Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр. София, 20.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
IV - Б състав , в публичното
заседание на четиринадесети ноември, две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с. СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря К.Лозева
като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 337 по описа за
2019г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 48172/11.10.2018г. по гр.д. № 86841 по описа за
2017г. на Софийски районен съд,
127-ми състав е признато за установено че С.Н.И., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******, с адрес
на управление:*** на основание на чл.
422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД заплащане на сумите, както следва: сумата от
1116,18лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 15.09.2017г. до изплащането й, представляващи стойност
на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент
№ 24 в гр. София, ж.к. „*******за периода от 01.08.2014г.
до 30.04.2015г., сумата от 49,06лв., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението - 15.09.2017г. до изплащането й,
представляващи стойност на възнаграждение за дялово разпределение на енергията
в имота за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г., за които е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 65247/2017г. на Софийски районен съд, като С.И. е осъден да
заплати на Т.С.”ЕАД съдебни разноски от 42,88лв. по заповедно дело и
277,14лв. по исково дело, като неоснователни са отхвърлени исковете за заплащане
на горница над 1116,18лв. до предявен размер от 2342,43лв. и за периода от
01.05.2013г. до 31.07.2014г., както и иска за забава на плащането на главницата
от 2342,43лв. за периода от 15.09.2014г. до 12.09.2017г. в размер на 570,66лв., както и иска за забава за плащането
на главницата от 49,06лв. за дялово
разпределение за периода от 15.09.2014г. до 12.09.2017г. в размер на сумата от 12,92лв. , за които
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело №
65247/2017г. на Софийски районен съд,
като Т.С.”ЕАД е осъдена да заплати на С.Н.И. съдебни разноски от 309,04лв. .
Срещу
така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх. №5178715/05.11.2018г. по регистъра на СРС от ищеца Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложило е съображения, че решението е неправилно,
постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон.
Посочило е, че срокът на погасителната давност за задълженията е започнал да
тече от издаване на общата фактура след изравнителната сметка, а не като бил
приел районния съд. По делото било установено публикуването на фактурите на
интернет-страницата на ищеца и ответникът бил изпаднал в забава на плащанията.
Дължала се и лихва за дяловото
разпределение. Претендирало
е разноски. Оспорил е поради прекомерност претенцията на въззиваемите за
разноски за възнаграждение за адвокат.
Въззиваемият - ответник по исковете С.Н.И., ЕГН ********** в предоставения срок са
оспорили жалбата. Посочил е, че решението в обжалваната част е правилно. Срокът
на погасителната давност бил изтекъл, не
бил изпаднал в забаваПретендирал е разноски.
Третото лице помагач на
въззивника – Т.с.”ЕООД, ЕИК *******не е изразило
становище.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с искова молба вх.№ 2031145/12.12.2017г., уточнена с молба от
26.01.2018г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК
*******, с адрес на управление:*** срещу
С.Н.И., ЕГН **********, с адрес: *** с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл.
150 и чл. 154 от Закона за енергетиката
вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено, че ответникът му дължи заплащане
на сумите, както следва:
сумата от 2342,43лв., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението - 15.09.2017г. до изплащането й, представляващи стойност на
потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 24 в гр. София, ж.к. „*******за
периода от
01.05.2013г. до 30.04.2015г., сумата от 570,66лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата от
2342,43лв. за периода от 15.09.2014г. до 12.09.2017г.; сумата от 49,06лв., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението - 15.09.2017г. до изплащането й, представляващи стойност на възнаграждение за дялово разпределение на енергията в имота за
периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г., сумата от 12,92лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на
главницата от 49,06лв. за периода от 15.09.2014г. до 12.09.2017г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 65247/2017г. на Софийски
районен съд. Навело е твърдения, че ответникът е собственик на имота и като
такъв е потребител на топлинна енергия, потребил енергия в имота за процесния
период в количества и на стойност, за които са предявени исковете, дължал и
възнаграждение за дялово разпределение на енергията, изпаднал в забава на
плащането им, страните били обвързани от договор при Общи условия, последните
сочели задължение за плащане и на възнаграждението за дялово разпределение.
Претендирало е разноски.
Ответникът
С.Н.И., ЕГН **********
е оспорил исковете. Навел е твърдения,
че не бил потребил енергия в имота на стойност и в количества , за които са
предявени исковете, вземанията били
погасени по давност. От придобиване на собствеността върху имота в имота той не живеел в него, не били ползвани
отоплителни уреди, не бил поканен да плати сумите. Претендирал е разноски.
