РЕШЕНИЕ
№ 635
гр. Плевен, 16.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Плевен, шести състав, в публично съдебно заседание на осми октомври две хиляди
и двадесета година в състав:
Председател:
Снежина Иванова
при секретар Десислава
Добрева изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова по адм.
дело № 718 по описа за 2020 година на Административен съд – Плевен.
Производството е
по реда на чл.
145 и сл. от АПК, във вр. с чл.
186, ал. 4 от ЗДДС.
Образувано е по
жалба на "ДАНИВЕТ ДБ" ЕООД с ЕИК
*********, адрес за
кореспонденция: с.***, област Плевен, чрез представляващия Д.М.Б. срещу заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 192-ФК/04.08.2020 г. на началник отдел
"Оперативни дейности" Варна, дирекция "Оперативни дейности"
към Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП -запечатване на обект- магазин „***“, находящ се в гр. ***, стопанисван от ДАНИВЕТ-ДБ” ЕООД и
забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на осн.
чл.
186, ал. 1 , т. 1 б. „а“ и чл.
187, ал. 1 от ЗДДС .
В жалбата се
посочва, че заповедта незаконосъобразна, тъй като на 05.02.2020 година е
извършено препрограмиране на използвания касов апарат и обслужващата фирма „ЕМСИ“ ОДД е допуснала грешка, което се установява
от служебна бележка изх. № 175/03.08.2020 година, а и реализирания оборот в
периода от месец февруари до месец
август е отразен правилно при изготвяне
на справка-декларация. Посочва, че дружеството е изряден данъкоплатец и следва
да бъде отменена заповедта.
В съдебно
заседание жалбоподателят–"ДАНИВЕТ
ДБ" ЕООД с ЕИК *********, адрес за кореспонденция: с.***, област Плевен,
се представлява чрез представляващия Д.М.Б.,
който посочва, че неправилното отчитане на извършените продажби е въз основа на грешка при препрограмиране на
касовия апарат и моли за отмяна на акта.
В съдебно
заседание ответникът - началник отдел
„Оперативни дейности“ -Варна, към дирекция „Оперативни дейности“ към Главна дирекция „Фискален контрол“ в
Централно управление на НАП, се представлява от юрк М.,
която намира жалбата за неоснователна и заповедта за законосъобразна. Представя
писмена защита, в която възпроизвежда
фактите от ЗППАМ и намира, че безспорно е установено от разпечатан съкратен
отчет за периода 01.07.2019г – 30.06.2020 г., че в данъчна група „А“ е отчетен
оборот в размер на 18 294,15 лева, за който е начислен ДДС в размер на
0,00 лева. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Административният
съд-Плевен, шести състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и
възраженията на страните, и като извърши
цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168
от АПК, намира за установено следното от фактическа
страна:
От приложения по делото Протокол за
извършена проверка се установява, че на 03.08.2020 година в гр. Варна търговецът в качеството си на
лице по чл. 3 от Наредба № Н-18 /13.12.2006г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, при отчитане на
извършените продажба на стоки от търговския обект, не регистрира всяка
извършена продажба в съответната данъчна група според вида на продажбата, тъй
като при контролна покупка в 12.16 ч. 12:16 часа -(1 бр. играчка за куче на
стойност 6,99 лв., платена в брой от Х.С.за продажбата от ФУ е издадена
фискална касова бележка №0004876/03.08.2020 г., продажбата е регистрирана в
група „А“ на ФУ относима за стоки и услуги,
продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги,
продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се
начислява ДДС, вместо в група „Б“ , относима за стоки и услуги, продажбите на които се облагат
с 20 % данък върху добавената стойност, тъй като доставката на стоки е
облагаема по смисъла на ЗДДС.
Представен е акт за установяване на
административно нарушение № F563482/07.08.2020
година за установеното нарушение при проверката.
Приложена е заповед
№ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 година на
изпълнителен директор на НАП, с която се определя компетентност на началник на
отдел „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на принудителни
административни мерки по чл. 186 от ЗДДС.
Не са
представени данни за издадено НП към 04.08.2020 година.
