Решение по дело №10231/2016 на Софийски градски съд

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№………/18.10.2017г.

гр. София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, в публичното съдебно заседание на осми юни, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ В.

 

при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 10231 по описа за 2016г, за да се произнесе взе пред вид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.).

С исковата молба ищецът Р.Я.С., твърди, че е пострадала от ПТП, настъпило на 15.02.2016г около 17:30 часа в град София, в района на СМГТ №0389, бул. „********“, по причина на  противоправното поведение на водача на л.а. „Ауди А6“ с рег. № ********. В резултат на произшествието претърпява следите телесни увреждания: счупване на тялото на лакътната кост вляво и повърхностна травма в окосмената част на главата. Имобилизирана е с мека имобилизация и е освободена за домашно амбулаторно лечение. Претърпените травматични увреждания й довеждат болки и страдания, затруднения в ежедневието, които тя изпитва и към предявяване на иска. Справедливия размер на обезщетението за претърпените вреди определя на 35 000,00 лева. С одобрено споразумение по НОХД № 16854/2016г на СРС, НО, 152-ри състав, водачът на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ********, В.Х. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б“, пред. 2 от НК вр. чл. 342, ал.1, пр.3 от НК. Към момента на настъпване на ПТП за л.а. „Ауди А6“ с рег. № ******** има валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със ответника З. „Б.И.“ АД по застрахователна полица № BG/02/115001945376/15, със срок на валидност от 27.07.2015г. до 26.07.2016г. По изложените съображения претендира заплащане на застрахователно обезщетение от ответника за претърпените неимуществени вреди в размер на сумата от 35 000,00 лв., ведно със законна мораторна лихва от датата на ПТП – 15.02.2016г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

Ответникът З. „Б.И.“ АД оспорва иска по основание, като твърди, че застрахования пир него водач няма вина за настъпване на произшествието; че от него ищцата не е получила описаните  травматични увреди. Твърди, че размерът на исковата претенция е прекомерно завишен и не кореспондира с принципа за справедливост, установен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Твърди и съпричиняване, тъй като ищцата е ходила по пътното платно.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Ответникът З. „Б.И.“ АД не оспорва, че е застраховател по задължителната застраховка „Гражданка отговорност“, сключена за л.а. „Ауди А6“ с рег. № ********, съгласно застрахователна полица № BG/02/115001945376/15, със срок на валидност от 27.07.2015г. до 26.07.2016г.

С влязла в сила определение от 04.11.2016 постановено по НОХД № 16854/2016 на СРС, НО, 152-ри състав, е одобрено споразумението сключено между  В.Х. и П. на РБ, с което първия се признава за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б“, пред. 2 от НК вр. чл. 342, ал.1, пр.3 от НК, за това, че на 15.02.2016г, около 17:30 часа в град София, при управление на за л.а. „Ауди А6“ с рег. № ******** по бул. „********“ с посока от ул. „Сливнишки герой“ към бул. „Акад. И. ********“, нарушил правилата за движение по пътищата като при извършване на маневра ляв завой загубил контрол над управляваното МПС и навлязъл на десния тротоар и реализирал ПТП със стоящите на спирката пешеходци С.И., Т.Й., Р.Я.С. и по непредпазливост им причинил средни телесни повреди, както следва … на Р.С. – счупване на лакътната става на лявата предмишница, което довело до затрудняване на движението за повече от 30 дни.

От заключението на СМЕ, се установява, че в причинна връзка с ПТП от  15.02.2016г ищцата получава следните травматични увреждания: травма на главата изразяваща се в контузия и подкожен хематом в областта на лява челно-слепоочна област и травма на лявата ръка, изразяваща се в счупване на дългата тръбеста част на лакътната кост на лявата предраменница. Мекотъканната травма е довела на ищцата болки и страдания, които постепенно отшумяват за около 2-3 седмици след инцидента. Счупването на лакътната става причинява болки, страдания и трайно обеЗ.вижване на ръката за периода от около  8-9 седмици. При благоприятно протичане на оЗ.равителния процес след подобна травма възстановяването настъпва за около 10-12 седмици. След инцидента ищцата е прегледана в УМБАЛСМ „Пирогов“, където и е поставена мека имобилизираща превръзка, като по делото няма медицИ.ки данни колко е носена тя.

От показанията на свидетеля И.С., син на ищцата се установява, че след инцидент ищцата носи поставената и имобилицазионна превръзка за период от около един месец, но изпитва болки и след това за период от около 2 месеца. След сваляне на превръзката е извършена рехабилитация. През време на възстановяването приема обезболяващи като аналгин и аулин. Ищцата не е могла да се обслужва сама, да извършва личната си хигиена и да върши домакИ.ка работа. И към настоящия момент изпитва болки след натоварване на ръката при работа. След инцидента е станала избухлива, нарушил се е сънят й. Показанията се кредитират от настоящата И.танция, тъй като макар и дадени от роднина на ищцата кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.  

