РЕШЕНИЕ
№ 10799
гр. София, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА Гражданско дело
№ 20211110148714 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава Двадесет и пета от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Образувано е по предявени от Н. С. Т. (ищец) срещу „И. Е.“ ООД (ответник)
искове, както следва:
1) конститутивен иск по чл.344, ал.1, т.1 от Кодекса на труда КТ) за признаване
уволнението за незаконно и отмяна на Заповед № 16/17.07.2021г. на работодателя;
2) осъдителен иск по чл. 344, ал.1, т.3 КТ вр.чл.225, ал.1 КТ за заплащане на
обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради уволнението
в размер на 4920.00 лева за периода 17.07.2021г. – 17.01.2022г., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба – 23.08.2021г., до окончателното плащане.
Ищцата твърди, че е работила по трудово правоотношение при ответника на
длъжност сервитьор въз основа на трудов договор от 09.06.2021г., прекратен от
работодателя с процесната заповед на основание чл.190, ал.1, т.2 КТ – поради
неявяване на работа в течение на два последователни работни дни. Счита заповедта за
незаконосъобразна с твърдение, че е издадена от некомпетентно лице; че с нея се
налага дисциплинарно наказание без от ищцата да са били изискани обяснения по реда
на чл.193 КТ; че е немотивирана и неясна, тъй като не посочва място и време на
1
извършване на нарушението, нито в какво се изразява то, респ. от кого е извършено; че
между посоченото правно основание за уволнение и изписаното с думи фактическо
основание – напускане на работното място, е налице противоречие; че работодателят
не е преценил тежестта на евентуално извършеното нарушение при налагане на най-
тежкото дисиплинарно наказание. Претендира разноски.
Ответникът, надлежно уведомен за правото си на писмен отговор чрез залепване
на уведомление на посочения в ТР адрес, не е подал писмен отговор.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Представен е трудов договор № 21/09.06.2021г., по силата на който ищцата е
постъпила на 10.06.2021г. на работа като сервитьор в отдел „Ресторанти“ в ответното
предприятие на пълно работно време и основно месечно възнаграждение в размер на
820.00 лева. Договорът бил сключен с шестмесечен изпитателен срок в полза на
работодателя.
Приложена е Заповед № 16/17.07.2021г., връчена на ищцата на 19.07.2021г., с
която на основание чл.190, ал.1, т.2 КТ работодателят й е наложил дисциплинарно
наказание уволнение. Като причина е посочено, че Н. Т. е напуснала работното си
място по време на смяна. Прекратяването на трудовия договор е удостоверено и с
приложена справка по чл.62 КТ
Извършена е констатация по оригинал на трудова книжка на ищцата и са
приложени копия от нея, видно от които служителят е постъпил на работа по друг
трудов договор едва на 07.03.2022г.
Други доказателства не са прилагани. Изложените в исковата молба
обстоятелства не са били оспорени от ответника, нито същият е провеждал насрещно
доказване по разпределената му с доклада по делото доказателствена тежест.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните
правни изводи:
По настоящото дело се доказа, че страните са били обвързани от валидно
трудово правоотношение възникнало с подписване на трудовия договор на
09.06.2021г., по силата на който ищцата е постъпил на работа при ответника на
длъжност сервитьор. От договора е видно, че основното й месечно възнаграждение
било определено на 820.00 лева. Доказа се, че така възникналото правоотношение е
било прекратено със заповед от 17.07.2021г. с налагане на дисциплинарно наказание
уволнение.
Спори се относно наличието на извършено дисциплинарно нарушение и в какво
конкретно се изразява то, кой е нарушителят, искани ли са били обяснения от него,
2
кога е извършено, кой е издал заповедта.
В тежест на ответника е било да установи оспорените от ищцата обстоятелства,
тъй като негово е задължението да докаже, че е уволнил служителя си законно, вкл.
при спазване на предвидените по КТ императивни разпоредби за провеждане на
дисциплинарно производство.
