят, за разлика от оригиналните банкноти,
чийто размер бил 141,5х79 мм, като те се отпечатвали върху специално изработена
хартия от 100% памук.
За разграничаване на подправените парични знаци от истинските подс.Я. държал
в себе си листче, на което бил записал следните характеристики: „дължина 14.1 см
ширина 7,9 см от холограмния стикер до края на банкнотата е 5 мм разстоянието. От
другата страна е 6 мм (БНБ) 100 лв.“
Подс.Я. решил да прокара в обращение подправените банкноти, като закупи с
тях стоки от търговски обект. Той възнамерявал да избере такива стоки, които
позволяват връщането им в определен срок, срещу което връщане подсъдимият ще
получи от търговския обект вече истински пари, представляващи себестойността на
върнатите вещи. В изпълнение на това си решение на 20.11.2020 г. подс.Я. отишъл в
магазин „Т Маркет“, находящ се в гр. П. на ул. *** и избрал сред стоките два броя
кварцови печки марка „Термомакс“ и две парочистачки марка „Ровус Нано“ /„Rovus
NANO”/, както и киви 0,946 кг., всички стоки на обща стойност 342,87лв. За тези стоки
той заплатил на касата с четири броя неистински парични знаци, описани по-горе,
всяка с номинал от по 100 лева и всяка една от тях със сериен № АА1205387. По
същото време на касата на работа била свид.Г.Г., за която това бил първият й работен
ден. Тя обслужила подсъдимия, използвайки на касата акаунта на Д.М., която била
неин обучител. Свид.Г. прибрала банкнотите, предоставени й от подс.Я. в касата, без
да ги провери на лампа- детектор за фалшиви банкноти. Тъй като била с ръкавици тя не
опипала банкнотите за релеф, нито забелязала еднаквият им номер. След като
маркирала стоките и получила банкнотите за цената им тя върнала на подс.Я. рестото.
За покупката му издала касов бон, срещу който стоките, с изключение на хранителните
продукти, можело да бъдат върнати в 30-дневен срок.
След приключване на работния ден касиерката Г. отчела оборота на заместник
управителя на търговския обект. При отчитане на оборота на магазина за деня било
установено, че сред банкнотите има четирите фалшиви от по 100лв, които били с един
и същ сериен номер. За случая бил подаден сигнал в отдел „ИП“ при ОДМВР гр. П. от
управителя на обекта –свид.И.В. и било образувано досъдебно производство №
566/2020 г.
В изпълнение на плана си няколко дни след това, на 04.12.2020 г. подс. Я. заедно
2
с баба си П. С. СТ. се отправили към магазин „Т Маркет“, находящ се в гр. П. на ул.
***. В магазина влязла единствено С., а подс.Я. останал да я чака отвън. В магазина С.
показала касовата бележка и закупените от подсъдимия по-рано две парочистачки
„Ровус Нано“ /„Rovus NANO”/ и казала, че иска да ги върне. Докато С. чакала да
получи сумата срещу върнатите вещи, от управата на магазина се свързали с полицията
и на място пристигнали полицейският служител К. и полицейският служител и
свидетел по делото Г.М.. К. влязъл в магазина, а свид.М. останал отвън. Когато К. и С.
излезли пред магазина, С. посочила внукът си, чието присъствие вече било забелязано
от свид.М.. Подс.Я. се насочил към тях, след което свид.М. го поканил да ги придружи
до Икономическа полиция. В сградата на полицията свид.М. пристъпил към
извършване на личен обиск на подс.Я. по ЗМВР, поради задържането му за 24ч. При
обиска свид.М. установил, че в портфейла на подсъдимия се намират две банкноти от
по 100лв с идентични номера като тези предадени от служителите на магазина.
Свид.М. веднага сигнализирал разследващ полицай, след което от разследващ орган
бил извършен обиск в неотложен случай по реда на НПК. При този обиск от
подсъдимия били иззети двата броя банкноти с номинал 100лв и №АА1205387 и 1бр.
листче с ръкописен текст, посочен по -горе.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Описаната фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен
начин от събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства. Това са
показанията на свидетелите Г.М., И.В., Г.Г.. Разпитаната в досъдебното производство
П.С. е заличена от списъка на свидетелите в съдебното производство, поради
позоваването й на правото по чл.119 от НПК да откаже да дава показания тъй като е
възходящ родственик на подсъдимия. Независимо от това, доказателствената си
стойност по делото запазват веществените доказателства, предадени от С. с протокол
за доброволно предаване /л.61 от ДП/, а именно два броя бяло-зелени ел. уреди за
почистване в разпечатаните им кашони с надпис „Rovus NANO” и един брой фискален
бон / касова бележка/ от 20.11.2020г за сумата от 342,87 лева. Не е налице
процесуална пречка да се ползва като източник на данни и така съставеният и
приложен в досъдебното производство протокол за доброволно предаване по
отношение на въпросите кога, от кого и какво е предадено по делото, без да се отчитат
от съда изявленията на предаващия в този протокол, до колкото свидетелката се е
позовала на законното си право да не дава показания. В подкрепа на описаната
фактическа обстановка са още веществените доказателства, предадени с протокол за
доброволно предаване от свид. В. /л.45 от ДП/- четири броя банкноти с номинал от
100лв и сериен номер АА1205387 на всяка от тях. Описаната фактическа обстановка се
установява още от веществените доказателства два броя банкноти с номинал от 100лв и
сериен номер АА1205387 на всяка от тях, както и листче с ръкописен текст „дължина
14.1 см ширина 7,9 см от холограмния стикер до края на банкнотата е 5 мм
разстоянието. От другата страна е 6 мм (БНБ) 100 лв.“, иззети от подсъдимия и
описани в протокол за обиск на лице, съставен по реда на НПК. За установяване на
обективната истина спомага видеозапис от охранителна камера на търговския обект,
предаден с протокол за доброволно предаване от свид.В., предмет на оглед на ВД в
досъдебното производство и предявен на страните в хода на съдебното следствие. За
3
установяване на обстоятелства от значение за разкриване на обективната истина по
делото способстват и изготвените съдебно-почеркова, съдебно-техническа и съдебно
психиатрична експертиза. Съдът кредитира заключенията на посочените експертизи,
като пълни, ясни и обосновани, изготвени от вещи лица, разполагащи с нужната
компетентност в съответната научна област. Писменото доказателствено средство –
акт за заприхождаване №********** на Максима България ЕООД установява, че към
21.10.2020г в търговския обект на Т-маркет в гр.П., ул.*** са били заприходени само
три артикула парочистачки „Ровус Нано”.