Третото лице помагач на
ищеца – Т.с.”ЕООД, ЕИК *******е подкрепило исковете.
По делото е приложено заповедно дело № 65247/2017г.
по описа на СРС, 127-ми състав, съгласно което същото е образувано по заявление
по чл. 410 от ГПК вх. № 3072344/15.09.2014г., със заповед от 01.10.2017г.
районният съд е разпоредил С.Н.И., ЕГН ********** да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* сумата от 2342,43лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението
- 15.09.2017г. до изплащането й, представляващи стойност на
потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 24 в гр. София, ж.к. „*******за
периода от
01.05.2013г. до 30.04.2015г., сумата от 570,66лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата от
2342,43лв. за периода от 15.09.2014г. до 12.09.2017г.; сумата от 49,06лв., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението - 15.09.2017г. до изплащането й, представляващи стойност на възнаграждение за дялово разпределение на енергията в имота за
периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г., сумата от 12,92лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на
главницата от 49,06лв. за периода от 15.09.2014г. до 12.09.2017г., както и съдебни разноски от 109,50лв., длъжникът е уведомен за заповедта на 18.10.2017г., на
30.10.2017г. е подал възражение срещу задълженията по заповедта, на 13.11.2017г.
заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в
едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на
вземанията по заповедта и на такива е представил на 12.12.2017г.
По
делото не се спори, че през процесния период ответникът е бил собственик на
имота – признание за същото е направено с отговора на исковата молба.
По
делото са приети протокол от ОС на ЕС от 05.02.2002г., договор от 11.03.2002г.,
съгласно който етажните собственици на сграда в гр. София, ж.к. „*******са
възложили на Т.с.”ЕООД да извършва
дялово разпределение на енергията в сградата.
По делото са приети общи условия от 2014г.
съгласно чл. 33 от които суми по месечните фактури следва да се заплащат в
30-дневен срок от публикуването им интернет-страницата на продавача-както
месечните, така и изравнителните сметки и обезщетение за забава се дължи след
изтичане на срока за плащане на изравнителната сметка.
Съгласно
чл. 32 и чл. 33 от ОУ от 2008г. сумите по месечните фактури се заплащат в срок
от 30 дни след периода, за които се отнасят.
Приети са
протокол за отчет на уреди от 16.05.2014г., констативен протокол от 29.05.2015г., носещи подпис
за ответника като потребител и за служител
на Т.С.”ЕООД, съгласно които в имота има
щранг - лира без уред, както и три радиатора с уреди за измерване на
потребление на топлинна енергия, отчетени реално и сочещи потребление в
определени количества, потребява се в имота и енергия за горещо
битово-водоснабдяване, отчетена реално по показания на водомер.
Приети
са изравнителни сметки, съгласно която за периода от 01.05.2014г. до
30.04.2015г. реално потребена енергия в имота е 987,44лв. без ДДС., тоест 1184,93лв. с ДДС, а за отчетен период
от 01.05.2013г. до 30.04.2014г. 1120,90лв.
С
прието по делото заключение по техническата експертиза вещото лице е посочило,
че реално потребената енергия в имота за периода е 2305,83лв., дяловото разпределение на енергията
било направено коректно от топлинния счетоводител съобразно показанията на
уредите в имота и правилата на Наредбата за топлоснабдяване, при съобразяване
на обем на имота, при отчитане на показания на общия топломер и на
технологичните загуби.
С
прието по делото заключение по съдено-счетоводната експертиза вещото лице е
посочило, че по записвания на ищеца задълженията за процесния период не са
платени. Начислени били и суми за възнаграждение за дялово разпределение на
енергията в размер на 49,06лв.
Прието
е извлечение от сметки на ищеца сочещи задължение в процесния размер, по
фактури начислено за периода от 01.05.2014г. до 31.07.2014г. е в размер на 68,75лв.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът приема от права страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му - в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В
конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част,:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл.
149 вр. чл. 150 и чл. 154 и чл. 155 от
Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД - иск за установяване
на съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлинна
енергия за битови нужди за имот в сграда - етажна собственост, за възнаграждение
за дялово разпределение на енергия, отделно и обезщетение за забава на плащане
на същото, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на глава XXXVII от
ГПК.