Издадена е ЗППАМ № 192-ФК/04.08.2020 г. на
началник отдел "Оперативни дейности" Варна, дирекция "Оперативни
дейности" към Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП -запечатване на обект- магазин „***“, находящ се в гр. ***, стопанисван от „ДАНИВЕТ-ДБ”
ЕООД и
забрана за достъп до него за срок от 14 дни, като е допуснато предварително
изпълнение. Мотивите на органа са, че с неправилното отчитане на извършените
продажби в съответната група се засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина,
който осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби и дава
възможност за проследяване на реализирани обороти. Посочва се, че извършеното
представлява поведение, което показва
организация на процеса на работа, която няма за цел спазване на установената
фискална дисциплина, като целта на мярката е гаранция, че лицата ще спазват
правилата на данъчното законодателства и ще осигурят правилно отчитане на
продажбите. Излагат се и доводи относно определяне на продължителността на
мярката – неотчитане на продажби, които се облагат с 20% ДДС, местоположение на
обекта, работно време – само с едни почивен ден, както и размер на публичните
задължения.Изложени са мотиви за допуснатото предварително изпълнение -засягане
важен държавен интерес, законосъобразно регистриране и отчитане на продажбите
чрез фискално устройство в обекта и за определяне на реализираните доходи и
размер на публичните задължения , като е отчетено местоположение на обекта,
размер на оборота и период, през който се работи по установения начин.
Жалбоподателят представя договор за наем
от 01.08.2019 г. за обекта и договор от 01.08.2020 г. , договор за абонаментно
обслужване на фискални устройства от 03.08.2020 година с „ЕМСИ“ ООД гр. Варна и
свидетелство за регистрация на фискално устройство от 03.08. 2020 г, като в същото се посочва, че
е валидно от 03.08.2020 г ., като съдът намира, че тези доказателства са неотносими към предмета на спора, тъй като проверката и извършена именно на 03.08.2020
година и същите не са представени на
контролните органи, нито със жалбата, нито е отразено, че съществуват и съдът
намира, че са създадени с оглед издадената заповед.
Представена е
служебна бележка от „ЕМСИ“ ООД, гр. Варна, в която се посочва, че дружество осъществява сервизна
организация по Наредба Н-18 и на
05.02.2020 година при извършено препрограмиране е отразен неправилно в група
„А“ вместо в група „Б“, но съдът не кредитира тази бележка, тъй като не се
доказват договорни отношения с жалбоподателя, а и не са налични доказателства
за твърдяното програмиране на устройството на 05.02.2020 година.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е
допустима като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно чл.186
ал.3 от ЗДДС принудителната административна мярка по ал.1 се прилага с
мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено
от него длъжностно лице. На л. 50 от делото е приложена заповед, с които изпълнителният
директор на НАП е оправомощил началниците на отдели
"Оперативни дейности" в териториалните дирекции на НАП към ГД
"Фискален контрол" при ЦУ на НАП да издават заповеди за запечатване
на обект по чл.
186 ЗДДС и съдът приема, че актът е издаден от компетентен орган.
Заповедта е
издадена в предвидената писмена форма и съдържа задължителните реквизити по чл.59
ал.2 от АПК, включително фактическо и правно основание. Подробно в
заповедта за налагане на ПАМ е описано констатираното при проверката от
контролните органи нарушение – неправилно отразяване на продажби в група „А“ , за
които не дължи ДДС, на извършени продажби, които се облагат с ДДС в периода от
01.07.2019 година – 30.06.2020 година – нарушение на чл. чл.27 ал.1 т.2 от Наредба
№Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Съдът намира, че
оспорената заповед е мотивирана, като са изложени и допълнителни мотиви , че с
оглед местоположение на обекта, реализирани приходи и неограничен кръг лица, които могат да се
ползват от услугата и характера на
засегнатите обществените отношения, свързани с отчетността, с факта на
правилно определяне на реализираните доходи с оглед възможността за нанасяне
пряка щета на държавния бюджет, следва да се наложи именно тази ПАМ.
Заповедта е
мотивирана и от гледна точка конкретната продължителност на наложената мярка. В
разпоредбата на чл.
186 ал.1 от ЗДДС е предвидена възможност, принудителната административна
мярка запечатване на обект да се прилага за срок до един месец. След като
законодателят е предвидил срок до един месец, то административният орган е
длъжен да обоснове защо е определил срок от 14 дни, който е към средния срок,
определен в закона. В случая са изложени мотиви по отношение на
продължителността на срока на наложената ПАМ, като административният орган се е
позовал на вида и обема на упражняваната
в съответния обект дейност, на тежестта на извършеното нарушение и
оборота на същия. Органът е посочил и
целите, които иска да бъдат постигнати с налагането на мярката, а именно-преустановяване
на незаконосъобразните практики в обекта , като се промени начин на извършване
на дейността и да се отчита правилно оборота от продажби и недопускане вреда за
фиска с оглед правилно определяне на дължимия данък.Тези
мотиви в достатъчна степен обосновават правилното определяне на продължителността
на наложената мярка.
В производството
пред административния орган не са допуснати и нарушения на процесуалните
правила, като оспорената заповед съответства и на материалния закон.
С разпоредбата на чл.