Изготвената по делото стоково-оценъчна експертиза не допринася за
установяване на обстоятелства със съставомерно значение за доказване на
престъплението. На първо място за стойността на закупените с инкриминираните
парични знаци стоки свидетелства издадената в магазина и приобщена по делото
касова бележка. На второ място - стойността на същите стоки по пазарни цени,
различна от отразената в посочената касова бележка няма никакво значение за
предмета на доказване по делото. Дори и при разследване и доказване на случай за
измама съставомерният резултат би бил действително причинения като имуществена
вреда, според издадената от търговския обект касова бележка и рестото, предадено
срещу неистинските пари.
Съдът приема с доверие показанията на свид. Г.Г.. От същите се установява, че
тя е обслужила подсъдимия в пиков час на инкриминираната дата, поради което не е
успяла да различи неистинските фалшиви парични знаци, с които обслуженият от нея
клиент е платил закупените от него стоки. От приобщените чрез прочитане нейни
показания се установява вида на стоките, за които е било заплатено с общо 400лв и на
каква стойност са възлизали те. Няма пречка прочетените показания на свид.Г. да
бъдат ползвани като източник на доказателства, тъй като се касае за липса на спомен,
каквато е обяснима с оглед изминалия период от време от разпита й на 05.12.2020г
пред разследващия орган и разпита й в хода на съдебното следствие на 07.07.2022г.
Възраженията на защитника и подсъдимия срещу кредитиране на тези показания се
отнасят до посочените белези от свидетелката, по които е разпознала подсъдимия, но
следва да се посочи, че показанията на свид.Г. в тази им част не са били приобщени
чрез прочитане по реда на чл.281 от НПК, поради което позоваване на същите е
недопустимо. Също така подсъдимия и защитника му оспорват като цяло
възможността свидетелката да разпознае извършителя, поради факта, че той е бил с
маска на лицето. Тези възражения са обсъдени от съда по-долу.
Според показания на свид.Г., стойността на стоките, закупени с
инкриминираните банкноти е възлизала на 342,87лв като по вид стоките са били
кварцова печка марка „Термомакс“ и две парочистачки марка „Ровус Нано“, както и
киви 0,946 кг., всички на обща стойност 342,87лв. Обстоятелството, че свидетелката
сочи в показанията си да е била закупена само една на брой кварцова печка съдът
намира, че представлява неточност, която не се отразява на достоверността на
показанията й като цяло. Свид.Г. сочи, че е маркирала покупките и по делото е
приобщена като веществено доказателство издадената при тази покупка касова
бележка, която е безспорен източник на доказателства по въпросите, какви стоки за
каква сума, на каква цена и кога са били закупени при прокарване в обращение по този
начин на неистинските парични знаци. Свид.Г. сочи, че на касата е боравила с профила
на обучаващата я тогава Д.М., което е видно и от самата касова бележка, приложена
4
като веществено доказателство по делото.
От показанията на управителя на търговския обект „Т-маркет“ към онзи момент
- свид.И.В., включително и от прочетените такива по определени въпроси, се
потвърждава казаното от свид.Г.. Свид.В. не помни името на касиерката, но сочи, че
това е бил първия й работен ден, когато тя е била обучавана от друг служител в
магазина. Свид.В. разказва, че закупената тогава стока е специфична и нехарактерна за
обекта, тъй като е нехранителна и до момента на продажбата й същия ден други
продажби на такава стока не е имало, което всъщност ориентирало служителите на
магазина за касиерката, която е извършила продажбата когато неистинските парични
средства са постъпили в касата на магазина. Свид.В. разказва още и за явилата се в
магазина възрастна жена броени дни след случая, която поискала да върне част от
закупените с неистинските пари вещи. Показанията на свид.В. се потвърждават и от
писменото доказателствено средство- документ за заприхождаване в търговския обект
на установените при връщането им артикули /стр.87 от ДП, номерация долу вдясно/,
според който документ на 21.10.20г са били заприходени само три броя от закупените
парочистачки. От касовата бележка за инкриминраната покупка се установява, че
извършителят на престъплението е закупил два броя от тях наведнъж, което ясно
спомага за индивидуализиране на конкретната покупка и отличаването й от останалите
същия ден и изобцо, така както сочи и свидетеля. Отново свид.В. сигнализирал
полицията за явилата се жена в магазина и носените от нея стоки, които искала да
върне. Според свид.В. внукът на тази жена я чакал пред магазина на служебния му
вход. Последното се установява и от свид.М., полицейски служител, който при
идването му в магазина останал отпред и забелязал чакащото там лице, установено по -
късно като подсъдимия, внук на явилата се в магазина възрастна жена. Възраженията
на защитника и подсъдимия срещу кредитиране на показанията на свид.В. отново се
отнасят до такива, които не са били приобщени в хода на съдебното следствие чрез
прочитане по реда на чл.281 от НПК, поради което позоваване на същите е
недопустимо и отговор на тези възражения съответно съда не дължи. Искане за
прочитане на показанията на свидетеля от досъдебното производство в тези им части
от страните в хода на съдебното следствие не е било направено, а съдът на собствено
основание, с оглед официалното начало, не е намерил необходимост от това. От
показанията на свид.В. дадени пред съда се установява, че той не може да разпознае
лицето на видеозаписа, което е направило покупката, но разпознава лицето, което е
чакало възрастната жена пред магазина, като подсъдимия в залата.