За
да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния период
между страните е съществувало валидно правоотношение по силата на което ищецът
се е задължил да доставя на ответника топлинна енергия срещу задължение на
ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите
задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за
същото съобразно с действащите към съответния момент на разпоредбите на ЗЕ и на
Наредбата за топлоснабдяване,
че
е носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение на енергията, поради
което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за
заплащане на процесните главници, като е изпаднал и в забава за изпълнението
му.
По
делото се установи, че по заявление по чл. 410 от ГПК е образувано заповедно
производство , по което е издадена заповед. и с нея е уважено изцяло искането
на заявителя „Топлофикация-София”АД и длъжниците са осъдени да му заплатят
стойността на потребена топлинна енергия за процесния имот за процесния период и
възнаграждение за дялово разпределение на енергията, обезщетение за забава на
плащането им в размерите на процесните суми, за които с предявени исковете,
възражение срещу заповедта е депозирано в срок, като заявителят в срока по чл.
415 от ГПК е предявил исковете, предмет на настоящото производство.
Действащата
към периода на облигационните отношения между страните нормативна уредба, която
ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ), и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007г.).
Съгласно
разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в сила 30 дни след
публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават
задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да
ги е приел.
Съгласно
разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в
действалите към процесния период и Наредба №16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 г.).
Съгласно
чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление
на имотите.
Съгласно
чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда -
етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти.
Съгласно
чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички носители на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 от ЗЕ на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната Наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ.
Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на
топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да
декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на
прекратяване на топлоснабдяването.
По
аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този
смисъл решение Ко 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело № 11361/2005 г. на 5 чл.
състав на ВАС). Нещо повече - разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана
за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в
имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от
потребител.
Съдът
приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно предприятие, доставящо
топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е дружество регистрирано по Търговския
закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на
дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия,
производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи
основните.
Съдът
приема, че по делото е установено, че през процесния период ответникът е бил собственик на процесния имот. По делото
ответникът е признал факта, че е собственик на имота.
Съдът
приема, че доколкото решението на СРС в уважена част от исковете не е
обжалвано, то силата на пресъдено нещо на решението в тази част обвързва
страните и по делото е установено, че
през процесния период страните са били
обвързани от валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна
енергия за битови нужди в имота при Общи условия, че ответникът дължи на ищеца
стойността на потребената такава в имота, както и възнаграждение за дяловото й
разпределение.
По
делото е установено, че общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди са одобрени от ДКЕВР през 2008г. и през 2014г.
Съдът
приема, че от приети по делото протоколи за отчет на уредите в имота,
неоспорени от страните, изравнителни сметки, заключение по съдебно-техническата
експертиза, което съдът кредитира като вярно, задълбочено, неопровергано от
другите събрани по делото доказателства, то по делото е установено, че за
процесния период стойността на реално потребената енергия в имота е 1184,93лв. за периода от 01.05.2014г.
до 30.04.2015г., а за отчетен период от 01.05.2013г. до 30.04.2014г. е в размер
на 1120,90лв., че по фактури за
периода от 01.05.2014г. до 31.07.2014г. начислена сума е 68,75лв.
Спорен
въпрос е дали тези вземания са погасени
по давност. Приложими за тези вземания са разпоредбите на чл. 32
и чл.33 от ОУ от 2008г. и от 2014г. Съгласно
чл.33 от ОУ от 2008г. плащане на месечното задължение се дължи до 30-то число
на месеца, следващ този за който е задължението. Съгласно чл. 33 от ОУ от 2014г.
плащане на месечното задължение се дължи до 30-то число на месеца, следващ
този, за който е публикувана фактурата за задължението на интернет-страницата
на доставчика.
Задълженията,
възникнали при действието на ОУ от
2008г. са с уговорен падеж за плащане и срокът на погасителната давност за
задълженията започва да тече от настъпването на падежа съгласно чл. 114, ал.1 от ЗЗД, тоест с изтичане на 30 дни от
периода , за който е задължението.
Задължения
, възникнали при действието на ОУ от 2014г. е уговорено да се плащат след
публикуване на фактура, поради което съдът приема, че това е съглашение изискуемостта на задълженията да настъпва
след покана за плащане. Това е така, защото изискуемостта настъпва след
поведение на кредитора, представляващо отправяне на искане за плащане към
длъжника, което искане съгласно ОУ се приема за достигнало до длъжника при
публикуване на фактурата на интернет-страница на кредитора. При така възприето
съдът приема, че приложима е разпоредбата на чл. 114, ал.2 от ЗЗД и началният момент на погасителната давност на всяко месечно задължение започва да тече от момента
на възникването му.