186 ал.1 б."а" от ЗДДС във вр. с ал.3
във вр. с чл.27 ал.1 т.2 от Наредба №Н-18/13.12.2006
г. на МФ, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед,
която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Съгласно чл.186
ал.1 б."а" от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване
на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на
съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба. Член 27, ал. 1, т. 2
от Наредба № Н-18 изрично вменява в задължение на лицата по чл. 3, с изключение
на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, да регистрират всяка продажба
на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите като съгласно т.
2 в данъчна група "Б" се регистрират стоки и услуги, продажбите на
които се облагат с 20% ДДС. Самата Наредба №Н-18/2006 г. регламентира реда и
начина за издаване на фискални касови бележки за регистриране и отчитане на
продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства. По силата на чл.3
ал.1 от Наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от
него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните
услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен
чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по
смисъла на Закона за
пощенските услуги. Съгласно чл.187
ал.1 от ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл.186
ал.1 от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Неизпълнението на
задължението за отчитане на продажбите на стоки в търговските обекти е
основание за прилагане на принудителна мярка по чл.186
ал.1 т.1 б."а" ЗДДС и при това административният орган действа в
условията на обвързана компетентност.
В разглеждания
случай е установено безспорно , че в периода 01.07.2019 г. – 30.06.2020 .г. неправилно
продажби са отразени в група „А“, за които не се начислява ДДС вместо в група „Б“,
като твърдението, че обслужващата
фискалното устройство сервизна фирма е програмирала неправилно стоките по
данъчни групи, е ирелевантно за отговорността на
жалбоподателя по чл. 27 от Наредбата, още повече, че не се доказва, коя е
обслужващата фирма. Ето защо като е издал процесната
заповед по чл.
186, ал. 3 ЗДДС, с която е разпоредил запечатване на обекта, в който е
установено нарушението, административният орган е приложил правилно материално-правните
разпоредби.
Неоснователен е
доводът на жалбоподателя, че грешката при отчитането на продажбите като
необлагаеми се дължи на препрограмиране на фискалното устройство, тъй като не
са доказани договорни отношения по обслужване на фискалното устройство от
соченото от жалбоподателя дружество „ЕМСИ“ ООД. Представен в с.з е договор от
03.08.2020 година за обслужване, в който се посочва, че поражда действие от
30.08.2019 година до 30.08.2020 година т.е. налице е договор съставен само за
нуждите на процеса, тъй като не може да породи правни последици за минал
период, като и издадената служебна
бележка за извършено програмиране на фискалното устройство , съдът не
кредитира, тъй като същата е създадена за нуждите на процеса.
Оспореният
административен акт е издаден в съответствие с целта на закона и при спазване
на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК. Чл.22
от ЗАНН изрично предвижда, че за предотвратяване на административни
нарушения могат да се прилагат принудителни административни мерки. Определеният
срок за прилагане на мярката е към средния размер, съответства на тежестта на
извършеното нарушение и не ограничава правата на търговеца в степен,
надхвърляща необходимото за осъществяване на преследваната от закона цел и е в
тази връзка е неоснователно възражението за нарушение на принципа на
съразмерност по чл. 6 от АПК.
Предвид
горепосоченото съдът намира, че заповедта е законосъобразна и следва да бъде
отхвърлена жалбата.
С оглед
направеното от пълномощника на ответника искане за разпределяне на
отговорността за разноски, на основание чл.
143, ал. 4 АПК вр. чл. 161 ал. 1 от ДОПК
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ТД на НАП – Варна разноски
за юрисконсултско възнаграждение, определени в
минималния размер от 100 /сто/ лева съгласно чл. 144 АПК вр. чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл.
37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 24
от Наредба за заплащането на правната помощ.
Предвид
горепосоченото и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд Плевен, шести състав
РЕШИ:
Отхвърля жалба на „ДАНИВЕТ ДБ" ЕООД с ЕИК *********, адрес за кореспонденция: с.***, област Плевен,
чрез представляващия Д.М.Б.
срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка №
192-ФК/04.08.2020 г. на началник отдел "Оперативни дейности" Варна,
дирекция "Оперативни дейности" към Главна дирекция "Фискален
контрол" в ЦУ на НАП -запечатване
на обект- магазин „***“, находящ се в гр. ***,
стопанисван от ДАНИВЕТ-ДБ” ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни,
на осн. чл.
186, ал. 1 , т. 1 б. „а“ и чл.
187, ал. 1 от ЗДДС .
Осъжда „ДАНИВЕТ ДБ" ЕООД с ЕИК *********, адрес за кореспонденция: с.***, област Плевен,
чрез представляващия Д.М.Б. да заплати
на ТД на НАП – Варна, гр. Варна, бул. „8-ми приморски полк“ № 128 разноски
в размер на 100 лева.
Решението да се
съобщи на страните.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховен административен съд в 14 –дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/