От показанията на свид.М. се потвърждава казаното от свид.В. за това, че в
магазина се явила възрастна жена, която искала да върне уредите, предадени по делото
с протокол за доброволно предаване, съответстващи на закупените по- рано уреди с
неистински пари. След установяване на подсъдимия пред магазина от страна на
свид.М., същият бил отведен в сградата на Икономическа полиция където му бил
извършен обиск по ЗМВР и обиск по реда на НПК.
Посочените свидетелски показания кореспондират както помежду си, така и с
останалите доказателства по делото, поради което съдът ги възприема с доверие.
Явилата се в магазин Т-маркет на 04.12.2020г П.С., в качеството си на възходящ
родственик на подсъдимият се е възползвала от правото си да не дава показания по
делото, на основание чл. 119 от НПК. Независимо от това няма процесуална пречка да
се ползват като източник на доказателства показанията на останалите свидетели- В. и
М., относно обстоятелството, че в магазина на 04.12.2020г се е явила именно тя за да
5
върне закупени по-рано вещи, като още на местопроизшествието станало ясно за
посочените присъствали лица, че тя е баба на установеният също там подсъдим.
Съществено за разкриване на обективната истина по делото е обстоятелството, че
бабата на подсъдимия -П.С. е носила със себе си касовата бележка за покупката,
направена на 20.11.2020г в 20:38ч, отнасяща се за отразените в нея стоки: две
кварцови печки марка „Термомакс“ и две парочистачки марка „Ровус Нано“, както и
киви 0,946 кг., всички на обща стойност 342,87лв., за което в брой са били платени
400лв и рестото е било 57,13лв. Именно тази касова бележка е била издадена от свид.Г.
при покупката, осъществена от клиент – мъж в посочената в нея дата и час, когато този
клиент е отнесъл със себе си именно вещите две кварцови печки марка „Термомакс“,
две парочистачки марка „Ровус Нано“ и киви поставено в найлонова прозрачна
торбичка. Последните обстоятелства се установяват и от приложения по делото
видеозапис от охранителна камера в търговския обект, от който са видни клиента мъж,
с медицинска маска на лицето, избраните и закупени от него стоки, сред които четири
пакетирани артикула, два от които с надпис по кутиите „Ровус“ на латиница,
предаването на няколко банкноти от клиента към касиерката, получаването на ресто от
негова страна и напускането му на обекта със стоките. Обстоятелството, че вещите
предоставени на извършителя на престъплението в резултат на прокараните в
обращение парични знаци, впоследствие са били във владението на подсъдимия е
косвено доказателство за връзката му с извършеното престъпление.
Основателно е възражението на защитата за разминаването на часовете,
отразени във видеозаписа от охранителна камера и часът на издаване на касовата
бележка за закупените с инкриминираните банкноти стоки. Часовете на записа
/установени при предявяването му на страните в съдебното следствие/ когато
извършителят напуска магазина със закупените стоки, предшестват часът на покупката
им. Тези обстоятелства обаче не водят до извод за недостоверност на което и да е от
двете доказателства, тъй като е ноторно известно, че при техническите средства,
каквото представлява охранителната видеокамера, за да съвпада часът с действителния
се сверява предварително от настройките им. Видно от вида на стоките,
възпроизведени и в двете веществени доказателства, те напълно съвпадат, поради
което съдът счита, че относимостта към един и същи случай и на двете веществени
доказателства е безспорно установена. Доверие по отношение на часът на покупката
заслужава касовата бележка, до колкото същата е счетоводен документ, призван да
удостоверява съответна счетоводна операция по вид, време, място. Следва да се
отбележи обаче, че конкретният час на престъплението няма съществено
доказателствено значение, а чрез свидетелските показания на свид.Г. става ясно, че
извършителят се е явил на касата в пиков час след 19ч., на което обстоятелство
съответстват отразените часове и на двете веществени доказателства. Че това се е
случило в тъмната част на деня е видно и от видеозаписа когато извършителя напуска
търговския обект ведно със стоките, закупени от него.
Съществена доказателствена стойност в насока установяване на авторството на
деянието имат приобщените по делото веществени доказателства. Това, освен
предадените от П.С. касова бележка и двата броя ел.уреди, са и банкнотите
предоставени за покупката от клиента на магазина при закупуване от негова страна на
артикулите на обща стойност 342,87лв. - 4 бр. банкноти с номинал всяка от по 100лв, с
еднакъв сериен номер АА1205387 и 2бр. банкноти с номинал всяка от по 100лв, със
същия и еднакъв сериен номер АА1205387, открити у подс.Я. при извършения му на
04.12.2020г обиск. Посочените 4бр. банкноти са били приобщени по делото по годен
6
процесуален ред – чрез протокол за доброволно предаване от страна на управителя на
търговския обект - свид.В.. Посочените 2бр. банкноти са били приобщени по делото
чрез изземване при обиск на подс.Я., проведен по реда на НПК, при спазване на
процесуалната форма и изисквания за това.
Съдът счита, че съставеният протокол за обиск на подс.Я., поради претърсване
на лицето и изземване на вещи, имащи значение за предмета на доказване по делото е
годен, съгласно чл.131 от НК, да приобщи така иззетите веществени доказателства като
такива по делото, тъй като отговаря на изискванията за форма и са били спазени
изискванията на закона за провеждане на тези действия по разследване. Факт е, че
непосредствено преди обиска по НПК, свид.М. започнал да изпълнява процедура по
обиск на задържания подсъдим по реда на ЗМВР. Това е видно и от часовете, отразени
в отделните протоколи. Видно е обаче още, че тези действия са били извършени
последователно, което не е противозаконно, така както подсъдимия твърди, поради
което и възраженията на подсъдимия за това, че е бил обискиран два пъти са
неоснователни. Приложени са били различни законови процедури, които по
съществото си имат различни основания и преследват различни законово предвидени
цели. Действително както сочи защитата при обиска по ЗМВР не е било отразено в
така съставения протокол да са били открити 2бр банкноти от 100лв със сериен номер
АА1205387. Това обаче не води до извод за лисата на подобни вещи у подсъдимия.