Съдът намира, че по делото не се доказа законността на уволнението. На първо
място, не се установи работодателят да е искал обяснения от служителя за
нарушението, което твърди да е извършено. Обясненията могат да бъдат изискани
както писмено, така и устно, но винаги преди налагане на наказанието. По делото няма
данни това изискване на закона да е било спазено от работодателя. Съгласно чл.193,
ал.2 КТ неизпълнението на задължениета за изискване на обяснения от нарушителя
законът свързва с отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото му
правоотношение само на това основание, без да изследва спора по същество.
Независимо от това, следва да се отбележи, че самата заповед не сочи кога е
извършено нарушението, а самото поведение, което работодателят приема, че е
нарушение на правилата на трудовата дисциплина, не съответства на посоченото в
заповедта основание за уволнение. Чл.190, ал.1, т.2 КТ дава възможност на
работодателя да уволни свой служител, когато същият не се е явил на работа поне два
последователни дни, без да е посочил уважителна причина. В настоящия случай,
заповедта сочи на друго нарушение – напускане на работното място по време на смяна,
което не е равнозначно на неявяване на работа. Не става ясно и през кой ден или дни
ищцата евентуално е напускала работното си място и за какво време. Не е изяснена
причината за това. Що се отнася до нарушителя, то същият е адресатът на заповедта, за
която съдът приема, че е подписана от законния представител на предприятието –
работодател, доколкото ищцовата страна не е заявила доказателствени искания във
връзка с оспорване компетентността на подписалия заповедта, нито се сочи в какво се
изразява тази липса на компетентност – дали заповедта не е подписана от сочения
автор или е подписана от пълномощник без да е бил надлежно упъломощен да
упражни работодателската власт. За яснота следва да се посочи, че прекратяването на
трудовото правоотношение е било осъществено от работодателя в изпитателния срок,
но на основание, което изключва безмотивна заповед.
Горните изводи обуславят основателност на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ, а като
последица от това основателен се явява и искът по чл.344, ал.1, т.3 вр.чл.225, ал.1 КТ за
присъждане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение,
което се претендира за максимално допустимия по закон срок от шест месеца и се
съизмерява с основното трудово възнаграждение на ищцата за този период. Претенция
е доказана по размер, тъй като се установи, че месечната заплата е била 820.00 лева,
както и че за периода 17.07.2021г. – 17.01.2022г. ищцата не е постъпвала на работа по
3
друг трудов договор.
По разноските
При този изход на спора по делото, ответникът следва да заплати сторените от
ищцата разноски, които са в размер на 650.00 лева – реално заплатено адвокатско
възнаграждение.
В тежест на ответника следва да се възложат дължимите държавни такси по
уважените искове. Искът за отмяна на незаконното уволнение (чл.344, ал.1, т.1 КТ) е
неоценяем и съобразно чл.3 от Тарифата за държавните такси, които се от
съдилищата по Гражданския процесуален кодекс за него се събира такса в размер до
80 лева, но не по-малко от 30 лева. С оглед фактическата и правна сложност на
настоящото производство съдът определя държавна такса в размер на 30.00 лева.
Таксата за осъдителния иск по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ е в размер на 4% от
уважения размер или 196.80 лева. Общо дължимата държавна такса е 226.80 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
-ти
отделение, 55 състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, като незаконосъобразно,
уволнението на Н. С. Т., ЕГН **********, извършено със Заповед № 16/17.07.2021г. на
работодателя „И. Е.“ ООД, ЕИК .......
ОСЪЖДА, на основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ, „И. Е.“ ООД, ЕИК
........, да заплати на Н. С. Т., ЕГН **********, сумата 4920.00 лева - обезщетение за
оставането й без работа за периода от 17.07.2021г. до 17.01.2022г. вкл., ведно със
законната лихва от 23.08.2021г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „И. Е.“ ООД, ЕИК ......, да заплати на
Н. С. Т., ЕГН **********, сумата 650.00 лева – разноски по делото.
УКАЗВА на ответника, че присъдените суми може да заплати по следната
банкова сметка на ищеца: .....
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „И. Е.“ ООД, ЕИК ......, да заплати по
сметка на Софийския районен съд сумата 226.80 лева - държавни такси по уважените
искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от датата на съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5