По иска по чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.):

Въз основа на доказателствата по делото безспорно се установи, че процесното ПТП настъпва по вина на водач, застрахован по задължителната застраховка „ГО“ при ответника. За деянието, дееца, вината и противоправността, съдът зачете обвързващата сила споразумението по НОХД № 16854/2016 на СРС, НО, 152-ри състав, което има силата на присъда. Установено е също, че в резултат на произшествието ищецът получава описаните в исковата молба травматични увреждания, които му причиняват болки, страдания и неудобства в ежедневието. След като поведението на застрахования водач е виновно и противоправно, а вредите към трети лица са покрит риск по застраховката, съгласно чл. 223, ал.1 от КЗ (отм.) застрахователят дължи плащане на застрахователно обезщетение за причинените от застрахования при него водач имуществени и неимуществени вреди.

Следователно искът е доказан по основание.

Относно размера на обезщетението съдът обсъди представените медицински документи и заключението на СМЕ, от които се установява, че болките и страданията са с по-голям интензитет непосредствено след ПТП и и през първите 2-3 седмици. Съдът отчете, че целия възстановителен период обхваща около 12 седмици, през който период ищцата не може да се обслужва сама, приема обезболяващи, променя отношението си към околните, като става по-избухлива. Към настоящия момент З.равословното състоянието е стабилизирано. Възстановено е движението на ръката, но въпреки това изпитва болки при по-голямо натоварване. Към настъпване на произшествието ищцата е на 43 години, както и социално-икономическата обстановка в страната. Всички тези обстоятелства по настъпването на вредите и ефектът, който оказват върху начина на живот на ищеца, съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза на сумата от 10 000.00 лева.

Ответникът не твърди не доказва способ за погасяване на задълженията, поради което и съдът не може да приеме, че такива са осъществени. Възражението за съпричиняване е неоснователно, тъй като по делото не се събраха доказателства, че ищцата има принос за настъпване на вредите, в частност, че се е движила неправомерно по пътното платно.

При това положение искът по чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) следва да се уважи до сумата от 10 000,00 лв., която сума следва да се присъди, ведно със законната лихва считано от 15.02.2016г до окончателното й изплащане. За разликата над сумата от 10 000,00 лева до пълния предявен размер от 35 000,00 лева искът за неимуществените вреди следва да се отхвърли, като неоснователен.

По разноските:

 

 

 

 

При този изход на спора и двете страни по спора имат право на разноски.

Ищецът доказва направата на разноски в размер на 350,00 лева за депозити за СМЕ и САТЕ, от които съразмерно на уважената част от иска ответникът следва да заплати 100,00 лева.

Ответникът има право на разноски за адвокатско възнаграждение и депозит за САТЕ в общ размер на 3150,00 лева, от които съразмерно на отхвърлената част от исковете ищецът дължи 2250,00 лева.

Адвокат Г.В.Д. от САК има право на възнаграждение за оказаното безплатно процесуално представителство на ищеца съгласно чл. 38, ал.2 от ЗАдв. в размер на 1580,00 лева, от което съразмерно на уважената част от  исковете ответникът дължи 451,43 лева. Съдът не присъжда върху възнаграждението ДДС, тъй като адв. С. не ангажира доказателства, че е регистриран по ДДС.

 

 

 

 

Ответникът следва да заплати на основание чл. 78, ал.6 от ГПК по сметка на СГС държавна такса в размер на 400,00 лева, съразмерно на уважената част от исковете.((10000/35000)х 1400=400)

 

 

 

 

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА ЗД „Б.ИНС“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Р.Я.С., ЕГН ********** и адрес: ***, офис 9, както следва: на основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) сумата от 10 000.00 лева – застрахователно обезщетение за претърпени болки, страдания и неудобства в ежедневието в следствие на ПТП настъпило на 15.02.2016г около 17:30 часа в град София, в района на СМГТ №0389, бул. „********“, по причина на  противоправното поведение на водача на л.а. „Ауди А6“ с рег. № ********, застраховано при ответното дружество; ведно със законната лихва върху сумата от 15.02.2016г. до окончателното й изплащане, а на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 100,00 лева – разноски, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСК за неимуществените вреди за разликата над сумата от 10 000.00 лева до сумата от 35 000,00 лева.

ОСЪЖДА Р.Я.С., ЕГН ********** да заплати на ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от 2250,00 лева – разноски съразмерно на отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ******** да заплати на адвокат Г.В.Д. от САК на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата сумата от 451,43 лева – адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от исковете.

 

 

 

 

 

 

 

 

ОСЪЖДАЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ******** да заплати по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата от 400,00 лв. – разноски за производството съразмерно на уважената част от исковете.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на преписа.

 

СЪДИЯ: