Решение по дело №10094/2020 на Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№107

гр. Велико Търново, 21.7.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Велико Търново, втори касационен състав в публично заседание на десети юли    две хиляди и двадесета  година в състав:

 

                                                            

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИАНА КОСТОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:  ЕВТИМ БАНЕВ      

                                                                                               КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ

                                              

При секретаря В.Г.и  в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура Донка Мачева, разгледа докладваното от съдия Костова  касационно НАХД № 10 094/ 2020 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

           

            Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закон  за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

           

Същото е образувано по касационна жалба на С.С.Р. от гр. Г. Оряховица чрез ***Н.К.,*** против Решение № 92/24.3.2020г. постановено по НАХД 916/2019г. по описа на Районен съд Горна Оряховица, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление –НП- № 19-0268-001678/28.10.2019г. на Началник сектор към ОД на МВР В. Търново, Районно управление Горна Оряховица, с което на касатора за извършено нарушение на чл.20, ал.1 и чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП и чл. 175, ал.1, т. 5 от с.з. са наложени административни наказания „Глоба“ общо в размер на 120 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца.

В жалбата се  прави оплакване за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради постановяване му в нарушение на материалния и процесуалния закон. Съдът е установил невярна фактическа обстановка като се е позовал само на показанията на актосъставителите, а е игнорирал показанията на друг свидетел и обясненията на жалбоподателя. на следващо място липсват каквито и да било доказателства, последният да не е изпълнил задължението си по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП при пътен инцидент да спре и огледа щетите. Неправилно ГОРС е приел, че за жалбоподателя е възникнало задължение незабавно да уведоми органите на полицията ,това задължение е само когато има пострадали хора- чл.123, ал. 1,т.2б“а „ и б „б“ ,от ЗДвП, какъвто определено не е настоящия казус. Налице е съществено разминаване между фактическото описание на нарушението и приложената правна норма. АНО е посочил, че не е изпълнено задължението по чл.123, ал.1 т.2 б“а“ и б „б“, а е субсумирал нарушение по чл.123, ал.1 т.1 от ЗДвП. Това последното е било изпълнено от страна на жалбоподателя, който е спрял , установил е какви са имуществените вреди върху другия автомобил, и след като в него не е имало никой  е престоял достатъчно дълго време, като липсва каквото и да било пряко доказателство, освен на по- късно пристигналия актосъставител, че жалбоподателят не е слязъл от автомобила и не е проверил щетите по двете МПС. Освен липсата на обективни елементи на деянието, липсват и субективни такива, доколкото водачът на удареното МПС го е паркирал в нарушение на чл. 98, ал.1,т. 6 от ЗДвП  на кръстовище и непосредствено пред пешеходна пътека. Изводът на органите, че в следствие на удара МПС се е преместило не почиват както на веществените доказателства , така и на простата логика. Като се вземе предвид, че това е станало в тъмната част на денонощието, паркиралият автомобил е бил с изгасени светлини и в близост до осевата линия на пътното платно следва да се приеме, че е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК. Или в обобщение НП не отговаря на изискването за форма по чл. 57,ал.1 т. 6 от ЗАНН, доколкото неправилно са описани както нарушението, така и правните норми. Жалбоподателят след пътния инцидент е слязъл от автомобила, оценил е щетите по двата автомобила ,задържал се е достатъчно време, след което е напуснал мястото на ПТП с ниска скорост, поради настъпилите увреждания. Същият е намерен на ЖП гра Г. Оряховица, до конвойна полиция, поради което буди недоумение, как лице , което виновно напуска мястото на ПТП се укрива близо до полицейски орган. С оглед на така изложеното намира, че процесното решение е порочно и като такова следва да бъде отменено като се постанови друго, с което се отмени обжалваното решение и се постанови друго по съществото на спора, с което се отмени НП.

В съдебно заседание, редовно призован не се явява и не се представлява.

 

Ответник касационна жалба- Районно управление Горна Оряховица към ОД на МВР В. Търново редовно призовано не изпраща представител и не заема становище по делото.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново предлага да бъде оставено в сила обжалваното решение на ГОРС. Счита, че безспорно е доказано допуснатото нарушение на чл. 123 ,ал.1 т.1 от ЗДвП .Счита, че няма допуснати процесуални и материални пропуски при издаване на АУАН и НП.