Това не се твърди и от самия него, а напротив в обясненията му се правят твърдения за
наличие и на друга вещ- второ листче с ръкописен текст, която не е била открита
тогава от разследващите. Обстоятелствата при провеждане на обиска по ЗМВР съдът
счита, че се изясняват в достатъчна степен от показанията на свид.М.. От последните се
установява, че инкриминираните две банкноти са били открити у подсъдимия именно
при обиска му по реда на ЗМВР, но не са били иззети тогава, а веднага бил
организирано изземване на същите по реда на НПК от разследващ орган в
присъствието на поемни лица. Предшестването на проведения обиск по НПК от такъв
по реда на ЗМВР не води до опорочаване на втория по ред. Способът за събиране на
доказателства по реда на НПК е именно претърсване на лице по реда на НПК.
Очевидно органите за разследване не са подозирали за наличието на вещи от значение
за разследването у подсъдимия. Такива са били установени от полицейските служители
при задържане на лицето и провеждания обиск по ЗМВР, поради което те не ги иззели,
а сигнализирали разследващият орган, който извършил действия по разследване като
неотложен случай, какъвто именно е бил налице. Свид. М. сочи, че описаните вещи в
протокола за обиск по ЗМВР са били върнати на подсъдимия при освобождаването му,
което сочи и липсата на връзка и отношение на същите към предмета на разследване по
наказателното производство. Установява се още от показанията на свид.М., че във
времето между двете действия подсъдимият не е бил оставян сам. Видно е и от двата
така съставени протокола, че възражения от участващите или засегнатото от
действията лице не са постъпили. По тези съображения съдът намира възраженията на
защитата и подсъдимия за неоснователни.
При извършеният обиск по реда на НПК от подсъдимият са били иззети същите
по вид банкноти, като тези прокарани в обращение по-рано. Изготвената по делото
съдебно-техническа експертиза установява, че шестте броя банкноти с номинал от
100лв се отличават от оригиналните банкноти по вид на хартията, начина на
отпечатване, размери и защити. За всички шест банкноти експертизата сочи, че са били
отпечатани на един и същи цветен лазерен принтер.
Обстоятелството, че банкнотите прокарани в обращение и тези открити у
7
подсъдимия Я. са едни и същи по вид и са произведени чрез един и същи лазерен
принтер сочи непосредствена връзка между подсъдимия и предмета на престъплението
и представлява косвено доказателство за авторството на деянието. За тази връзка
свидетелстват още обстоятелството, че една част от закупените с инкриминираните
банкноти стоки – две печки Ровус и касовата бележка за същата сделка са били във
владението на бабата на подсъдимия към 04.12.20г, изчаквана от подсъдимия в същия
момент пред магазина. Така освен същите по вид инкриминирани банкноти, към
04.12.2020г подсъдимият разполагал и с касовата бележка за инкриминираната покупка
и със стоки, придобити именно тогава, от лицето прокарало неистинските 4бр банкноти
в обращение. Освен чрез тези косвени доказателства, самоличността на автора на
престъплението по общи белези се установява от видеозаписа от охранителна камера,
видно от който извършителят е един и е мъж. Тъй като същият е с маска не е възможно
извършване на лицево разпознаване чрез експертиза.
Разпознаване на лица е било извършено в хода на досъдебното производство от
свид.Г., за което обаче съставеният протокол не представлява годен източник на
доказателства, тъй като същият не е подписан от поемните лица, каквото е изискването
на закона – чл.129, ал.2 вр. чл.236, ал.3 от НПК /Р-232-1989-IIн.о./. В тази връзка
възраженията на защитата срещу годността на това доказателствено средство са
основателни.
Независимо от негодността на протоколът за разпознаване на лица да послужи
като доказателствено средство по делото, съобразно правната теория това не
препятства възможността определени факти да се доказват в наказателния процес по
други начини и с други средства, предвидени в НПК,/Чинова, М. „Досъдебно
производство по НПК“ изд.Сиела, стр.554/. Допустимо средство за това е разпита на
свидетел, проведен в хода на съдебното следствие по отношение на Г.Г.. От
показанията й става ясно, че тя е разпознала подсъдимия в полицията сред лицата в
предоставен й фотоалбум. Същото обстоятелство се потвърждава и от казаното от
свидетелката пред съда, че е виждала подсъдимия, при случая в магазина, за който
разказва тя.
Тъй като подсъдимият е бил с поставена медицинска маска на лицето към
момента на извършване на престъплението са основателни възраженията на защитата и
подсъдимия дали са съществували обективни предпоставки подсъдимият да бъде
разпознат от свид.Г.. По тази причина съдът направи оценка на доказателствената
стойност на това твърдение на свидетел Г.. В показанията си тя не описва конкретни
белези, по които подсъдимият е бил разпознат от нейна страна, а казва, че е познала
подсъдимия по спомен. Всички останали коментирани във възраженията на защитата
белези на подсъдимия не произхождат от приобщено в хода на съдебното следствие
доказателствено средство по реда на чл.281 от НПК, поради което не следва да бъдат
обсъждани от съда.
Свид.Г. твърди пред съда в разпита й, че е разпознала подсъдимия в полицията
сред лицата, представени й на снимки. Видно от приложения фотоалбум лицата в него
са с визуална прилика. Фактът, че снимките са черно бели не води до извод за
невъзможност да послужат за установяване самоличността на лице. Не съществува и
изискване на закона за вида на снимките, поставени във фотоалбум за разпознаване на
лице, освен това да се представят сходни по външност лица. Разпознаване по снимки
не би било опорочено и единствено поради факта, че е съществувала възможност за
лично представяне на лицето за разпознаване на живо. Този подход на разследващите
8
органи е бил въпрос от тяхната компетентност към онзи момент според предприетата
тактика за провеждане на разследването, поради което възраженията на защитата
срещу представяне на лицата по снимки съдът намира за неоснователни. Това
възражение обаче се обсъжда единствено за пълнота, тъй като същото няма значение
след като съдът прие, че извършеното разпознаване е възпроизведено в негоден
процесуален източник, предвид неспазване на предписаната форма за това.