Моментът
на издаване на обобщената фактура от ищеца за задълженията за целия отоплителен
сезон не е от естество да промени моментът на възникване на вземането и
изискуемостта му, а само те са релевантни при определяне началото на срока на
погасителната давност. В случая вземанията са възникнали в момента на
осъществяването на доставката на енергията и
за всяко от тях са издавани ежемесечните фактури. Издаването на обобщени
фактури през 2014г., 2015г. за тези вземания , които са по изравнителни сметки
и включват и начислени задължения за месеци през целия отоплителен сезон без да
се сочи конкретно потребление за процесните месеци, не е от естество да промени
момента, от който започва да тече погасителната давност за процесните вземания.
Вземането е за доставена топлинна енергия в определен месец. Издаването на
няколко счетоводни документа от ищеца за това вземане не е от естество да
промени вземането и да обоснове извод, че погасителната давност за него тече от
последната издадена фактура за това вземане. Да се приеме обратното би
означавало да се допусне от поведението по издаване на фактури на кредитора да
зависи началният момент на погасителната давност, което противоречи на целите
на института на погасителната давност. Моментът, от който започва да тече
погасителната давност е определен от законодателя в зависимост от възникване на
вземането и от изискуемостта му. Изискуемостта на вземането и изпадането в
забава на плащането на същото са различни юридически факти, от тях произтичат и
различни последици. В случая разпоредбата на ОУ от 2014г. сочи изискуемост на
месечното вземане, което не е обвързано с изравнителната сметка, поради което и
обвързването от ищеца на началния момент на погасителната давност за месечните
задължения с издаването на обобщена фактура по изравнителната сметка е
неоснователно.
При
така възприето и като съобрази дата на подаване на заявление - 15.09.2017г., и по съображения изложени по-горе за началния
момент на погасителната давност на вземанията възникнали при действието на ОУ
от 2008г. и от 2014г., то съдът приема, че правилно районният съд е приел, че вземанията
за период от 01.05.2013г. до 31.07.2014г.,
съответно по аргумент от 119 от ЗЗД и лихвата за забава на плащането им са
погасени по давност. Вземанията са периодични и срокът на погасителната давност
е 3 години.
По
делото ответникът по исковете не е подал жалба срещу решението в частта, с
която исковете се уважава, поради което и непогасена главница за топлинна
енергия от 1116,18лв. ( сума по
изравнителна сметка 1184,93лв. намалена с начислено по фактури за май-юли
2014г. 68,75лв). При така възприето правилно районният съд е отхвърлил иска за
главница за горницата над 1116,18лв. до предявен размер от 2342,43лв.
Спорен
въпрос е и дали ответникът е изпаднал в забава на плащанията на главниците.
Релевантно по делото с оглед изхода на делото по отношението на иска за главница
до 31.07.2014г. и за изтеклата лихва върху нея, е само изпадането в забава на
плащанията на главници, които са възникнали за период от 01.08.2014г. до
30.04.2015г. За този период приложими са
разпоредби на ОУ от 2014г. Съгласно тях изпадането в забава настъпва след
публикуване на интернет-страницата на ищеца на фактури за задълженията. По делото
доказателства за тези обстоятелства не са ангажирани, поради което и правилно
районният съд е отхвърли исковете за обезщетение за забава на плащането на
главниците за този период.
При
така възприето съдът приема, че решението на районния съд е правилно и следва
да бъде потвърдено в обжалваната част.
По отговорността за разноски:
С
оглед изхода на делото то отговорността за разноски следва да се постави в
тежест на въззивника и той следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия разноски
за адвокат в размер на 357лв. Основателно
е възражението за прекомерност на уговорено и платено такова от въззиваемия в
размер на 450лв. Това е така, защото правната и фактическа сложност на делото
пред въззивния съд е ниска и не предпоставя присъждане в тежест на въззивника
на разноски за възнаграждение за адвокат над минималния размер по Наредба №
1/2004г.
Така мотивиран,
Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 48172/11.10.2018г. по гр.д. № 86841 по описа за
2017г. на Софийски районен съд,
127-ми състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД, ЕИК *******, с адрес
на управление:*** да заплати на С.Н.И., ЕГН **********, с
адрес: *** на основание на чл. 78, ал.
3 от ГПК съдебни
разноски по дело пред СГС в размер на 357лв.( триста петдесет и седем лева).
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на въззивника
– „Т.с.”ЕООД, ЕИК *********.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.