 

Съдът, след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е основателна.

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

 

Предмет на настоящото производство е Решение № 92/24.3.2020г. постановено по НАХД 916/2019г. по описа на Районен съд Горна Оряховица, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление –НП- № 19-0268-001678/28.10.2019г. на Началник сектор към ОД на МВР В. Търново, Районно управление Горна Оряховица, с което на касатора за извършено нарушение на чл.20, ал.1 и чл.123, ал.1 т.1 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП и чл. 175, ал.1 , т. 5 от с.з. са наложени административни наказания „Глоба“ общо в размер на 120 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца.

 

Въз основа на събраните в хода на административно-наказателното и съдебното производство доказателства, се установи, че фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от районния съд: На 18.10.2019г. около 19:35 часа касаторът управлявал л.а. Ситроен Ц5 с рег. № ***, собственост на Н.Р. ***. Оряховица в посока гара Г. Оряховица. Няма спор, че управлението се е извършвало в тъмната част от денонощието ,като пътното платно в тази част на града е достатъчно широко с по две ленти във всяка посока. Докато се движел , около дом № 8 , последният забелязал в дясната страна на пътното платно л.а. „Тойота Корола“ рег.№ ***, собственост на Дочка Пенчева като подал светлинен сигнал за заобикаляне. Тъй като в насрещната лента имало движещ се автомобил, касаторът не навлязъл в нея, не осигурил и достатъчно странично разстояние спрямо изпреварвания автомобил, поради което е последвал пътен инцидент. Настъпилите щети са били както следва: в предната дясна част на л.а. „Ситроен Ц5“ с рег-. № ***, със значителна деформация на МПС, и в задния ляв калник на л.а. „Тойото Корола“ рег. № ***. Съдът е приел, че в резултат на удара е настъпило изместване на двете МПС на няколко метра напред, в резултат на което л.а. Тойота Корола „ преминал напред през купчина пясък, което се установява от изготвената фотоснимка л.33 и ч.34.В следствие на сблъсъка са изтекли течности от управлявани от касатора автомобил, които са се излели до мястото , където е било последното съприкосновение между МПС. Пак видно от веществените доказателства е , че удареният автомобил е бил паркиран в непосредствена близост до бордюра на тротоар в дясната лента за движение по ул.“В. Левски“ в гр. Г. Оряховица. Съдът не е кредитирал обясненията на касатора и свидетел, и е приел, че същият не е спрял да огледа настъпилите щети, а е продължил да управлява МПС към ЖП гара Г. Оряховица  където имал среща със свой познат, при което движението му било силно затруднено от пораженията в предната част на автомобила и изтеклите течности от двигателя. След получен сигнал за настъпило ПТП на произшествието пристигнали св.М.и св.Б., като първият огледал същото, изготвил схема и фотоснимки. Същият е направил извод, че МПС е било паркирано на повече от 5 метра от разположената в близост пешеходна пътека и в резултат на удара е преминал през камарата с пясък, от което е следвало, че е бил паркиран пред нея, в дясната страна на платното за движение по посоката си на движение, плътно до тротоара. По изтеклите течности е проследено местоположението на МПС, като в резултат на удара същото е било блокирано. Свидетелите счели, че преди пристигането им касаторът и негов приятел са преместили същото в тъмната част на улицата. Актосъставителят М.е преиле, че в разултат на отклонено внимание- заслепяване от насрещно движещо се МПС, касаторът виновно не е осигурил достатъчно странично разстояние спрямо паркирания в дясната страна на платното за движение лек автомобил, в следствие на което е реализирал ПТП. Касаторът не е слязъл от автомобила и не е установил щетите от произшествието и напуснал местопроизшествието без да уведоми службата за контрол на МВР€ За това нарушение му е съставен АУАН серия GA) 36038 за нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1 т.1, т.2 б“а“ и б „б“ от ЗДвП. , който е предявен на водача и подписан без възражения. Такива не са постъпили и в законоустановения срок, в следствие на което е издаден процесното пред въззивната инстанция НП. В срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН е постъпила жалба пред ГОРС против НП.