Свид. Г. заявява пред съда, че е разпознала подсъдимия в полицията по спомен,
като не сочи конкретни белези, с които го е отличила от останалите лица, още повече,
че извършителят е бил с медицинска маска, а лицата представени за разпознаване на
снимките - не. Въпреки това не може да се приеме, че изначално не е било възможно
свид.Г. да разпознае извършителя, само поради това, че той е носил маска на лицето
си. Външните признаци на човека се намират във връзка и в зависимост помежду им и
се възприемат едновременно с тази им взаимовръзка, като оставят съвкупна представа
за образа у наблюдаващото го лице. Обективно е напълно възможно свидетелката да
разпознае подсъдимия по спомените, които е съхранила в паметта си. Тъй като обаче
тя не сочи пред съда конкретни негови външни белези, то преценката й за идентичност
на образа не може да бъде проверена. Поради това съдът счита, че твърденията на
свид.Г. не са достатъчни сами по себе си да допринесат за изясняване на самоличността
на подсъдимия, тъй като не са достатъчно убедителни. Това налага твърденията й,
споделени преда съда, относно самоличността на подсъдимия, да бъдат внимателно
проверени, чрез съпоставка с останалите доказателства по делото.
Следва да се посочи, че между подсъдимия, представен на фотоснимка в този
албум и лицето на видеозаписа от охранителна камера в магазина е налице видима
визуална прилика. Тази прилика обаче също не е достатъчно убедителна и не може да
послужи за идентификация на лице, особено след като извършителят е носил
медицинска маска на лицето си. Съдът съпостави твърденията на свид.Г. с останалите
събрани по делото доказателства, а именно фактът, че дни след инкриминираната дата
подсъдимият се е върнал на местопроизшествието, носейки в себе си същите по вид
неистински парични знаци като прокараните в обращение по -рано, както и
обстоятелствата, че придобитите по този начин вещи от клиент -мъж със сходна визия,
са се намирали към 04.12.2020г във владението на подсъдимия, държани от негов
родственик, който той придружил до мястото от което са те закупени за да ги върне, не
той /прикривайки така самоличността си/, а баба му П.С., разполагайки и с касовата
бележка, издадена за инкриминираната покупка. Тези обстоятелства, макар и косвени,
в своята логическа взаимовръзка са достатъчни да установят автора на престъплението
в лицето на подсъдимия като те убедително потвърждават преките възприятия на
свид.Г. по отношение самоличността на подсъдимия, поради което съдът приема с
доверие твърденията й. Всички тези доказателства във своята съвкупност установяват
по несъмнен начин авторството на престъплението.
Обстоятелството, че въпросните банкноти са неистински е видимо и без
специални знания, най-малкото поради еднаквия сериен номер на всяка от тях. Видимо
е с просто око и обстоятелството, че на металната защитна лента на всяка от
банкнотите е изписано „10 лева“, което не съответства на посочения номинал от 100лв
върху тях. В тази насока свид.В. също сочи в показанията си, че се касае за „лоша
имитация“. Посочените веществени доказателства биха могли да заблудят случайно
лице само на пръв поглед поради сходство в общи характеристики с истинските
парични знаци- форма, цвят и някои надписи. Поради тази причина съдът счита, че
неистинността на банкнотите е била видима за всекиго, включително и за подсъдимия
9
И.Я., което освен от самите банкноти се установява и от обясненията му, обсъдени по-
долу. Лошото качество на подправката на инкриминираните банкноти свидетелства за
наличие на ясни представи у подсъдимия относно предмета на престъплението, с което
е боравил. По делото се установи, че за успеха на противоправното деяние въпреки
видимите несъответствия на инкриминираните банкноти с истински такива е
допринесла и неопитността на касиерката, явяването на клиента в пиков час към края
на работния ден, фактът, че тя е била с ръкавици и липсата на специална лампа -
детектор за фалшиви пари в магазина.
При същия обиск на подс.Я., освен двете банкноти от 100лв с еднакъв номер е
било открито в портфейла му и листче с текст „дължина 14.1 см ширина 7,9 см от
холограмния стикер до края на банкнотата е 5 мм разстоянието. От другата страна е 6
мм (БНБ) 100 лв.“ Видно от заключението на съдебно-почерковата експертиза
ръкописния текст върху листчето е изпълнен от подсъдимия Я.. Това обстоятелство не
се отрича и от страна на подсъдимия в дадените от него обяснения пред съда на
07.07.2022г. Същото пряко сочи наличие на формирани у подсъдимия представи за
външните характеристики на истинска банкнота от 100лв, които явно са имали
значение за него след като изрично ги е отразил писмено. Какво значение могат да имат
за подсъдимия тези обстоятелства се установява от факта на откритите у него
неистински две на брой банкноти със същия номинал, но видимо представляващи
фалшификати. Съпоставянето на тези доказателства, също аргументират извода за
наличие на ясни представи у подсъдимия за неистинността на откритите у него два
броя парични знаци с номинал от 100лв. Тъй като същите по вид банкноти са били
прокарани в обращение на 20.11.2020г то същото по вид знание е съществувало у
подсъдимия и по отношение на тях.
Съдът не кредитира дадените от подсъдимия Я. обяснения на 07.07.2022г, за
това че е съставил бележката /заедно с втора такава/ с цел да предостави данните пред
БНБ когато им предаде неистинските парични знаци. За да уведоми БНБ за
намиращите се у него неистински парични значи подсъдимият е разполагал с
достатъчен период от време, но не е сторил това. Това се установява от
обстоятелствата, че престъплението е извършено на 20.11.2020г, а подсъдимият и баба
му се явяват в „Т-маркет“ за да върнат вещите, закупени по –рано с неистински пари на
04.12.2020г. Също така подсъдимият твърди в обясненията си пред съда, че е получил
неистинските парични знаци след като продал велосипед за сумата от 1500лв. Това
твърдение на подсъдимия напълно подкрепя и кореспондира с извода на съда,
направен въз основа на другите доказателства по делото по отношение наличието на
ясно формирани представи у него за неистинността на инкриминираните банкноти.
