Решение по КНАХД №2532/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от началник група в ОДМВР – Варна, РУ Аксаково против Решение № 1105/23.09.2025 г. по АНД № 3150/2025 г. на Районен съд – Варна, с което е отменено Наказателно постановление № 23-0445-000873/13.10.2025 г. на началник група в ОДМВР – Варна, РУ Аксаково, с което на Н. В. Т. са наложени глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл. 175, ал.3, пр.1 ЗДвП, за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП.

Жалбоподателят счита, че нарушението е установено. Допуснатата неточност в НП относно описанието на лекия автомобил не е нарушило правото на защита на наказаното лице, защото Т. няма друг автомобил, не притежава „Киа Сеед“ с посочения регистрационен номер, поради което липсва неяснота в описание на нарушението. Отправено е искане за отмяна на оспореното решение, потвърждаване на НП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В писмени бележки от 24.11.2025 г. жалбата се поддържа.

Ответник – Н. В. Т., чрез Й. А. в писмен отговор и молба е изложил подробни съображения за неоснователност на жалбата. Претендира за присъждане на възнаграждение за адвокат.

Представителя на Прокуратурата счита жалбата за неоснователна.

При проверката по чл.218 от АПК, Административен съд – гр. Варна намира следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което производството по нея е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Районен съд – Варна е приел за установено следното: При проверка от служители на ОДМВР – Варна е установено, че на 01.05.2023 г. Т. е управлявал лек автомобил с прекратена регистрация. Материалите по преписката са изпратени на РП – Варна, с оглед данни за престъпление по чл. 345, ал.2 НК. С Постановление от 04.10.2023 г. на прокурор в РП – Варна е отказано образуване на досъдебно производство и преписката е изпратена на ОДМВР – Варна. На 23.10.2023 г. е издадено НП, с което е вменено на Т. качеството на водач на л.а. „Киа Сеед“ и след това е посочено, че е управлявал л.а. „Джип Гранд Чероки“, нарушението е [жк], ал.1 ЗДвП и е наложено наказание на основание чл. 175, ал.3, пр.1 ЗДвП.

Районен съд – Варна е приел от правна страна, че липсват данни Т. да е знаел за прекратената регистрация на автомобила, защото е бил с регистрационни табели. Знанието е елемент от фактическия състав, поради което не е налице извършване на вмененото нарушение. Прието е, че има неяснота в описание на нарушението относно управлявания автомобил, тъй като е посочен л.а. „Киа Сеед“ и л.а. „Джип Гранд Чероки“, което е самостоятелно основание за отмяна на НП.

Оспореното решение е правилно и законосъобразно.

Споделя се само извода на РС – Варна, че е нарушено правото на защита на Т., тъй като в НП е посочено, че е бил водач на л.а. „Киа Сеед“ и л.а. „Джип Гранд Чероки“. От административнонаказващия орган е допуснато нарушение на чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН, което е съществено процесуално нарушение и законосъобразно е прието, че е основание за отмяната на НП.

Не се споделя извода на РС – Варна, че при прекратена регистрация, като в настоящия случай по чл. 140, ал.15 ЗДвП не може да се вмени отговорност на лицето, което управлява МПС, за нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, на основание чл. 175, ал.3, пр.1 ЗДвП.

Съгласно ТП № 2/05.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС по т. д. № 3/2022 г. е прието, че не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство. Относно прекратената служебно регистрация по чл. 143, ал.15 ЗДвП не е относимо посоченото тълкувателно постановление, поради което в случай, че законосъобразно е проведено административнонаказателното производство, при установено управление на МПС, което е с прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал.15 (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2021 г.) ЗДвП на водача може да се вмени отговорност за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП на основание чл. 175, ал.2, пр.1 ЗДвП.

Предвид изложеното жалбата е неоснователна и оспореното решение следва да бъде оставено в сила.

Искането на жалбоподателя за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно и съдът го оставя без уважение по арг. на противното на чл. 63д, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 ЗАНН.

Искането на ответника за присъждане на адвокатско възнаграждение е основателно. Съгласно договор за правна защита и съдействие от 19.11.2025 г. е договорено и платено възнаграждение за адвокат 480 лева, представено е Удостоверение за регистрация по ДДС на адв. А.. Ответникът е направил искане възнаграждението за адвокат да се определи в минимален размер. Съгласно чл. 18, ал.2 вр. чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004 г. вр. вр. §2а ДР от Наредба №1/09.07.2004 г., минималното възнаграждение за адвокат е в размер на 480 лева, поради което не следва да се намалява. ОД МВР – Варна трябва да бъде осъдена да заплати на Т. сумата в размер на 480 лева.

Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, Съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1105/23.09.2025 г., постановено по АНД № 3150/2025 г. по описа на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - [населено място] да заплати на Н. В. Т. [ЕГН] сумата в размер на 480 /четиристотин и осемдесет/ лева, за възнаграждение за адвокат.

Решението е окончателно.