При така установеното от фактическа страна, ГОРС е направил следните правни изводи: При извършена служебна проверка се установява, че АУАН и НП са издадени от  компетентни органи, в законоустановените за това срокове и притежават необходимите реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Въпреки, че в описателната част на АУАН са описани три нарушения на ЗДвП,а са вписани четири нарушени законови разпоредби, посочената нередовност на акта се преодолява по пътя на чл. 53, ал.2 от ЗАНН, тъй като е известен нарушителят, неговата вина, както и извършеното нарушение.АНО правилно е преценил, че след като при ПТП няма пострадали пътници за касатора не е съществувало задължение да уведоми компетентната служба на МВР и да изчака пристигането на неин представител, поради което не е наложено наказание за нарушение на чл. 123, ал.1,т.2 б „ а“ и б „б“ от ЗДвП. Или правната квалификация на извършените административни нарушения от касатора са съответно чл.20, ал.1 и чл.123, ал.1 т.1 от ЗДвП и са приложени съответните санкционни норми на чл. 185 от ЗДвП и чл. 175, ал.1 т. 5 от ЗДвП.  Съдът е намерил, че след като са събрани нужните доказателства- протокол за ПТП и АУАН безспорно се установява, че касаторът е отклонил вниманието си в резултат на което не е осигурил достатъчно странично разстояние между своя автомобил и паркирания на пътното платно вдясно л.а. „Тойота Корола“ и е настъпило ПТП с имуществени вреди. Законодателят в тази хипотеза е предвидил поредица от действия, които следва да бъдат извършени от водача, реализирал ПТП. Негово задължение съобразно чл.123, ал.1 т.1 от ЗДвП е да спре управлявания от него автомобил и да установи причинените щети по МПС. Последното означава, че същият следва да изчака другия водач на МПС, заедно да извършат действия, като постигнат съгласие относно вината за реализиране на ПТП и начина, по който ще се извърши възстановяването на щетите. При липса на постигнато съгласие между двамата  водачи,  горепосочените обстоятелства следва да се установят от органите на МВР, които следва да посетят произшествието. В този смисъл ГОРС е ценил дадените обяснения от страна на касатора и показанията на св. Р. като противоречащи на всички останали събрани доказателства ,както и на нормалната житейска логика. Ако касаторът е бил спрял и установил тежките щети по автомобила, то той не би продължил пътя си, тъй като управлението след изтекли течности от двигателя е било трудно и рисково. Следователно той е цял да се убеди, че е невъзможно , дори опасно да се предвижва където и да било  с автомобила. ГОРС е приел, че ПТП е станало на ул.“В. Левски“ до дом № 8, което е близко до дома на касатора на ул.“П.Р. Славейков“ №25, и по- логично е било да се приере у дома , откъдето да съобщи на 112 за случилото се, при положение , че само не е установил водача на другото МПС, след което да потърси възможност да транспортира повреденото МПС. Съдът е приел за основателно твърдението на  касатора, че водачът на другото МПС го е паркирал в района на кръстовището или в нарушение на правилата по ЗДвП. Но това от своя страна не изключва административно- наказателната отговорност на касатора, а единствено би могло да се отчете съпричиняването от страна на другия водач при определяне размера на щетите и тяхното възстановяване.  ГОРС не е кредитирал твърденията на защитата ,че л.а. „Тойота Корола“ е бил спрян в непосредствена близост да пешеходна пътека и към средата на пътното платно. Точно обратното от съставената схема на реализираното ПТП , изготвените фотоснимки и показанията на свидетелите М.и Б.  се установява, че автомобилът е бил паркиран непосредствено до тротоара и на достатъчно разстояние от пешеходната пътека, така че не е налице нарушение на чл. 98, ал.1 т. 5 от ЗДвП. Съдът е намерил, че НП има всички законоустановени реквизити, и правилна е извършената от АНО преценка по реда на чл. 53, ал.1 от ЗАНН, че деянието е извършено виновно. Досежно наказанието съдът е изложил мотиви, че това по чл. 185 от ЗДвП е определено в абсолютен размер , поради което не може да бъде изменяно от съдебната инстанция. Наказанията по чл. 175, ал.1 т. 5 от ЗДвП са наложени към минималния размер, предвиден в закона, поради което ГОРС ги намира за справедливи и съответни на обществената опасност на дееца и на причините за извършване на нарушенията.  Съдът е извършил и преценка за маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, и след като е установил липсата на многобройни смегчаващи отговорността на дееца обстоятелства, нито обществената опасност да е по- ниска от обичайната такава на нарушения от същия вид. Напротив съдът е намерил, че извършените нарушения са такива  със средна степен на обществена опасност  и са налице настъпили вредни последици, които не са незначителни.