Въпреки тези налични представи у подсъдимият, той не предал неистинските банкноти
в БНБ, както твърди че възнамерявал да стори, а ги разпространил в търговската мрежа
и не само това- подсъдимият решил и да придобие истински парични знаци,
съответстващи на стойността на придобитите чрез това престъпление стоки.
Според обясненията на подс.Я. към момента на извършеният му обиск по НПК у
него са се намирали две листчета – първото, иззетото по делото листче с ръкописен
текст, описващ реквизитите на 100левова банкнота и второ сходно по вид, което според
разследващият полицай не открил. Поради това, че листчето не било открито у
подсъдимият той сам решил да го предаде впоследствие като доказателство. Заверено
копие на въпросното листче се намира сред наблюдателните материали по
прокурорската преписка, водена в Окръжна прокуратура, приета като писмено
доказателство по настоящото дело /стр.189 от съдебното дело/. Видно от текста на тази
10
бележка в същата се коментират елементи от банкноти, които сочат, че те са фалшиви.
Изявлението завършва с „Да кажа това на служителите на БНБ и да се надявам да ми
възстановят сумата“. Според подс.Я. това листче и откритото при обиска са съставени
заедно, десет дни след инцидента в магазин „Т-маркет“ понеже той продал колело за
1500лв и установил, че повечето пари, които получил били фалшиви, поради което
възнамерявал да ги предаде в БНБ.
Изложените твърдения от обвиняемия съдът намира за напълно недостоверни,
опит да оневини себе си, включително и чрез въвеждане в производството на
недостоверни веществени доказателства. При съпоставяне на тези обяснения с
установените по делото доказателства става ясно, че за да са прокарани в обращение
същите по вид знаци на 20.11.2020г, то подсъдимият е разполагал с тях още преди тази
дата. Съответно посочените твърдения на подсъдимия не могат да обяснят в негова
полза установените по делото факти, сочещи, че независимо от знанието му за
неистинността на банкнотите, на 20.11.2020г той се явил в магазин „Т-маркет“ и
закупил с част от тях установените вещи и храна. Изложеното сочи, че въпросната
втора бележка, в случай, че се допусне за целите на настоящия анализ изобщо да е
достоверна, не може да има това доказателствено значение, което подсъдимият й
приписва, тъй като действията му не сочат да е имал описаните в бележката намерения.
Вместо да ги върне както пише там, той ги използвал. От друга страна е безспорно
какво точно е открито у подсъдимия при извършения му обиск. Второ листче в него,
независимо с какъв текст, не е било открито, видно и от обиска по ЗМВР. В
допълнение съдът отчита, че ако казаното от подсъдимия беше вярно то той сам би
посочил това, особено предвид уточненията, направени в листчето, относно
отношението му към неистинските банкноти, които получил и намеренията му към
тях, старателно описани в края на текста на бележката. Това, на пръв поглед
онагледяващо добросъвестни намерения на подсъдимия, второ листче, което уж не е
било открито при обиска му, обрисува защитната позиция на подсъдимия, споделена
от негова страна едва в края на съдебното следствие пред първоинстанционния съд. В
крайна сметка подсъдимият не сигнализирал нито БНБ, нито полицията за получените
от него фалшиви пари от продажба на колело и то явно в големи количества, предвид
обясненията му за цената на сделката от 1500лв. Вместо това той решил да върне в
търговския обект така придобитите от инкриминираната покупка с инкриминираните
неистински банкноти очевидно ненужните му вещи. Тук следва да се посочи трайно
установеното правило в наказателното правната теория и практика, за това че за
умисъла на дееца се съди от действията му, а не по обясненията му за тях и за
намеренията, с които е действал. По тези съображения съдът счита, че обясненията на
подсъдимия и посоченото от него второ листче са недостоверни и не следва да бъдат
кредитирани.
По отношение на възраженията на подсъдимия за това, че не той е подписал
протокол за доброволно предаване на стр.180 от съдебното дело, съдът не намери този
протокол да е относим към предмета на настоящото дело. Този протокол е заверено
копие, като текста, който видимо е ръкописен не се чете. Независимо от това подобен
по вид протокол не фигурира сред материалите по досъдебното производство когато се
предполага, че следва да е съставен. Проследими са в досъдебното производство
протоколите за всички иззети по делото веществени доказателства и не са налице
веществени доказателства, приобщени с подобен по вид протокол за доброволно
предаване, попълнен с ръкописен текст. След като с посоченият от подс.Я. протокол не
са били приобщени веществени доказателства по делото, то този протокол е
11
неотносим, тъй като недопринася с нищо за изясняване на обективната истина по
делото. Поради това неотносим към предмета на настоящото разследване остава и
въпросът за негово съставяне и подписване.
Основателни са възраженията на защитата относно некоретно посочената дата
на извършване на оглед на веществени доказателства, иззети при претърсване и
изземване в дома на подсъдимия. Касае се за оглед на дрехи – яке, шапка, блуза анцуг,
който според протокола е извършен на 21.07.2020г. Съдът счита, се касае за очевидна
техническа грешка, тъй като в самия протокол за оглед се сочи, че предмет на огледа са
дрехи, иззети при претърсване на 04.12.2020г, за което по делото е налице и съставен
протокол по реда на НПК. Иззетите с това претърсване веществени доказателства
обаче, според съда, нямат доказателствена стойност по делото. Такава изобщо не може
да се твърди за шапка, блуза и анцуг. Първите две изобщо не се забелязват на
видеозаписа от охранителната камера в магазина, а що се отнася за анцуга, то
панталона, с който е облечен извършителя според видеозаписа не се отличава с белези,
които да дадат възможност за сравнение и установяване на идентичността му. По
същия начин трудно би могло да се твърди, че дори и при визуално съвпадение на
маскировъчното му яке то би било същото, което е било носено от извършителя. Това
е така тъй като видеозаписа не дава възможност да се възприеме марката на якето,
носено от извършителя, както и скрито остава обстоятелството дали на левия ръкав на
якето на извършителя изобщо има емблема, каквато според огледа на ВД съществува
на иззетото от подсъдимия. Тъй като тези веществени доказателства не могат да
послужат за установяване на обективната истина по делото то съдът не намери за
необходимо да изследва процесуалната годност на протокола, чрез който са били
приобщени, по посочените от подсъдимия възражения за неприсъствие на поемните
лица.