 

Постановеното от Районен съд Горна Оряховица решение е правилно и законосъобразно, а така подадената касационна жалба  е неоснователна.

 

При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални правила. Съдът е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като е изложил мотиви по  всички наведени от жалбоподателя доводи и възражения. Съдът е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина, чрез приобщаването на допустими и относими доказателства. Не се констатират  съществени процесуални нарушения в хода на въззивното производство, които сами по себе си да водят до отмяна на обжалваното решение. Не се споделят твърденията на касатора, че съдът не е обсъдил неговите обяснения, както и показанията на неговия син, доколкото в мотивите на съдебното решение подробно е посочено защо съдът ги е намерил за противоречащи на останалите доказателства, както и на нормалната житейска логика. Освен това ГОРС както се посочи по- горе, подробно е изложил изводите си относно твърдения факт, че водачът на блъснатия автомобил е  бил паркиран непосредствено до тротоара и на достатъчно разстояние от пешеходната пътека, така че не е налице нарушение на чл. 98, ал.1 т. 5 от ЗДвП. Съдът е намерил обаче, че МПС е било паркирано в областта на кръстовището, поради което от страна на този водач има нарушение на правилата на ЗДвП. Тези факти са били изведени от съда на база свидетелските показания на актосъставителя и свидетеля на нарушението, от съставения протокол- схема за ПТП, съставения АУАН, които не съдържат противоречия. Не може да бъде споделено и твърдението на касатора, че показанията на свидетелите следва да бъдат ценени критично, при условие, че не се сочи каквато и да било причина за това. В резултат на гореизложеното настоящата инстанция намира ,че ГОРС правилно е установил фактическата обстановка по спора, като правилно е игнорирал показанията на св. Р.- син на касатора и обясненията на последния. Съдът аргументирано е посочил, че дори водачът на другото МПС да е нарушил правилата за паркиране, то това не освобождава касатора от административно- наказателна отговорност. Всички оплаквания в тази насока са били направени от касатора и пред въззивната инстанция, която ги е обсъдила подробно.

На следващо място, касационната инстанция изцяло споделя мотивите на ГОРС, като няма смисъл същите да бъдат преповтаряни, а съобразно възможностите на чл.221 ал.2 изр.2 от АПК съдебният състав изцяло препраща към тях. Ето защо, фактическите констатации и правните изводи на  районния съд, се споделят и от настоящата съдебна инстанция, а наведените в касационната жалба оплаквания, се явяват неоснователни. Верни са изводите на съда, че не е налице нарушение на формалните изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН за АУАН и НП, и че неточността в АУАН, касаеща описването на четири нарушения е преодоляна по реда на чл. 53, ал.1 от ЗАНН.

По приложението на материалния закон съдът намира следното: Съдебната практика приема, че при възникнала на пътя опасност за движението, водачът на МПС има единствено задължение да избира правилно скоростта си, за да може при възникване на опасност да намали скоростта или да спре. Той няма задължение да завива наляво или надясно с оглед избягване на аварийната ситуация. Изменение посоката на движение в определи случай е допустимо при т.нар. „спасителна маневра“. Тя не е правно регламентирана и поначало е неправомерна, защото всяко внезапно отклонение на автомобила от праволинейното му движение може да създаде рискова, конфликтна ситуация, застрашаваща останалите участници в движението. Водачът на МПС може да извърши спасителна маневра само ако се е намирал в състояние на крайна необходимост по чл. 13, ал.1 от НК, т.е възникналата опасност да не може да се предотврати по начините, предвидени в чл.20, ал.2 от ЗДвП и не е допуснал причиняване смърт или увреждане на хора /ТР № 106/ 31.10.1983 г. ОСНК/. Законът обаче, не го задължава да направи това, защото изрично е регламентирал в чл.20 ал.2 от ЗДвП дължимото поведение при възникване на опасност - да намали скоростта или да спре. По делото не се установи водача да е действал в условията на крайна необходимост по чл.13, ал.1 от НК, независимо, че заобикаляйки поракирания автомобил е  причинил  само материални щети. Не се доказа и възникналата на пътя опасност да е била в т.нар. „опасна зона“ за спиране на МПС, т.е да не могъл да спре или  най-малкото да намали скоростта. Предвид това, не може да се приеме, че в конкретния случай е била налице „спасителна маневра“, която на основание чл.8 от ЗАНН да не представлява административно нарушение.Съобразно чл.20, ал.1 от ЗДвП водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Тази разпоредба изисква от водача да следи непрекъснато пътната обстановка и да борави с превозното средство по начин, осигуряващ правомерното му движение. Изгубването на контрол може да се дължи на заспиване на водача, отклоняване на вниманието му, разсейването му, в резултат на което превозното средство се отклонява от праволинейното си движение, опасно се скъсява дистанцията с движещо се странично или пред него превозно средство и т.н. Отсъствието на постоянно упражняван контрол върху автомобила е самостоятелно нарушение на правилата за движение и може да бъде осъществено само, доколкото не е налице нарушение на режима на скоростта. В настоящият казус съдът правилно е установил, че е нарушена разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП, и е приложена съответната санкционна норма на чл. 185 от ЗДвП, която гласи“ За нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лв.

По аргумент от  чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство /ППС/, който е участник в ПТП, е длъжен, без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествие. Според разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, с глоба от 50 до 200 лева и с лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца се наказва водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие. Съгласно легалните определения на § 6, т. 27 и т. 30 от ДР към ЗДвП, "участник в ПТП" е всеки, който е пострадал при произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му. "Пътно транспортно произшествие" пък е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В случая, както правилно приема районният съд, касаторът е предизвикал ПТП и не е останал на мястото на предизвиканото от него произшествие, за да установи какви са последиците от произшествието. Съответно, налице е от обективна страна вмененото нарушение по смисъла на  чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Съдът правилно е направил отграничение между посочената норма и тази по чл. 123, ал.1,т.2 б „а“ от ЗДвП, когато за касатора възниква задължение да уведоми органите на МДВР в случай, че има пострадали хора, какъвто определено не е настоящия случай. ГОРС правилно е тълкувал нормата на чл. 123, ал.1 т.1 от ЗДвП с тази по чл.123,ал.1,т.3 от ЗДвП: когато при произшествието са причинени само имуществени вреди:

а) да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието;б) (изм. и доп. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие;

в) ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.

С оглед на така изложеното ГОРС правилно е приел, че от страна на касатора не е спазена горепосочената последователност на действията, и след като липсва съгласие между него и другия водач е следвало да уведоми органите на МВР. Правилно е приложена и санкционната норма по чл. 175, ал.1т. 5 от ЗДвП, като правилно са определени и съответните наказания, които са предвидени в закона и отговарят на целите по чл. 12 и чл. 27 от ЗАНН Правилен е и извода на съда , че деянието не е маловажно и е извършил вменената му от Тълкувателно решение 1/2007г. на ОСНК на ВКС преценка за това.

  Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, втори  касационен състав, 

 

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 92/24.3.2020г. постановено по НАХД 916/2019г. по описа на Районен съд Горна Оряховица, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление –НП- № 19-0268-001678/28.10.2019г. на Началник сектор към ОД на МВР В. Търново, Районно управление Горна Оряховица, с което на С.С.Р. от гр. Г. Оряховица  за извършено нарушение на чл.20, ал.1 и чл.123, ал.1 т.1 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП и чл. 175, ал.1 , т. 5 от с.з. са наложени административни наказания „Глоба“ общо в размер на 120 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца.

 

    РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ :  1.

                                                                                    

 

                                                                                         2.