Изложените до тук води анализ и оценка на доказателствата водят до
единственият възможен и несъмнен извод за авторството и вината на подсъдимия И.Я..
За процесуална яснота, по повод възраженията на защитника и на подсъдимия,
изнесени и в последната му дума, относно белезите, по които е бил разпознат от
свид.Г., следва да се подчертае, че съдът приема с доверие казаното от свид.Г. за това,
че е разпознала по спомен подсъдимия, само доколкото самоличността му се
установява и от логическата взаимовръзка на посочената по-горе верига от косвени
доказателства. Сами по себе си тези твърдения на свидетелката не са достатъчни да
установят самоличността на извършителя, по съображенията посочени по-горе, но
подкрепени с останалите доказателства по делото могат да послужат за установяване
на обективната истина. Видно е, че всички доказателства кореспондират помежду си в
насока на направения извод. Отделните твърдения на свид.Г.Г., описващи външни
белези на извършителя, са били споделени от нея при разпита й в досъдебното
производство, но не и пред съда, нито са били приобщени в хода на съдебното
следствие по реда на чл.281 от НПК, поради което позоваване на същите от страните, а
и от съда, е недопустимо.
Останалите възраженията на подсъдимия срещу действията на разследващите
органи и прокуратурата, които не са били обсъдени от съда по-горе, са неотносими към
предмета на доказване по настоящото дело, тъй като нямат връзка с него. Това са
твърденията на подсъдимия колко часа е бил претърсван, колко полицейски служители
са присъствали на претърсването, дали са искали образци от подписа му в Четвърто РУ
на МВР, дали подсъдимия е подал сигнал за порочни практики в полицията, доколкото
12
обективна връзка и значение на тези действия с настоящото дело не се сочи, а и такава
не се установява от съда.
От справката за съдимост се установява, че подс.Я. е неосъждан към датата на
извършване на престъплението.
Изготвената по делото съдебно-психиатрична експертиза установява, че
подс.И.Я. не страда от психично заболяване, не се води на учет към ЦРЗ П. и не е бил
потребител на психиатрична и психологична помощ. Не страда от хроничен
алкохолизъм или наркотична зависимост. Могъл е да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките си. Психичното му състояние е позволявало
да предвижда последиците от своите действия, както и няма отклонения от нормалното
психично състояние, което да му пречи да участва в досъдебното производство.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установена фактическа обстановка съдът счита, че подсъдимият ИВ.
Н. ЯН. е извършил от обективна и субективна страна престъпление по чл. 244, ал.1,
пр.1 от НК като на 20.11.2020 г. в гр. П. е прокарал в обращение подправени парични
знаци – 4 броя неистински банкноти с номинал от 100 лева и сериен № АА1205387,
като е знаел, че са подправени.
От обективна страна безспорно и категорично се установява, че подсъдимият Я.
на посочените по-горе дата и място е извършил действия на разпространяване на
неистински парични знаци чрез извършване на плащане с тях в търговски обект,
закупувайки от него определени и установени стоки. Той прокарал в търговския оборот
предмета на престъплението, състоящ се от 4 броя неистински банкноти с номинал от
100 лева и сериен № АА1205387. Престъплението е извършено с действие, при което
подсъдимият е преустановил своята фактическа власт върху предмета на
престъплението, а същата преминала в търговското дружество, стопанисващо
търговския обект. Престъплението е резултатно и е довършено, тъй като е настъпил
предвиденият в правната норма резултат- подправените парични знаци са получени от
друго лице.
Субект на това престъпление може да бъде всяко наказателно отговорно лице.
От субективна страна подс. Я. е годен наказателноправен субект на това престъпление,
тъй като е пълнолетен и вменяем. Той е извършил престъплението при пряк умисъл,
като съзнавал неистинността на намиралите се у него парични знаци. Установени са
фактите, разкриващи обективното му знание за вида на банкнотите и постигнато
намерение, да прокара в обръщение парични знаци, с които разполагал и за които е
съзнавал, че е подправени. Така подсъдимият е съзнавал обществената опасност на
разпространението на неистинските банкноти чрез извършване на плащане с тях, като
е предвиждал, че по този начин се засягат обществените отношения, охраняващи
паричната система в страната, но въпреки това е искал настъпването на именно на този
резултат и на това по вид засягане на обекта.
Мотивите на подс.Я. за извършване на престъплението надхвърлят
съставомерния умисъл да бъдат разпространени неистински парични знаци. Чрез тези
свои действия той е възнамерявал да се сдобие със стоки, за които напрактика не е
платил, тъй като неистинските парични знаци не представляват платежно средство.
Намеренията на подсъдимия са били по този начин да се облагодетелства по
незаконен начин, което сочи и по-високата обществена опасност на стореното от него.
13
Фактите по делото установяват, че с действията си подсъдимият е имал за цел да
се облагодетелства като набави за себе си имотна облага. Той разпространил
неистинските банкноти, заплащайки с тях на касата на търговския обект срещу взети
от магазина стоки, като възбудил заблуждение у касиера на търговския обект, че
предоставените банкноти са истински, по който начин причинил на търговския обект
имуществена вреда в размер на 400лв. Изложеното сочи, че стореното от подсъдимия
разкрива и характеристиките на престъпление по чл.209 от НК /Решение № 60 от
26.03.2021 г. на ВКС по н. д. № 83/2021 г., I н.о./. За такова по вид престъпление от
страна на прокурора не е било повдигнато обвинение спрямо подсъдимия, като от
пледоарията на държавния обвинител става ясно, че тези обстоятелства все пак са били
съобразени от негова страна. Тъй като се касае за изрично правомощие на прокурора да
преценява от кого и за какво престъпление да дири наказателна отговорност, то съдът
не може да дава каквито и да е указания в тази насока, независимо дали фактите на
делото дават основание за извод за това. Установените фактически обстоятелства обаче
и в посочената насока могат да бъдат ценени от съда при преценка на обществена
опасност на деянието и дееца, които следва да бъдат отчетени при индивидуализация
на наказанието му.

ПО ОТНОШЕНИЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното престъпление по чл. 244, ал.1, пр.1 от НК, законодателят е
предвидил наказание “Лишаване от свобода” от две до осем години.
За да определи наказанието на подс. ИВ. Н. ЯН., съдът извърши цялостна оценка
на наличните по делото смекчаващи и отегчаващи вината му обстоятелства,
позволяваща установяването на действителната конкретна тежест на извършеното и
налагането на онова наказание, което с оглед на тази тежест и личността на дееца най-
добре отговаря на целите по чл.36 от НК.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало на
подсъдимия, лошото качество на подправката на инкриминираните банкноти,
позволяваща различаване на неистинността им и с просто око и без специални знания,
общата им стойност, възлизаща на сума под минималната работна заплата за страната,
която за 2020г е била 610лв, съгласно ПМС № 350/19.12.2019г. Като смекчаващо
вината обстоятелство, улеснило извършването на престъплението, следва да се отличи
и неопитността и невниманието на касиерката – свид.Г., приела дадените й банкноти
без да различи неистинността им, която е била видима.
Отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, представляват
противоправната му деятелност, останала необхваната от състава на престъплението,
за което е предаден на съд. Това са обстоятелствата, сочещи нанесена на 20.11.2020г
имуществена вреда на търговския обект, в който фалшивите пари са били
разпространени от него, както и деятелността му на 04.12.2020г, когато, чрез
съдействието на свой роднина се опитал да върне в магазина част от по-рано и
безвъзмездно придобитите от него вещи без да има основание за това, отново с цел да
се облагодетелства финансово. Отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства
представляват и откритите у него още две неистински банкноти от същия вид, като
тези представляващи предмета на престъплението. Изложеното сочи по-трайно
проявени във времето престъпни нагласи у подсъдимия.
Съдът не констатира наличие на множество или изключителни смекчаващи
14
вината на подсъдимия обстоятелства, поради което основание за определяне на
наказанието му по реда на чл.55 от НК не са налице.
При съпоставка на смекчаващите и отегчаващи вината на подсъдимия
обстоятелства, съдът намери, че наказанието на подсъдимия следва да бъде определено
по реда на чл.54 от НК, като наказание в размер на минимума на наказателно правната
норма не би било съобразено в достатъчна степен с обществената опасност на деянието
и на дееца, макар той да се явява с чисто съдебно минало и успеха на престъплението
извършено от него да се дължи и на недостатъчното внимание на приелото
неистинските пари лице. Съдът отчита и особеностите на конкретния случай,
отличаващ се с една по- трайно проявена от подсъдимия престъпна упоритост,
свързана и с реализиране на стремежите му за финансово облагодетелстване чрез
засягате на правната сфера на други лица. Поради това съдът единодушно прие, че
наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА има потенциал да окаже
нужното възпиращо и превъзпитателно въздействие спрямо подсъдимия, както и да
окаже възпитателно и предупредително въздействие спрямо неустойчивите членове на
обществото. Наказанието в посоченият размер според съда е справедливо и достатъчно
за постигане на целите на чл.36 от НК.
Налице са основанията на чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така
наложеното на подсъдимия ИВ. Н. ЯН. наказание от ДВЕ ГОДИНИ и ОСЕМ
МЕСЕЦА лишаване от свобода да се отложи с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
Това е така, тъй като подс. Я. не е бил осъждан изобщо до настоящия момент,
наложеното му наказание по настоящото делото е под три години лишаване от
свобода, като съдебният състав счита, че целите на наказанието по чл.36 НК могат да
бъдат постигнати и без да е наложително подсъдимият да изтърпи наказанието. В тази
връзка съдът счита искането на прокурора, да бъде постановено ефективно
изтърпяване на наказанието, за неоснователно. Личната превенция в случая е
постижима и при поставяне изпълнението на наказанието под условие. По тези
съображения съдът отложи изпълнението на наказанието с изпитателен срок от
ЧЕТИРИ години.
На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НК на приспадане от така
наложеното на подсъдимия И.Я. наказание подлежи времето, през което той е бил
задържан по реда на ЗМВР, считано на 04.12.2020 г. и по чл. 62, ал. 2 от НПК, считано
от 05.12.2020 до 08.12.2020 г.
На основание чл. 53, ал. 2, б. "а" НК предмета на престъплението по чл. 244, ал.
1 НК, състоящ се от 4 броя неистински банкноти с номинал от 100 лева и сериен №
АА1205387, както и 2бр. банкноти от същия вид и със същия номер, открити у
подсъдимия следва да бъдат отнети в полза на Държавата, за да бъда унищожени.
Веществените доказателства– 2 броя парочистачки „Ровус Нано“ следва да
бъдат върнати на юридическото лице на което принадлежат, чрез управителя на
търговския обект „Т -маркет“, ул.*** №3
Веществените доказателства - 1 брой яке, сиво-бяло, шарено, 1 брой
маскировъчна шапка, 1 брой блуза, 1 брой анцуг и 2 броя тетрадки, намиращи се на
съхранение при домакин на отдел „Икономическа полиция“ при ОДМВР гр. П., иззети
при претърсване от 04.12.2020г да бъдат върнати на лицето от което са били иззети -
подсъдимия ИВ. Н. ЯН..
Веществено доказателство – 1бр. флаш памет със записи от видеокамера и 1 бр.
15
ръкописна бележка, иззета при обиск на ИВ. Н. ЯН. от 04.12.2020г следва да останат
приложени по делото.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК в тежест на подсъдимия ИВ. Н. ЯН. следва
да се възложат направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на
480,60 лева (четиристотин и осемдесет лева и шестдесет стотинки), които да бъдат
платени по сметка на ОД на МВР – П. в полза на държавния бюджет

Мотивиран от гореизложеното съдът постанови присъдата си.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:




16
Съобщи за изтекли лични данни